РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108189 по описа за 2021 година
Прeдявен е иск по член 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. С., ЕГН **********, с която е
предявен срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 1171,99 лева главница; ведно със зак. лихва върху тази сума от
************** до окончателното й изплащане както и сумата от 23,44 лева разноски
за производството и юрк. възнаграждение в размер на 40 лева, за които суми е издаден
изп. лист по ч. гр.д. № ****** от ******** и е образувано изп. дело № *** по описа на
ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че вземанията на ответника били погасени по давност,
поради бездействието му и не предпредприемане на изп. действия по изп. д. № ***,
перемирано с постановление на ЧСИ от ********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Изтъква се, че последното
действие, прекъсващо давността по образуваното въз основа на изп. лист изп. д. № ***
е депозирана на ********** молба до съд. изпълнител за налагане на заповед върху
труд. възнаграждение на длъжника, предшествано преди това от плащане от длъжника
на сума от 30 лева, с платежно нареждане от **********. Отбелязва се, че изп. дело №
*** е образувано на **********, с молба, в която били посочени изп. способи с
искания за тяхното прилагане от ЧСИ. Настоява се на това, че петгодишната
1
погасителна давност не е изтекла, поради прекъсването й, и ищецът му дължи
процесното вземане.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото
се установява, че на ************* в полза на „*********“ ЕАД е бил издаден изп.
лист по ч. гр. д. № *******/****** срещу И. С. С., ЕГН ********** за сумите 1171,99
лева главница; ведно със зак. лихва върху тази сума от *********** до окончателното
й изплащане както и сумата от 23,44 лева разноски за производството и юрк.
възнаграждение в размер на 40 лева.
Въз основа на издадения изп. лист кредиторът е подал на ********** молба за
образуване на изп. производство. С молбата, взискателят е насочил изпълнение върху
дв. вещи на длъжника, находящи се по адреса на местоживеенето му.
На ********* от съд. изпълнител е наложен запор върху МПС на длъжника.
За ********* е насрочен опис дв. вещи в дома на длъжника, който не е
извършен.
На ******** е наложена възбрана върху недв. имот на длъжника.
За ********* е насрочен опис дв. вещи, който също не е осъществен.
На ******** е насрочен опис дв. вещи, като длъжникът е поискал разсрочването
на дълга, с оглед на което опис дв. вещи не се е сътоял, кто на същата дата -
*********** същият е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 50 лева.
На ********** длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумите от 47 и 82 лева.
На ********** длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумите от 72 и 54 лева.
На ********** длъжникът подава молба за отлагане на насрочения опис дв.
вещи в дома му, като отново се задължава да внася разсрочено суми в размер от по 30
лева до 25-то число.
На *********** длъжникът внася по сметка на ЧСИ сумата от 30 лева.
На ********** върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор,
като третото задължено лице е отговорило, че длъжникът не получава такова, понеже
не е заето в трудовата дейност в **.
На ********** по изп. дело като взискател е конституиран „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* на мястото на стария такъв на основание писмен
документ -цесия, представена по изп. дело, като длъжникът е уведомен за заместването
на стария с новия взискател.
На ********** е постъпила молба за налагане на запор върху труд.
възнаграждение на Г.А., който не е длъжник в това производство.
На********* с постановление на ЧСИ *. ** изп. производство е прекратено на
2
осн. член 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На ************ въз основа на молба за образуване на изп. дело, подадена от
ответника е образувано изп. д. № *** В молбата взискателят е посочил че насочва
изпълнението си върху новооткрити банкови сметки на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В доказ. тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в
претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на прин.
изпълнение въз основа на изп. лист, издаден на осн. член 242 и член 242-249 ГПК
/отм./ по запис на заповед, издаден на********* давността е три, а не пет години.
Разпоредбата на член 117, ал. 2 от ЗЗД в случая е неприложима, доколкото в ТЗ
съществува изричен текст, като член 531 от ТЗ, предвиждащ, че исковете по
менителницата срещ платеца се погасяват с тригодишна давност, а съгласно член 533
от ТЗ установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се
продължават. Член 537 от ТЗ, уреждащ запис на заповед.
Според член 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В т. 10 от ТР № 2/2013г. са дадени
разяснения, че прекъсва давонстта предприемнате на кое да е изп. действие в рамките
на определен изп. способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съд. изпълнител по възлагане, съгласно
член 18 ЗЧСИ/, като примерно са и неизчерпателно са изброени изп. действия,
прекъсващи давността. Взискателят има задължение ссъ свои деъствия да поддържа
висящността на изп. процес, извършвайки изп. действия, изграждащи посочения от
него способ. В изп. процес давността не спира, именно защото кредиторът може да
избере дали да действа или да не действа. Прекратяването на изп. производство поради
перемпция настъпва по силата на закона, а съд. изпълнител само я констатира в
постановлението си, ето защо перемпцията не прекъсва давността относно вземането, а
е основание за обезсилване на предприетите изп. действия, с изключение на тези от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания – р. № 45 от 30.03.2017г. по гр.д. № 61273/2016г. на
ВКС. За прекъсването на давността е от значение само на коя дата е било предприето
последното валидно изп. действие и дали от тази дата са изминати повече от три
години, за да се приеме, че вземането е погасено по давност. Същевременно член 116
б.“а“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Плащането на дълга по изп. дело не прекъсва давността, защото плащането е способ за
погасяване на задължението. А молбата за разсрочване на задължението от длъжника
по изп. дело на осн. член 454, ал. 1 ГПК е основание за спиране на изпълнението по
3
искане на длъжника, а не прекъсване на давността. Следва да се посочи, че налагането
на запора от ЧСИ върху труд. възнаграждение на длъжника на ************ не е
прекъснало давността, доколкото длъжницата към него момент не е получавала
трудово възнаграждение. Отделно от това подадената от взискателя през 2018г. молба
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение не се отнася до длъжника по изп.
дело, а за едно друго лице, което дори не е длъжник в изп. производство, с оглед на
което и двете действия не са прекъснали давността.
От последното валидно изп. действие са изтекли повече от три години, с оглед
на което както главното, така и акцесорното вземане по см. на член 119 ЗЗД следва да
се считат погасени по давност.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 400
лева за адв. възнаграждение, 50 лева държавна такса за образуване на делото и 48 лева
за копия на двете изп. дела.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *********, срещу И. С. С., ЕГН ********** отрицателен установителен.
иск по член 439 ГПК, че И. С. С., ЕГН ********** не дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* следните суми: 1171,99 лева главница, дължима по
запис на заповед, издаден на**********, платим на предявяване, предявен за плащане
на ********, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от ************* до
окончателното й изплащане, както и сумата от 23,44 лева разноски за производството и
юрк. възнаграждение в размер на 40 лева, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр.д.
№ ****** от ******, ПРС, ХV гр.с. и е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ
***.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на И. С.
С., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 498 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4