РЕШЕНИЕ
№ 28.06.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и осми май, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №330 по описа за 2020 година.
Предявена е искова молба от Е.М.Ш.,
ЕГН-********** ***, против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Света София“№7,ет.5, с цена на иска – 2 200.00лв. и правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 23.03.2018г. около 07:50ч. по път II-84, в
посока с. В.-гр. В., км 18+000, л. а.
марка „Х.", модел „ЦР-В" с per. № PA **** КА, управляван от А.Д.Л. с
ЕГН **********, се е движил с несъобразена с пътните условия скорост (заснежена и заледена пътна настилка), като в района на
десен завой навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва удар с
правомерно движещия се лек автомобил марка „Ф.", модел „Г." с per. № PA **** BP, управляван от В. М. Ш. с ЕГН **********.
При настъпилото ПТП в значителна степен е бил увреден гореописаният автомобил,
собственост на Е.М.Ш. с ЕГН **********.
Твърди се, че
местопроизшествието е посетено от служител на РУП-гр. Септември, който е
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
340-р4716/23.03.2018г., в който са описани обстоятелствата и причините за
инцидента.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „Х.", модел „ЦРВ" с per. № РА****КА, който не е
съобразил поведението си с конкретни разпоредби на чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че по
отношение на увреждащото МПС марка „Х.", модел „ЦРВ" с per. № PA ****
КА е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД
„ОЗК- Застраховане" АД, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на действие от
09.05.2017г. до 08.05.2018г. На основание чл. 429, ал.1, т.1 КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за
причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че
незабавно след настъпване на застрахователното събитие, ищцата сезирала
ответника, при когото е била образувана ликвидационна преписка по щета № 0410-440-0003/2018г.
На 28.03.2018г. представители на
ответното застрахователно дружество са извършили оглед на увреденото МПС, чиито
констатации са отразени в опис- заключение, от която става ясно, че автомобилът
е значително увреден, като са описани следните щети по вид и степен: Преден
капак - П; Предна броня - П; Решетка на предна броня 4бр. - П; Калник преден
ляв - П; Фар преден ляв - П; Фар преден десен - П; Греди под бронята - П;
Радиатор воден - П; Радиатор климатичен - П; Перка с дифузьор
- П; Преден ляв ра. - 3 степен; Основа на ляв калник
- 3 степен; Десен ра. - 2 степен; Акумулатор - П;
Кутия въздушен филтър - П; Предно стъкло - П; Таван - 2 степен; Аербек на волан - П; Аербек на
табло - П; Решетка пред предно стъкло- П; Предна лява врата - Р; Основа пр лява врата - Р; Подкалник - П;
Държач на предна броня - П. Въпреки че
застрахователят е извършил оглед на увреденото МПС, с писмо изх. №
Л315-5054/10.07.18г. Застрахователят уведомил ищцата, че отказва изплащане на
обезщетение.
Твърди се, че
действителната стойност, необходима за възстановяване на автомобила е от
порядъка на 2 000 лева, а евентуално и доколкото се установи, че същият е
тотално увреден, т. е. до степен, която прави ремонтирането му икономически
нецелесъобразно счита, че обезщетението следва да бъде равно на сумата, срещу която
може да се закупи вещ с аналогични характеристики.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД, ЕИК
********* да заплати на ищцата Е.М.Ш. с ЕГН ********** следната сума: 2000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение по Застрахователна полица
„Гражданска отговорност" № BG/23/117001360575, издадена ответника за
причинени вреди по собственото на ищцата МПС - марка „Ф.", модел „Г."
с per. № РА **** BP, рама № WVWZZZ1JZXB018518, в
резултат на застрахователно събитие от 23.03.2018г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателно изпълнение
на задължението.
Претендират се
съдебни разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В проведено на
28.05.2021г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск на осн. чл.214 от ГПК, като
същият следва да се счита предявен за сумата от 2200.00лв.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че оспорва
предявения иск но основание и размер.
Не се оспорват
следните факти: твърдяните дата и място на пътния
инцидент; че моторно превозно средство л.а. "Х. ЦР-В" с ДК№ РА****КА
е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" в
ответното дружество.
Оспорва се изрично
следните твърдения в исковата молба: че вина за настъпилото ПТП има само водача
на л.а. "Х. ЦР-В" с ДК№ РА****КА; че водача А.Л. грубо е нарушил
правилата за движение, като се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост; че размерът на застрахователното обезщетение за л.а. „Ф.Г." с
рег.№ РА****ВР е 2000 лв.
Оспорва се
предоставеният от ищеца Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица
340р-4716/23.03.2018 г. в частта относно обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП, като се твърди, че водача Л. се е движел с разрешената за този
участък скорост. Твърди се, че произшествието е настъпило поради непочистването
и обезопесъчаването на заледения участък от пътя,
което е отразено и в Протокола.
Оспорва се
виновното и противоправно поведение от страна на
водача на л.а. "Х. ЦР-В" с ДК№ РА****КА . Не е налице влязла в сила
присъда, а образуваното наказателно производство е прекратено.
Твърди се, че процесното ПТП е в резултат изцяло от поведението на
служители и/или подизпълнители на Агенция пътна инфраструктура. Последната е
задължена да поддържа пътя, която не е изпълнила задължението си и пътят е бил
заледен, поради което е настъпило ПТП.
Евентуално се
твърди, че е налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на л.а. „Ф.Г." с рег.№ РА****ВР, който в
нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП не се е движил възможно
най-вдясно по платното за движение, както и не е предприел действия с цел
предотвратяване на ПТП при възприемането на навлизането на насрещно движещото
се МПС.
Оспорва се предявения иск по размер. В резултат на процесното ПТП е нецелесъобразно ремонтирането на
автомобила, доколкото ремонта би струвал повече отколкото е действителната му
стойност, т.е. налице е тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ.
Твърди се, че
действителната стойност на процесния л.а. „Ф.Г."
с per. № РА****ВР към датата на настъпване на процесното ПТП е по-ниска от 2000 лв., с оглед годините на
експлоатация и изминатия пробег км.
Твърди се, че към
датата на настъпване на процесното ПТП л.а. Ф.Г. е в
експлоатация почти 20 години и неговата остатъчна стойност е 6-7% от цената в
ново състояние. Налице са запазени части в диапазона 25-30 %, които следва да
се приспаднат от действителната стойност на процесното
МПС.
Твърди се, че
застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от КЗ и клаузите на
съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя
в съответствие с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС. Оспорва се
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба.
Доколкото е налице
„тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.1 от КЗ ползвателя на застрахователна
услуга следва да представи на застрахователя преди изплащане на обезщетение
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Съдебната
практика приема, че изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Неизпълнението
на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това. има значение за началния срок на
забавата - Решение № 59/12.06.2015г. по т. д.№ 1256/2014г. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК; Решение №44/02.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 775/2014г.,
I т.о. Сочи се, че в настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства дали
и кога е представил на застрахователя удостоверение, издадено от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че ответникът не е изпаднал в забава за плащане на
застрахователно обезщетение и законна лихва следва да се присъди едва след
представяне на документи за дерегистрация на
автомобила поради настъпила „тотална щета“ - Решение №44/02.06.2015г. по т.д.№
775/2014г., I т.о. на ВКС; Решение №2146 от 28.11.2019г. по т.д.№85/2019г. наСГС.
Не се оспорва
обстоятелството, че на 27.03.2018 г. Ответното дружество е било уведомено от
ищцата за настъпилото застрахователно събитие. Твърди се, че ответното
дружество е извършило оглед на МПС-то и е изискало документи от РУ
гр.Септември. Такива не са представени и към настоящия момент. Доколкото за
застрахователят текат срокове за произнасяне по всяка претенция, с писмо изх.№
A315- 5054/10.07.2018г. са уведомили ищцата, че не са налице основания за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че ищцата е изпратила
отговор с писмо вх.№ ЦУ 15-1348/18.07.2018 г.
Не се оспорват
представените с исковата молба писмени доказателства и не се възразява същите
да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото с изключение на представената ATE по ДП 42/2018 по описа на ОСлО, доколкото
не е събрана по съответния ред.
Предвид изложените
съображения, ответното дружество счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност", поради което се моли съдът да
приеме предявения иск за неоснователен и да го отхвърлите изцяло.
Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
С Определение №
1624/17.07.2020 г. , съдът е допуснал участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* като трето лице - помагач на страната
на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, третото лице
помагач на страната на ответника е подало писмен отговор, с който счита, че
така предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер. Излагат се мотиви в тази насока.
Твърди се, че от
представените писмени доказателства не се установява по безспорен начин, дали е
налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и претендираните имуществени вреди. Твърди се, че не е
установен по безспорен начин механизма на осъществяване на 23.03.2018 г. на ПТП
при движение по републикански път II - 84 от с. В. в посока гр. В. на км.
18+000,
Твърди се, че е
релевантна метеорологичната обстановка в момента на настъпилото ПТП. На процесния ден е имало валежи с ниска интензивност, които са
изисквали повишено внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с
пътните условия.
Твърди се, че
основна причина за настъпилото ПТП е несъобразяване на скоростта на участниците
с пътните условия, атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя. Отделно - л. а. Х. ЦР-В с per. № PA **** КА,
управляван от А.Л. е навлязъл неправомерно в насрещното платно по необясними
причини. Това е и твърдението на ищцата в исковата молба /ИМ/.
Сочи се, че няма
регистрирани други ПТП, нито пък аварирали автомобили на тази дата, на този път
/процесният участък/ и в този период от време, т. е.
не е било възпрепятствано нормалното движение по пътя с оглед необработена
пътна настилка, както се твърди в исковата молба.
Моли се съдът да
вземе под внимание и обстоятелството, че дните предхождащи датата на ПТП са
били с положителни температури и без снеговалежи. В случая се касае за
произшествие, станало на завой /влизане в завоя с несъобразена скорост,
навлизане в насрещното платно/ и именно несъобразяване скоростта на движение на
МПС с пътните условия от водача на л. а. Х. ЦР-В с per. № PA **** КА, са довели
до процесното ПТП.
Не възразяват да се
приемат представените доказателства.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, безспорно е
установено, че на 23.03.2018г. около
07:50ч. по път II-84, в посока с. В.-гр. В., км 18+000 , се е движил л. а. марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА, управляван от А.Д.Л..
По същото време, в обратната посока на движение се е движил лек автомобил марка
„Ф.", модел „Г." с per. № PA **** BP,
управляван от В. М. Ш. с ЕГН **********. При
настъпило пътнотранспортно произшествие между два автомобила в
значителна степен е бил увреден гореописаният автомобил, собственост на Е.М.Ш.
с ЕГН **********.
Местопроизшествието е посетено от служител
на РУП-гр. Септември, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 340-р4716/23.03.2018г., в който са описани обстоятелствата и причините
за инцидента. Съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№340р-4716 от 23.03.2018г. е приложен по
настоящото дело. Съгласно отразеното в
съставения констативен протокол за ПТП, водачът на л. а. марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА- А.Д.Л., движейки се с несъобразена скорост с
пътните условия /заснежена и заледена пътна настилка/
е навлязъл на десен завой в лентата за насрещно движение и е блъснал другия
участник в ПТП. Бил е изготвен и
Протокол за оглед на местопроизшествие, с приложена към него схема на
ПТП и фотоалбум.
За
посоченото моторно превозно средство - л. а. марка „Х.", модел „ЦР-В"
с per. № PA **** КА, управлявано от А.Д.Л., имало
сключена валидна застраховка „Гражданска Отговорност" в ответното дружество ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Света София“№7,ет.5, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на действие от
09.05.2017г. до 08.05.2018г.
Не се
спори между страните по делото твърдените дата и място на настъпване на пътния
инцидент , както и обстоятелството, че л. а. марка „Х.", модел „ЦР-В"
с per. № PA **** КА, управлявано от А.Д.Л., има
сключена валидна застраховка „Гражданска Отговорност" в ответното дружество ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК-*********.
След настъпване на застрахователното
събитие, ищцата Ш. сезирала ответното дружество, при когото е била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0410-440-0003/2018г. На 28.03.2018г. представители на ответното застрахователно
дружество са извършили оглед на увреденото МПС, чиито констатации са отразени в
опис- заключение, от която става ясно, че автомобилът е значително увреден,
като с:а описани следните щети по вид и степен: Преден капак - П; Предна броня
- П; Решетка на предна броня 4бр. - П; Калник преден ляв - П; Фар преден ляв -
П; Фар преден десен - П; Греди под бронята - П; Радиатор воден - П; Радиатор
климатичен - П; Перка с дифузьор - П; Преден ляв ра. - 3 степен; Основа на ляв калник - 3 степен; Десен ра. - 2 степен; Акумулатор - П; Кутия въздушен филтър - П;
Предно стъкло - П; Таван - 2 степен; Аербек на волан
- П; Аербек на табло - П; Решетка пред предно стъкло-
П; Предна лява врата - Р; Основа пр лява врата - Р; Подкалник - П; Държач на предна
броня - П.
Въпреки че
застрахователят е извършил оглед на увреденото МПС, с писмо изх. №
Л315-5054/10.07.18г. Застрахователят уведомил ищцата Ш., че отказва изплащане
на обезщетение.
От Агенция „Пътна
инфраструктура“- трето лице- помага на страната на ответника са представени и
приети от съда списък на пътищата по степени и нива на зимно поддържане към
оперативния план за зимно поддържане – сезон 2017/2018г., както и месечен отчет
за зимно поддържане за месец март,2018г., както е била изискана
метеорологична справка от НИМХ за района
на републикански път II-84, в района на с. В.-гр. В. на 23.03.2018г., около 07.50
часа.
Представена и приети са документи по щета №0410-440-0003-2018, ведно със
снимков материал- общо 29 листа.
От постъпилата справка от ОСлО при ОП- Пазарджик е видно, че във връзка с настъпилото
ПТП е било образувано и водено ДП №42/2018г. по описа на ОСлО
при ОП- Пазарджик, разследването по което е приключило, като същото е било
изпратено на РП- Пазарджик с мнение да
бъде предаден на съд обвиняемия А.Д.Л..
В хода на производството по настоящото дело,
съдът е допуснал извършването на съдебно- автотехническа
и оценъчна експертиза, видно от заключението по която, до извършване на огледа,
местопроизшествието е било запазено. Произшествието е настъпило на участък от
пътя с десен завой по посока на движение
на лекия автомобил, управляван от Л.. Асфалтовата настилка по време на
настъпване на ПТП е била частично заснежена и мокра.
В резултат на сблъсъка , по предните части на автомобилите са настъпили
значителни деформации и повреди, няма намерени следи от употребени спирачки на
автомобилите. Допуснатата от водача на лек автомобил, марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА, управлявано от А.Д.Л.,скорост
на движение в завоя представлява основна
причина за възникване на ПТП. Налице е изискването за тотална щета на увредения
автомобил и икономически е нецелесъобразно автомобилът да бъде възстановен.
Стойността на запазените части възлиза
на 440.00лв. Причината за ПТП е от
субективен характер- допуснатата по-висока скорост на движение от водача на лек
автомобил, марка „Х.", модел „ЦР-В" с per.
№ PA **** КА в рамките на десен завой при конкретните пътно-климатични условия.
Видно
от съдържанието на приетото Удостоверение
изх.№211006006467 от 10.03.2021г., издадено от ОД на МВР- Пазарджик, лек
автомобил марка „Ф.", модел „Г." с per. №
PA **** BP е бил спрян от движение на 10.03.2021г.
По
делото е бил разпитан в качеството си на свидетел А.Д.Л., от показанията на
който се установява, че процесното ПТП е настъпило
при навлизане на управлявания от Л. лек
автомобил, марка „Х.", модел „ЦР-В" с per.
№ PA **** КА, в насрещната лента за движение. Съгласно показанията на св. Л.,
пътят не бил почистен и бил заледен, поради което управляваният от него
автомобил се подхлъзнал на леда.
Съгласно
показанията на св. Ч. /главен специалист в РПС- В./, пътната настилка към
момента на настъпване на ПТП е била в състояние на киша, пътят е бил опесъчен.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.429,ал.1,т.1 КЗ, с която норма е регламентирано
правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска заплащането
на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
На следващо място
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От събраните писмени доказателства се установява механизма на процесното ПТП: същото е настъпило на 23.03.2018г.
около 07:50ч. по път II-84, в посока с. В.-гр. В., км 18+000 , когато управлявания
от А.Д.Л. лек автоомбил, „Х.", модел „ЦР-В"
с per. № PA **** КА, поръди
движение с несъобразена с пътните условия скорост (заснежена
и заледена пътна настилка), в района на
десен завой, е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар
с правомерно движещия се лек автомобил марка „Ф.", модел „Г." с per. № PA **** BP, управляван от В. М. Ш. с ЕГН **********.
При настъпилото ПТП в значителна степен е бил увреден гореописаният автомобил,
собственост на Е.М.Ш. с ЕГН **********.
До този извод води анализът на всички приети по делото доказателства, вкл.
заключението по извършената в хода на производството съдебно- автотехническа и оценъчна експертиза, видно от което, до извършване
на огледа, местопроизшествието е било запазено. Произшествието е настъпило на
участък от пътя с десен завой по посока
на движение на лекия автомобил, управляван от Л.. Асфалтовата настилка по време
на настъпване на ПТП е била частично заснежена и
мокра. В резултат на сблъсъка , по предните части на автомобилите са настъпили
значителни деформации и повреди, няма намерени следи от употребени спирачки на
автомобилите. Допуснатата от водача на лек автомобил, марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА, управлявано от А.Д.Л.,скорост
на движение в завоя представлява основна
причина за възникване на ПТП. Налице е
изискването за тотална щета на увредения автомобил и икономически е
нецелесъобразно автомобилът да бъде възстановен. Стойността на запазените
части възлиза на 440.00лв. Причината за
ПТП е от субективен характер-
допуснатата по-висока скорост на движение от водача на лек автомобил, марка „Х.",
модел „ЦР-В" с per. № PA **** КА в рамките на
десен завой при конкретните пътно-климатични условия. Този извод се извежда и
от постъпилата по делото справка от ОСлО при ОП-
Пазарджик, съгласно която, във връзка с настъпилото ПТП е било образувано и
водено ДП №42/2018г. по описа на ОСлО при ОП-
Пазарджик, разследването по което е приключило, като същото е било изпратено на
РП- Пазарджик с мнение да бъде предаден
на съд обвиняемия А.Д.Л.. Част от изложените обстоятелства не се оспорват и от
самия Л., който в показанията си е
заявил пред съда под страх от наказателна отговорност, че процесното ПТП е
настъпило при навлизане на управлявания от Л.
лек автомобил, марка „Х.", модел „ЦР-В" с per.
№ PA **** КА, в насрещната лента за движение.
Тезата
на св. Л., съгласно която пътят не е бил почистен и бил заледен, поради което
управляваният от него автомобил се подхлъзнал на леда, се опровергава по
категоричен начин от останалия събран по делото доказателствен
материал. Тази теза противоречи на приетото и неоспорено от страните заключение
по допуснатата автотехническа експертиза, съгласно
което допуснатата от водача на лек автомобил, марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА, управлявано от А.Д.Л.,
скорост на движение в завоя представлява
основна причина за възникване на ПТП. Причината за ПТП е от субективен характер- допуснатата
по-висока скорост на движение от водача на лек автомобил, марка „Х.",
модел „ЦР-В" с per. № PA **** КА в рамките на
десен завой при конкретните пътно-климатични условия.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, ясно, обосновано и
правилно, съответстващо на останалите приети по делото доказателства. За
състоянието на пътната настилка към момента на настъпване на процесното ПТП свидетелства и св. Ч. /главен специалист в РПС- В./, който
сочи,че пътната настилка към момента на настъпване на ПТП е била в състояние
на киша, пътят е бил опесъчен.
При това положение се явяват несъстоятелни релевираните от ответника възражения , като съдът приема за
установено, че вина за настъпването на ПТП носи водача на лек автомобил, марка
„Х.", модел „ЦР-В" с per. № PA **** КА,
управлявано от А.Д.Л., който е нарушил правилата за движение , като се е движел
с несъобразена с пътните условия скорост. В тази насока е и съставеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 340-р4716/23.03.2018г., в който са описани обстоятелствата и причините за
инцидента. Съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица №340р-4716
от 23.03.2018г. е приложен по настоящото
дело. Съгласно отразеното в съставения
констативен протокол за ПТП, водачът на л. а. марка „Х.", модел
„ЦР-В" с per. № PA **** КА- А.Д.Л., движейки се с несъобразена скорост с
пътните условия /заснежена и заледена пътна настилка/
е навлязъл на десен завой в лентата за насрещно движение и е блъснал другия
участник в ПТП. Бил е изготвен и
Протокол за оглед на местопроизшествие, с приложена към него схема на
ПТП и фотоалбум, от които се установява гореизложената пътна обстановка.
Съдът не приема за основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Ф.",
модел „Г." с per. № PA **** BP, тъй като се
установи от приетата автотехническа експертиза, а и
от събраните гласни доказателства, че същият се е движил в собствената си пътна
лента по посока на движение. При направено такова възражение, твърденията
следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на съпричиняване
на вредоносния резултат. В настоящият случай това не е направено. Ответното
застрахователно дружество не е представило каквито и да е било доказателства,
че процесният автомобил не се е движил възможно
най-вдясно по платното за движение. Поради изложеното до тук, настоящият
съдебен състав не приема да е налице съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил марка „Ф.", модел „Г." с per. № PA **** BP, не са налице данни последният да е
допуснал каквото и да е нарушение на установените в ЗДвП правила за движение.
Предвид изложеното, съдът намира направеното от
ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване
за недоказано, при лежаща върху ответника доказателствена
тежест.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че л. а.
марка „Х.", модел „ЦР-В" с per. № PA ****
КА, управлявано от А.Д.Л., има сключена валидна застраховка „Гражданска
Отговорност" в ответното дружество
ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК-*********. Установява се ,че след настъпване на
застрахователното събитие, ищцата Ш. сезирала ответното дружество, при когото е
била образувана ликвидационна преписка по щета № 0410-440-0003/2018г. На
28.03.2018г. представители на ответното
застрахователно дружество са извършили оглед на увреденото МПС, чиито
констатации са отразени в опис- заключение, от която става ясно, че автомобилът
е значително увреден, като с:а описани следните щети по вид и степен: Преден
капак - П; Предна броня - П; Решетка на предна броня 4бр. - П; Калник преден
ляв - П; Фар преден ляв - П; Фар преден десен - П; Греди под бронята - П;
Радиатор воден - П; Радиатор климатичен - П; Перка с дифузьор
- П; Преден ляв ра. - 3 степен; Основа на ляв калник
- 3 степен; Десен ра. - 2 степен; Акумулатор - П;
Кутия въздушен филтър - П; Предно стъкло - П; Таван - 2 степен; Аербек на волан - П; Аербек на
табло - П; Решетка пред предно стъкло- П; Предна лява врата - Р; Основа пр лява врата - Р; Подкалник - П;
Държач на предна броня - П.
Стойността
на причинените щети се установява от неоспореното от страните и прието от съда
заключение на вещото лице, съгласно което средната пазарна стойност на
автомобил от този клас е 2200.00лв. Налице е изискването за тотална щета на
увредения автомобил и икономически е нецелесъобразно автомобилът да бъде
възстановен. Стойността на запазените части
възлиза на 440.00лв
Налице е и последният
признак за уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка
между процесното ПТП и претърпените
от ищцата вреди. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лек автомобил л. а. марка „Х.", модел „ЦР-В" с per. № PA **** КА - А.Д.Л.
осъществява всички признаци /обективни и
субективен/ на деликтния състав по чл. 45
от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Действителната
стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил, марка „Ф.", модел „Г."
с per. № PA **** BP към датата на събитието, съгласно
заключението по автотехническата експертиза
е в размер на 2200.00 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по
средни пазарни цени отново съгласно заключението на експерта е 3532,95 лв.
Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава действителната стойност
на автомобила.
За определяне на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати
запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените
части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. В конкретният
случай, същите са в размер на 440.00 лв.
Следователно дължимото обезщетение е в размер на 1760.00лв. За горницата от 1760.00лв. до 2200.00 лева искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По претенцията за
лихва, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ при
изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е
отбелязано, че горното е поради тотална щета. Налице константна практика на ВКС
по отменения КЗ, но приложима и към настоящата уредба, тъй като същата е
идентична, че изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, а не и за
основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. В
този смисъл е и решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II
т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и
др. Следователно, макар и да не е
изпълнено това задължение от застрахования и да не е бил представен документ за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС
, това не влияе на самата основателност на съдебната претенция, но оказва
влияние на изпадането на застрахователя в забава, а именно до изпълнението на
това задължение на застрахования, застрахователят не е изпаднал в забава и
следователно не дължи обезщетение за забавено изпълнение на заплащането на
застрахователно обезщетение.
Според чл.390, ал.1 от КЗ заплащането на застрахователно обезщетение при
наличие на ”тотална щета”, е обвързано от ангажирането на
доказателства за дерегистрация на процесния
автомобил, а имено представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета. За да се представи обаче такова
удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение за дерегистрация, съобразно чл.18а ал.2 т.1 от Наредба №I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът на увредения
автомобил следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В
конкретния случай, при определяне на размера на обезщетението по предявената
извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство, не са налице данни застрахователят
да е искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация
на автомобила, нито да му е предал такова издадено от него, за да се извърши дерегестрацията. Това изключва възможността за прекратяване
на регистрацията на увреденото МПС по посоченият ред. В резултат, от което с
поведението си самия длъжник се е поставил в забава за заплащане на обезщетение.
В настоящият случай, по делото е било представено от ищеца Удостоверение
изх.№211006006467 от 10.03.2021г., издадено от ОД на МВР- Пазарджик, лек
автомобил марка „Ф.", модел „Г." с per. №
PA **** BP е бил спрян от движение на 10.03.2021г. Това обстоятелство се явява ирелевантно в случая, тъй като с петитума
на предявената от него искова молба, ищецът претендира законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда /03.02.2020г./, която дата
предхожда датата, на която уреденият автомобил е бил спрян от движение.
Предвид горното искът
за лихва върху присъжданата сума се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен. Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /03.02.2020г./ до
окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение на разноските – На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Света
София“№7,ет.5, следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска. Видно от материалите по делото, ищцата е направила разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №330/2020г. , както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 700.00лв.,платена държавна такса
в размер на 88.00лв. и депозит за ВЛ от
250.00лв. или разноски в общ размер на 1038.00лв.
Съдът следва да разгледа
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възражение, което се явява основателно. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ищцата процесуални действия, броя на проведените открити
съдебни заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от
страните възражения, делото действително представлява фактическа и
правна сложност, но заплатеното възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. /какъвто
е настоящият случай/, минималният размер
на възнаграждението е 300.00 лв.
плюс 7 % за горницата над 1 000 лв., или 384.00лв. в конкретният случай. Воден
от горното, съдът намира ,че следва да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, на основание чл.78,ал.5 от ГПК. При фактическа и правна сложност
на делото и оглед множеството проведени открити съдебни заседания, на ищеца
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело
№330/2020г. по описа на РС- Пазарджик в справедлив размер от 500.00лв., или съдът приема,че общият размер
на сторените от ищцата разноски е 838.00лв.
Същевременно,предвид
уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 670.40лв. за сторените от нея разноски.
Ответникът
също претендира разноски и такива следва
да му се присъдят съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените
по делото документи, ответникът е направил разноски в общ размер на
100.00лв.-заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. На ответника следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ответника следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение по гр.дело №330/2020г. в размер на 200.00 лева.
Същевременно,предвид отхвърлената част от предявеният иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 60.00лв. за сторените от него разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника /Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-*********
със седалище и адрес на управление- гр.София,бул.„Македония“№3, чрез нейното
подразделение – Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище
гр.Пазарджик, бул.“Ал.Стамболийски“№20/ няма право на разноски и такива не му се
следват, а направеното искане за присъждането им е неоснователно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Света София“№7,ет.5, представлявано от
изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Ш., ЕГН-********** ***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 1760.00 лв. /хиляда седемстотин и шестдесет лева /,
представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по моторно превозно средство-лек автомобил,
марка „Ф.", модел „Г." с per. № РА **** BP,
рама № WVWZZZ1JZXB018518, собственост на Е.М.Ш., ЕГН-********** , в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018г., /тъй като по отношение на увреждащото
моторно превозно средство, лек автомобил, марка „Х.", модел „ЦР-В" с
рег.. № PA **** КА е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД, обективирана
в застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на действие от
09.05.2017г. до 08.05.2018г./, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /03.02.2020г./ до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част
– над присъдените размери от 1760.00 лв.
до претендираните размери от 2200.00 лв. /две хиляди
и двеста лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Света
София“№7,ет.5, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Ш., ЕГН-********** *** ,
сумата от 670.40лв. /шестстотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от НК
ОСЪЖДА Е.М.Ш., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Света
София“№7,ет.5, представлявано от изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., сумата
от 60.00лв. /шестдесет лева /, представляваща сторените от ответното дружество съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78,ал.3 ГПК
Решението е постановено при участие
на подпомагаща страна на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление- гр.София,бул.„Македония“№3, чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,
бул.“Ал.Стамболийски“№20
Препис от решението да се връчи на
страните
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: