Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.03.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 14264 по описа за 2018 г.:
Производството по делото е образувано по
предявени от М.И. срещу „Т.С.Г.“
ООД, *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 1 079, 06
лв., претендирана като неизплатено нетно трудово възнаграждение, както
следва: 274, 88 лв. за месец октомври 2016г., 459, 76 лв. за месец декември
2016г. и 344, 42 лв. за месец януари 2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 225 лв., претендирана като неизползван
платен годишен отпуск от 8 дни за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, иск с правно осн. чл. 262 КТ за заплащане на сумата от 507, 58 лв. претендирана като
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, от която 195, 88 лв. през месец октомври
2016г., 194, 64 лв. за месец
ноември 2016г., 117, 06 лв.
за месец декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, иск
по чл. 40, ал. 5 КСО за заплащане на сумата от 45, 15 лв., претендирана като неизплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност за първите три работни дни от ползван отпуск през
месец януари 2017г., дължими от осигурителя, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Искът по чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ е основан на твърдения, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по трудов договор № 085/19.09.2016г., по силата на което М.И. е
заемал длъжността “охранител”, като същото е прекратено в срока за изпитване,
на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ.
Ищецът твърди, че работодателят не е
заплатил полагащото му се трудово възнаграждение за месец октомври, декември
2016г. и месец януари 2017г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 8 дни и допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
Твърди се, че през месец януари 2017г.
ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност, а осигурителят не е изпълнил задължението си
да заплати на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност
70 на сто от среднодневното брутно трудово
възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но
не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение, на осн. чл. 40, ал. 5 ЗСО.
Ангажираните по
делото доказателства установяват, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор № 85/19.09.2016г., по силата на което М.И. е
приел да изпълнява в ответното дружество длъжността “охранител” при уговорено
основно трудово възнаграждение от 420 лв. лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка година, което е
прекратено със заповед на работодателя.
Ответникът не е
оспорил твърденията, изложени от ищеца, че за процесните периоди работодателят
не е заплатил нетно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, парично обезщетение
за временна неработоспособност за първите три работни дни от ползван отпуск
през месец януари 2017г.
Съдът като взе предвид, че с връчените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
в претендираните размери.
Разноски в полза на ищцовата
страна не се присъждат поради липса на доказателства за извършването на такива.
Ответното дружество „Т.С.Г.“ ООД следва да
бъде осъдено да заплати следващите се за производството държавни такси по
обективно съединените искове в размер на 200 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,*** 079, 06 лв. /хиляда седемдесет и
девет лева и шест ст./, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение, както следва: 274, 88 лв. за месец октомври 2016г., 459, 76 лв.
за месец декември 2016г. и 344, 42 лв. за месец януари 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет
лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8
дни за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 507, 58 лв. /петстотин и седем лева и петдесет и осем
ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, от която 195, 88 лв.
през месец октомври 2016г., 194, 64
лв. за месец ноември 2016г., 117,
06 лв. за месец декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 262 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН **********,***
сумата от 45, 15 лв. /четиридесет и пет лева и петнадесет ст./, представляваща неизплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност за първите три работни дни от ползван отпуск през
месец януари 2017г., дължими от осигурителя, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.09.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 40, ал. 5 КСО.
ОСЪЖДА
„Т.С.Г.“
ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща дължими
за производството държавни такси, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да
се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: