Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260669 04.03.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18601 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Алфа СОТ България“ ООД, ЕИК ********* против „Сидент – 2“ ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между
страните бил сключен договор за охрана със СОТ № … ведно с ОУ, въз основа на
който ответникът дължал месечна такса за охрана и наем на предавател в общ
размер на 35,21 лева с ДДС. При липса на плащане в срок, на осн. чл. 8, ал. 2
ОУ, се дължала неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден просрочие, но не повече
от 50 % от дължимата сума.
Твърди, че за периода
01.12.2018 г. – 30.06.2019 г. вкл. имало неплатени задължения за охрана в
размер на общо 246,47 лева, като се
дължала и неустойка /обезщетение за забавено плащане/ в размер на 87,25 лева, начислена за периода, съответно: от
28.11.2018 г. – 26.08.2019 г., от 29.12.2018 г. – 26.08.2019 г., от 29.01.2019
г. – 26.08.2019 г., от 26.02.2019 г. – 26.08.2019 г., от 29.03.2019 г. –
26.08.2019 г., от 28.04.2019 г. – 26.08.2019 г. и от 29.05.2019 г. – 26.08.2019
г.
Поради липсата на погасяване,
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7797/28.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 14001/2019 г. на ПРС, II гр.с., срещу която в срок постъпило
възражение за недължимост, при което възникнал интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в
съда –27.08.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Счита
исковете за неоснователни – всички дължими суми били платени. Налице била
злоупотреба с право, т.к. по време на извършен ремонт ответникът загубил
разписките за всички извършвани плащания, което обстоятелство станало известно
на ищеца. Представя документ за плащане на 250 лева и твърди с него част от
задълженията да са погасени. Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 14001/2019 г. на ПРС, II гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
С
доклада по делото, на основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: между страните е бил сключен
договор за охрана със СОТ № .. ведно с
ОУ, със сочените в ИМ параметри, действал в периода 01.12.2018
г. – 30.06.2019 г. вкл. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261254/25.09.2020 г. – л.32-33/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и
ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства – договор за охрана с
конкретни параметри и ОУ – подписани за ответника, които не са оспорени.
Установява се наличието на
твърдяното облигационно правоотношение между страните, което е било действащо
за процесния период, поради което за ответника е възникнало задължение за
плащане на търсената сума от общо 246,47 лева - за охрана и наем на предавател,
за периода 01.12.2018 г. – 30.06.2019 г. вкл. /35,21 лева месечно – левова равностойност
на уговореното възнаграждение в договора от 15 евро с ДДС/.
Задължението е възникнало и е
изискуемо като ищецът е изправна страна в правоотношението, извършил е
услугата, за която претендира възнаграждение. Въпреки указаната му док. тежест,
ответникът не ангажира доказателства за плащане на търсената сума. За пълнота –
представеният към ОИМ приходен касов ордер, не е относим по настоящия спор,
като не доказва плащане на задължения към ищеца. Видно от отразеното в него –
плащането е извършено към различно от
ищеца ЮЛ – „Алфа – 2000“ ЕООД с различен ЕИК, поради което погасяване на
задължения по процесния договор не се установява /в т. см. са дадени и изрични
указания до ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада/.
Искът за дължимостта на главното
вземане е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда до погасяването, като последица.
На осн. т.8.2 от ОУ /подписани
за ответника/, същият дължи и неустойка за забава – в размер на 0,2 % за всеки
ден просрочие, но не повече от 50 % от дължимата сума. Изчислена от съда на
осн. чл. 162 ГПК, за процесния период, неустойката възлиза на търсената сума от
общо 87,25 лева, съобразно падежите на всяко главно вземане за месечни вноски
до края на периода, като не се надвишава уговореният от страните лимит на
отговорността.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът проведе пълно и главно доказване на исковите си претенции,
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, при което същите следва да бъдат уважени в цялост.
Възраженията на ответника в ОИМ са неоснователни, няма ангажирани доказателства
за плащане на търсените суми, поради което и същите следва да се установят за
дължими.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 75 лева – ДТ и
240 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за
прекомерността му е своевременно, но неоснователно – хонорарът е под предвидения в НМРАВ минимум от 300
лева.
Следва да се присъдят и разноските в зап. производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ от 25 лева – ДТ и 300
лева – адв. възнаграждение, съгл. договора.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Сидент – 2“ ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Алфа СОТ
България“ ООД, ЕИК ********* следните суми: 246,47 лева – главница, дължима по договор за охрана със СОТ № …ведно с ОУ, за
периода 01.12.2018 г. – 30.06.2019 г. вкл.; 87,25 лева – неустойка за забава за периодите от 28.11.2018 г. – 26.08.2019 г., от 29.12.2018 г. – 26.08.2019 г., от
29.01.2019 г. – 26.08.2019 г., от 26.02.2019 г. – 26.08.2019 г., от 29.03.2019
г. – 26.08.2019 г., от 28.04.2019 г. – 26.08.2019 г. и от 29.05.2019 г. –
26.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда –27.08.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 7797/28.08.2019 г. по ч.гр.д. № 14001/2019 г. на ПРС, II гр.с.
ОСЪЖДА „Сидент – 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 21 да плати на „Алфа СОТ България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя
Бъкстон“ № 134 следните суми: общо 315
лева /триста и петнадесет лева/ - разноски за настоящото производство и
общо 325 лева /триста двадесет и пет
лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14001/2019 г. на ПРС,
II гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП