Р Е
Ш Е Н
И Е № 140
гр.Пловдив,02.02.2010 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
исково отделение,в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1271 по описа за 2009г. , за да се произнесе
,взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Х.М.С.,ЕГН **********
***, ****,със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощника му-адв.В.К. против Държавата
, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
която е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК –за признаване за
установено, че Държавата не е собственик на частта от *** на ***, представляваща ½ ид.ч.
от имот в строителни граници, целият от 14,550кв.м,в м.***,съставляващ имот пл.№2 от
кадастралния план на ***, при
граници: от север-***,имот №1 и имот №3 .
Твърди се от ищеца ,че с нот.акт №35,т.І,рег.№2606,д.№268 от
25.11.1999г. на нотариус Д.Г с рег.№*** и район на действие ПРС,вписан в
СВ-П,под №162,т.17/99г. ,е признат за собственик по наследство на ½
ид.ч. от следния недвижим имот:имот в строителните граници от 14450кв.м,находящ
се в землището на гр. ***,съставляващ имот пл.№2 от кадастралния план на ***,
при граници:от север-***,имот 1 и имот3 . С решение №23741 от 18.01.1999г. на
ПК-П-П имотът бил възстановен на наследниците на М С..Същият бил нанесен в
помощния кадастрален план на ***-***,за което било издадено удостоверение по
чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 14.12.1998г. на Община ***. Планът бил приет на
28.10.1998г. ,въз основа на споразумителен протокол по чл.18д ППЗСПЗЗ между
собствениците на имоти, попадащи в ***,сред които не била Държавата. Твърди се
от ищеца, че осъществява действия по стопанисването на процесния
имот,декларирал е същия и заплаща дължимите данъци. След реституцията му
станало известно, че за имот, намиращ се в *** ,с площ от 64000кв.м,има
съставен АДС №1825/10.04.1989г. След предприети действия по деактуване на имоти
от ***,представители на Държавата, в лицето на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, заели позиция, че целият *** е публична държавна
собственост по силата на чл.12,ал.1 от ЗВ. Издадена била Заповед № ХХХ. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се отказва
отписване от книгите за държавна собственост на област П ХХХ.,съставен за имот
,намиращ се в ***, представляващ *** с площ от 64000кв.м,без построените
сгради. Сочи се от ищеца, че процесният имот е реституиран преди влизане в сила на разпоредбата на
чл.12,ал.1 от ЗВ/28.01.2000г./ ,на която се позовават представителите на
ответника. С оглед изложените факти и обстоятелства и като твърди, че
легитимацията му като собственик се оспорва от Държавата ,ищецът иска от съда
да постанови решение, с което да се признае за установено, че Държавата не е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот.Подробни съображения са изложени в писмена защита
на адв.К..Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът- Държавата , представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в депозирания писмения отговор от процесуалния представител-гл.юрисконсулт СХД е изразил становище,че предявеният иск е
недопустим, като алтернативно се поддържа, че същият е неоснователен.Заявено е,че за ищеца липсва
правен интерес от търсената с установителен иск правна защита, предвид
обстоятелството, че същият не владее имота. В тази връзка се представя
заявление от 10.01.2008г. за предаване на недвижим имот, подадено от Х.С. и М Д
до Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което се сочи, че
заявителите са лишени от възможността да упражняват фактическата власт върху
процесния имот. Направено е от ответника и възражение досежно активната
материалноправна легитимация на М С., като се твърди,че решение №ХХХ. на ОПК-П-П за възстановяване на
процесния имот в стари реални граници е незаконосъобразно.
Настоящият
състав на ПОС,след като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и
в тяхната съвкупност , намира следното:
Видно от удостоверение за
наследници №ХХХ. ,издадено от Община София,р-н Средец, ищецът е наследник /син/
на М Х С. ***,починал на ххх.
Установява се от представеното
публично завещание от 11.07.1940г. ,че наследодателят на ищеца е наследник по
завещание на К Х,за който се твърди ,че е собственик на нива от 67 дка в ***.
Видно от доклад от 30.07.1941г.
