№ 369
гр. Русе, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200737 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Диков Агро“ ЕООД, представлявано от М. Д. Д. до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 760353-F752872 от 06.03.2024 г. на
Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр. Варна, с която моли съда същото да
бъде отменено.
Дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество подало молба в ТД на НАП гр. Варна молба за възстановяване
на ДДС за периода септември – ноември 2023г. По този повод на 15.12.2023 г. е възложена
проверка с Резолюция за възлагане на проверка № П-03000823234954-ОРП-001/15.12.2023 г.
на „Диков Агро“ ЕООД, за възстановяване на ДДС за периода м. 09/2023 - 11/2023 г. Във
връзка с горното на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е
изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-03000823234954-040-001/18.12.2023 г. до дружеството. Искането е връчено на 19.12.2023
г., като документът е изтеглен от електронната услуга от Е. А. А. със сериен номер на КЕП
3492DF658AF596AD. Връчването е удостоверено по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. С
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 3Л № П-03000823234954-040-
001/18.12.2023г на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК са изискани следните документи
за периода 01.09.2023 - 30.11.2023 г.
1. Оборотна ведомост и Главна книга за проверявания период;
2. Всички фактури за покупки и за продажби за проверявания период - оригинали, в
т.ч. придружаващите ги документи;
3. Документи, удостоверяващи плащания по аванси за проверявания период;
4. Банкови извлечения и касови документи за периода на проверката - оригинали.
1
5. Аналит. счет. рег. от гр. 30, гр. 60 и гр. 70.
6. Движение на паричните средства - Хронологии на сметки 501 и 503;
7. При наличие на закупени/наети МПС, представяне на регистрационен талон - част
I /издаден от КАТ/, пътни листи, пътни книжки, товарителници.
8. Първични документи, относно финансиране дейността на ЗЛ - договори за
получени кредити от банки/ и/или заеми от физ. и/или юридически лица, свързани с
дейността за периода на проверката.
9. Регистрационна карта на 3П с актуална заверка за стопанската 2023/24г. от ОД
3емеделие, заедно със Справка за дейността към Анкетна карта. При липса на актуална
заверка на настоящата стопанска година, представяна на актуални данни относно
обработваеми площи, видове култури - засети есенници, предвидени пролетници, трайни
насаждения, землища.
В искането изрично било посочено, че всички представени копия на документи следва да
бъдат заверени с гриф "Вярно с оригинала!", с посочени три имена и качество на лицето
направило/предоставило копието. Също било посочено, че при представяне на документите
от упълномощено лице, следва да бъде представено надлежно пълномощно. На основание
чл. 53 от ДОПК били изискани справки за активи, използвани за лични нужди /съгл.
приложение/ и справка за аванси /съгл. прил./. На основание чл. 56, ал. 1 от ДОПК били
изискани и писмени обяснения относно:
1. Стопанската дейност, извършвана от проверяваното лице за периода на проверка.
2. Обектите и адресите, в които се извършва дейността на проверяваното лице за
периода на проверката.
З. Посочване на източниците и на финансиране на дейността за периода, вкл.
финансирания. При наличие на привлечени средства, следвало да се представят договори за
кредити/заеми и анекси към тях в т. ч., а също и решения на едноличен собственик на
капитала.
В същото е определен 7-дневен срок за представяне на посочените документи.
Исканите документи е следвало да бъдат представени в определения по реда на чл. 22, ал. 1
от ДОПК срок от връчване на искането, а именно до 28.12.2023 г. включително.
Надлежно изисканите документи не били представени, както към датата на изтичане
на указания в искането срок, така и към датата на приключване на проверката - 12.01.2024 г.;
единствено били представени банкови извлечения. Тези обстоятелства били установени с
Протокол КД-73 № П-03000823234954-П73-001/12.01.2024 г. За констатираните нарушения
св. С. А. съставила АУАН против дружеството при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството
било наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 273 ал. 1 от
ДОПК .
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от
лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.По делото няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени
в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Не е основателно
възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение с факта констатацията на
АНО в наказателното постановление, че наказаното дружество не е подало възражение в
срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, съответно непреценяването им от АНО по силата на чл. 52
ал. 4 от ЗАНН, въпреки наличните такива на л. 6 от делото. Това е така, защото това по
никакъв начин не накърнява правото на защита на наказаното лице, т.е. необсъждането
(непреценяването) им следва да се приравни на тяхната неоснователност; правото на защита
на наказаното лице не е нарушено, защото нарушението е описано по ясен и разбираем за
него начин, като няма противоречие в обстоятелствената и диспозитивната част на
наказателното постановление.
2
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от обективна
наказаното дружество с действията си действително е възпрепятствало орган по приходите в
лицето на извършващия проверката , а впоследствие и актосъставител – св.С. А. да упражни
правомощията си.
Съдът намира, че нарушението е доказано и безспорно установено. Няма спор по
делото, че с искане № П-03000823234954-040-001/18.12.2023 г. от дружеството са изискани
множество документи (девет позиции), справки (две позиции) и писмени обяснения (три
позиции), което е връчено на 19.12.2023 г. по електронен път на упълномощен представител
на дружеството с валиден КЕП. Считано, именно от тази дата е започнал да тече даденият с
искането седмодневен срок, който е изтекъл на 28.12.2023 г. предвид това, че 27.12.2023 г. е
бил неприсъствен ден. До изтичане на този срок дружеството – адресат на искането е
представило единствено извлечения от банкови сметки, което представлява изпълнение
единствено на четвърта позиция от групата на документите, което на фона общия изискан
обем от информация представлява една пренебрежимо малка част. Впоследствие на
04.01.2024 г. и на 05.01.2024 г. по електронен път били представени и друга част от
изисканата информация, но не цялата и в пълен обем. Така не били представени – фактури
за покупки, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, данни относно проверяваното лице като
земеделски стопанин, данни относно извършените СМР, респ. не бил посочен номер на УИН
на контролно производство, в които са представени, каквито данни се съдържат в писмените
обяснения, липсвали представени талони на МПС, пътни лист и пътни книжки.
Същественото в случая е, че органът по приходите, извършващ проверката по искането за
възстановяване на ДДС, не може да се произнесе по така направеното искане и да взе
отношение по въпросите по чл. 92 от ЗДДС вр. раздел I гл. XVI от ДОПК. В този смисъл не
е основателно възражението, че всъщност дружеството е представило цялата изискана му
информация, защото както се сочи дори и в писмената защита, това е станало след
определения срок, изтекъл на 28.12.2023 г. Изпълнителното деяние възпрепятстване на
административното нарушение по чл.273 от ДОПК може да бъде осъществено чрез
действие, бездействие или съвкупност от такива, насочени към препятстване изпълнението
на възложените на органа по приходите служебни правомощия и задължения, произтичащи
от разпоредбите на чл. 12 ал. 1 т. 6 и т. 7 вр. чл. 37 ал. 2, ал. 3 и чл. 3 от ДОПК. Законът не
поставя като условие за съставомерността на тази деятелност на
административнонаказателно отговорното лице чрез нея да е постигнато целеното
неизпълнение на служебните задължения на органа по приходите. Изпълнителното деяние
на възпрепятстването на органа на приходите - се осъществява само чрез такова поведение
на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, пречи, създава
спънки при осъществяването на служебните задължения на органа по приходите.
Предвид изложеното съдът намира, че наказаното дружеството действително е
възпрепятствало (пречело) органът по приходите да упражни правомощията си, които в
конкретния случай са се изразявали в невъзможността да се произнесе по направеното
искане за възстановяване на ДДС предвид липсата на цялостната информация в пълен обем,
изчерпателно посочена в искане № П-03000823234954-040-001/18.12.2023г.
Действително в наказателното постановление цифрово, като санкционна норма е
посочено, че имуществената санкция се налага на основание чл. 273 ал. 1 от ДОПК, вместо
чл. 273 от с.к. Това нарушение съдът намира, че не е съществено, защото по никакъв начин
не е нарушило правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере за
какво нарушение е обвинено, а впоследствие и наказано. Нарушението текстово е описано с
всичките му признаци от обективна страна, вкл. изрично е посочено, че дружеството е
възпрепятствало орган по приходите да упражни правомощията си както в
обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на наказателното постановление. Нещо
повече в АУАН е посочена като нарушена и разпоредбата на чл. 273 от ДОПК, т.е. обобщено
казано се касае за техническа грешка, която не може да влече до незаконосъобразност на
наказателното постановление. В този смисъл е неоснователно и възражението, че АНО няма
материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 273 от
ДОПК. Това е така, видно от т. 1,3 на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издадена на основание чл. 279 ал. 1 от ДОПК, директорите на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП са овластени да издават такива за нарушения, регламентирани в чл.
273 от ДОПК. При това положение съдът намира, че няма нарушение на разпоредбата на чл.
3
47 ал. 2 вр. ал. 1 б.“а“ от ЗАНН; наличието на такова действително във всички случаи би
представлявало абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като
се нарушава материалната компетентност на АНО. Не е основателно и възражението, че в
АУАН и в наказателното постановление не са посочени мястото на нарушението, тъй като и
в двата процесуални акта изрично е посочено, че исканата информация следва да се
представи в ТД на НАП Варна, офис Русе, т.е. именно това е обусловило и териториалната
компетентност на АНО. Не е основателно и възражението, че наказателното постановление
е нищожно, най-малко, защото то не може да бъде разглеждано на подобна плоскост, а
единствено на плоскостта на незаконосъобразност и необоснованост. Очевидно защитата
изхожда по аналогия с нищожен административен акт, която в случая е неприемлива,
защото наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21 от
АПК. Това е така, защото дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен
спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана
със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и
представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на
изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, но
той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 АПК. Наказателното постановление не е незаконосъобразно, защото и
двете групи обстоятелства, които засяга този критерий не са засегнати – законността на
АУАН от една страна и наличието на изискуемите реквизити по чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, както
неизтичането на давностните срокове по чл. 34 от с. з. от друга.
Относно размера на наказанието, съдът намира, че наложената санкция е съобразена с
критериите по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, като е наложена такава към минимума на
административното нарушение, доколкото дружеството няма предходни нарушения във
връзка с данъчното законодателства.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно и на са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, съдът приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП
гр. Варна направените по делото разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал.4 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 150 лева. Като съобрази фактическата и правна сложност на конкретния спор, съдът
приема, че следва да се присъди възнаграждение от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. с чл. 63, ал.9 ЗАНН и
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН‚ съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 760353-F752872 от 06.03.2024
г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр. Варна, с което на „Диков
Агро“ ЕООД, представлявано от М. Д. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин) за нарушение по чл. 273а, ал. 1 от
ДОПК.
4
ОСЪЖДА „ Диков Агро“ ЕООД, да заплати на НАП сумата 100 лв. (сто лева)
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5