Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6491 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.01.2019 г. по гр.д. № 10264/16 г.,
СРС, ІІ ГО, 66 с-в е отхвърлил предявените
от В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Институт по почвознание, агротехнологии
и защита на растенията „Никола Пушкаров“, с БУЛСТАТ ********и
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 15 255 лева - възнаграждение по Договор за поръчка от 09.01.2012
г. с предмет „Създаване на условия за спазване правната рамка при изпълнение на
проекта за създаване на „Система за засилено използване на отпадъците от
животновъдството в района на Телиорман-Велико
Търново, трансграничен регион“, MIS-ETS код 132 ManProEnv“,
ведно със законната лихва от
12.01.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2 340 лева - мораторна лихва за периода
от 10.07.2013 г. до 11.01.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1217/2015 г., по описа на СРС,
66 състав. Осъдил е В.А.Н., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, БУЛСТАТ ********и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 1057,85 лева - разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Х. от САК, със съдебен адрес: ***, кантора 242
с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че работата
по договора за изпълнение не е изпълнена и следователно не се дължи плащане. По
делото е депозиран писмен договор за
поръчка от 09.01.2012 г., подписан от ответника, със срок на действие 18 месеца
от датата на подписването, който не е бил
прекратен. При официалното отчитане на работата по договора в т.н. „Доклади за
напредъка“ или междинни и окончателни доклади е посочено и декларирано, че
изпълнението на договора по осигуряване на правната рамка е изпълнено на 100
процента. Сочи, че това е официален отчет и декларираното в него се проверява
на няколко нива на контрол. Именно за това ответникът е отказал да представи
документацията по проекта, която се съхранява при него и която той е задължен
да съхранява до 3 години след закриването на Оперативната програма, по която е
проектът, като проектът е по оперативна програма „Трансгранично сътрудничество“.
Документацията е била предоставена от МРРБ с изрична забележка, че оригиналите
се съхраняват при ответника. Ответникът е отказал да представи съхраняваната
при него документация, но съдът е отказал да приложи разпоредбите на чл.161 и
чл.190 от ГПК. Съдът е допуснал със свидетелски показания да се опровергава
съдържанието на официален документ. При постановяване на решението си, съдът се
е водил изцяло от показанията на свидетелката С.М., които в последната си част
опровергават декларираното в т.2 и т.2.1 на който е посочено, че предоставянето
на правната помощ и правните услуги са изпълнение на 100 процента. Свидетелката
излага и неверни твърдения, че работата се удостоверявала с приемо-предавателни
протоколи. Съдът се позовава и на доклада за напредъка, но не в частта, в която
е посочено изпълнението на договора, а в частта, в която е посочено липсата на
плащане по това перо на проекта. Съдът не се е съобразил със спецификата на
работата по Европейски проекти и отчетността и контрола извършван по тези
проекти, като отчетността е строго формална, а контролът е многостепенен.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъдат уважени изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество Институт по почвознание, агротехнологии
и защита на растенията „Никола Пушкаров“, БУЛСТАТ ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез пълномощника
по делото адвокат В.К. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове по
реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.
чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 15 255 лв,
представляваща възнаграждение
по Договор за поръчка от 09.01.2012г. с предмет „Създаване на условия за
спазване правната рамка при изпълнение на проекта за създаване на „Система за
засилено използване на отпадъците от животновъдството в района на Телиорман-Велико Търново, трансграничен регион“, MIS-ETS
код 132 ManProEnv“, ведно със законната лихва от 12.01.2015 г. до
окончателното плащане, както и за сумата в размер на 2 340 лева - мораторна лихва за периода от 10.07.2013 г. до
11.01.2015 г„ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1217/2015 г., по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът В.А.Н., ЕГН ********** твърди, че между ответника и адвокат Д. Д.Х.
бил сключен договор за поръчка от 09.01.2012 г. с предмет „Създаване на условия
за спазване правната рамка при изпълнение на проекта за засилено използване на
отпадъците от животновъдството в района на Телиорман-Велико
Търново, трансграничен регион, MIS-ETS код 132“. Съгласно договорът, Д.Х.
следвало да създаде условия и осигури спазването на правната рамка при
изпълнение на посочения международен проект, срещу възнаграждение, платимо от
ответника в размер на 7800 евро с левова равностойност в размер на 15 255
лева. Възложената работа се изразявала в
предоставяне на правни консултации, като тя била изпълнена и приета от
ответника, изпълнението на проекта било завършено и на ответника били изплатени
сумите по националното съфинансиране и по
изпълнението на проекта. Въпреки това дължимото в полза на Д.Х. възнаграждение
не било заплатено. С договор за цесия от 09.06.2014 г. вземането й по сключения
с ответника договор било прехвърлено на ищеца, за което ответникът бил надлежно
уведомен с писмо вх. № 0800- 28/31.07.2014 г. Не последвало плащане, поради
което се предявяват горепосочените искове.
Ответникът Институт по почвознание, агротехнологии и защита
на растенията „Никола Пушкаров“, БУЛСТАТ ********в
срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло
предявените искове.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че между Институт по почвознание, агротехнологии
и защита на растенията „Никола Пушкаров“ и Д.Х. бил
сключен договор за поръчка, по силата на който ответникът възложил на Д.Х. извършване на правни действия, изразяващи се в създаване на условия за
спазване правната рамка при изпълнение на проекта за създаване на „Система за
управление и опазване на околната среда чрез засилено използване на отпадъците
от животновъдството в района на Телиорман-Велико
Търново, трансграничен регион, MIS-ETS код 132 ManProEnv“ и да осигури необходимите правни консултации и услуги във връзка с
изискванията за изпълнение на проекта. Страните са уговорили срок за изпълнение
18 месеца от подписване на договора и възнаграждение в размер на 7 800 евро. В
чл. 7.3, 7.4. и 7.5. от договора страните са приели, че довереникът е длъжен да
информира редовно доверителя за своите действия по изпълнението на поръчката,
да изпълнява нарежданията на доверителя във връзка с изпълнението на поръчката
и да уведоми незабавно доверителя за резултатите от изпълнението на поръчката.
По делото е депозиран договор за цесия, сключен на 09.06.2014 г., по силата на
който Д. Д.Х. е прехвърлила на ищеца вземането си към ИПАЗР „Н.Пушкаров“, възникнало от процесния
договор за поръчка от 09.06.2012 г. и представляващо договорено и неплатено
възнаграждение по договора в размер на левовата равностойност на 7800 евро,
възлизаща на 15 255 лева. Ответникът е бил уведомен за цесията, видно от
уведомление за цесия вх. № 08-0028/31.01.2014 г. Безспорно е, че проектът е бил
отчетен и приет, като по него са били изплатени 85% от първоначално уговорената
цена, като това обстоятелство е отделено за безспорно между страните в
проведеното на 28.03.2018 г. съдебно заседание. Депозиран е и Доклад за напредъка (междинен), като в
т. 2.1. от него е отбелязано, че е
назначен юридически асистент за предоставяне на правни услуги, с изпълняем период на дейност от януари 2012 г. до март 2012
г., а в т. 2. 2. е посочено, че по проекта е ползвана правна помощ за период от
януари 2012 г. до юни 2013 г., като е отбелязано, че и двете дейности са
изпълнени на 100%. Съгласно отбелязванията в т. 5.10, касаещи настоящата ситуация за
изпълнение на проекта, в ред 6 - обект на договора за изпълнение проекта -
консултация за правна рамка е посочена изчислена
стойност в размер на 8 000 евро, като за уговорена стойност е посочено 0,00,
а в графата настояща ситуация на приложение на процедурата от обществените
поръчки не е налице отбелязване за
постигнат резултат, за разлика от останалите графи в частта. По делото са
били разпитани като свидетели С.М. Г.и Д.И.С.. От показанията на свидетелката С.Г.,
ръководител на проекта, се установява, че проектът е започнал в края на 2011
г., като в началото му цедентът Х. работила като
юрисконсулт в Института и помогнала за изготвянето на договора за обществена
поръчка. В показанията на свидетелката С., същата заявява, че от 2009 г. до
2012 г. Д.Х. работила като юрисконсулт в Института и през целия този период
правните услуги били извършвани от нея. От тези показания се установява, че работата
на участниците по проекта се отчитала всеки месец, като се изготвяли тайм
шитове. Свидетелката Г.сочи, че всеки месец е
трябвало да се събират за отчет по изпълнението на проекта, като това се
удостоверявало писмено с посочените тайм шитове, но на тези срещи Д.Х. не присъствала, съответно не
представяла протоколи и отчети. Твърди, че по график Х. е трябвало всяка сряда
да ходи в Института. По повод проекта, свидетелката е трябвало да се извършва
проучване на законодателството във връзка със замърсяването, животновъдството,
утайките и др., като се случвало когато Х. отсъства, свидетелката сама да прави
проучванията в интернет. Според свидетелката Г., Д.Х. не е извършвала никаква
дейност по повод процесния проект. От друга страна
свидетелката С., която е работила по проекта като научен секретар, заявява, че
не е ползвала услуги на юрист или адвокат, тъй като била добре запозната със
законодателството в нейната област. Същата описва подробно какво представляват
сочените и от двете свидетелки месечни отчети - „тайм
шитове“.
По направените във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:
Правоотношенията между страните се основават на
посочения договор за поръчка/мандат/ и се уреждат от общите правила
на чл.280 и
сл. от ЗЗД. Основният спорен въпрос по делото е изпълнението
на възложената поръчка, а именно предоставяне от довереника Д.Х. на правни
услуги по възложения проект, изразяващи се в създаване на условия за спазване
на правната рамка при изпълнение на проекта, предоставянето на които обуславя
възникване на задължение на ответника за заплащане на възнаграждение.Настоящата
инстанция също приема, че по делото не е установено при условията на пълно и
главно доказване изпълнението на поръчката и предоставянето на правни услуги от
страна на довереника по договора Х.. Действително, в т.2 от Доклада за
напредъка е посочено 100 % изпълнение на дейностите по ползване на правната
помощ, но не се установява, че именно Х. е предоставила същите. Дори напротив,
от показанията на разпитаните свидетели се установява, че Х. не е изпълнявала
възложената работа, не е присъствала на срещите, не е изготвяла месечни отчети,
каквито са изготвяли всички останали участници в проекта, нито е била на
разположение при необходимост-св. Г., а свидетелката С. също не е ползвала
правните услуги на Х.. Чрез разпита на свидетелите не се опровергават писмени
доказателства, както се твърди във въззивната жалба, а
се установява наличието или на участие на довереника Х. по изпълнението на възложената поръчка.
Съгласно уговореното в Договора за поръчка, в чл. 7.3
и 7.5. от договора, довереникът е длъжен да информира редовно доверителя за
своите действия по изпълнението на поръчката и да уведоми незабавно доверителя
за резултатите от изпълнението на поръчката. По делото липсват каквито и да
било доказателства за тези обстоятелства. От друга страна, по делото е
безспорно, че по проекта не са били изплатени на ответника суми за юридически
консултации по този проект. Същото е видно от доклада за напредъка в т.5.10 от
него, от който се установява, че няма извършено плащане за тази позиция/ консултация
за правна рамка. Безспорно е и,че проектът е отчетен на 85 % и съответно по
него са изплатени 85 % от първоначално заложените суми.
След като по делото не е установено , че довереникът е
извършвал действия за изпълнение на проекта за създаване на „Система за
управление и опазване на околната среда чрез засилено използване на отпадъците
от животновъдството в района на Телиорман-Велико
Търново, трансграничен регион, MIS-ETS код 132 ManProEnv“ , за осигуряване на необходимите правни консултации и услуги във връзка с
изискванията за изпълнение на проекта, като за изпълнението на поръчката
довереникът следва да уведомява доверителя, нещо което не е установено по
делото, то за доверителя не е възникнало задължението да му изплати уговореното
възнаграждение.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество
направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на
1269,42 лв. Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност, тъй
като и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение възлиза на
1057,85 лв., а с ДДС от 211,57 лв. точно на посочената от пълномощника сума от 1269,42 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.01.2019 г. по
гр.дело № 10264/16г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Х.
от САК, със съдебен адрес: ***, кантора 242 да заплати на Институт по почвознание, агротехнологии и защита
на растенията „Никола Пушкаров“, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, чрез пълномощника по
делото адвокат В.К. от САК, със съдебен адрес:*** направените по делото разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1269,42
лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.