№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Стоян
Загоров, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД №1745 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, чрез пълномощника
юрисконсулт Николов, срещу
Решение № 78/23.06.2021 г., постановено по НАХД № 170/2021 г., по описа на РС-
Провадия, с което е отменено НП № 03-013161 от 04.11.2020 год. на Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „КВИНТА-М“ ЕООД с Булстат *********
за нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.
В касационната жалба се сочи, че постановения съдебен
акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване на приложимия
закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на друго по
съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С
молба с.д. № 13861/23.09.2021 г., чрез пълномощник поддържа касационната
жалба и отправя искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
издаденото НП с присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С възражение и
становище с.д. № 13863/23.09.2021 г.,
чрез пълномощник оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила
решението на районния съд, с присъждане на разноски.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на ПРС следва да бъде оставено
в сила.
Настоящият състав на
съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл.218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд
проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт.
За да отмени процесното НП, ПРС е
констатирал съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
В производството пред Районен съд-Провадия
не са допуснати процесуални нарушения, при правилно установена фактическа
обстановка, правните изводи са съобразени с приложимия материален закон. Съдът, в настоящия съдебен
състав, намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за
отмяна на въззивното решение. Като изцяло неоснователно и необосновано, следва
да се отхвърли релевираното съображение досежно допуснати от съда нарушения на
материалния закон.
Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретния спор, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.4, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, което е съществено и обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението, неговото авторство.
Прецизността
при посочване на датата, описанието на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и на правната квалификация е задължение на административнонаказващия
орган и не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.
Недопустимо е да бъдат санирани и от съда. Това би имало за последица
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че
лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за
какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността му.
Административнонаказателното производство, не може да почива на предположения,
а на конкретни факти, обстоятелства и данни относими към конкретна норма
определяща едно нарушение за наказуемо.
Касационната инстанция изцяло споделя
изводите на районния съд за наличието на допуснати процесуални нарушения при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, както и неправилно
реализираната административнонаказателна отговорност на лицето.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави
в сила.
По искането на ответника за
присъждане на съдебно-деловодни разноски съдът съобрази, че липсват
доказателства пред настоящата инстанция за направени такива, поради което
искането е неоснователно.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 78/23.06.2021 г., постановено по НАХД № 170 по описа на РС – Провадия за
2021г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: