№ 126
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501831 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 41469/21.06.2022г. от П. А. К.
срещу Решение № 1402/12.05.2022г. по гр.д. № 12170/2021г. на ВРС ,12 св., В ЧАСТТА, с
която прекратявайки с развод гражданския брак между Д. Р. К. и въззивника, за което е
издадено удостоверение за граждански брак № 688/03.06.1995 г. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Варна, на основание чл. 49 СК е ОБЯВИЛ, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Считайки обжалваното решение за недопустимо, поради неявяването на ищеца – Д. Р.
К. в първото по делото открито съдебно заседание, както и поради липса на обективни
причини за неявяването й,претендира обезсилване на решението.
В условията на евентуалност счита обжалваното решение, В ЧАСТТА, с която съда е
ОБЯВИЛ, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи, за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което на основание чл.49 ал.3 от СК съда да
ОБЯВИ,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата Д. Р.
К.. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В жалбата са изложени твърдения, че съда не е обсъдил в цялост събраните
доказателства, от които безспорно се установява, по предявения от въззивника насрещен иск
по чл. 49 ал.3 от СК, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се
дължи на поведението на съпругата, която е напуснала не само семейното жилище, а и
страната. Излагат се твърдения, че съда неправилно е кредитирал събраните в хода на
производството гласни доказателства, относно негова извънбрачна връзка, както и относно
обстоятелството, че след напускане на страната, съпругата му е полагала грижи за децата
им, за семейството и за семейния бюджет. Напротив от доказателствата по делото се
1
установява, че ищцата е злоупотребявала със средства на дружествата на съпруга и, с
приходите от които същия е издържал семейството.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Претендира уважаването й и присъждане на сторените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемия.Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззиваемия редовно призован не се явява, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира оставянето и без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Възражението на въззивника за липсата на основателни причини за неявяването на
ищеца в първото по делото съдебно заседание и поради това нарушаване на чл. 321 от ГПК
е неоснователно. От събраните по делото доказателства, включително и от ангажираните от
въззивника пред настоящата инстанция/ писмо рег. № 328200-22122/11.11.2022г. на ГД „ГП“
при МВР / не се установяват твърденията му, че към дата на първото съдебно заседание -
25.02.2022г. ищеца по делото Д. К. е била в България и не са били налице обективни
причини за неявяването и пред съда. Установено е,че към посочената дата същата е била на
работа във Великобритания и именно това е причината за неявяването и в първото по
делото заседание.
Извън правните аргументи следва да се има предвид, че ответника и настоящ
въззивник П. К. е поддържал иска за развод, поради което обезсилването на настоящото
решение би било в противовес с изложените от него в отговора на исковата молба и
предявения насрещен иск твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
желанието му за прекратяване на същия по вина на съпругата му.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Д. Р. К. срещу П.
А. К. иск с правно основание чл. 49 СК за развод поради разстройство на сключения между
страните на 03.06.1995 г., граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак
688/03.06.1995 г. с искане за произнасяне от съда по въпроса за вината, като всяка от
страните твърди, че вина за разстройството на брака има насрещната страна.
Първоначално в исковата молба , ищцата е поискала прекратяване на сключения с
ответника граждански брак, от който страните имат родени две пълнолетни деца, поради
настъпила от 2015г. фактическа раздяла, без произнасяне на съда по въпроса за вината.
2
Излага, че от тогава същата работи във Великобритания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който не
оспорва, че е налице граждански брак между страните. Излага , че нямат сключен брачен
договор, имат две пълнолетни деца, както и, че е налице фактическа раздяла със съпругата
му.Твърди, че вина за разстройството на брака има тя. Излага се, че проблемите в
отношенията между страните са започнали след едностранното решение на ищцата да
замине да работи във Великобритания с твърдения, че целта е осигуряване на средства за
обучение на децата им. Ответникът счита, че това действие не е било необходимо, тъй като
и в страната съпрузите са разполагали с достатъчно средства. След заминаването на Д. е
полагал усилия за поддържане на комуникация и се отнасял с разбиране към съпругата си,
но бил поставен в ситуация сам да се грижи за бизнеса и децата им, ищцата не допринасяла
за образованието, издръжката на децата и разходите на домакинството, не проявявала
заинтересованост към състоянието на семейството вкл. на децата ,поради което двамата се
отчуждили.
Предявил е насрещен иск за прекратяване на брака, с искане за произнасяне, че това е
по изключителна вина на Д. К., която нарушила основни свои брачни задължения - за
взаимност на съпрузите, за съвместно живеене, за полагане на общи грижи за семейството .
Препис от насрещния иск е редовно връчен на ищцата.
В предоставения й срок тя е подала отговор на същия, с който го оспорва. Предявява
насрещно искане за признаване, че изключителна вина за разстройството на брака има
съпругът П. К., като сочи , че причина за разстройството на брака им е станала
извънбрачна връзка на съпруга й, за която е разбрала през 2014 г. Излага, че е взела решение
да замине за Великобритания с цел избягване на последващо унижение, тъй като съпругът е
продължил извънбрачната си връзка и след като съпругата е узнала за нея. Сочи, че
неуважителното отношение на П. се изразило и във факта, че не е присъствал на раждането
на по-голямата им дъщеря и не нейното дипломиране в университета, като второто събитие
се дължало на наличието на извънбрачната му връзка. Излага, че след заживяването във
Великобритания е поддържала контакт с децата си чрез видео разговори и чести пътувания /
до 2020 г., поради пандемията от Ковид 19/ и е запозната с техните ежедневие и проблеми.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалва се решение по уважен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, за
прекратяване на брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, в частта, относно
вината, с която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи.
