Определение по дело №487/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260076
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203001000487
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__260076

гр. Варна, _13.10.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                             

като разгледа докладваното от съдията

т.д.№487 по описа за 2020г. на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.№2538/23.07.2020г., подадена от Ф.З.А., ЕГН ********** и Х.А.И., ЕГН **********, гр.Казанлък, чрез пълномощник адв.П.К. от САК, срещу протоколно определение от открито заседание на 14.07.2020г., с което съдът е спрял производството по т.дело №59/2019г. на Окръжен съд –Разград до приключване на образувано срещу С.Ф.Х. ДП №330 3М-274 по описа на ОД на МВР -Разград за 2018г. с влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо предпоставките, при наличие на които с предявения иск се цели ангажиране гражданската отговорност на застраховател и деликвент.

            С жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно като спирането води само до ненужно протакане на делото. Делото е заведено от жалбоподателите, в качеството им на родители на починалия при ПТП Сунай Абрахимов, за заплащане неимуществени вреди от смъртта на сина им – искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл432 от КЗ. Твърди се, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство, не е повдигнато обвинение и не са конкретизирани правните норми, които извършителят е нарушил. Твърди се, че в обжалвания съдебен акт не е ясно основанието, на което съдът е спрял производството по делото – дали по чл.229, т.4 или по т.5 на ГПК. Според жалбоподателите, в случая не са налице както предпоставките за спиране по чл.229, т.4 ГПК /липсва образувано наказателно дело/, така и тези на чл.229, т.5 ГПК /производството по настоящото дело не е започнало, за да се разкрият при разглеждането му престъпни обстоятелства от значение за гражданския спор/. Прави се довод, че в случая съдът все още не е администрирал исковата молба и не е започнало същинско разглеждане на делото по смисъла на цитираната разпоредба. Твърди се, че доколкото е установен увреждащия автомобил, съответно водачът му е известен, не са налице каквито и да са пречки в хода на настоящото производство да се съберат доказателства за установяване механизма на ПТП и елементите от състава на чл.45 ЗЗД. Освен това се излага, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение съгласно чл.496, ал.3, т.1 КЗ. Подчертава се липсата на идентитет в понятието за вина в гражданското и наказателното право както и разликата между противоправно поведение от значение за фактическия състав на чл.45 ЗЗД и престъпление по НК. Основните доводи по жалбата се концентрират в липсата на висящо наказателно производство в съдебна фаза както и липсата на обективна възможност за разкриване на престъпни обстоятелства по гражданското производство. Поддържа се, че приключване на наказателното производство може да отнеме години и би злепоставило интереса на ищците от търсеното обезщетение. Въз основа на тези аргументи, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени определение от 14.07.2020г. и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

            В срока за отговор е постъпило становище на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за неоснователност на жалбата. Страната излага, че постановеното от съда определение за спиране е правилно и законосъобразно. Поддържа, че спирането следва да се допуска винаги, когато в хода на производството се установят обстоятелства, които биха могли да обусловят налагане на наказателна отговорност. В производството е конституиран като трето лице помагач на застрахователя деликвента С.Ф.Х. като основание за конституирането е възможността за ангажиране регресната му отговорност от застрахователя на ГО. Прави се довод, че е налице и колизия между защитата на С.Х. в гражданското и наказателното производство по отношение презумпцията за вина. /арг. в КД №8/2015г. на Конституционен съд на РБ/ Моли за потвърждаване на съдебното определение.

            Няма постъпил отговор от третото лице –помагач С.Х., комуто е редовно връчен препис от частната жалба.

            При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че ЧЖ е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, видно от пощенско клеймо на 21.07.2020г., считано от изпращане на протокола от съдебно заседание на ел.поща на пълномощника на 15.07.2020г.

Предмет на жалбата е законосъобразността на спиране на исковото производство по пряк иск на увредения срещу застрахователя на ГО на причинителя на ПТП, съгласно чл.229 ГПК поради преюдициален спор в хипотезата на т.4 или т.5 на цитираната разпоредба.

В своята константна практика /определение №616/21.07.2014г. по ч.т.д.№ 1732/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 85/15.02.2016г. по ч.т. д.№ 3451/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 134/2.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на ВКС, I т. о. и др./ ВКС, в различните си състави, е разглеждал подробно въпроса за предпоставките за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо пострадалото лице. В тези актове е прието, че предвид уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка "ГО" и фактите, обуславящи неговата отговорност, присъдата на наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя и че предпоставките за спиране на гражданското дело са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент само при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента. При наличие на твърдения/възражения/, че вредоносното деяние осъществява състав на престъпление, както и че разследване срещу конкретно лице вече е започнало, съдът следва да съобрази значението им за спора. По въпроса дали гражданския съд следва да изчака приключването на наказателното производство, е налице произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, т.2, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вреди от деликт следва да се спре съгласно чл. 182 б. "д" ГПК (отм.); - норма, идентична с тази на чл.229, ал. 1, т.5 ГПК. /в този смисъл и определение по ч.т.дело №1598/2020г. на Първо т.о., ВКС/ Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане съгл.чл.300 ГПК. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

Въззивният съд констатира, че в обжалвания съдебен акт липсва яснота относно основанието за спиране на исковото производство. Същевременно съставът установи, че едновременно със спиране на производството по делото първостепенният съд е върнал на органите на ОДМВР –Разград, преписката по досъдебното производство, за предявяване на разследването. По делото не е приложена справка нито копия от изисканата за послужване преписка, въз основа на която съдът е постановил акта си. В резултат на това, по делото липсват данни както за деянието, така и за дееца, по отношение на който е повдигнато обвинение, явяващо се пречка настоящият състав да формира извод по същество на жалбата. Доколкото тези данни са необходими на състава за формиране на изводи относно всяко едно от основанията за спиране по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, съдът намира, че следва да изиска данни от органите на МВР относно посочените по-горе обстоятелства.

            Съобразно изложеното, съставът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗИСКВА от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Разград, справка относно хода на досъдебно производство №330 ЗМ/2018г. по описа на ОД на МВР –Разград, по прокурорска преписка №1950/2018г. на ОП – Разград, ведно с пълни данни относно конкретното престъпно обстоятелство – деянието, за което е образувано разследването, повдигнато обвинение и дееца или дейците, спрямо които е повдигнато обвинение ведно с изпращане на заверен препис от постановен приключващ акт - постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда.

В съпроводителното писмо до органа да се отбележи, че изпълнението на горното е необходимо своевременно с оглед кратките процесуални срокове за произнасяне.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл. 124, ал. 5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие на твърдения, че вредоносното деяние, вероятно осъществява състав на престъпление, както и че разследването срещу конкретно лице вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен.

Преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което ако действително се установи, че е налице висящо досъдебно производство срещу евентуалния причинител на вредоносното деяние, производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП, като при наличие на влязла в сила присъда, задължението за внасяне на определената държавна такса, би отпаднало.

 

 

деликвента, деянието и неговата противоправност и престъплението, за което е образувано наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза

 

 

 

 

 

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

Предявен е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на МПС, осъществило процесното ПТП. Посоченият в исковата молба деликт, в следствие на което е настъпила телесната увреда на ищцата, според първоинстанционния съд покрива изцяло фактическият състав на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "Б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От приложеното по делото писмо на Окръжна прокуратура Шумен от 05.02.2020 г. се установява, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 3/2018 г. по описа на ОслО – гр. Шумен, което към датата на извеждане на писмото не е приключено.

Съгласно установената константна практика на ВКС производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК / в този смисъл реш. № 116/15.05.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 745/12 г.; опр. № 566/19.09.13 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5301/13 г.; опр. № 782/29.11.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 7165/13 г. /. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Още повече, че като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя провеждането на задължително последващо наказателно производство.

В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 39/05.02.2020 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т. д. № 71/2019 г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 3/2018 г. по описа на ОСлО – гр. Шумен.

ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

           

 

Предявен е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на МПС, осъществило процесното ПТП. Посоченият в исковата молба деликт, в следствие на което е настъпила телесната увреда на ищеца, според първоинстанционния съд покрива изцяло фактическият състав на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "Б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От приложеното по делото писмо на ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково рег. № 445000-2613/17.01.19 г. се установява, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 70/2017 г., по което няма задължани лица, няма привлечени като обвиняеми лица и няма взети мерки за неотклонение. Влязлата в сила присъда по наказателното производство ще бъде задължителна за гражданския съд относно гражданските последици от деянието съобразно изричния императив на чл. 300 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК / в този смисъл реш. № 116/15.05.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 745/12 г.; опр. № 566/19.09.13 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5301/13 г.; опр. № 782/29.11.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 7165/13 г. /. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Още повече, че като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя провеждането на задължително последващо наказателно производство. Т. е. – за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправният спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е невъзможно тези обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство.

В обжалваното определение окръжният съд се е позовал на отсъствието на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства от значение за конкретното гражданско правоотношение. В същото време обаче не е отчетено обстоятелството, че с оглед направените от ищеца доказателствени искания – назначаване на съдебна автотехническа експертиза, съдебна медицинска експертиза, разпит на свидетел и редица относими писмени доказателства, биха могли да бъдат доказани в условията на главно и пълно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено

 

 

Производството е образувано по предявени осъдителни искове на увредените лица – родители на починалия при ПТП, срещу застрахователя на ГО на деликвента, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.432 КЗ. С исковата молба се твърдят извършени от деликвента С.Х., конституиран като трето лице помагач, неправомерни действия по навлизане в насрещна лента за движение и причиняване на ПТП на 18.12.2018г., в резултат на което са приченени смърт и телесни повреди на повече от едно лице, вкл. смъртта на синът на ищците. Твърди се образувано по случая ДП №1950/2018г. /пр.преписка/ на ОП –Разград. Всички изложени в исковата молба обстоятелства по настъпване на ПТ са оспорени от застрахователя.

Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, т.5 ГПК. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. По делото липсват доказателства относно лицето, срещу което е повдигнато обвинение и  за какво деяние, за да направи съдът преценка относно наличието на преюдициалност. При тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност и престъплението, за което е образувано наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза, и дееца, на който е повдигнато обвинение по досъдебното производство, са налице условията за спиране на производството по гражданския спор на основание чл.229, т.5 ГПК.

Същевременно, въззивният съд, който извършва пълна въззивна проверка съгласно чл.278, ал.2 ГПК, независимо от наведените с ЧЖ основания и оплаквания, поради връщане на преписката по досъдебното производство на ОД на МВР –Разград, както и липсата на приложени по делото заверени преписи на документите от преписката, не би могъл да формира извод относно предпоставките по чл.229, т.4 и особено за тези по т.5 от ГПК, за спиране на гражданското производство.

        С оглед на горното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗИСКВА от

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, т.5 ГПК. / в този смисъл реш. № 116/15.05.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 745/12 г.; опр. № 566/19.09.13 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 5301/13 г.; опр. № 782/29.11.2013 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 7165/13г. /.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При положение че по досъдебното производство е повдигнато обвинение на лицето Женя Стефанова Янкова – Драганова за извършено от същата транспортно престъпление, посочена и в исковата молба като извършител на ПТП на 30.12.2017 г., при което е загинал братът на ищците Георги Р. Т., производството по делото следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 – ГПК. Налице са престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. При тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност и престъплението, за което е образувано наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза, и дееца, на който е повдигнато обвинение по досъдебното производство, са налице условията за спиране на производството по гражданския спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 – ГПК. В този смисъл са съображенията в определение № 290/01.09.2020 г. на ВКС-ТК, І ТО по ч. т. д. № 1303/2020 г. във връзка с допуснато касационно обжалване на въззивен акт на АС Варна по въпрос за предпоставките за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 – ГПК. Производството по т. д. № 1481/2019 г. по описа на ВОС е образувано по предявени от М. И. Т. ***" АД, ЕИК *, със седалище гр. София, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - претърпените болки, страдания и психически стрес в резултат на гореописаното ПТП, настъпило на 10.04.2019 г., както и сумата от 2 624. ЗЗ лева, представляващи понесени имуществени вреди за такси за болничен престой и изследвания, закупуване на предписани медикаменти и медицински изделия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от 31.07.2019 г. до окончателното им изплащане. Първоинстанционният съд е спрял производството, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК след като е установил, че за процесното ПТП, настъпило на 10.04.2019 г. между лек автомобил "Фиат" с рег. №В5061РА, управляван от Силвия И. и пешеходка М. Т. е образувано досъдебно производство № 151 по описа на Сектор "пътна полиция" при ОД на МВР, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "Б" от НК.

За да е налице преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо да са налице престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът по гражданският спор, за да може да се вземе пред вид наказателната присъда относно тези факти.

Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл. 124, ал. 5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие на данни, че вредоносното деяние, вероятно осъществява състав на престъпление (чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК), като разследването вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен.

Преюдициалното престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП.

От всичко гореизложено следва, че са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството пред ВОС, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.