за извършена данъчна проверка по установената наследствена маса на покойния К
х.К ,починал на ХХХ г. , проверяващият е констатирал ,че наследницата на същия
-Т К и универсалните заветници- С.С. и Х.С. са подали декларации пред СГДУ
,ведно с описи на недвижими
имоти-покрити и непокрити ,ценни книжа ,акции , облигации , вземания и др.
,сред които в р-л ІІ т.б /непокрити недв.имоти/
е посочена нива от 67дка на о-в
„К” ,в землището на *** .
Установява се от протокол ХХХ. на общинската комисия по ТПС ,че 133дка от притежаваната от
наследодателя на ищеца работна земя ,общо в размер на 163дка /в т.ч.
¼ ид.ч. от нива от 67дка в ***/,са били отчуждени и причислени към Държавния
поземлен фонд ,на основание чл. 14 от
Закона за трудовата поземлена собственост /Обн., ДВ, бр. 81 от 9.IV.1946 г., попр., бр. 93
от 25.IV.1946 г./ и чл. 14 от ППЗТПС/Обн., ДВ, бр. 189 от 20.VIII.1946/.
Установява се от доказателствата по изисканата от ОСЗ-П
преписка №ХХХ. ,че със Заявление №ХХХ.
ищецът ,в качеството му на наследник на М Х С., е заявил за възстановяване
собствеността върху земеделска земя в землището на ***, представляваща нива от
16,5дка /т.1 1/4 ид.част от нива 67дка,находяща се на ***. По това заявление е
постановено протоколно решение №46 от 19.10.1992г. на ПК-П,с което ,на
осн.чл.18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ, се признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на М Х
С. върху земеделски земи с площ от
16,500дка в *** ,с план за земеразделяне. Впоследствие ,е издадено от ПК протоколно решение №ХХХ. ,с което е отменено
предходното от 19.10.1992г. и е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността върху процесния имот с план за земеразделяне ,с
мотив ,че имотът се намирал в регулационните черти на *** и е необходимо да се
изпълнят изискванията на чл.13,ал.4,5,6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Решението на ПК-П е обжалвано пред ПРС,който с решение от ХХХ
по гр.д.№1047/1997г. е прогласил нищожността му.
На 28.08.1998г. е подписан между
собствениците на имоти с №1,№2,№3 и №4 , попадащи в *** /в т.ч. и Община
П/споразумителен протокол ,съгласно договор от ХХХ. и във вр. с чл.18д от
ППЗСПЗЗ, с който същите са се споразумели за местоположението, площите и
съседите ,като е постигнато съгласие между страните да се възстанови
собствеността върху имотите,така както е отразено в скица ,представляваща
неразделна част от протокола.
С удостоверение №ХХХ от ХХХ.
,издадено по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от Община П ,се удостоверява, че имот
пл.№2 е нанесен в помощния кадастрален план на ***,приет на 28.10.1998г. по
реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ и в разписната книга към него е записан на
наследниците на М.С. . Посочено е,че имот пл.№2 ,който може да бъде възстановен
е с площ от 14,550дка и попада на *** в
коритото на ***,като е отбелязано още,че същият няма графично изображение по
действащия рег.план на ***.
Последвало е издаването на решение №ХХХна ПК-П-П ,с което ,на основание чл.18
ж,ал.1,чл.18 з,ал.1 от ППЗСПЗЗ ,чл.18ж,ал.4т.1 ППЗСПЗЗ и решение на ПРС по
гр.д.№1047/97г. ,се възстановява правото на собственост на наследниците на М С. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници върху имот в строителните граници от 14,500дка,находящ се
в землището на *** имот №2 от помощен кад.план на *** от 28.10.1998г. ,при
граници съгласно скица и удостоверение №ХХХ. ,издадено от Община П.
Въз основа на посоченото по-горе
решение ,скица с №ХХХ. , удостоверението от 14.12.98г. и удостоверение за н-ци
ХХХ. ,е издаден нотариален акт №,т.І,рег.№,д.№отХХХ.,с който ищецът и М Д
/негова сестра/са признати за
собственици по наследство на процесния
имот,при равни права.
Установява се по делото,че за имот,намиращ се
в ***,представляващ *** ,находящ се на ***,срещу терена на „***” ,с площ от
64000кв.м е издаден АДС № ХХХ. В същия е посочено,че имотът е предоставен за
оперативно управление на „***” със Заповед ХХХ.
Представени са по делото
множество писма ,изходящи от Областна администрация П,от Министерство на
икономиката и енергетиката и МРРБ, по повод подадени от наследници на М.С.
,чрез пълномощника им адв.М, заявления
за деактуване на имот от
64000кв.м, без построените сгради, находящ се на територията на ***,предмет на
АДС ХХХ. В развилата се кореспонденция, представителите на Държавата са
поддържали,че имотът е публична държавна собственост , съгл.чл.12,ал.1 от
Закона за водите .Постановена е и Заповед №ХХХ на Министъра на МРРБ ,с която се
отказва да бъде отписан от книгите за държавна собственост въпросният имот с
мотиви,че заявителят/в случая-„К Х”ООД –София ,в чийто капитал са апортирани
два от имотите с № 1 и №4/ не доказва по безспорен и категоричен начин правото
си на собственост върху имот,намиращ се
в ***.Посочено е,че по силата на чл.12,ал.1 от ЗВ имотът е публична държавна собственост , а
според чл.7,ал.1 от ЗДС имоти-публична държавна собственост не могат да бъдат
обект на разпореждане в т.ч и да се
апортират в капитала на търговско дружество.
Представени са още ,като нови доказателства, по см. на
чл.147 ГПК,писмо от Министъра на икономиката с изх.№00-и-00 от ХХХ.,от което
става ясно,че към момента на преобразуване/през 1993г./ на държавната фирма
„***”в еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие в капитала ,
въпросният имот не е имал счетоводно записване и не е включен в капитала, както
и др. писма в т.ч. такива от
ръководството на „***”ЕАД, във връзка с водена кореспонденция между
собствениците/наследници на Х/ на два от имотите на *** с пл. №1 и №4 и
Министерство на икономиката и
енергетиката.
По делото е разпитана като
свидетел М Д ,сестра
на ищеца,която заявява,че още от 1998г. наследниците на М.С. са влезли във
владение на имота и плащат данъци за него . Ходили са в имота неколкократно,за
да секат дърва,за което им било издадено разрешение от Кметството.
Представени са и приходни
квитанции,от които се установява,че ищецът е заплащал ДНИ и ТБО за процесния имот
за периода 2001г.-2009г.,както и заповед №ХХХ. на Кмета на район”Централен” при
Община П,с която се разрешава
извършването на оформяне на декоративна растителна маса, находяща се в
частен имот №2 от кад.план на *** и изсичането на 2бр. саморасла дървесна
растителност.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира следното:
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск ,поради липса на правен интерес от воденето му.
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно
правоотношение или право, ако има интерес от това.
В конкретния случай, ищецът основава правния си интерес на твърдението,че
е собственик на процесния недвижим имот по силата на решението с №ХХХ.,
издадено от ПК П по чл.18ж,ал.1 ,18з ,ал.1от ППЗСПЗЗ ,а насрещната страна ,
черпи права от издаден АДС №ХХХ. и чрез свои представители отрича правото му на
собственост ,за което са представени редица писма ,изходящи от Областна
администрация –П,Министерство на икономиката и енергетиката , МРРБ и заповед
№ХХХ. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,с изразени в
тях становища,че *** е публична държавна собственост, съгл.чл.12 ал.1 от
ЗВ.Освен това,ищецът твърди,че упражнява фактическа власт върху процесния имот
и ангажира писмени и гласни
доказателства в тази връзка.Установи се по делото,че същият посещава
имота,декларирал го е и заплаща дължимите данъци за него,заявил е
претенции пред компетентните
административни органи за отписването на съставения АДС №ХХХ. от книгите за
държавна собственост на Пска област .При тези данни и доколкото от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита се налага извод,че е налице правен интерес за него от предявяване на отрицателен
установителен иск, с цел да получи съдебна защита на признатите му с решението на поземлената комисия права,които се оспорват от ответника.По
изложените съображения,съдът приема,че предявеният иск е допустим и следва да се пристъпи към изследване на установените факти по
делото и разглеждане спора по същество.
Безспорно е,че процесният имот е
имал земеделски характер и част от него, видно от протокол № ХХХ. на общинската комисия по ТПС , е била
отчуждена и причислена към Държавния поземлен фонд/като няма данни дали останалата
част е била внесена в ТКЗС/. Не се спори между страните и
досежно това,че понастоящем имотът е в строителните граници на *** и попада в
***.
От страна на ищеца се сочи,че той
е собственик на спорния имот, съгласно постановеното ,преди действието на
Закона за водите , решение на ПК от 18.01.1999г., с което се възстановява собствеността върху имота в съществуващи стари реални
граници , на основание чл. 18ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ и
след извършена процедура по чл.18 д
ППЗСПЗЗ, при което заявените претенции на Държавата по отношение на същия са неоснователни.
Не се твърди от ответника, а и не се установява процесният имот да е бил публична държавна
собственост към момента на приемане на Конституцията /ДВ., бр. 56 от
13.07.1991г./,тъй като не е сред обектите,посочени в чл.18 ,върху които Държавата запазва правото си на
собственост. С приемането на ЗДС /ДВ,
бр. 44/96 г./ се въвежда разделение на държавната собственост на публична и
частна,като в разпоредбата на чл.2
изчерпателно са изброени обектите, които представляват публична държавна
собственост в т.ч. в т.2 –такива,които са определени със закон или с акт на
Министерския съвет .Доколкото обаче,островите са определени за публична
държавна собственост с приемането на
ЗВ/в сила от 25.01.2000г./-чл.12,ал.1,която норма е материалноправна и има действие само за в бъдеще, то не може да се приеме , че същата представлява самостоятелно
законово основание за възникването право
на собственост на Държавата върху спорния
имот,независимо от придобиването му преди това от ищеца и др.лица чрез
реституирането му по реда на ЗСПЗЗ. Освен това, по делото липсват доказателства дали процесният
имот ,предоставен на държавна организация „***”,е бил с предназначение да
задоволява трайно обществени потребности ,както и такива досежно качеството на
субекта ,който упражнява правото на държавна собственост върху предоставеното му за
управление и стопанисване държавно имущество,при което съдът не коментира хипотезата на чл.2т.4
от ЗДС ,а и няма наведени доводи от ответника в тази насока.
В случая, ответникът установява правото си на
собственост върху
този имот чрез
акт за държавна собственост № ХХХ. ,който представлява
официален документ, съставен от длъжностно лице по определения ред и форма и
въпреки че няма правопораждащо действие обстоятелствата, констатирани в същия,
имат доказателствена сила до доказване на противното. От него става ясно,че към момента на започване на
административното производство за
възстановяване собствеността върху имота пред ОПК- П/
със Заявлението от ХХХ./, имотът с площ от 64000кв.м -*** е държавна собственост, предоставен на държавна организация „***” П за оперативно управление ,на
основание Заповед №ХХХ., издадена съгл.чл.77 НДИ/отм./. Установява се от водената кореспонденция на ищеца и собствениците на имоти пл.№1 и пл.№4 ,с представители на
различни държавни органи,както и от представената справка за ДМА на „*** П”ЕАД
и писма,изходящи от изп.директор на дружеството,че въпросната държавна организация
впоследствие е била преобразувана /1993г./ в еднолично акционерно дружество
със 100% държавно участие, като процесният имот не е имал счетоводно записване и не е включен в
капитала на дружеството. Установява се още, че
и до преструктурирането на капитала на „***”ЕАД , извършено в края на 2006г., не е
вземано решение капиталът
на същото да се увеличи със стойността на терена на ***.
Поначало ,при предявен отрицателен установителен иск, ответникът е този,който следва да докаже, че
притежава отричаните от ищеца вещни права.Но за да е основателен искът, трябва да се установи ,както наличието на правата на ищеца,така и притежава ли ответникът права и противопоставими ли са
същите на тези на
насрещната страна . Тъй като в случая , последният се позовава на незаконосъобразност на решението на ПК,с
което се възстановява в полза на ищеца правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху спорния имот ,като твърди, че е
запазил правото си на собственост по отношение на последния , съдът намира,че
следва да се обсъди и повдигнатия въпрос
относно материалната законосъобразност на адм.акт . Това е необходимо и от
гледна точка преценката на правния интерес на ищеца и целения от него резултат
–да получи правна защита на признатите му с позитивното решение на ПК права .
Видно от представените
доказателства по изисканата адм.преписка, с протоколно решение № от ХХХ. ,на основание чл.18ж,ал.2
от ППЗСПЗЗ,на наследниците на М С. е признато и определено за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне.Това решение не е било обжалвано от заявителя относно начина на възстановяване на заявената
земеделска земя и е влязло в сила.Последващото решение от ХХХ.,с което ПК-П
отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне, е прогласено за нищожно с
решение от 06.03.1998г. на ПРС по гр.д. №1047/97г. Прието е от
съда,че изменяйки влязлото в сила предходно решение, административният орган е излязъл от
пределите на своята компетентност .На
18.01. 1999г. ПК е издала трето решение,с което е възстановила правото на собственост върху процесния имот в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. При тези данни , съдът приема,че това решение на ПК също е постановено в нарушение на закона и е нищожно, тъй като административният орган вече се е произнесъл с позитивно решение №ХХХ. за възстановяване правото
на собственост върху процесния имот с план за земеразделяне.Последното е представлявало стабилен
административен акт в т.ч. и в частта му относно начина на възстановяване на собствеността и ПК не била компетентна сама да го отменя или изменя/както е посочено в решението/.
Следователно, решението на ПК,издадено в полза на ищеца на ХХХ.,е непротивопоставимо на ответника,който не е участник в адм.
производство,тъй като административният орган е действал
незаконосъобразно.
Неоснователно е поддържаното от ищеца ,че към момента на постановяване на решението,не
са съществували изисквания към съдържанието на същото респ.нямало е изисквания
за определяне границите-стари или нови/с план за земеразделяне/на подлежащите
на възстановяване земи ,при което същественото било само признаването на
правото на собственост ,а не и начина на възстановяване. Административният акт е постановен при действието на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ ,в редакцията на текста от ДВ, бр.
28 от 1992г. и на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ ,в редакцията на текста от ДВ, бр.
34 от 1992 г.,като
видно от съдържанието на последната разпоредба, ОПК е имала правомощие в
сроковете по ал.1 и при наличие на изискуемите от закона положителни
предпоставки да постанови решение ,с което
да признае за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи с план за земеразделяне или в
съществуващи или възстановими стари реални граници. След като решението на ПК
от ХХХ., не е било оспорено от настоящия ищец , относно определения начин на
възстановяване на собствеността , то същото е породило своето правно действие и
затова последващото решение ,с което се
възстановява собствеността върху спорния имот
в стари реални граници ,както се посочи по-горе ,е нищожно.Въз основа на
така установените обстоятелства,съдът счита,че ищецът не се легитимира като
собственик ,по силата на реституция по
ЗСПЗЗ, на процесния имот и последният е останал държавна собственост,като съгл.
разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗВ е придобил и характер на публична държавна
собственост.
Предвид изложеното,съдът
намира,че предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор
,на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски.
По изложените съображения, ПОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен, предявения от Х.М.С., ЕГН **********,***, **** ,със съдебен адрес: ****, чрез пълномощника му-адв.В.К. против Държавата
, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,с адрес за
призоваване:****,иск за признаване за
установено, че Държавата не е собственик на частта от ****, представляваща ½ ид.част от имот в строителни граници,
целият от 14,550кв.м, в ***,съставляващ имот пл.№2 от
кадастралния план на ***, при
граници: от север-***,имот №1 и имот №3 .
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му .
Окръжен
съдия: