№ 264
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502255 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 161 от 08.01.2020 год., постановено по гр.д.№ 290/2018 год. по описа на СГС,
I-5 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. Г. А. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК за което е бил оправдан по НОХД № 21103/12 год.
по описа на СРС, НО, 103 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 24.08.2017
год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 30 000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца В. Г. А. в частта с която искът е отхвърлен за разликата от
20 000 лева до 30 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по
делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното
обезщетение не е съобразено с индивидуалните преживени морални травми и с практиката
по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до
посочения размер. Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с
практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което
1
исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол касаещ размерът на присъденото обезщетение, намира
следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционният съд и е следната:
Не се спори, че ищеца на 10.04.2012 год. е бил привлечен като обвиняем за извършено на
04.04.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК по ДП
№ 670/2012 г. на 07 РУП- СДВР, пр.пр. № 12537/2012г. на СРП, както и че с влязла в сила
присъда на 24.08.2017 г. постановена по ВНОХД № 792/2017 г. от СГС, НО, IІІ въззивен
състав е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което бил привлечен
към наказателна отговорност.
Пред първоинстанционният съд е разпитан свидетеля Г. А., баща на ищеца, от чиито
показания се установява, че живеели заедно със синът му и той се чувствал зле от
повдигнатото му обвинение, както и че се затворил в себе си. Дава показания, че една
седмица след случилото се, го уволнили от работа, като причината за това била, че
работодателят е научил за обвинението. Преди наказателното производство ищецът бил
весел и общителен човек, но след привличането му като обвиняем се променил –
притеснявал се за бъдещето си, страхувал се, че ще му дадат голяма присъда, нощно време
не спял, станал разразнителен, лесно избухлив, карал се с близките си за дребни неща,
физически отслабнал над 10 кг., започнал да вдига кръвно налягане, приятелите му го
отбягвали. Някои от тях и след оправдателната присъда не контактували с него. След като го
уволнили от работа, отишъл в Испания, но там изкарал само един месец, защото
непрестанно го викали за делата, прибрал се, заради наказателното производство, за да не
пътува, тъй като билетът бил скъп. Разчуло се за производството срещу него, тъй като
писали във вестниците. В дома му бил извършен обиск, при който полицаите иззели дрехите
и обувките му и се наложило по чехли да се явява на делото. Сега продължавал да е
затворен, срамувал се от съседите и приятелите си.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на
2
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че
лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните
държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при
осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които
безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен
в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-
горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК, като е изготвила
обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил
оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската
конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на
изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2
от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото
срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера
на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си, както и че се чувствал
изолиран от приятелския си кръг. В тази насока са показанията на разпитаният по делото
свидетел, които следва да се ценят тъй като са придобити въз основа на лични впечатления,
но при условията на чл.172 от ГПК. Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно
обстоятелството, че ищеца е останал без работа вследствие на повдигнатите обвинения, за
задграничните му пътувания с цел работа, както и за влошеното му здравословно състояние,
тъй като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства. Следва да бъде
взето в предвид също така и обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета леката мярка за
неотклонение „парична гаранция“, както и че производството е приключило в разумен срок.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство, социално-икономическата обстановка в
страната към влизане в сила на оправдателната присъда, счита че за обезщетяване на
3
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 10 000 лева. За тази
сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 10 000
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
20 000 лева и действително дължимото обезщетение от 10 000 лева, като вместо това се
исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена. В останалата
отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски, дължими на адв. П.Ш. над сумата от 477 лева до присъдения
от първата инстанция размер от 952.33 лева, както и тези дължими на ищеца над сумата от
3.33 лева до присъдените 6.66 лева.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 161 от 08.01.2020 г. постановено по гр. д. № 290/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, I-5 състав в частта, в която Прокуратурата на Република България е
осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. Г. А. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК за което е бил оправдан по НОХД № 21103/12 год.
по описа на СРС, НО, 103 състав над сумата от 10 000 лева до 20 000 лева, както и в частта в
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. П.Ш. адвокатско
възнаграждение над сумата от 477 лева до 952.33 лева, а на В. Г. А. разноски над сумата от
3.33 лева до 6.66 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Г. А. против Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК за което е бил оправдан по НОХД № 21103/12 год. по описа на СРС, НО, 103 състав
над сумата от 10 000 лева до 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5