Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI - ти състав, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Дияна Михайлова , като разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА административно дело № 591
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба от М.Д.К. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2623#7 от 21.07.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.
С оспорения АУПДВ,
на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “б“, във връзка с чл. 24, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г.,
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а,
ал. 1, 2, 4 от ЗПЗП е установено
публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка 214 АЕП
от ПРСР 2007-2013 г., Направление „Биологично растениевъдство „ за кампания 2013,2014,2015
във връзка с подадено от К. Заявления за плащане на площ в размер на 42 054,75
лева.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон при издаването му от некомпетентен орган, при неспазване на
изискванията за форма на акта – липсвали фактически установявания, въз основа
на които се издава акта, както и в противоречие с материалния закон. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт и присъди
направените разноски.
Ответникът по
жалбата - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител, в депозирани по делото писмени бележки и в
съдебно заседание в хода на устните състезания оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
– Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
По фактите
От Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е издадено Уведомително писмо № 01-6500/2623 от
02.05.2017 г., с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния
ангажимент на жалбоподателката по направление „Биологично растениевъдство“от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016
Същият акт е
обжалван от К. пред Административен съд – Русе. Образувано било адм. дело № 190
по описа на съда за 2018 г.
С Решение № 36 от 31.10.2018 г., постановено
по адм. дело № 190/2018 г., Административен съд – Русе отхвърля жалбата на К.
против Уведомително писмо № 01-6500/2623 от 02.05.2017 г.
с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент
на жалбоподателката по направление „Биологично растениевъдство“от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016, в частта по искането за
обявяване на неговата нищожност,като е оставено без разглеждане искането за неговата
отмяна и е прекратено съдебното производство в тази част, поради просрочие на
подадената жалба.
Съдебното решение е
оставено в сила с окончателно Решение № 15420 от 13.11.2019 г., постановено по
адм. дело № 1328/2019 г. на Върховен административен съд.
До К. е изпратено Писмо
изх. № 01-6500/2623 от 14.12.2017 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което на основание чл.26, ал. 1 от АПК адресатът се
уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. изх. № 01-6500/2623 от 02.05.2017 г.
Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание
чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се
възстановят (л. л. 18 и 19 от преписката). Писмото е получено от адресата на 16.03.2018
г., видно от ръкописно вписания текст от жалбоподателката на л.19 от преписката.
Процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2623#7 от 21.07.2021 г. е издаден от Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и
чл. 162, ал. 2, т.8 и т. 9 от ДОПК. С него, на основание чл. 18, ал. 3,
т. 3 и ал. 4, буква “б“, във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1
и ал.2 от АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал.2 и
ал.4 от ЗПЗП и
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/2623
от 02.05.2017 г., се установява по отношение на М.К. публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013 г., в размер на 42054,75лв.
В акта е посочено, че
М.Д.К. е регистрирана с УРН 573404 в
ИСАК, одобрена е за участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
г., с Направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2013г. и по нейни
заявления през първата година от ангажимента с УИН 18/090413/58197 за кампания
2013г са изплатени 0.00лева, през втората година от ангажимента за кампания
2014г по нейно заявление УИН 18/160514/64972 са изплатени 0.00лева, а през
третата година от ангажимента по заявление УИН 18/110615/70483 за кампания
2015г. АП 08 е изплатена сума от 105136,88лв.
Посочено е, че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „ АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. изх. № 01-6500/2623 от 02.05.2017
г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния
ангажимент на жалбоподателката.
Вписано е, че общата
изплатена сума по Направление „Биологично растениевъдство“, представляваща
сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 105136,88 лева
и в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква “б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. М.К.
следва да възстанови 40% от тази сума, което се равнява на 42054,75 лева.
Визирано е и
задължение за лихва, която се начислява върху сумата след посочения срок за
доброволно плащане и датата или на плащане от страна на ползвателя на помощта
или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.
Видно от ръкописно
вписания текст от надлежно упълномощено лице на л. 3 от преписката, АУПДВ е получен от адресата на 15.09.2021
г.
Жалба срещу АУПДВ е депозирана на 29.09.2021 г., видно
от поставения щемпел с входящ номер и дата от Деловодството на АдмС – Русе (л.
2 от делото).
Доводите в
подадената жалба касаят липсва на компетентност на органа-издател на акта, като
липсвали доказателства за делегиране на правомощия от страна на изпълнителния
директор на ДФЗ на неговия заместник Петя Славчева за издаване на актове от
вида на процесния, неспазване на установената форма, оспорване на твърдението
че не е изпълнила задължението си по чл.24 ал.2 от Наредба 11 от 06.04.2009г.,
тъй като е подадена жалба срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП за кампания 2013г., за която е
образувано адм.д.389/2014г., висящо към момента. На съдът е служебно известно,
че производството по адм.д.389/2014г. е възобновено след като адм.дело
138/2021г. е решено с влязло в сила определение за прекратяване поради липса на
правен интерес.
В приобщената към
делото административна преписка се съдържа Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“-Борис Михайлов, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1,
2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на Петя
Димитрова Славчева – Заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия,
включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания (л. л. 23 - 25 от преписката).
От представеното от
ответната страна извлечение от Решения
от заседанието на УС на ДФЗ по протокол № 178 / 10.06.2021г. за
изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ е избран Борис Михайлов
По правото
Според чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ редакция (изм. ДВ, бр.96 от 2019г.,
в сила от 01.01.2020 г.),
за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т. 8.
Съгласно чл. 165 от ДОПК,
събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
Според чл. 27, ал. 5
от ЗПЗП (изм.
ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019г.) вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс,
а според чл.27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.),
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Според чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на
съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК
означава, че оспорването
на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и
задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване,
предвидена в чл.148
от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
Жалбата е депозирана
от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е
процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е
обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ Петя Славчева.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с която същият е делегирал на Петя Димитрова Славчева – Заместник-изпълнителен
директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да
издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на
заявления за подпомагане е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и по
т.20 - да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на
АУПДВ по мярка 214 , както и актове за установяване на публични държавни вземания
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (л. л. 23- 25 от делото). Доколкото в
съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е
определен органът, компетентен да издава АУПДВ,
в случая той е определен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като
ръководител на съответната администрация и зам.-изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
При издаване на оспорения акт са спазени
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както
правните, така и фактическите основания за издаването му. Като правно основание
са посочени разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква “б“, във връзка с
чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно §6 от ПЗР, тази
Наредба
е издадена въз основа на законовата делегация с §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, министърът
на земеделието и продоволствието да издава наредби по прилагането на Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В разпоредбата на чл.18,
ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд
„Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал.4, когато: не са спазили изискванията на чл.24, ал.2. В чл.
24, ал.1 от същата наредба е предвидено, че агроекологичните дейности или
направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“, т.2, 3, 4 се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен
период от поемане на агроекологичното задължение, а в чл.24, ал.2 – че
одобрената площ за извършване на същите агроекологични дейности или
направления, може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне
90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент. От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. с изх. № 01-6500/2623 от 02.05.2017 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, е прекратила агроекологичния ангажимент на М.К.. Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са
достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да
разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи
правната норма.
Не съответства на съдържанието на
оспореното уведомително писмо, твърдението на жалбоподателя за липса на
разпоредителна част на административния акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5
от АПК.
В процедурата по
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Компетентният орган е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да
вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и ангажиране на
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния
закон, поради което претендираното особено съществено нарушение не е налице.
По изложените в АУПДВ факти по делото няма спор и същите
се доказват по несъмнен начин от приложеното адм.д.190/2018г на Адм.Съд-Русе
С Решение № 36 от
31.10.2018 г., постановено по адм. дело № 190/2018 г.,е отхвърлена жалбата на К.
против Уведомително писмо № 01-6500/2623 от 02.05.2017
г.с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент
на жалбоподателката по направление „Биологично растениевъдство“от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016, в частта по искането за
обявяване на неговата нищожност,като е оставено без разглеждане искането за неговата
отмяна и е прекратено съдебното производство в тази част, поради просрочие на
подадената жалба. Съдебното
решение е оставено в сила с окончателно Решение № 15420 от 13.11.2019 г.,
постановено по адм. дело № 1328/2019 г. на Върховен административен съд. От
посочените решения е видно, че агроекологичният ангажимент на жалбоподателката за
кампания 2016 г. е прекратен на основание чл.18, ал.3, т.4, във вр. с чл.24,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. с издаденото от зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., с изх. № 01-6500/2623 от 02.05.2017
г., което е влязло в сила.
Възраженията в
жалбата относно неизпълнението на ангажимента – основание за прекратяването му
по чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 11/06.04.2009 г. с акта по уведомително писмо с изх. № 01-6500/2623 от
02.05.2017 г. не са предмет на обсъждане в това производство до прекратяване на
ангажимента финансова помощ по чл. 27, ал.7 ЗПЗП. Възраженията
касаят материалната законосъобразност на акта за прекратяване на ангажимента по
мярка 214, който е бил оспорен и жалбата срещу него е отхвърлена с влязло в
сила съдебно решение. Наличието на предвидените в чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №
11 от 06.04.2009 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да
възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно
ал.4 на същата норма е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно
чл.177, ал.1 от АПК е задължително и обвързва страните по делото. В този смисъл
е и решение № 13391 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2020 г., I о.
В чл.18, ал.4 от
Наредба № 11
от 06.04.2009 г., в приложимата към датата на издаване на АУПДВ редакция (в сила от 18.03.2014 г.) е
предвидено, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова
помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, както следва: а) до края на третата година – 100 %; б) до края на
четвъртата година – 40 %; в) до края на петата година – 20 %; г) след петата
година – 10 %. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от същата наредба,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни
години, а според ал.2 – срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината
на подаване на „Заявление за подпомагане“, което през първата година на
кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до
изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за
плащане“. При липса на спор, че годината на първоначалното одобрение по мярката
е 2013 г., то правилно е определен размерът на сумата за възстановяване по
чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Прекратяването на поетия
от жалбоподателката агроекологичен ангажимент в случая е станало до края на
четвъртата му година, поради което и подпомаганото лице следва да възстанови 40%
от получената по съответното направление финансова помощ в размер общо на 42054,75
лева. Като е установил публично държавно вземане в този размер, компетентният
орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти.
Постановеният акт за
установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и
неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 200 лева, съгласно чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.К.
*** против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2623#7 от 21.07.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 200 (двеста) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: