Присъда по дело №719/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД 719/21
Производството е образувано по тъжба на С. Т. Д., ЕГН **********, от
гр.Пазарджик против Б. П. ПР., ЕГН **********, от с. град
С тъжбата подсъдимият е обвинен в това, че на 30.04.21г. в гр.
Пазарджик причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота .
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият депозира обяснения, че действал „в самозащита“ и
поради това не се счита за виновен.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 30.04.2021 год. ( Разпети петък ), късно вечерта, подсъдимият,
свидетелите д. н., т. к., С.С. и техни приятели били в заведение, находящо се
на Бул. „* б.“ в гр. Пазарджик. Компанията била разположена на две баси,
отвън. Пиели алкохол и си говорели.
По някое време пристигнал подсъдимият, видимо употребил алкохол.
Поканили го и той се присъединил към компанията, но скоро започнал да
обижда и псува всички, фокусирайки се предимно върху съжителката на св.н..
Отношението му подразнило всички и те го подканили да си тръгва. За това
настоял и подсъдимият, който заедно със св. к. го съпроводили на известно
разстояние от заведението и в посока към дома му. Докато го водели,
тъжителят питал подсъдимия „иска ли да пише“, провокирайки у него страх,
че ще дава обяснения в полицията. Все пак тъжителят си тръгнал, а
компанията останала на място и продължили да се забавляват.
След около половин час тъжителят се върнал в заведението и още с
пристигането си се насочил към подсъдимия. Стигайки до него, го стигнал
отзад за шията. Подсъдимият бил чувал, че тъжителят е бивш джудист и
ходи въоръжен с нож и отчитайки бързо предходната му провокация,
директно се обърнал към него, удряйки го в дясното око . От удара и под
влияние на алкохола тъжителят паднал на земята и там бил ритан от
неустановено по делото лице.
Тъкмо това ритане възприела св. Л., която подала сигнал на ЕЕНСП 112
и на място пристигнали линейка, която откарала тъжителя до МБАЛ
Пазарджик и дежурен полицейски екип, в състава на който били свидетелите
полицаи И.Г. и Р.. След като изяснили ситуацията няколко часа по –късно те
задържали подсъдимия и свидетелите н. и к., отвели ги в сградата на РУ МВР
пазардгжик и им снели обяснения.
Междувременно тъжителят бил прегледан в спешно отделение,
1

консултиран с хирург и след като не били установени травми по шийни
прешлени и главен мозък ( виж на л. 64; 65 и сл.) тъжителят бил освободен,
като самият той отказал хоспитализация за проследяване на състоянието му.
На 04.05.21г. отново посетил СО на МБАЛ Пазарджик с оплаквания за
главоболие, отпадналост, гадене и болки корема. С тези оплаквания бил
хоспитализиран за три дни в хирургично отделение.
На 11.05.21г. посетил и Кабинет по Съдебна медицина, където бил
прегледан от д-р П., който му издал СМУ 108/21 ( л. 5) с констатация за белег
от разкъсно-контузна рана на горен десен клепач, причинила разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
На 19.05.21г. тъжителят подал настоящата тъжба ( л. 2-3) , в която в
срока по чл. 81 от НПК внесъл уточнения ( л. 26) .
Със същата е повдигнато обвинение против подсъдимия за причиняване
на лека телесна повреда от вида на посочената в СМУ , в каквото
престъпление се иска подсъдимият да бъде признат за виновен и му се
наложи съответното наказание.
Проведеното по делото обстойно съдебно следствие установи верността
на някои от инкриминираните обстоятелства. Безспорно следва от всички
доказателствени източници, че на 30.04.21г. компанията на подсъдимия,
свидетелите т. к., д. н. и неговата съжителка , св. С. и техни приятели се били
събрали късно вечерта на заведение, а към тях се присъединил тъжителя.
Както сочат всички гласни доказателствени средства и както сам той е
признал при прегледа, непосредствено след инцидента ( л. 64, виж анамнеза)
тъжителят бил употребил значително количество алкохол. Повлиян от него,
станал словесно агресивен към компанията – обиждал и псувал всички, но
когато се фокусирал върху съжителката на св.Д. н. бил приканен от всички
да си тръгне и си тръгнал.
От неопроверганите обяснения на подсъдимия се установи, че на
тръгване му отправил посочения горе въпрос, изразявайки по този начин
открита провокация за намеса на полицейски органи, пред които ще трябва да
дава обяснения. Това поведение на тъжителя има значение за последващото
му не само, защото фактологически стои в контекста му, но и защото този
контекст обоснова правния извод за приложения чл. 12, ал.4 от НК.
Словесната провокация на тъжителя към подсъдимия е била сред
факторите, оформили внезапното решение за посегателството. От значение за
последното са били няколко известни на подсъдимия факти за тъжителя - че е
тренирал като млад бойно изкуство и ходи въоръжен с нож или друго хладно
оръжие, което е потвърдено от св. Д. н. ( л. 212).
Така, провокиран от тъжителя,за когото знае, че е бивш боец и носи
хладно оръжие понастоящем, подсъдимият незабавно след като бил
притиснат от него в гръб и за врата който факт е несъмнено установен с
обясненията и показанията на н. – л.212, к.- л. 213, Г. –л. 270), действал
2

активно – отблъснал тъжителя от себе си и му нанесъл удар с ръка в дясното
око. Тези две телодвижения са установени в резултат на пълен доказателствен
анализ на всички източници, които имат отношение за установяване на тези
два факта. Подсъдимият признава, че първо отблъснал пристискащият го за
гушата тъжителя, след което го ударил и той паднал и се ударил на земята.
Свидетелите н. и к. видели само, че подсъдимият отблъснал тъжителя, защото
го стискал отзад за гушата и отричат да е нанасял удари. Това обаче, както се
каза, се признава от самия подсъдим,а корелира и с експертното становище на
съдебния лекар д-р М.. Според последното ( виж заключението и разпита) ,
описаната в СМУ на д-р П. разкъсно-контузна рана на дясното око е резултат
от пряк удар в увредената област, а не от падане. При това ударът е бил с
контролирана сила ( л.8, заключението , абз. предпоследен) .
Установи се също така от твърденията на св. Г. и тези на св. Л. ( л.
271) , че са били нанасяни удари на падналия вече тъжител и то с крак, като
свидетелката е категорична, че удрящият не е бил подсъдимия, въпреки, че
като такъв св. к. го е уличил пред св. Г.. В медицинската документация както
при първия преглед след инцидента ( л. 64 и сл. ), така и при втория, при
което последвала хоспитализация ( л. 32 и сл.) не са отразени други
травматични увреждания и при положение, че в СМУ е отразено само
посоченото горе увреждане на дясно око, се прие, че именно това увреждане е
било причинено при директен удар с ръка от подсъдимия.
Относно инкриминираното увреждане се отчете уточненото в
допълнената в срока по чл. 81 от НПК тъжба ( виж на л. 26-28) искане –
подсъдимият да бъде призна за виновен в причиняване на описаните в СМУ
увреждания, а всъщност –то е само едно – разкъсно-контузната рана на
главата.
Експертно тя е преценена като телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК – разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от
НК, тоест неопасно за живота.
Предвид ситуацията, в която е причинена тази телесна повреда,
нападателят е действал в състояние на неизбежна отбрана. След като
подсъдимият и к. извели от заведението тъжителя, докато той провокирал
първия по описания горе начин, тъжителят се върнал и директно отишъл при
подсъдимия , притискайки го зад гърба му за врата и причинявайки му по
този начин увреждане по чл. 130, ал.2 от НК ( виж експертното заключение) .
Това предпоставило последният да действа в своя защита, като правомерно
причинил процесното увреждане на тъжителя, но с директен удар в дясното
око. Фактическите действия на тъжителя по подновеното вече физическо
нападение, обективирани с притискане на врата на подсъдимия са били
противоправни, тъй като са засягали телесния му интегритет. Това нападение
създало реална и непосредствена опасност за живота и здравето на
подсъдимия. Нападението не е било предполагаемо, а реално и безспорно
възприето от подсъдимия. Действията по притискане на врата му са били
3

активни и в отговор тъжителят го отблъснал и ударил последователно, за да
неутрализира окончателно нападението върху себе си.
Установено е също така, че при отбраната са били причинени вреди (
телесно увреждане на тъжители по чл. 130, ал.1 от НК) , които са
надхвърлили рамките на необходимите предели ( телесно увреждане на
тъжителя, провокирано отбраната е по чл. 130, ал.2 от НК), тоест превишени
са били пределите на неизбежната отбрана.
Това превишение обаче е било вследствие на уплахата на подсъдимия,
който знаел, че нападателят му е тренирал бойни изкуства и че носи хладно
оръжие, които факти са установени с показанията на н. и обясненията на
подсъдимия. На място тъжителят първо провокирал подсъдимия с въпрос,
който насочвал към проблеми с полицията, а след това се върнал на мястото,
от където бил изгонен от кампанията на подсъдимия и директно го хванал за
врата, пристигайки зад гърба му. Тези фактически действия в тяхната
същности хронология описват реакцията на подсъдимия в неговата защита
като действие, обусловено от уплаха по смисъла на чл. 12, ал.4 от НК.
Уплахата е силно и непреодолимо, внезапно появило се чувство на страх,
израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което нападението
предизвиква у нападнатия. В случая той е бил основан не само на
нападението, но и на обективните данни по делото, че нападателят ходи
въоръжен, тренирал е бойно изкуство, а преди нападението е провокирал
жертвата си с реакция, заплашваща я с полицейска намеса.
При горните правни изводи, Съдът призна подсъдимият бе признат на
виновен в това, че на 30.04.2021г. в гр.Пазарджик е причинил на тъжителя
С.Д. лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като е
действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана вследствие на
уплаха, поради което и на основание чл. 12, ал.4 от НК не му наложи
наказание.
По отношение на СД диск от ЕЕНСП 112, на л. 227 се постанови след
влизане на присъдата да бъде унищожен с делото, по съответния ред.
Предвид изхода на делото бе осъден подсъдимия да заплати на
тъжителя сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на
730,00 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик
разноски в размер на 71,65 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъда
си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	17
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220200719
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №719/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите