Решение по дело №613/2018 на Районен съд - Ихтиман

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                         15.08.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Двадесет и трети април                                                          две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 613                                    по описа за 2018 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от „Ритъм-3“ ООД против наказателно постановление № 16 от 15.08.2018 г. на Директора на Областно пътно управление София,  с което за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б.“в“ от Закон за пътищата,  на основание чл. 54 ал.1 вр. с чл. 53 ал.1 от ЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв.

              Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно  да бъде отменено изцяло.

              Административнонаказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 19.03.2018 г. от служители на ОПУ София, бил извършен обход и оглед на обслужващите зони и обхвата на път АМ „Тракия“. При същите, на км. 22+180 дясно, от актосъставителя – св. М., било констатирано изградено рекламно съоръжение – билборд. По отношение на същото, свидетелят установил, че е имало издадено разрешение за експлоатация, което било отнето със заповед от 2015 г., поради неплащане на дължимите по закон годишни такси за специално ползване на пътя. С писмо от същата дата – 19.03.2018 г., връчено му на 26.03.2018 г., жалбоподателят бил поканен на осн. чл. 57 ал.1 от ЗП в 15 дневен срок да премахне рекламното съоръжение. На 18.06.2018 г., в присъствието на свидетелите А. Х. и Я. И., св. М. съставил АУАН № 33, в който посочил, че 19.03.2018 г., жалоподателят експлоатира рекламно съоръжение без разрешение за специално ползване на пътищата на АМ „Тракия“ км. 22+180 дясно /преди километриране км.22+150 дясно/, с което е нарушил 26 ал.2 т.1 б.“в“ от Закон за пътищата. Актът бил предявен и подписан от законния представител на жалбоподателя на 17.07.2018 г. с отбелязване на възражения от негова страна, че рекламното съоръжение е без винилни платна и не се експлоатира. Въз основа на акта, на 15.08.2018 г., било издадено и атакуваното НП, в което като описание на нарушеинето е посочено, че на 18.06.2018 г. е извършено нарушеине, „ за това че без разрешение за изграждане и експлоатация от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ-София, управляваща републикански път АМ „Тракия“, км. 22+180 дясно е изградено/експлоатира рекламно съоръжение/билборд/, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26 ал.2 т.1 б.“в“ от Закон за пътищата и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 54 ал.1 вр. с чл. 53 ал.1 от ЗПътищата, с налагане на „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв.

      Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебно производство актосъставител и свидетели по акта – свидетелите М., Х., И.. Според показанията на първия от тях, на рекламното съобръжение не е имало поставени платна. Доказателства удостоверяващи твърденията на  този свидетел, че дружеството е било поканено за датата на съставяне на акта, по делото не са представени.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения.

         На първо място, не бе установено по несъмнен и безспорен начин изпълнението на изискването на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, съгласно който актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. В административнонаказателната преписка, липсват доказателства установяващи и наличие предпоставките на алинея втора на този текст от закона, позволяващ актът да се състави и в отсъствието на нарушителя, но единствено когато същият не може да се намери или след покана не се яви. Така посоченото обостоятелство представлява такъв порок в производството по установяване на административното нарушение, представляващ сам по себе си основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

            На второ място – съгласно издадения АУАН, въз основа на който е отпочнало административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, нарушението е осъществено от последния на 19.03.2018 г. Според наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, нарушението е осъществено на 18.06.2018 г. Посоченото разминаване в индивидуализираните в АУАН и НП дати, като такива на които е осъществено едно и също нарушение, представлява също самостоятелно основание за отмяна на постановлението, доколкото същото препятства правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност по начин, непозволяващ му да разбере какво точно му се вменява в отговорност и да се брани срещу правнорелевантните факти.

            Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в административно-наказателния процес, в ЗАНН, респ. и в субсидиарно приложимия НПК не са предвидени технически грешки досежно съществените реквизити в НП, какъвто несъмнено е датата на извършване на констатираното нарушение. При наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е описано нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Безспорно с различно посочване в АУАН и НП на датата на констатиране на извършеното нарушение, както бе посочено и по – горе, се засяга правото на защита на санкционираното лице.

            Като основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно от формална страна, съдът намира и неясното словесното описание на нарушението. Макара и в АУАН и НП същото да е квалифицирано, като такова по чл. 26 ал.2 т.1 б.“в“ от ЗП, забраняващ експлоатацията на рекламни съоръжение без разрешение, то в постановлението е посочено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят без разрешение за изграждане и експлоатация е „изградено/експлоатира рекламно съоръжение/билборд/“. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения без съответното за всяка една от посочените дейности разрешения, осъществяват обаче съставите на две самостоятелни административни нарушения, доколкото с чл. 26 ал.2 т.1 б.“б“ от ЗП е въведена изрична забрана за изграждането на рекламни съобръжение без разрешение. Ето защо и с отразяване в съдържанието на атакуваното НП на признаци от фактическа страна съответстващи на две отделни изпълнителни деяния, неясно остава за кое от двете нарушения е ангажирана администратвнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Последото отново нарушава правото на защита на санкционираното дружество. Тази неяснота не може да бъде преодоляна в хода на настоящото съдебно производство за контрол за законосъобразност на НП.

     Дори да се приеме, въз основа и на събраните доказателства, че словесното описание на нарушението съответстващо на дадената му правна квалификация по чл. 26 ал.2 т.1 б.“в“ от ЗП само по себе си не води до незаконосъобразност на атакуваното НП, то следва да бъде отбелязано и друго. Изпълнителното деяние на административното нарушение по този текст от закона се изразява в експлоатация на рекламно съоръжение без разрешение. Макар и при липсата на легална дефиниция на понятието "експлоатиране на рекламно съоръжение" в разпоредбите на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата, съдържанието му може да бъде извлечено от разпоредбите на чл. 17 ал.4 и приложение 2 т.4 към подзаконовия нортамивен акт. Първият от посочените текстове, определя реда по който се осъществява „Поставяне, демонтиране, смяна на винил, както и всякакви други ремонтни дейности, свързани с експлоатацията и поддръжката на рекламните съоръжения…“, а според т.4 на прил.2 към Наредбата:„При прекратяване на експлоатацията на обекта, заинтересуваното лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицете не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението.“ Последно посоченото, налага и извода, че за да се приеме налице „експлоатация“ на рекламно съоръжение, не е достатъчно да се установи физическото съществуване на последното след изграждането му. В настоящото производство факти обосноваващи извод за експлоатация, не се доказват, а и не са словесно посочени, нито от актосъставителя в съставения от него АУАН, нито от административнонаказващият орган в издаденото от него атакувано НП.

           Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                        

 

                                                                  Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16 от 15.08.2018 г. на Директора на Областно пътно управление София,  с което за нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 б.“в“ от Закон за пътищата,  на основание чл. 54 ал.1 вр. с чл. 53 ал.1 от ЗП на „Ритъм-3“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: