№ 1132
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503415 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.02.2023 г. по гр. д. № 7012/2013 г. по описа на СГС, ГО, 1-16
състав, „Евротур София“ ООД ЕИК ********* е осъден да заплати на Х. И. Х. на
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за търпени вреди,
причинени вследствие на противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в разрушаването на собствената му едноетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, бул. *** № *, с лице към булеварда, застроена на 69 кв.м.,
състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, както следва: сумата
от 15 857 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в необходимите
средства за изграждане и възстановяване на сградата в предишния вид, ведно със
законната лихва от 21.05.2013 г. – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 26 000 лв.; сумата от 4 908,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за имуществени вреди за последните три години – 21.05.2010 г. до
21.05.2013 г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 8 000
лв., и сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживян стрес и негативни емоции, в резултат на
горепосочения деликт, ведно със законната лихва от 21.05.2013 г. – датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 7 000 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Евротур София“
ООД чрез адв. И. К.. Твърди се, че решението е постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуален закон, неправилна правна квалификация и
1
неизяснени основни факти за състава на деликта. Излага се, че първоинстанционният
съд не е изяснил съществени елементи на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Изтъкват се
процесуални нарушения, изразяващи се в промяна на правната квалификация без да се
направи нов доклад по чл.140 ГПК и преразпредели доказателствената тежест. Излага
се, че атакуваното решение е немотивирано и първоинстанционният съд е игнорирал
влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, в което са установени годината на
построяване на премахнатата постройка и реалната й стойност. Изтъква се още, че
неправилно не е разгледал направените от ответника възражения за нищожност на
сделката, макар и за е дал указания в доклада, че установяването им е в тяхна тежест,
както и че е не е изложил мотиви относно правото на строеж на ищеца. И на края, се
посочва, че неправилно е уважен искът за неимуществени вреди без да са съобразени
фактите по делото. Прави се искане за присъединяване към настоящето дело ВНОХД
№ 3062/2018 г., 12 въззивен с-в, СГС, с което е потвърдена оправдателна присъда по
НОХД № 10102/2015 г., 6 с-в, СРС, обосновано с доводите, че в тези наказателни дела
се съдържат технически и оценителни експертизи, който съдът следва да съобрази при
определяне на размера обезщетението за премахнатата постройка.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната по нея страна - въззиваемият ищец Х. И. Х. чрез адв. Р. В., с който се иска
потвърждаване на решението. Изтъкват се обстойно съображения, че всички доводи в
жалбата не трябва да се обсъждат, тъй като за същите притезания са уважени частични
искове с позоваване на ТР №3/2016г на ОСГТК. Твърди се още, че с посочването в
доклада, че отговорността е по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД по никакъв начин не се променят
подлежащите на доказване факти, както и че исканите нови доказателства пред
въззивната инстанция са недопустими, поради това че с приобщен към наказателното
дело доказателствен материал не могат да се доказват факти по настоящото дело.
Софийският апелативен съд, след като прецени оплакванията и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваните му осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269,
изр.първо ГПК/. В отхвърлителните си части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството пред първата инстанция е образувано по искове с материално
правно основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД за имуществени вреди под формата на търпени
загуби в размер на 26 000лв, настъпили в резултат на противоправното поведение на
представители на дружеството, разрушили собствената му сграда и изразяващи се в
стойността на средствата нужни за нейното възстановяване, както и неимуществени
вреди, представляващи неблагоприятни за ищеца стресови изживявания през
последните пет години, когато се е налагало да подава молби, жалби и документи до
различни институции, за компенсация на които претендира 8 000лв. Като
правопораждащи факти ищецът е посочил влязло в сила решение по гр.д. №
5195/2009г, с което същите притезания са били уважени в предявените частични
размери. Изтъква още незаконното разрушаване на собствената му сграда в периода
м.август – м.декември 2008г от ответното дружество като собственик на дворното
место и заличаването й от кадастралния регистър, както и преживеният в посочения
период стрес по повод деликта.
Пред първата инстанция в срока за отговор ответникът „Евротур София“ООД е
оспорил исковете по основание с възражения, че ищецът не е бил собственик на
2
сградата, нито е притежавал право на строеж, тъй като към момента на сключване на
договора за дарение, с който се легитимира за собственик, въпросната сграда не е
представлявала самостоятелен обект и прехвърлителната сделка е нищожна, а също и
че учреденото в негова полза право на строеж е погасено. Поддържа се, че
неприсъственото решение по уважените частични искове за спорните притезания е
било постановено при редица процесуални нарушения, лишили го от право на защита.
От фактическа страна не е спорно и се установява от представените пред първата
инстанция писмени доказателства, че спорните притезания са били предмет на гр.д. №
5195/2009 г. по описа на СРС, 35 състав и с решение по чл.240 ГПК /неприсъствено/
ответното дружество „Евротур София“ ООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от
5 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – частичен
иск при цялостна искова искова претенция от 110 000 лв., и сумата от 500 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от цялостна искова претенция 10
000 лв, произтичащи от разрушаването на едноетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. София, бул. *** № *, застроена върху 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл,
кухня, килер и входно антре, в УПИ VI - 20, от кв. 39 /стар 15/, по плана на гр. София,
местността „ГГЦ . Зона в 17“ /стар „Банишора“/, с площ от 284 кв.м. Срещу решението
е постъпила молба за отмяна, която е окончателно отхвърлена с решение по гр.д. №
2112/2010 г. на СГС, ГО, IV-a въззивен състав.
От писмените доказателства се установява, че ищецът се легитимира като
собственик по силата на договор за дарение сключен със С. В. И., оформен с
нотариален акт № 157 от 15.07.2008г, том I, per. № 2817, нот.дело № 148/2008г., на
построената едноетажна жилищна сграда в описания по-горе недвижим имот, и че
праводателката му е притежавала в собственост 64,96% идеални части от дворното
място по силата на съдебна делба по гр.д. № 9217/2002г на СРС, 53 с-в., извършена
между нея и К. С. Г. с 35,04% идеални части от него. Въпросното дворно място /без
постройките/ е било изнесено на публична продан и възложено с постановление от
11.01.2008 г. /влязло в сила на 18.01.2008г/ на ЧСИ И. Ч. по изпълнително дело №
20067830400245 на ответното дружество ,,Евротур София“ ООД, обявено за купувач и
представлявано към онзи момент от Л. П. С.. От експертната оценка по същото изп.
дело е видно, че имотът представлява дворно място, застроено с едноетажна жилищна
сграда в лицевата му част и паянтови бараки в дъното на имота, които обаче не са
предмет на оценката и не са включени в нея.
Установява се от писмените доказателства, че ответното дружество с протокол на
общото си събрание от 24.05.2008г е възложило на трето лице почистване на терена от
заварените постройки и събаряне на процесната едноетажна сграда, както и че между
дружеството ответник и ищеца е имало спор относно учреденото в полза на последния
право на строеж. Този въпрос е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №
36470/2011 г. по описа на СРС, 29 с-в, с което е признато по отношение на ответника
„Евротур София“ ООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ТПК, че Х. И. Х. притежава вещно право
на строеж въз основа на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 157 от 15.07.2008 г., том I, per. № 2817, дело № 148/2008 г., на
едноетажна жилищна сграда /преустроена в магазин/, в гр. София, ***“№ *, с лице
към булеварда, застроена на 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер
и входно антре.
С присъда от 08.11.2017 г., постановено по НОХД № 10102/2015 г. по описа на
СРС,НО,6 с-в, е призната Л. П. С., за невинна за това, че за времето от 26.05.2008г. до
31.12.2008 г. /инкриминирания период/ в гр. София, чрез Н. С. Д. и Н. Т. Н.,
3
противозаконно е унищожила чужда движима вещ, а именно едноетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня,
килер и входно антре, на стойност 69 978,59 лв., собственост Х. И. Х., като с деянието
са причинени значителни вреди в размер на 69 978,59 лв. - престъпление по чл. 216, ал.
5, пр. 1, вр. ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен гражданския иск за причинени
имуществени вреди в размер на 69 878.59 лв., предявен от Х. И. Х. срещу Л. П. С..
Присъдата е влязла в сила на 05.12.2018 г., когато е потвърдена от СГС.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до
същите правни изводи относно наличието на материалните предпоставки по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество. Изяснено е от първата
инстанция въз основа на представените доказателства и не е спорно, че с окончателно
решение по чл.240 ГПК по гр.д. № 5195/2009 г. по описа на СРС, 35 състав, ответното
дружество „Евротур София“ ООД е осъдено да заплати парични притезания,
представляващи обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди,
предявени като частични и уважени в присъдените размери, настъпили в резултат на
противоправни действия на служители на ответното дружество, изразяващи се в
разрушаване на собствената на ищеца едноетажна сграда.
От посоченото следва, че предмет на настоящите искове и на предходното
производство са претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от общи правопораждащи факти, заявени като частични искове в първия
процес за част от размера на едно единно вземане за целия исков период. Във връзка
със задължителните указания по тълк.дело 3/2016г на ОСТГК на ВКС при уважаване
на частичен иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и по иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН за останалата част от вземането. В конкретния случай тези общи
правопораждащи факти, изразяващи се в противоправни действия по възлагане на
ответника в причинна връзка с настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени
вреди – търпени загуби вследствие разрушаването на собствената му сграда и
преживените в тази връзка неблагоприятни изживявания, се ползват със сила на
пресъдено нещо за останалата част от спорното вземане. След като със СПН е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира парично вземане,
е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало въз основа на същите
правопораждащи факти. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение. Като такива вече са
преклудирани от СПН и правилно не са били обсъждани възраженията пред първата
инстанция, възпроизведени като доводи във въззивната жалба против
правопораждащите правото на обезщетение факти, включително за нищожността на
договора за дарение и за погасяване на учреденото в полза на ищеца вещно право
/титулярството на което въз основа на договора за дарение е съдебно признато с влязло
в сила решение по гр.д. № 36470/2011г на Софийски районен съд, 29 с-в/.
4
Правилно на следващо място не са обсъждани възраженията, също поддържани
като доводи във въззивната жалба за процесуални нарушения при постановяване на
неприсъственото съдебно решение, с което са уважени заявените като частични
искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Независимо от спецификата на неприсъственото
решение и неговия режим /необжалваемост и процедури по чл. 240 ГПК пред въззивен
съд/, след като молбата по чл.240 ГПК е отхвърлена, настъпва стабилизиращия ефект
на това решение, което има присъщата на всички съдебни решения сила на пресъдено
нещо.
Именно поради формираната вече и установена сила на пресъдено нещо по
отношение на първоначалните искове на Х. И. Х. срещу „Евротур София“ООД,
оправдателната или осъдителна присъда срещу управителя на дружеството –ответник
не се явява от значение за изхода на спора. Извън посоченото следва да се отбележи,
че изводите на наказателния съд относно несъставомерността на деянието като
престъпление по чл.216, ал.5 предл.1 вр. с ал.1 НК /умишлено унищожаване на чужда
недвижима вещ в особено големи размери/ не изключват противоправния му характер
като една от предпоставките за възникване на деликтната отговорност за непозволено
увреждане.
Така в настоящия случай, като се изхожда от преклудиращото действие на СПН,
следва да се приеме, че ищецът се легитимира като засегнат от деликта,
представляващ разрушаване на принадлежащата му сграда /противоправно деяние в
основанието на което е нарушаване правото му на собственост/ и фактически спорът
пред първата и настояща инстанция се свежда основно до състоянието на сградата с
оглед момента на построяване и размерът на обезщетението за търпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Пред първата инстанция са разпитани две групи свидетели – от показанията на
св.И. /адвокат- колега на ищеца/ се установява, че въпросната сграда още преди да
бъде предмет на договора за дарение, е била с предназначение самостоятелна
постройка – къща със статут на магазин със запазен покрив и дограма и макар старо
строителство, е била използваема - с ток и вода и се е ползвала по предназначение.
Бившата собственичка и праводател на ищеца продавала закуски, дори започнала
ремонт, но после била отстранена от охранители на ответното дружество. Сградата
била в същото обитаемо състояние и към момента на прехвърлянето й на новия
приобретател – с врати и прозорци. Идентични факти са изложени и в показанията на
св.В., който описва постройката като масивна със здрави стени, лично я е посетил през
август 2008г и тогава покривът бил с керемиди, но очевидно си личало посегателство
върху нея /унищожени керемиди, разбутани тухли, свалени врати/, а към края на 2008г
вече била разрушена до руини. Тези факти във връзка със годността на постройката
напълно кореспондират с показанията на св.Ю. П., който в качеството си на вещо лице
е извършил опис и оценка на имота и от които категорично се установява, че към
средата на 2008г /преди да започнат противоправните действия по разрушаването й/
сградата е била със съществуващ към момента на огледа покрив и прозорци със стара
дървена дограма. Правилно поради това първоинстанционният съд е дал превес на
показанията на посочената група свидетели, които се градят на лични и детайлни
впечатления, за разлика от свидетелите на ответника С. и Б., в които не се съдържат
конкретни изясняващи спора обстоятелства, а тези на св.Д. се дискредитират от факта,
че е бивш собственик на ответното дружество и съпруг на тогавашния управител Л. С.,
спрямо която се е водило наказателно дело.
Във връзка със стойността на разрушената постройка е изслушана техническа
5
експертиза на в.л. Ц., който е изготвил два варианта в случай, че е построена 1923г и
при условие, че изграждането е станало през 50-те години. Правилно с оглед на
кредитираните свидетелски показания и липсата на други опровергаващи
доказателства е взет предвид вторият вариант с по-нисък коефициент на овехтяване и
съобразяване годното й състояние на сградата /с покрив и дограми/ преди
разрушаването й в края на 2008г или сумата от 21 357лв, от която са приспаднати вече
присъдените суми по първоначалния иск.
Също с оглед преклудиращото действие на СПН, следва да се приеме, че ищецът
се легитимира като засегнат от деликта, в резултат на който е търпял неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните неблагоприятни субективни изживявания по повод
разрушаване на собствеността му, за което свидетелстват събраните гласни и писмени
доказателства- множество молби и документи, с които е сезирал институции по повод
посегателството върху сградата. Степента и интензитета на тези морални страдания се
потвърждават и от показанията на св. М., която описва състоянието му като „особено
тежко“ по време на множеството водени дела, с проявления като нарушен сън, високо
кръвно налягане, засилване тревожността му преди всяко съдебно заседание и
засягащо чувството му за справедливост и самооценка. Всички тези обстоятелства,
имащи значение към критериите по чл.52 ЗЗД са съобразени и определеният размер на
обезщетението от 5000лв /след приспадане на присъденото по първоначалните искове/
представлява справедлива компенсация за изживените морални страдания.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба оплаквания за
процесуални нарушения на съда, изразяващи се в поставяне на правна квалификация
на исковете по чл.45 ЗЗД и промяната й в съдебното решение по чл.49 ЗЗД без да се
изготви нов доклад и разпредели доказателствената тежест за спорните факти.
Изтъкнатите факти за противоправни действия от страна на представители на
дружеството, от които произтичат вредите за ищеца отнасят спорното право към
правното основание на чл.49 ЗЗД, който фактически състав включва и противоправно
поведение от страна на лицата, извършващи дейността по възлагане на дружеството
ответник. В настоящият случай първоинстанционният съд е разгледал фактите, на
които ищецът се е позовал в исковата молба и които не са били спорни между
страните, затова и по никакъв начин не е нарушено правото на ответника да
организира адекватно защитата си.
Неоснователни са и поддържаните оплаквания за процесуални нарушения на
първоинстанционния съд, който възприел оценката на техническата експертиза без да
съобрази представените от наказателното производство заключения, определящи
значително по-ниска цена. Категоричен по този въпрос е процесуалният закон, че
доказателства по други дела не могат да бъдат взети предвид и послужат за формиране
на изводи от правно естество. В тази връзка жалбоподателят е поискал пред въззивния
съд присъединяване към настоящето дело на ВНОХД № 3062/2018 г., 12 въз.с-в, СГС,
с което е потвърдена оправдателна присъда по НОХД № 10102/2015 г., 6 с-в, СРС и
обосновал същото със задължителността на присъдата за гражданския съд и
подробното изследване на размера на причинените от престъпното деяние вреди от
наказателния съд в наказателното производство. Тези доводи са неоснователни, като с
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
обективирани във влязлата в сила присъда, която е приложена по делото. Извън
посоченото, в гражданското производство е недопустимо съдът да се позовава на
6
доказателства събрани по друго дело, каквото се цели с поисканите нови
доказателства пред въззивния съд, а именно да се ползват експертизи /технически и
оценителни/ в наказателното производство за изясняване на спорни по настоящото
дело въпроси.
По частната въззивна жалба на „Евротур София“ЕООД против определение от
7.11.2023г по чл.248 ГПК. Тя се явява допустима като подадена в срок и от надлежна
страна, но по същество е неоснователна.
В частната въззивна жалба се поддържат оплаквания, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по разноските на дружеството –ответник и не му е предоставил
възможност в последното по делото заседание да представи списък по чл.80 ГПК, но
независимо от посоченото съдът е бил длъжен да се произнесе по разноските, защото
искането за присъждането им е заявено още с насрещната искова молба.
В срок насрещната по частната жалба страна е подала отговор и поддържала
доводи за неоснователност.
Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция, че искането за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК е допустимо, доколкото
е инкорпорирано във въззивната жалба и е сторено в срок, и че с оглед на
разясненията в т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, в тази хипотеза представянето на
списък на разноски не е предпоставка за произнасяне по искането за допълване на
решението по реда на чл. 248 ГПК.
Правилно по същество първоинстанционният съд е приел, че същото се явява
неоснователно, тъй като до приключване на производството не са представени
доказателства за реално сторени разноски, като видно от договора за правна защита и
съдействие от 13.11.2013 г., сумата е посочена само като договорена, но не и като
заплатена, за да има в този случай договорът характер на разписка. Разноски за
държавна такса и експертиза по насрещния иск, не се следват, тъй като
производството по него е прекратено, в която хипотеза ответникът по иска не дължи
разноски. Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното
определение ще следва да се потвърди.
По въпроса за разноските.
При този идентичен изход на спора няма основание да се изменят присъдените
пред първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция с оглед изхода на делото право на разноски ще има
само въззиваемият-ищец, който е бил представляван по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. от
адв.Р. В., на когото при този обжалваем интерес /25 765лв/ на осн. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г ще се следва възнаграждение в размер на 2 711,20лв.
С горните съображения, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2023 г. по гр. д. № 7012/2013 г. по описа на СГС,
ГО, 1-16 състав в обжалваните му осъдителни части.
Потвърждава определение от 7.11.2023г по гр. д. № 7012/2013 г. по описа на
СГС, ГО, 1-16 състав по чл.248 ГПК.
Осъжда „Евротур София“ ЕООД ЕИК 12820789 да заплати на адвокат Р. В.
САК възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в
7
размер на по чл. 2 711,20лв.
Решението, подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване преписи на
страните пред ВКС на РБ, а в частта, в която се потвърждава определение по чл.248
ГПК в 1-седмичен срок при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8