№ 7
гр. Стара Загора, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500771 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Г. Т., и въззивна
жалба на И. М. Т., действаща чрез адв. С. Ч., срещу решение №
406/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 387/2023 г. по описа на Районен съд
– Казанлък.
С жалбата на Т. Г. Т. първоинстанционното решение се обжалва като
неправилно поради постановяването му при допуснато съществено
процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички събрани доказателства относими към предмета на доказване по
установителния иск за частична трансформация, а с оглед на това е направил
необосновани и погрешни фактически изводи, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което предявеният установителен иск бъде
уважен, а делбата между страните да бъде допусната при съответните на
частичната трансформация на лични средства квоти, като на въззивникът
бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – И. М. Т., действаща чрез адв. С. Ч., с който въззиваемата оспорва
1
жалбата и излага съображения, че обжалваното първоинстанционно решение
е правилно, т.к. е фактическите изводи на съда са обосновани, а материалният
закон е спазен.
С въззивната жалба на И. М. Т., действаща чрез адв. С. Ч.,
първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е извел погрешни
фактически изводи, и не се е произнесъл по направеното от страната
възражение за наличие на пълна трансформация на лични средства, поради
което е постановил решението си за допускане на делбата между страните при
равни квоти в нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което искът за делба бъде отхвърлен.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Т. Г. Т. се
представлява от пълномощника си - адвокат, чрез когото поддържа
въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което искът за частична трансформация на лично
имущество бъде уважен, а с оглед това и делбата между страните да бъде
допусната при съответните квоти. Претендира за присъждането на разноските
пред въззивната инстанция.
Въззивницата И. М. Т. не се явява лично и не се представлява от
законен или процесуален представител.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими, т.к. всяка е подадена в предвидения
срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районният съд Т. Г. Т. е предявил срещу И. М. Т. иск за делба на
придобит по време на брака им недвижим имот, находящ се в гр. К.. Предявил
е и обуславящ иск за собственост поради частична трансформация на лично
имущество, като е заявил твърдения, че при покупката на делбения имот е
вложил свои лични средства в размер на 6300 лв., които е получил от
предхождаща сделката продажба на свой личен недвижим имот.
С отговора на исковата молба И. М. Т. е оспорила и двата иска. Заявила
е възражение, че при покупката на процесния имот е налице трансформация
на нейно лично имущество, т.к. апартамента е бил закупен с нени лични
средства – спестявания и предоставени от роднините й средства, и Т. Г. Т.
2
няма принос в придобиването му. Оспорила е твърденията, че при покупката
са вложени средства на съпруга, като в тази насока са изложени твърдения, че
получените от продажбата на личния му недвижим имот средства са
послужили за погасяването на натрупани от него задължения от хазарт.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен иска за собственост поради частична трансформация и е
допуснал процесния имот до делба между страните при равни квоти.
Настоящият въззивен съд намира, че правно-релевантните
обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд, въз
основа на съвкупен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства,
а въз основа на тях са изведени обосновани фактически и правни изводи,
последните – съответни на материалния закон.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил
прекратен чрез развод на 06.06.2012 г. по време на брака си съпрузите са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесният
недвижим имот – апартамент в гр. К., по силата на договор за покупко-
продажба от 09.09.2002 г., сключен между продавачите Ц. и Н.Е., и купувачът
И. М. Т., за сумата от 11700 лв.
Няма спор, че на 14.08.2002 г. Т. Г. Т. е продал свой личен недвижим
имот за сумата от 6300 лв.
От показанията разпитания по негов почин свидетел О.Т.Ц. се
установява, че след продажбата на апартамента, през м. август 2002 г. Т. Г. Т.
му е предал парична сума от около 6-7 хиляди лева, за да му я пази.
Свидетелят върнал сумата на Т. след две-три седмици, на 09.09. Свидетелят
не знае Т. да е имал проблеми с хазарт към 2002 г.
От показанията на разпитаната по почин на И. М. Т. свидетелка М.Г. М.
/нейна майка/ се установява, че към момента на закупуване на процесното
жилище от съпрузите зет й е имал натрупани задължения от хазарт и се
наложило да продаде свой личен апартамент, за да ги погаси. Свидетелката
твърди, че е помогнала за закупуването на апартамента с 5000 лв., които е
изпращала чрез другата си дъщеря.
И двамата свидетели установяват, че свидетелка М.Г. М. и съпругът й
са работили отпреди закупуването на делбения имот в Република Гърция.
При така установените факти изводите за неоснователност на
предявеният от Т. Г. Т. иск за частична трансформация на лични средства и на
възражението на И. М. Т. за трансформация на лични средства са правилни и
обосновани.
Наличието на пълна или частична трансформация се обуславя от
установяването на факта, че средства от личен характер на единия от
3
съпрузите са вложени при придобиването на конкретното имущество.
В случая нито една от страните по делото не установява при условията
на пълно и главно доказване твърденията си, че при закупуването на
жилището, находящо се в гр. К. са били вложени съответно получените от
продажбата на имота на Т. Г. Т. 6300 лв. или притежавани от И. М. Т.
парични средства в какъвто и да е размер.
Това е така, т.к. нито показанията на свидетеля Цеков се установява
съхраняваните от него пари, които Т. Г. Т. му е дал, да са послужили за
плащане на продажната цена по договора за покупко-продажба на имота, нито
от показанията на свидетелката М.Г. М. се установява категорично да е
предала сума в размер на 5000 лв. на дъщеря си и тази сума да е била част от
заплатената продажна цена от 11700 лв. не са налице никакви други
доказателства, които да установяват твърдението на И. М. Т., че цялата
продажна цена е била заплатена с нейни лични средства.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на Т. Г. Т., че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства
относими към предмета на доказване по установителния иск за частична
трансформация, с оглед на което е направил необосновани и погрешни
фактически изводи, довели и до неправилно приложение на материалния
закон.
Доказателствата са били обсъдени в съвкупност в тяхната пълнота и
анализът им не установява твърдението, че сумата от 6300 лв. е послужила
при заплащането на продажната цена при покупката на процесния имот.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба на И. М. Т., т.к.
в мотивите на решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по
направеното от страната възражение, а при постановяване на решението си е
обсъдил доказателствата и е направил правилни и обосновани фактически
изводи, послужили за извеждането на съответни на материалния закон правни
изводи.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото всяка от страните в настоящото производство
има право на разноски за защита срещу въззивната жалба на насрещната
страна.
Такива обаче не следва да бъдат присъждани на нито една от двете
страни, по следните съображения:
Т. Г. Т. е представил договор за правна защита и съдействие, от чието
съдържание се установява, че е договорена възнаграждение за процесуално
представителство и защита по в.гр.д.№ 771/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора в размер на 2000 лв., от което 500 лв., представляваща уговорен
4
хонорар в брой, получени от адв. В. М..
От договора не става ясно сумата от 500 лв. дали е получена във връзка
с подадената от страната жалба, която е неоснователна, или във връзка със
защитата срещу подадената от И. М. Т. жалба.
Поради това съдът счита, че страната не е удостоверила надлежно да е
направила разноски в качеството си на въззиваема страна във връзка със
защита срещу подадената от И. М. Т. въззивна жалба.
От своя страна И. М. Т. не е представила никакви доказателства да е
направила разноски във връзка с въззивното производство.
Относно държавните такси:
Съдът констатира, че в настоящото производство са останали несъбрани
дължимите от всяка от страните държавни такси за въззивно обжалване.
Дължимата от Т. Г. Т. държавна такса е в размер на 196,77 лв.
представляваща дължимата такса за въззивно обжалване по иска за частична
трансформация и 15 лв. такса за въззивно обжалване на решението за
допускане на делбата /т.17 от ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/ - общо 211,77 лв.
Дължимата от И. М. Т. държавна такса е в размер на 15 лв. такса за
въззивно обжалване на решението за допускане на делбата /т.17 от ТР №
6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати посочените суми в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара
Загора.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/28.07.2023 г., постановено по гр.д. №
387/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара
Загора сумата от 211,77 лв. /двеста и единадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/ - сбор от дължимите държавни такси за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА И. М. Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара
Загора сумата от 15 лв. /петнадесет лева/ - дължима държавна такса за
въззивно обжалване.
5
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6