Решение № 1402/12.05.2022г. по гр.д. № 12170/2021г. на ВРС ,12 св., с което брака
между страните е прекратен и е постановено, че след прекратяване на брака съпругата ще
носи предбрачното си фамилно име Войчева,не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Възраженията на въззивника за доказаност на изключителната вина на съпругата му
за разтрогване на брачните им отношения поради нарушаване на основни брачни
задължения за взаимност на съпрузите, за съвместно живеене, за полагане на общи грижи за
семейството, настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните аргументи.
Законова дефиниция на понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака" липсва. Съда приема това понятие като съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на
поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един
към друг, към издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др.,както и
полагане на усилия за преодоляване на настъпили противоречия в семейните отношения. По
делото не е спорно , а и e установено от събраните гласни доказателства , че от 2015 г.
страните са във фактическа раздяла. На изследване подлежи причината за тази раздяла. За да
установи съответно да опровергае твърдението за вина за разстройството на брачните
отношения, всяка от страните е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
3
За ищеца – св. Д.М. – съпруг на сестрата на ищцата, чиито показания съда кредитира като
обективни, доколкото се базират на лични впечатления. За ответника и ищеца по насрещния
иск П. К. – св. А.Г.Ж. , чиито показания съда кредитира в условията на чл. 172 от ГПК
доколкото същата е служител във фирмата на К. и жената сочена като негова извънбрачна
връзка. Съвкупно от показанията на всички свидетели се установява, че още преди ищцата
да напусне семейното жилище и да отиде да живее във Великобритания при по-голямата си
дъщеря, между съпрузите е имало неразбирателства и проблеми свързани с общия им
бизнес, като това е била и причината тя да напусне фирмата. И двамата свидетели сочат , че
Д. не е могла да си намери работа в България. Събраните в хода на производството гласни
доказателства не обосновават в категоричност нито тезата на ищцата, че причината да
замине за Великобритания е обидата и отношението на съпруга и в конкретика поддържана
от него въпреки знанието й извънбрачна връзка със св. Ж., както и тезата на ответника,че
съпругата му самоволно и без причина е напуснала семейството и страната,
дезинтересирайки се от него и децата им.
В хода на производството по делото вкл. и във въззивното такова не се установи с
категоричност и, че само един от съпрузите е полагал грижи за децата. Преценявайки това
следва да се има , че към 2015 г. дъщерите на страните са били на 19 г. и 16 г., т.е.
пълнолетни. Такава яснота не внасят и показанията на св. А.Н.Ц., които съда кредитира
доколкото са базират на лични впечатления и с вниманието, че за периода края на 2018г. до
януари 2021г. ответника К. е бил негов работодател. Показанията на свидетелите са
противоречиви относно ролята на всеки от родителите във финансовото подсигуряване на
децата. Установя се, че през фирми на К. са заплащани наем на едната дъщеря, както и,че за
известен период бащата е предоставял средства и на двете, през сметки на притежавано от
него дружество. Показанията на водените от К. свидетели не могат да се поставят в основата
на положителен извод,че ищцата не се е грижила за децата си и е абдикирала от грижите
за тях, включително и финансово , доколкото материалното обезпечаване е само част от
родителската грижа.Такъв извод не следва и от представените в хода на производството
преписи от решения от водени между ЕТ“ М.-Д. К.“ и дружества собственост и управлявани
от ответника –въззивник, съдебни производства. Без да коментира дали дейността ,
тех.обслужване и представителство на едноличния търговец са извършвани на практика от
служители на фирмите на ищеца или от него, доколкото не е предмет на настоящия правен
спор, от същите безспорно се установява , че отношенията между съпрузите са били
обтегнати, както и,че никоя от страните не е била склонна за компромиси. В хода на
производството ответника не е представил доказателства за твърденията си, за положени от
него усилия за поддържане на комуникация и за проявено разбиране към съпругата му,след
напускане на страната, както и за опити за помирение.
Предвид изложеното и с оглед на събраните по делото свидетелски показания и на
съвкупната им преценка, следва да се приеме,че нито една от страните не е доказала в
категоричност твърдените брачни провинения на партньора си. От една страна макар и
свидетеля на ищеца да твърди, че знае за извънбрачна връзка на съпруга й дори е говорил с
него по въпроса, същия няма непосредствени впечатления,вкл. и не е виждал въпросните
снимки доказващи съпружеска изневяра. От друга страна свидетелката на ответника
отричайки подобна връзка твърди, че след като съпругата е заминала, ответника и е
споделял за трудностите в ежедневието си, за разочарованието си от съпругата си, но не и за
полагани от него усилия да заздрави брачната си връзка.
4
Ето защо съда приема, че дълготрайно състояние на фактическа раздяла е
предшествано от ескалиране и негативно развитие на отношенията на съпрузите.
Доказателство за това са и водените между тях съдебни спорове , касателно общия им
бизнес и фирми. Тези съдебни производства ,както вече беше посочено, не могат да бъдат
единствен аргумент за определяне на брачна вина.
По изложените мотиви въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция на основание чл.78
ал.1 от ГПК в размер на 600.00 лева Настоящия състав счита възражението на ищеца по
чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно съобразно чл.7 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед договореното и
заплатеното от него възнаграждение на процесуалния му представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1402/12.05.2022г. по гр.д. № 12170/2021г. на ВРС ,12
св., В ЧАСТТА, с която прекратявайки с развод гражданския брак между Д. Р. К. и П. А. К. ,
за което е издадено удостоверение за граждански брак № 688/03.06.1995 г. от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Варна, на основание чл. 49 ал.3 от СК е
ОБЯВИЛ, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. К., ЕГН **********
сума в размер на 600.00/петстотин/лева, разноски за въззивното производство на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5