Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 23 03.04.2019 г.***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На единадесети март, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 120 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на Л.А.Х. от гр.Б. – ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Кралева,
срещу Решение №2517/06.12.18г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№8447 по описа за 2017г., с което на осн. чл.288, ал.12 КЗ – отм.,
въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен фонд – гр.София, сумата 1686.21
лева – сбор от платени обезщетения за изплатени имуществени вреди по щети с №
11-0159/ 18.03.2013г. за лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. №А1654ВТ в размер на
997.50 лева и по щета № 11-0185/ 27.03.2013г. за лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. №А4012МА в размер на 688.71 лева, които са причинени от ПТП,
което се е осъществило на датата 13.03.2013г. в гр.Бургас, бул.“Сан Стефано“ №
12 по вина на водача на лек автомобил „Хонда“ с рег. № А 74 58 КК – Л.А.Х., ЕГН
**********, който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия
допуска ПТП с движещият се пред него лек автомобил с рег. №А1654ВТ, който от
удара се отмества и удря движещият се отпред лек автомобил с рег. №А4012МА,
който автомобил е бил без застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законовата лихва върху главниците от дата на плащане на сумите – 08.01.2014г.
за сумата от 688.71 лева и от 14.01.2014г. за сумата от 997.50 лева до датите
на окончателното им плащане, както и 219.45 лева разноски по делото за платена
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът
е изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за
неправилно. Счита, че при оспорване от негова страна на механизма на ПТП и
размера на вредите, ищецът е следвало да установи всички факти, имащи отношение
към гражданските последици от деянието и вредоносния резултат. Обсъдени са
извършената СТЕ и показанията на разпитания свидетел, за да се обоснове извод,
че не е доказан механизма на ПТП.
Излагат
се съображения и досежно размера на вредите, в каквато насока своевременно са
били направени възражения от страна на ответника, отново в контекста на
извършената експертиза и свидетелски показания, и се прави извод за
недоказаност.
Въззиваемият – ищец в производството Гаранционен фонд,
чрез адв. Чернокожева представя писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В
него аргументира подробно становище за потвърждаване на решението. На първо място излага съображения, във връзка
с влязло в сила споразумение по НОХД №2298/13г., с което въззивникът се е
признал за виновен за управление на МПС след употреба на алкохол, което е
задължително за съда на осн. чл.300 ГПК.
С позоваване на извършената експертиза, писмените доказателства
и свидетелските показания, въззиваемият намира, че е доказан механизма на ПТП;
оспорванията му са били формални и са почивали на предположения относно
техническата изправност на автомобилите, които са били увредени при ПТП.
Оспорват се и възраженията досежно размера на вредите, предвид многобройните
доказателства и снимков материал, с които е работила експертизата.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно случилото се на
13.03.2013г. в гр.Бургас, на ул.“Сан Стефано“ № 121, около 16.50:
ответникът, в качеството му на водач на лек автомобил Хонда рег.№А7458КК, без
сключена застраховка „гражданска отговорност“, движейки се с несъобразена
скорост и след употреба на алкохол, е допуснал ПТП, блъскайки движещия се пред
него автомобил „Опел кадет“, с рег. № А 16
54 ВТ, който отскочил и блъснал движещия
се пред него лек автомобил „Рено Меган“, Водачите на увредените автомобили –
Опел кадет и Рено Меган, заявили пред Гаранционния фонд имуществените вреди,
които били платени: за лекия автомобил Рено - 688.71 лева, а за лек автомобил
Опел Кадет - 997.50 лева, което е платено.
Оплакванията
във въззивната жалба не се споделят от въззивния съд – констатациите в
оспорените протоколи за ПТП, както и вида на причинените щети се потвърждават от
разпита на свидетеля А. С., който е бил участник в произшествието и от
извършената съдебно – автотехническа експертиза, а за употребеното от ответника
количество алкохол свидетелства Наказателно постановление 904/ 2013г. от
19.07.2013г. на Началник на Областна Дирекция на МВР Бургас.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на правните изводи
на съда на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение, по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
За
установяване на механизма на ПТП и пътната обстановка, по делото е представен
протокол за ПТП, съставен на място от пристигнали служители, които са възприели
непосредствено ситуацията след сблъсъка. Освен това е разпитан и свидетеля С.,
който е установил конкретната фактическа обстановка и механизма на настъпване
на щетите. Най-сетне назначена е и съдебно – техническа експертиза,
потвърждаваща причинно – следствената връзка между осъщественото ПТП и
настъпилите щети. Тези доказателства в тяхната съвкупност установяват безпротиворечиво
конкретната фактическа обстановка, механизма на настъпване на щетите, и
емоционалното и психическо състояние на водача Х. след настъпване на
произшествието. Възраженията на въззивника, касаещи липса на доказателства
досежно за пълна изправност и изобщо техническото състояние на пострадалите
автомобили не се споделят от въззивната инстанция, доколкото те изхождат от
евентуални предположения за техническа неизправност, които не се подкрепят от
останалите доказателства.
Възраженията,
че управляването на автомобила след употреба на алкохол от страна на ответника не
доказва автоматично механизма на извършване на ПТП е принципно вярно, при липса
на всякакви доказателства в тази насока. Но както вече бе казано,
доказателствата по делото в достатъчна степен установяват механизма на ПТП.
Обстоятелството, че ответникът е бил с висока концентрация на алкохол в кръвта
– 2.69 промила, което се е отразило и на поведението му, видно от показанията
на св.С., в съвкупност с останалите доказателства изясняват механизма на ПТП и
вината му за настъпването му. Законодателят е възприел, че минималната
концентрация на алкохол в кръвта, която повишава обществената опасност на
управлението на МПС и разграничава административнонаказателната от
наказателната отговорност е 1.5 на 1000. В настоящия случай концентрацията на
алкохол в кръвта на ответника е значително по-висока, което само по себе си
означава, че след като същият не е имал право да управлява МПС, но го е сторил,
не би могъл да черпи благоприятни
последици от незаконосъобразното си поведение, изисквайки да се правят предположения за неизправност на
автомобилите, на които е причинил щети и некоректност на поведението на
останалите участници в произшествието.
Поради
изложените съображения първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна разноски не следва да се присъждат, предвид липсата
на доказателства такива да са били направени.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №2517/06.12.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8447 по
описа за 2017г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.