№ 640
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200914 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от М. Б. Д. ЕГН **********
чрез адв. Д. Ш. против наказателно постановление № 19-0769-006869/07.04.2020г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП на М. Б. Д. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на
800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на наказателното постановление (НП). Д. не бил извършител на нарушението, описаната
фактическа обстановка не отговаряла на действителната, съставителя не бил очевидец и
неправилно било квалифицирано деянието. Не били спазени и изискванията за връчване на
НП. Жалбоподателят не бил управлявал автомобила, а той се управлявал от друго лице – *.
Била нарушената процедурата при съставяне на АУАН. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ш., която поддържа
жалбата, моли за отмяна на НП и претендира заплащане на разноски.
АНО, редовно призован се представлява от юрк. *, която оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
а със становище претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Относно връчване на наказателното постановление: Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН
Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В случая с декларация от 05.09.2019г. собственикът на МПС с рег. № * е посочил, че на
13.07.2019г. около 18:12 часа МПС се е управлявало от М. Б. Д. с адрес *. Бил съставен на
04.11.2019г. АУАН № 690105 на М. Д., след което бил изпратен за връчване в гр. *. Налично
е сведение от М. Д. от 10.12.2019г., в което е посочен адрес гр. *, „*“ № 2 и е посочен
телефон за връзка като е вписано, че на датата и часа МПС е управлявано от * с вписано
ЕГН и адрес. Съгласно докладна записка е посетен адреса в гр. *, кв. *, ул. „*” № 2 като е
снето и писменото сведение, но очевидно АУАН не е бил връчен и в докладна л. 24 е
описано, че липсва декларация по чл. 188 ЗДвП. Последвало ново писмо за връчване от
1
16.01.2020г., с посочено в него и копие от декларация по чл. 188 ЗДвП, когато АУАН е
върнат л. 27 като е отбелязано върху него, че е връчен при отказ на 19.02.2020г., което е
удостоверено от един свидетел. От същата дата е представено л. 28 сведение от М. Д., че
автомобилът е бил управляван от друго лице, което е посочил и по-рано. НО издал
обжалваното НП, което било изпратено за връчване от СДВР на 08.04.2020г. било изпратено
напомнително писмо л. 32 за връчване и повторно изпращане на л. 33. На 22.05.2022г. е
върната в ОД МВР Бургас сектор ПП преписка по връчване на НП заедно с докладна
записка като се сочи, че адресът бил посетен, като не е установено търсеното лице. Не били
установени съседи. Оставена била покана за явяване на лицето, в приемна при районни
инспектори, но до момента лицето не се явило, нито се свързало. Посочен е телефонен
номер, на който били правени многократни опити за връзка с лицето, но не бил осъществен
разговор. Наказващия орган отбелязал върху НП датата 18.04.2022г. и приел, че НП е
връчено съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН. На 08.06.2022г. до СДВР * било изпратено писмо да се
отнеме СУМПС на Д. за срок от 3 месеца.
Този съдебен състав намира, че съгласно изложеното не може да приеме, че е налице
редовно връчване на НП. Представената докладна не посочва дни, в които е бил посещаван
адреса, не е ясно къде е била оставена покана на лицето да се яви в приемна на районни
инспектори, не е ясно и кога е правен опит да се проведе разговор по телефон с лицето. Не
става ясно и кога е изготвена приложената на л. 35 докладна записка, за да се направи извод
и на коя дата е направен опит да се установи лицето на адреса. От друга страна от
приложените сведения може да се направи извод, че лицето действително е установено на
адрес в гр. *, ул. „*” № 2. По мнение на съдебния състав изобщо не може да се направи
извод защо наказващият орган приема за дата връчване именно 18.04.2022г. като нито в
докладната записка е посочена тази дата, нито от представените документи може да се
направи извод кога точно е бил посетен адреса, за да се изведе становище, че лицето не
може да се намери на адреса и да се приеме, че това е датата на връчване. Ето защо съдът
намира, че не може да се приеме, че е налице редовно търсене на жалбоподателя на
известния на АНО орган адрес.
От материалите по делото се установява, че НП е било връчено на Д. след изискване на
04.02.2023г. (съгласно писмо л. 6 и пк. л. 11) като жалбата е постъпила в съда на
15.02.2023г., поради което и следва да се приеме, че е депозирана в срок, тя е допустима. По
същество съдът намира, следното:
Към 13.07.2019г. * бил собственик на МПС с рег. № *, БМВ 535Д, което представил за
управление на М. Б. Д..
Автомобилът бил предоставян от Д. през месец юни-юли 2019г. на св. Богдан *, за да
посети за почивка със семейството си Черноморието през 2019г.
На 04.11.2019г. свидетелят С. Х. Д. бил свидетел на съставяне на АУАН 690105 от
негов колега Р. Й. И. срещу М. Б. Д. за това, че на 13.07.2029г. в 18:12 часа в община Бургас
на бул. „*“ до бензиностанция „Лукойл“ Ф 563 в посока от пътен възел „Юг“ към
кръстовище с ул. „Спортна“ управлява БМВ 535 Д с рег. № * собственост на * с наказуема
скорост 140км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено
място до 80 км/ч. Нарушението било установено със стационарна радарна система
SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабричен номер 003059046944 снимка 0013. В АУАН е
посочено, че снимката е показана на водача при връчване на АУАН, декларация по чл. 188
ЗДвП и покана по чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Участъка бил сигнализиран с пътен знак Е24.
Техническото средство е преминало проверка, а мястото на което е поставено е
сигнализирано по надлежния ред като е изготвен протокол за пътни знаци и други средства
за сигнализиране по пътищата на територията на гр. Бургас.
Съгласно справка за собствеността МПС е собственост на *, поради което му е
изпратена покана за съставяне на АУАН за попълване на декларация по чл. 188, ал 1 ЗДвП.
Колев представил декларация, че в датата и часа на нарушението М. Д. е управлявал МПС,
поради което на последния е съставен АУАН.
АУАН № 690105 съгласно изложеното по-горе бил изпратен за връчване на М. Д. в гр.
*. Налично е сведение от М. Д. от 10.12.2019г., в което е посочено, че на датата МПС е
управлявало от * с вписано ЕГН и адрес. Съгласно докладна записка е посетен адреса в гр. *,
2
кв. *, ул. „*” № 2 като е снето и писменото сведение, но очевидно АУАН не е бил връчен и в
докладна записка л. 24 е описано, че липсва декларация по чл. 188 ЗДвП. Последвало ново
писмо за връчване от 16.01.2020г., с посочено в него и копие от декларация по чл. 188 ЗДвП,
когато АУАН е върнат л. 27 като е отбелязано върху него, че е връчен при отказ на
19.02.2020г., което е удостоверено от един свидетел. От същата дата е представено л. 28
сведение от М. Д., че автомобилът е бил управляван от друго лице, което е посочил по-
рано.
НО издал обжалваното НП, което било изпратено за връчване от СДВР на 08.04.2020г.
съгласно изложеното по-горе.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства като счита, че предвид изминалото време е
нормално свидетелите да не могат да се спомнят конкретни дати или точно обстоятелствата
и да изказват съмнение относно дати, места, периоди, конкретни маршрути или
характеристики за автомобила.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началник Група към Сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас,
съгласно приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно лице автоконтрольор към Сектор „ПП“ - ОДМВР-
Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Не се
касае към момента за изтичане на абсолютна давност, макар деянието да е назад във
времето.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, но въпреки това според този състав е допуснато
съществено процесуално нарушение и в резултат нарушението не и е доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която предвижда, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Съгласно ал. 3 и
ал. 4 при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и
в отсъствие на свидетели. В конкретния случай АУАН е съставен на база снимков материал
като липсват свидетели очевидци на нарушението, поради което и АУАН е бил съставен в
присъствието на други свидетели.
В случая обаче по делото не са представени такива доказателства, които да направят
възможен извода, че наказващия орган е направил опит да намери нарушителя, за да го
покани за съставянето на АУАН. Удостоверяване, че е бил поканен е посочено в АУАН, но
не се установява да е изпратена покана до нарушителя за съставяне на АУАН. Такава е била
изпратена само до собственика на МПС Ивайло Колев, след което е бил съставен АУАН.
Следва да се посочи, че в АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на двама
свидетели, но подпис е поставил само един свидетел. Посочено е в АУАН и в НП, че е
представена на лицето – водача декларация по чл. 188 ЗДвП, но такава не се установява да е
връчена, още повече, че изрично в докладна записка л. 24 е посочено, че е снето сведение
заради това, че към материалите по преписката не е изпратена декларация по чл. 188, ал. 1
ЗДвП. Ето защо и АУАН е бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40 ЗАНН без
нарушителят – водач да е бил поканен за неговото съставяне, без да е коректно отразено в
присъствието на колко свидетели е бил съставен. Посоченото е самостоятелно основание за
отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя и е ограничена
възможността му да изложи възраженията си още при съставяне на АУАН, а очевидно е
имал такива, предвид това, че в първия възможен момента е попълнил сведение с конкретно
3
посочено лице – ЕГН и адрес. Неясно остава и защо при първото изпращане на АУАН за
връчване съгласно докладна записка л. 24 не е отразено да е връчен, дори и при отказ като е
очевидно, че лицето е било установено, представило е сведение, в което е посочило друго
лице за водач. Тези обстоятелства не се изясниха и от разпита на св. Д., който предвид
изминалото време само си спомня, че преписката много пъти е била изпращана до *.
Изложеното кара този състав да приеме, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл.
40 ЗАНН и при нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Съдебният състав приема, че с нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се въвежда оборима
презумпция, че собственикът на МПС, отговаря за извършеното с него нарушение и е на
мнение, че по правило не е допустимо всяко следващо лице да посочва друго лице, което е
управлявало автомобила и по този начин да се избягва отговорността, но наказващите
органи следва да преценят всички обстоятелства и да извършат преценка, основана на
данните от лицата и доказателствата. По правило идеята на закона е отговорността за
нарушението, да бъде понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на
автомобила, като задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило
нарушението, той е това задължено според закона лице, което трябва да знае във всеки един
момент кое е лицето, управлявало МПС, но остава водещ принципа, че отговорността е
лична съгласно чл. 24 ЗАНН. В случая изобщо не се установява наказващият орган да е
положил усилия да установи кой реално е управлявал автомобила. От една страна, още в
първия възможен момент Д. е посочил кое е лицето, което е управлявало МПС като е
представил на полицейския инспектор писмено сведение. Посочил е не само неговото име,
но и ЕГН и адрес, чрез което лицето е можело лесно да бъде установено и от него да бъде
снето сведение още към 2019г., когато лицата са можели конкретно да посочат дните кой и
кога е управлявал МПС и да им се разясни, че за невярно деклариране се носи наказателна
отговорност. Това обаче не е било направено, и това се установява от докладна л. 24, в която
е ясно посочено, че декларация по чл. 188 ЗДвП с предупреждение за отговорността не е
била приложена. При второто изпращане на преписката очевидно е била приложена л. 26,
но пък не се установява от писмото л. 27 защо не е попълнена, а е снето сведение.
Наказващият орган е следвало да положи усилия да установи истината. Към момента, с
оглед нарушенията в процедурата по съставяне на АУАН и предвид разпитания в съдебно
заседание свидетел *, посочен от самия Д. в две сведения като лице, управлявало МПС, е
внесено съмнение и според съдебния състав действително МПС е било предоставено от Д.
на *, за да посети българското Черноморие и вероятно той е този, който е допуснал
нарушението като е превишил скоростта за движение в населено място.
По изложените съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и
неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита л.79, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.
18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв. В случая
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, макар и да са проведени повече от
едно съдебно заседание като отлагането е било и по вина на самия жалбоподател. Ето защо
съдът счита, че възражението за прекомерност на възнаграждението е основателно и следва
4
в полза на жалбоподателя да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева.
С оглед гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-006869/07.04.2020г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП на М. Б. Д. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Д. ЕГН ********** сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лева – разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5