Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Ихтиман, пети състав, в открито съдебно заседание на 04.02.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Адриана Хаджипеткова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 934/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Г.Й.Л., ЕГН **********, против Г.А.Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на общото между страните дете – малолетната А. Г...Г... А... и присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 500 лв. 

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Ищцата твърди, че е ответникът страда от психично заболяване, не полага адекватни грижи за детето в периодите, когато упражнява родителски права и става агресивен към него и към други лица. Постъпвал е за лечение в психиатрично заведение. След изписването му не приема медикаменти, противно на лекарското предписание. В периодите, когато упражнява родителски права, обърква детето, хиперактивен е – записва го в различни учебни заведения в България и чужбина. Имало е случай, при който при пътуване в чужбина се обадил на ответницата, за да я уведоми, че се е скарал с дъщеря им, той е в автомобила си на паркинг до летището, а детето само. Както и случай, при който пръстът на детето бил порязан, като ответникът не е положил адекватни грижи за почистване на раната.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявения иск и изложените фактически твърдения. Излага редица фактически твърдения, с които се домогва да илюстрира адекватните грижи, които полага за дъщеря си. Сочи, че е психически здрав, редовно приема медикаменти и не е опасен за детето, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК за ограничаване на родителски права е необходимо 1) наличие на душевна болест и/или поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността;

Предпоставките са кумулативни.

В настоящото производство втората предпоставка не се установява, поради което искът подлежи на отхвърляне.

Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето А. Г...А..., родена от съвместното им съжителство на съпружески начала. От гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели и изготвените социални доклади се установява, че родителите не живеят заедно към приключване на устните състезания по делото. Детето А. Г...А... живее в с. Ж..., община И., заедно с ищцата, а ответникът в гр. С..

Не е спорно между страните и от приложените медицински документи (л. 71-76) се установява, че ответникът страда от психично заболяване, от което се е лекувал, след постановено решение от ………..2016 г. по НЧД № 4696/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на 08.04.2016 г. От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза следва извод, че видът на заболяването е биполярно афективно разстройство, което е в ремисия. То се характеризира с повтарящи се епизоди, при които настроението и равнището на активност на болния съществено са нарушение, като тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност, а в други в понижаване на настроението и намалена енергия и активност. Съдът кредитира изцяло изводите в посоченото заключение. Те са обосновани, компетентно изготвени и дават в пълнота отговори на поставените задачи. Вещите лица са извършили лична среща с ответника, проверили са наличните по делото доказателствени материали, включително медицинска документация. Направили са собствени изводи, поради което няма основание правилността на експертните заключения да бъде поставена под съмнение.

Душевното заболяване, от което страда ответникът, не му пречи да упражнява родителски права като не създава опасност за личността, развитието, здравето, възпитанието и/или имуществото на детето. Този извод следва практически от всички събрани в хода на производството доказателства. Така свидетелките Ч. и А…………непротиворечиво разкриват, че ответникът е емоционален, но никога не са го виждали агресивен. Много обича дъщеря си и не са ставали свидетели на агресия или индиции за такава. Не са възприемали нещо притеснително в поведението на ответника спрямо детето и околните. Описват го като емоционален, но не и като човек, който излиза извън общоприетите норми на общуване и поведение. Свид. Ч., семеен приятел на ответника, сочи, че същият винаги поставя детето на първо място. Подкрепа техните показания намират частично в показанията на свид. Л. – сестра на ищцата, която излага, че ответникът се грижи за дъщеря си като я храни, играе си с нея, което според свидетелката е адекватно като обем на предоставените грижи с оглед възрастта на А. Г...Г.... Сочи още, че детето не ѝ е споделяла нещо, което тя да определи като притеснително. И трите разпитани свидетелки обрисуват ответника като емоционален, но не и опасен. В изготвените социални доклади се сочи, че детето А. Г...Г... е привързана към баща си като не са изложени данни за признаци на опасност за развитието му. От приложените докладни записки следва извод, че същият желае да сътрудничи във връзка повишаване на родителския му капацитет. Изводът, че ответникът не създава опасност за дъщеря си намира подкрепа и в заключението на комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза. В него са направени изводи, че ответникът е в състояние да полага грижи за себе си и за дъщеря си към момента. Психичното му състояние не е било фактор, който да повлияе на мотивацията и възможностите му за грижи. Активната намеса по отношение на образованието на детето е обусловена от фактори, неизводими от болестен мисловен или емоционален процес. Може да се направи извод, че ответникът е привързан и всеотдаен към дъщеря си, до степен която изключва поставяне на последната умишлено в рискова ситуация. При регулярен прием на медикаменти, не би могъл да постави детето в ситуация на непланиран риск. От излушването на вещото лице психиатър д-р Д.Й. се установява още, че при неприемане на медикаменти е възможно по отношение на ответника да се очаква ново манийно състояние, каквото към настоящия момент не се наблюдава. Според експерта-психиатър ответникът е много загрижен за детето, като не би могъл да се направи извод за риск по смисъла на опасност.

Не следва различен извод от разкритата от свид. Л. ситуация, възприета по време на шофиране, осъществена от ответника. Това е единичен случай, който според експертизата е признак на инфантилизъм – бащата се отнася като партньор в игрите на своето дете. Съдът намира описаната ситуация за обезпокоителна, но същата не може да послужи като основание за лишаване от родителски права на ответника, тъй като представлява изолирана проява и според всички останали доказателства – гласни и експертни, ответникът е добър баща, който е изключително грижовен към дъщеря си и е в състояние да полага грижи за нея без да я поставя в риск.  

Съдът не може да кредитира обясненията на страните, доколкото в същите се твърдят изгодни за тях факти, които следва да бъдат доказани с други доказателствени средства.

Описаните в експертизата единични случаи на употреба на наркотични вещества от ответника не могат да послужат като основание за лишаването му от родителски права, тъй като липсват доказателства посочената употреба да е повлияла пряко в негативен аспект в поведението спрямо дъщеря му или други околни лица.

На последно място, обясними са опасенията на ищцата относно потенциално нередовен прием на медикаменти от ответника. От комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява, редовната употреба на лекарства е от изключителна важност за психичното състояние на ответника и адекватността на поведението му. Доколкото обаче към настоящия момент не се наблюдава манийно състояние, заболяването му е в ремисия, ответникът не е опасен за себе си, околните, за развитието на дъщеря си, не е възможно само заради потенциална опасност от неприемане на медикаменти, което да влоши психическото му състояние, той да бъде лишен от родителски права.

Останалите описани в исковата молба фактически твърдения са недоказани в производството.

Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК следва да бъде отхвърлен като недоказан. Искането за присъждане на издръжка в настоящото производство не представлява самостоятелен иск, а е законна последица от уважаване на иска по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК – аргумент от чл. 134 СК, поради което при отхвърляне на иска по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК съдът не дължи изрично произнасяне по искането.

По разноските.

Предвид изхода на делото на основание  чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството в размер на 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Л., ЕГН **********, против Г.А.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на общото между страните дете – малолетната А. Г...Г... А....

         ОСЪЖДА Г.Й.Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Г., ЕГН **********, сумата от 800 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: