Решение по дело №89/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по предявени обективно съединени искове от В.В.Н. *** с пр.основание чл.1 ЗОДОВ против Регионална дирекция по горите-Берковица, както следва :

1. За обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление №1088/04.12.2015г., с което  е отнет товарен автомобил „Форд транзит“, отменено по съответния ред и незаконосъобразни действия по провеждане на тръжна процедура и продажба на собствения му автомобил по невлязло в сила наказателно постановление, в размер на 3000 лв , представляващи паричната пазарна равностойност на автомобила към датата на изземването му-26.04.2015г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване.

2. За заплащане на лихва за забава върху сума от 3000 лв , представляваща паричната равностойност на отнетия товарен автомобил , за периода от датата на влизане в сила на Решение № 407/11.11.2016г. -16.02.2017г.  до предявяване на иска-21.03.2019г. в размер на 635,82лв.

3. За обезщетение за имуществени вреди , причинени в резултат на горните незаконосъобразен акт и действия на органите на РДГ-Берковица , представляващи пропуснати ползи , изразяващи се в средномесечен наем на автомобила в размер на 2**1 лв за периода 16.02.2017г. до предявяване на иска -21.03.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска / след допуснато изменение на размера на иска в с.з./

4. За обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам , душевни болки и притеснения вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление и последвалата продажба, в размер на 1**0 лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска-21.03.2019г., до окончателното издължаване.

Твърди се в исковата молба, че през м.април 2015г. синът му-В. В.В. , на когото временно е предоставил собственото му МПС-товарен автомобил марка „Форд транзит“ с ДК № ******, цвят –червен , е предоставил автомобилът за ползване на друго лице-Миглен Иванов Емилов, да си пренесе багаж. Сочи , че с Наказателно постановление №1088/04.12.2015г. на Директора на РДГ-Берковица на горното лице са наложени административни наказания за нарушения по ЗГ и на основание чл.273,ал.1 от ЗГ е отнет собственият му автомобил. Сочи , че с влязло в сила на 16.02.2017г. Решение №407/11.11.2016г. на Районен съд Видин наказателното постановление е отменено изцяло, но на 05.07.2016г. РДГ Берковица са продали собственото му МПС на трето лице.  Сочи, че с продажбата на автомобила му са му причинени имуществени вреди, в размер на 3000 лв , представляващи стойността на автомобила към момента на изземването. Сочи се , че е претърпял и неимущестевни вреди , изразяващи се в унижение, срам , душевни болки и притеснения, като изземването на МПС е станало достояние на всичките му приятели и цялата общност от граждани на с.Капитановци , където живее и развива търговска дейност, като много приятели го питат защо са му взели микробуса и в каква незаконна дейност се е забъркал  , усеща променено отношение и уронване на доброто му име. Сочи , че  е затруднена и търговската му дейност , което още повече го е изнервило и затормозило. Твърди , че е претърпял и имуществени вреди , изразяващи се в средномесечния наем на товарния автомобил , представляващи пропуснати ползи , тъй като  е бил лишен от ползването на МПС.

Иска се от съда да уважи предявените обективно съединени искове и да му се присъдят разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи , че спрямо ищеца не е издавано наказателно постановление , което да е отменено по съответния ред и същият не е бил в каквото и да е правоотношение с РДГ-Берковица. Сочи , че претенциите си за присъждане на равностойността на МПС следва да предяви по общия исков ред пред гражданските съдилища.  Счита исковете и за неоснователни , като сочи , че в случая не е налице непозволено увреждане спрямо ищеца, както и че са недоказани. Иска се от съда да отхвърли исковете .

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава заключение, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се паричната равностойност на отнетия бус , е основателен , а исковете за имуществени вреди , изразяващи се в пропуснати ползи , и за неимуществени вреди, за неоснователни като недоказани.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 1088 от 04.12.2015г. на Директора на РДГ-Берковица за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ на лицето Миглен Иванов Емилов са наложени административни наказания „глоба“ и на основание чл.273,ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението, и веща , послужила за извършване на нарушението-1 бр.микробус „Форд транзит“ с рег.№ ******. Автомобилът е предаден за отговорно пазене в ДГС-Видин. С решение № 407/11.11.2016г. , постановено по НАХД № 8**/2016г., ВРС е отменил изцяло наказателното постановление поради съществени нарушения на административно-производствените правила. Констатирано е незаконосъобразно връчване, както на акта , така и на наказателното постановление. С решение № **/16.02.2017г. на Административен съд Видин решението на ВРС е оставено в сила. Видно от приложеното по делото решение на ВРС , същото съдържа заверка за дата на влизането му в сила-16.02.2017г.

Видно от свидетелство за регистрация на товарен автомобил  „Форд транзит“ с рег.№ ****** от 22.06.2011г. същият е собственост на ищеца В.В.Н. .

Видно от приложената по делото Заповед № РД-12-170/19.05.2016г. на Директора на РДГ-Берковица, е наредено провеждане на търг с явно наддаване на движими вещи-частна държавна собственост, по приложен списък–сред които и товарния автомобил , собственост на ищеца/т.17/. След провеждане на тръжната процедура на 05.07.2016г. с договор рег. № 785/05.07.2016г. на РДГ–Берковица е прехвърлена собствеността на автомобила върху купувача , явил се за веща , за сумата от 768 лв. 

По делото са представени писмени доказателства-Наказателно постановление №11**/06.01.2016г. на Директора на РДГ-Берковица, от което се установява , че на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.266,ал.1 от ЗК за извършено административно нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ-транспортиране на 2,40 пр.куб.м. дърва за огрев без превозен билет на 10.12.2015г. Представена е и заповед № РД-12-149/02.11.2017г. на директора на РДГ-Берковица с която е наложена ПАМ –спиране на дейността на обект , в който постъпва , преработва се и се експедира дървесина на фирма „В. ВД 2016“ЕООД с управляващ и представляващ В. В.В.-син на ищеца, за нарушения по ЗГ. Няма данни за влизането и в сила.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид.Анна Г., с която ищецът съжителства на семейни начала, установява, че ищецът В.Н. предоставил буса на сина си В.слав за ползване, като уговорката била да му плаща по 100 лв на месец или да извършва друга дейност-да им помага за зареждане на магазина , да си вършат  и други работи . Свидетелката установява , че жителите на селото имат доста добро мнение за В. , но след отнемането на буса същият е споделил с нея , че се чувства някак си изолиран, че има чувството , че клиентите му намаляват , тъй като всеки мисли , че се  е замесил в нещо нередно. Сочи , че се е чувствал много зле , тъй като са му отнели буса без никаква причина, станал е много изнервен и променен , а и сега като се сети за буса изпитва яд и гняв. Свидетелката установява , че си е закупил и друг бус, но не може да установи кога , същата сочи , че ищецът няма регистрирани автомобили на негово име , тъй като те са на нейно , но той ги подържа  . Свидетелката сочи , че е бил много запазен буса, с поставени три допълнителни седалки , но не може да установи дали е бил със затъмнени стъкла. Не знае за съставени актове по ЗГ на В. и сина му В.слав.

Свид.В.слав В.-син на ищеца, също установява , че трябвало да ползва автомобила срещу месечен наем /не установява колко/ или да извършва някаква дейност вкъщи с него. Сочи , че го е взел някъде 2014-2015г. като са се уговорили да заплаща наем в момента , когато го е взел. Сочи и че е имало месеци, когато  е заплащал такъв,  и други , в които не, като не конкретизира същите. Установява , че бусът е бил в добро техническо състояние . Същият установява , че приятелите на баща му започнали да го отбягват, чудели се какво се е случило и защо го няма буса, клиентите в магазина намаляли и той се е чувствал доста зле психически. Сочи , че когато  е разбрал , че не може да си възстанови буса се е почувствал като най-големия престъпник.

Свид. Р. П. М.установява , че познава ищеца от около 30 години и са семейни приятели. Същият моногократно е използвал буса , когато му се е налагало/уточнил е 3-4 пъти в годината/.Ползвал последно буса и през пролетта на 2015г. като същият бил в добър външен вид . Не може да посочи техническото състояние на автомобила , но установява,  че е изглеждал като подържан автомобил. Същият установява, че бусът е имал две предни седалки –на шофьора и седалката до него , а назад е било свободно пространство, като няма спомен да е имал други седалки. Свидетелят не знае , че В. се е занимавал с дърводобив, знае , че има и друг бус, с който си обслужва магазините , но не знае кога го е закупил. Разбрал е , че са му конфискували буса , когато отново му се е наложило да го ползва и е отишъл да го поиска-тогава В. му казал , но не го е питал защо. Същият установява , че в отношенията си с хората В. е уважаван човек , което са неговите впечатления от общите познати в селото , които имат.  

По делото са изслушани и свидетелите Г. и Н.-служители на РДГ-Берговица , които установяват обстоятелства около задържането на автомобила, които са ирелевантни в настоящето производство. Същите установяват , че този бус се кара многократно с дърва по път Е79 и по пътя към гр.К. от В. , синът му и други лица и е спиран многократно . Същите сочат , че автомобилът е бил в лошо състояние , но не са направили  опис на състоянието на същия към момента на изземването му, не са направени и снимки . 

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на автомобила към 26.04.2015г. е в размер на 2020 лв , а към 05.07.2016г. е в размер на 1840 лв. Видно от заключението средномесечният наем за претендирания период е в размер на 2**1 лв. В с.з. вещото лице е уточнило , че е дало заключението си като е взело предвид , че автомобилът е използван  нормално за модела и възрастта си и инцидентно се е използвал за дърводобив, а не изключително за дърводобив. Същият установява , че не се отразява на стойността на автомобила броят на местата . Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Видно от свидетелските показания, същият се е използвал във връзка с търговската дейност на ищеца, а не изключително за дърводобив. Доказателства в тази насока не са събрани по делото /обстоятелството , че свидетелите на ответника установяват , че е спиран с дърва, не установяват ползването на буса изключително за дърводобив/, поради което вещото лице е подходило в съответствие с приеманото от съда в тази насока. Установява се също така , макар горното да не се отразява на стойността на автомобила , че същият е бил с две места, като в този смисъл са показанията на свид.М., чийто показания съдът изцяло кредитира като единственият незаинтересован свидетел по делото. Относно техническото състояние на автомобила свидетелите не установяват нищо конкретно , поради което подходът от вещото лице да даде заключение за стойността на автомобила, изхождайки от нормалното му използване за модела и възрастта , вкл. и за дърводобив, се възприема от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна–същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. В случая с НП № 1088 от 04.12.2015г. е отнет в полза на държавата автомобила, собственост на ищеца, поради което същият е засегнат от акта, независимо, че не е бил страна в административно-наказателното производство. С влязло в сила Решение на 16.02.2017г. е отменено наказателното постановление, с което е отнет в полза на държавата автомобилът, собственост на ищеца, поради което е налице отменен акт на администрацията. Незаконосъобразни са и извършените въз основа на него действия по продажбата на автомобила. С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията и извършени незаконосъобразни действия на същата. Тази предпоставка е налице по отношение на всеки от предявените искове.

Предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната равностойност на автомобила, съдът намира за частично основателен, предвид на следното :

След отмяната на наказателното постановление отнетата в полза на държавата вещ подлежи на връщане, което в случая не е могло да бъде осъществено предвид продажбата на автомобила и придобиването му от трето лице. Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на горния незаконосъобразен акт, с който е отнет автомобила и последвалите незаконосъобразни действия-извършената продажба на същия преди влизането в сила на наказателното постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-автомобила, който в резултат на незаконната продажба е излязъл от патримониума на ищеца и е придобит от трето лице. Лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние. Съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт, с който е отнет автомобила и продаден впоследствие, поради което са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск. Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение в размер на равностойността на автомобила поради невъзможността да бъде върнат на собственика след отмяната на наказателното постановление.

Съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпяната от него загуба, в размер на пазарната стойност на автомобила към момента на увреждането-05.07.2016г., когато незаконосъобразно е прехвърлена собствеността на автомобила и същият е излязъл от неговия патримонум, която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 1840 лв. С оглед гореизложеното искът е основателен за сумата от 1840 лв и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част. Неоснователно е искането за определяне на равностойността към момента на изземването, тъй като за периода от датата на изземването до неговото отчуждаване липсва основание за присъждане на обезщетение в размер на неговата равностойност, а евентуално за лишаване от ползването, каквато искова претенция не е предявена за този период.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на настъпване на изискуемостта, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, т.е от 16.02.2017г., от който момент е и предявена претенцията на ищеца. В този смисъл е ТР № 3/2004г. на ВКС. Законната лихва за периода 16.02.2017г. до предявяване на иска-21.03.2019г., върху сумата от 1840 лв е в размер на 390,48 лв , изчислена с лихвен калК.тор от съда на посочения сайт в заключението на вещото лице.

До пълния размер искът за обезщетение за вреди, както и претенцията за законна лихва над посочения по-горе размер, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността на ищеца да ползва автомобила си, изразяващи се в средномесечен наем на автомобила за периода 16.02.2017г. до предявяване на иска-21.03.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване, съдът намира за неоснователен предвид на следното :

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди за период от влизането в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, до предявяване на настоящите искове. С влизането в сила на решението за отмяна на наказателното постановление за собственика на веща възниква правото да поиска връщане на отнетата вещ, а при невъзможност да бъде върната, каквато се установява в случая, да поиска нейната равностойност . Това право същият е упражнил в настоящето производство и съобразно посоченото по-горе искът е приет от съда за основателен и доказан при посочените по-горе обстоятелства. Правото да се получи заплащане на равностойността на веща изключва правото за получаване на обезщетение за ползване на веща за претендирания период, тъй като в противен случай би се стигнало до двойно репариране на една и съща вреда.

От друга страна не се установява по делото и наличието на претендираната вреда за ищеца. За да е основателна претенция за репариранe на пропуснати ползи, следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума твърдения период от време. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин. В случая доказателства в тази насока не са събрани. От показанията на свид.Г.и свид.В. не се установява по категоричен начин, че ползването на автомобила е било предоставено възмездно на свид.В.. Същите не установяват, че по категоричен начин е уговорен месечен наем, нито периода, за който е уговорен . При липсата на конкретни свидетелски показания, от които да може да се направи категоричен извод за установяване на сключено наемно правоотношение между ищеца и неговия син, показанията на горните свидетели за уговорен такъв, не се кредитират от съда. Показанията им следва да бъдат ценени като такива на заинтересовани свидетели, предвид обстоятелството, че единият е син на ищеца, а другият е във фактическо съжителство с ищеца, поради което съдът не кредитира показанията им, че предоставянето на автомобила от бащата на сина е възмездно . Още повече, че самите те не установяват по категоричен начин сочените от тях обстоятелства, което сочи, че не е уговорено възмездно предоставяне на автомобила, а същият е предоставен за ползване от бащата на неговия син безвъзмездно.

На репариране подлежат само действително претърпени вреди-същите следва да са настъпили и доказани, но не и такива с евентуален характер. Самото лишаване от ползване на автомобила не е основание за заплащане на обезщетение в претендираната средна стойност на наемна цена за автомобила, а следва и реално да се е лишил ищецът от претендирания доход. В случая в исковата молба не се твърдят такива обстоятелства, тепърва ищецът се опитва да установи тези обстоятелства в хода на производството, но за същите не се събраха доказателства .

С оглед на горното предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи средномесечен наем за автомобила за претендирания период, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени унижение, стрес, душевни болки и притеснения, съдът намира за неоснователен предвид на следното:

Съобразно посоченото по-горе подлежат на обезщетяване само действително претърпени вреди. Преценката при определяне на неимуществените вреди се основава на конкретните обстоятелства и има за цел да компенсира действително претърпени болки и страдания на пострадалия, които следва да бъдат причинени имено от незаконосъобразния акт.

Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, намира, че не се установява по делото на ищеца да са причинени претендираните неимуществени вреди. Съобразно изложените по-горе, съпругата и синът на ищеца установяват, че неговите приятели са започнали да го отбягват, чудели се защо го няма буса, какво се е случило, намаляли са клиентите в магазина, споделял е и че се чувства като престъпник, ползвал се е с добро име в селото, но след това бил изолиран, хората мислели, че се е замесил в нещо нередно, „това са близо 4 години психически тормоз“. Свид.М., също свидетел на ищеца, установява различни обстоятелства-същият установява, че не е знаел за отнемането на буса, докато не го е поискал от ищеца, както и че В. е уважаван човек в отношенията си с хората в селото. Съдът дава вяра на показанията на свид.М., тъй като същият е незаинтересован свидетел. Показанията на свид.Г.и В., не следва да бъдат кредитирани. Същите са заинтересовани свидетели по делото предвид връзката си с ищеца и показанията им противоречат на писмени доказателства по делото, което сочи, че същите са необективни: Свид.Г.не знае за налагани наказания по ЗГ на ищеца, с когото е във фактическо съжителство, сочи и че няма на негово име регистрирани автомобили, а процесният автомобил е бил именно такъв, свидетелстват и за наличие на договорно възмездно правоотношение с ищеца, което не се възприема от съда . Предвид горното съдът не дава вяра на същите. Видно от процесното наказателно постановление, извършител на нарушенията в него е трето лице, а не ищеца, ищецът е наказано лице за нарушение по ЗГ по друго наказателно постановление от същия период, автомобилът е ползван от сина му, по отношение на когото е налице заповед за налагане на ПАМ за нарушения по ЗГ на дружество, представлявано от сина му: всички тези обстоятелства не сочат за наличие на причинно - следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и отмененото наказателно постановление. След като не е нарушител по процесното наказателно постановление и събраните доказателства за други извършвани нарушения по ЗГ от ищеца и сина му липсва основание за съда да приеме, че субективното усещане на ищеца за извършване на незаконна дейност е в резултат на процесното наказателно постановление. По никакъв начин не се установява, че е накърнено и доброто му име в обществото, нито промяна в отношението към него от приятели и познати, като показанията на свид. М., които съдът кредитира, са в обратната посока.Не се установява, че са намаляли клиентите в магазина именно заради отнемането на автомобила. По отношение на сочения от свид.Г.психически тормоз на ищеца повече от 4 години следва да се има предвид, че същият е могъл да упражни правото си да получи паричната равностойност на отнетия автомобил непосредствено след влизането в сила на решението за отмяна на Наказателното постановление, т.е от 16.02.2017г.

Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди за недоказан. Не се установява, както настъпването на претендираните вреди, така и причинната връзка между сочените вреди и изземването и отнемането на автомобила с отмененото наказателно постановление.

На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените за производството разноски в размер на 2** лв за вещо лице и 10 лв за държавна такса , както и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 174 лв ,определено съобразно уважената част от исковете , или общо сумата от 434 лв.

Воден от горното, Съдът

 

                                  РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Берковица да заплати на В.В.Н. с ЕГН ********** *** обезщетение за имуществени вреди , причинени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление №1088/04.12.2015г., с което  е отнет товарен автомобил „Форд транзит“ и последвала продажба на същия , в размер на 1840 лв /хиляда осемстотин и четиридесет лв/, представляващи равностойността на автомобила , ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до окончателното издължаване, както и лихва за забава в размер на 390,48 лв /триста и деветдесет лв и четиридесет и осем ст/ за периода 16.02.2017г. -21.03.2019г. , като до пълния размер от 3000 лв обезщетение за имуществени вреди и 635,82 лв законна лихва ОТХВЪРЛЯ исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.В.Н. с ЕГН ********** *** против Регионална дирекция по горите –Берковица, за обезщетение за имуществени вреди , причинени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление №1088/04.12.2015г., с което  е отнет товарен автомобил „Форд транзит“ и последвала продажба на същия, представляващи пропуснати ползи , изразяващи се в средномесечен наем на автомобила в размер на 2**1 лв за периода 16.02.2017г. -21.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.В.Н. с ЕГН ********** *** против Регионална дирекция по горите –Берковица, за обезщетение за неимуществени вреди , причинени в резултат на Наказателно постановление №1088/04.12.2015г., с което  е отнет товарен автомобил „Форд транзит“ и последвала продажба на същия, в размер на 1**0 лв, като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Берковица да заплати на В.В.Н. с ЕГН ********** *** , сумата от 434 /четиристотин тридесет и четири/ лв , представляваща направени по делото разноски от 2** лв за вещо лице , 10 лв за държавна такса и 174 лв адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковите претенции.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                        Административен съдия: