Р Е Ш Е Н И Е № 10
13.01.2021г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, в
закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева
адм. дело №564 по описа за 2020 година.
Производството по делото е било образувано по жалба на „К.-Н. Д.“ ЕООД, ХХХ,
със седалище в гр. Чирпан против Заповед за прилагане на ПАМ №
ФК-411-04076287/28.07.2020г. на Началник отд. „ОД“ Пловдив при ЦУ на НАП.
С Решение №439/10.11.2020г. Съдът
е постановил отхвърляне на жалбата, като в полза на ответника не е присъдил
разноски, приемайки, че такива вече са били присъдени от съда при произнасянето
му с определение, по реда на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК.
Съобщение за решението е връчено
на ответника на 10.11.2020г., който чрез процесуален представител депозира нарочна молба вх. №
6350 от 17.11.2020г., в която прави
искане за изменение на решението в частта на разноските по реда на чл.248, ал.1
от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Мотивира се, че Съдът неправилно приел извод за недължимост
на разноските с довод, че такива вече били присъдени на страната при
произнасянето по чл.166 от АПК.
Мотивира се, че независимо от
факта, че в производството по чл.60 от АПК, приключило с определение от
11.09.2020г. Съдът отхвърлил искането и осъдил търговеца да заплати разноски в
размер на 100 лева, то те касаели самостоятелно производство, поради предмета
на съдебен контрол – законосъобразността на административен акт. В случая не се
касаело за искане на оспорващия по чл.166, ал.2 от АПК, направено в рамките на
висящо производство, което не било приключило със съдебен акт по същество на
спора, за да се приемело, че с упражняване от органа на правото да изрази
становище по искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на заповедта не
е приключило процесуалното участие на ответната страна по делото пред първата
инстанция, а за самостоятелно производство по чл.60 от АПК, приключило с влязло
в сила определение, с което жалбата на дружеството била отхвърлена, против
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Сочи се, че в съдебното
производство, по което била разгледана въпросната заповед и оспорването против
нея било отхвърлено, т.е. бил постановено акт по същество на спора, било
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, който депозиран
писмено становище и списък с разноските и в този смисъл бил необоснован извода
за неприсъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Цитира се и
текста на чл.143, ал.3 от АПК, като в заключение се претендира изменение на решението
в частта му на разноските, като се уважи искането на НАП за такива в размер на
200 лева.
На осн. чл.248, ал.2 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК Съдът е изпратил молбата, съдържаща искането за изменение на
съдебния акт в частта на разноските му на ответната страна, като в определения
срок по делото не е депозиран отговор.
Съдът, като съобрази горното, намира от правна страна следното:
Искането, обективирано в молба № 6350/17.11.2020г. е процесуално допустимо,
като изходящо от активно легитимираната страна и като направено в срока по чл.
248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Същото е и основателно.
Преди всичко следва да се направи уточнение, че съдът е в невъзможност да постанови
изменение на решението си в частта на разноските, доколкото такава част няма
постановена от него. Следва искането да се тълкува, като такова за допълване на
решението в частта му на разноските, като се иска тяхното присъждане.
Няма спор, че такива разноски са поискани до крайния възможен момент в
процеса, приключване на съдебното дирене, като същите са претендирани в размер
на 200 лева. Няма спор, че едновременно с жалбата против заповедта, оспорващият
е направил и искане за отмяна на разпореждането на органа, постановено по чл.60
от АПК, по което искане е налице произнасяне от страна на съда. В този случай в
действителност е извършено разглеждане на две самостоятелни искания, но по тях
е било образувано едно производство. Първото искане е това по чл.60 от АПК,
приключило с влязло в сила определение, което отхвърля искането и второ, вече
касаещо разглеждане на жалба против конкретен административен акт – заповед за
прилагане на ПАМ по ЗДДС. В този смисъл основателно в молбата се претендира
присъждане на разноски за юрисконсулт за извършените от такъв процесуални
действия и в производството по разглеждане на жалбата против въпросната заповед,
като Съдът следва да определи размера на възнаграждението, ръководен от
извършените такива действия и фактическата,
и правна сложност на спора, за да определи едно справедливо по размер
възнаграждение.
В този случай намира приложение нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144
от АПК, доколкото ответната страна действително е била представлявана от
юрисконсулт, като същият е присъствал в проведеното единствено откритото с.з.,
вкл. по делото е представил и кратко писмено становище на 07.10.2020г. Възнаграждението
за такъв следва да се определя на осн. чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на
правната помощ, като приложим е текстът на чл.24 от наредбата, тъй като делото няма материален интерес. В тази норма за
представителство по административните дела без материален интерес се предвижда възнаграждение
в размери от 100 -200 лева. Съдът, като съобрази обема на извършеното от
процесуалния представител на ответника, ниската
правна и фактическа сложност на делото, намира, че справедливо се явява възнаграждение
в размер на 100 лева.
Съобразявайки горното, следва Решение № 428/03.11.2020г. да бъде допълнено,
като „К.- Н. Д.“ЕООД бъде осъдено да
заплати на НАП възнаграждение за юрисконсулт на осн. 78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №428/03.11.2020г., както следва:
„ОСЪЖДА „К.-Н. Д.“ ЕООД, ХХХ, със седалище в гр.Чирпан да
заплати на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 /сто / лева.“.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: