Р Е Ш Е Н И Е
№ 2104 , том. 1 , стр.5
Гр. Кула 12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със секретаря Петя Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 3 от 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК,
чр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр.
с чл. 9 ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост 4, „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. – юрисконсулт против А.Д.Л., ЕГН ********** ***,
с която иска от съда да признае за установено, че е налице вземане от страна на
ищцовото дружество от ответницата в размер на 476, 64 лв., представляваща
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 16216083 от 07.07.2018г., сумата от 16,56 лв. договорна
лихва по кредита за периода от 01.10.2018г. до 04.01.2019г., сумата от 24,99
лв. обезщетение за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност
и осъдителен иск против ответника за заплащане на посочените суми, както и за
съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. за заплатена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
настоящото производство в общ размер на 125 лв.
Ищецовото
дружество твърди в
исковата молба, че при сключването на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX -16216059, ответницата е дала съгласието си, освен усвоения
кредит, да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
MasterCard. Посочва, че на 01.09.2018 г. ответницата активирала, предоставената
от ищцовото дружество кредитна карта № CARD - 16216083,
с максимален кредитен лимит от 3000 лв. Твърди, че кредитът бил револвиращ,
който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в
брой на банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез
издадената кредитна карта. Твърди, че върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва в размер на 35 % , която лихва се начислява върху усвоения размер
на кредита за времето на ползването му и такси за обслужване на използвания
период. Твърди се също, че претендираната възнаградителна лихва е формирана от
годишен процент на разходите/ГПР/, който е 44,90% и включва както лихвата, така
и таксите и комисионните, косвени разходи, застраховки и други разходи, пряко
свързани с с отпускането и обслужването на кредита и годишен лихвен
процент/ГЛП/. Твърди се, че минималната месечна вноска е 39,16 лв., като лихвите
и таксите са посочени в приложението, доставено на кредитополучателя, заедно с
кредитната карта, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата, а именно: теглене на пари в брой от
банкомат (АТМ) в страната и чужбина - 2.00 лева + 2% от изтеглената
сума;справка за разполагаем лимит на банкомат в страната - 0.40 лева;месечна
такса за обслужване (начислява се при трансакции и/или задължения в отчетния
период) - 4.00 лева;такса за администриране на просрочени задължения - 12.00
лева.;обезщетение за забава - 10% + ОЛП на БНБ (законна лихва за забава).Твърди се, че
след усвояване на суми от кредитния лимит и след издаване на месечно извлечение
за осъществени трансакции до 15-то число на месеца настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните
карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на
задължението:посредство пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие
настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана сума, посочена в поле
№ 28 от извлечението на посочената в извлечението падежна дата (поле № 3);
частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) или по-голям, но не е
погасена пълната сума по задължението, като месечни погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, съответно
падежната дата (поле № 3 от извлечението „Срок за плащане“) е датата, на която
кредитополучателят следва да направи плащане в размер на минималната вноска или
да погаси използвания кредитен лимит изцяло. Твърди се, че минималната сума за
плащане (поле № 4 от извлечението) представлява сумата, която следва да бъде
направена, при положение че кредитополучателят иска да се възползва от
револвиращата функционалност на картата и да погаси само частично използвания
кредитен лимит. В минималната сума за плащане е включена минималната месечна
вноска, месечна вноска по услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“ и просрочената сума, ако има такава, а използваният
кредитен лимит (поле № 28 от извлечението) показва каква е общата усвоена сума
по револвиращия кредит, която кредитополучателят е използвал и която следва да
бъде погасена, за да не е налице задължение по кредитната карта. Твърди се, че
ответницата е преустановила редовното плащане по кредитната карта на 01.10.2018
г., като балансът по нея бил минус 493,20 лв. което наложило кредиторът да
блокира използването ù. За процесните суми било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК пред РС
- Кула, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 227/2019г. по описа, по
което е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Моли за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
От назначения на ответника особен представител е
депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на валидно сключен договор за
потребителски кредит, като се твърди, че ответницата не е страна по договора,
поради което се твърди, че исковете са процесуално недопустими. Оспорва се
обстоятелството, че сумата по договора е
получена от ответницата, като се твърди, че посоченото обстоятелство не е
доказано. Иска се от съда, на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от Закона
за потребителския кредит да обяви за недействително кредитното правоотношение
между страните.
Посочва се, че в случая не се доказва договорът да е сключен в два екземпляра –
по един за двете страни, шрифтът на договора е по- малък от 12. Посочва се също, че липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Твърди се
също, че в процесния
договор са посочени броя, размерът и падежът на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, с оглед на което липсва яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка
погасителна вноска и по този начин не може да се извърши преценка за погасяване
на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Твърди се, че ответницата не е получавала покана за
доброволно изпълнение, за да се претендира от ищеца плащане на лихва за
забавено изпълнение в размер на 24,99лв., както и че липсва законово основание да се
претендира възнаградителна лихва. Посочва се, че не са ангажирани никакви
доказателства налице ли е плащане на застрахователно обезщетение, във връзка с
представена от ищцовото дружество застрахователна полица. Иска се от съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да прогласи на
осн. чл.22. във вр. с чл.11. ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит
недействителността на кредитното правоотношение между страните. Оспорват се на основание чл. 133
от ГПК, представените с исковата молба писмени доказателства по отношение
тяхната доказателствена стойност.
В съдебно заседание ищецът не се явява и
не се представлява, като чрез пълномощника си взема писмено становище по спора,
като излага, че исковете са доказани по основание и размер и моли съда да ги
уважи. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът и особеният му
представител също не се явяват, като особеният представител депозира молба със
становище по делото, с която моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
От приетото по делото Ч.Г.Д № 227/2019г. по описа на
РС – Кула се установява, че със Заповед за изпълнение № 128 от 22.08.2019г.
по чл.410 от ГПК е разпоредено в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14 представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител, длъжникът А.Д.Л. с ЕГН:**********, адрес ***, да заплати сумата 4476.64
лв. главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD - 16216083, сумата
от 16.56лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до 04.01.2019г., самата 24.99.
лв. обезщетение
за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.,законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда 25.07.2019г. до окончателното издължаване и 75,00 /седевдесет и пет/ лева разноски по
делото, от които 25,00 /двадесет и пет/ лева държавна такса и 50 /петдесет / лева юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
на заявителя с определение от 28.10.2019 г., връчено на 23.12.2019г. е указано
да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо,
предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като
подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за
предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
С оглед допустимостта на производството
следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед
преценка на основателността на предявените искове. Като писмени доказателства по делото са приети Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD - 16216083 от 07.07.2018г., Сертификат за
застраховка” Закрила на плащанията Плюс” № CREX – 16216059, Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК,
подписано от страните, декларация за предоставяне на лични данни от ответника; последна
покана до ответника от 11.01.2019г. По делото е приложено за послужване и
частно гражданско дело № 227/2019г. по описа на РС – Кула и е изготвено и прието от съда експертно заключение, изготвено от вещо лице по
допусната от съда съдебно – счетоводна експертиза.
От
посочения договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се установява, че на 07.07.2018
г. между ответника А.Д.Л., в качеството
на кредитополучател и БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България – кредитор е сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16216083 в размер на 3000 лв., въз основа на който кредиторът предоставил
на кредитополучателя сума в размер на 419,65 лв., от които 385 лв. за закупена
стока и 34,65 лв. за застрахователна премия за застраховка „ Сигурност на
плащанията” . Общият размер на сумата, която следва да се върне е отразено, че
е 469,92 лв., която следна да се върне с 12 месечни погасителни вноски, всяка
от които в размер на 39,16 лв. , като падежът на всяка от вноските е 1 - во
число на съответния месец, годишният
процент на разходите/ГПР/ е 20,73 % , а лихвеният процент е 18,98 %. Крайният
падеж на плащанията е 01.08.2019 г. т.е. преди депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В
договора ответникът – заемател е заявил, че с полагането на подписа си
удостоверява, че надлежно е получил заемната сума и се задължава да заплати на
заемодателя – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България в сроковете и условията, описани в
договора и в приложения погасителен план
към него. В чл. 17 от Договора са уредени и условията, при които се
обявява предсрочна изискуемост на кредита, а именно: при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер ,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава. От изготвеното заключение по допусната от съда по искане
на ищцовото дружество съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът
е извършил транзакции с кредитната карта по усвояване на кредита, като на
07.07.2018г. е заплатил покупка в размер на 385 лв. и застрахователна премия по
застраховка „ Сигурност на плащанията” в размер на 34,65 лв., а на следващите
посочени в експертизата дати в периода от 01.09.2018г. до 01.01.2019г. е
отчетено капитализирана договорна лихва в общ размер на 33,71 лв.,
капитализирана месечна такса в общ размер на 16 лв. и капитализирана
наказателна лихва в общ размер на 7,28 лв., като по този начин е формирана
претендираната главница от 476,64 лв. От посоченото заключение се установява
също, че ответникът не е извършвал каквито и да било плащания по кредита.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат предявените искове дружеството
– ищец следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения
обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните и изпълнение на задължението на ищеца по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD – 16216083 да предостави
сумата, предмет на кредита, настъпила изискуемост на вземанията за главница и
договорна лихва, както и размерът на последните. С оглед твърденията за
настъпила предсрочна изискуемост, ищецът следва да докаже настъпването на
същата, както и че ответникът е уведомен за това обстоятелство. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
По отоношение на направеното от особения представител
на ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост по договора за паричен заем, съдът намира същото за
основателно, тъй като по делото не са представени каквито и да било
доказателства да е връчвано на ответника уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. С оглед задължителните указания по тълкуването на чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав,
пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение
на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Настоящият състав приема, че независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия, тъй като не съществуват правно-логически
аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови
институции/ и тези, отпускани от търговските банки, а и по този начин
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
От процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта от 07.07.2018г. се установява, че между ответника и ищцовото дружество са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
В случая ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в общ размер на
419,65 лв., която сума ответникът се е задължил да върне за срок от 12 месеца
на 12 равни погасителни вноски по 39,16 лв.
Договорът е за потребителски кредит,
поради което следва да се подчинява на правилата на Закона за потребителския
кредит, в частност , да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от него. Съгласно чл.10,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съдът
констатира, че част от тези изисквания са спазени, но не всички. Спазени са
част от изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК – договорът е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра, по един за
всяка от страните, като последното обстоятелство се установява от последната
част от процесния договор „Удостоверявания”, където е посочено, че
кредитополучателя декларира, че е получил екземпляр от договора за кредит и
преддоговорна информация, както и общите условия за издаване на кредитна карта,
с оглед, на което и възражението на особения представител на ответника в тази
връзка се явява неоснователно. По отношение на изискването шрифтът на договора
да е с размер не е по- малък от 12, съдът намира, че в случая това законово
изискване не е спазено, което обстоятелство се установява при сравнение на
използвания шрифт, който в случая е „Garamond” с набран текст
със същото съдържание на шрифт размер 12, при което сравнение, чрез налагане на
двата документа на светла основа, ясно се вижда, че размерът на шрифта в
процесния договор е по – малък от 12, дори и в първата страница на договора,
която е с по – голям размер на шрифта от останалите. В тази връзка е напълно
основателно възражението на особения представител на ответника. На следващо
място основателно се явява и възражението на особения представител на ответника, че процесният договор
противоречи на чл. 11, ал.1, т.10, тъй като в процесния договор не е посочено
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1
начин.
С оглед на посоченото и на основание чл.
22 ЗПК, съгласно която разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен,
процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните се явява
недействителен поради противоречието му с чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този
случай, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая по делото се установи, че ответникът в
качеството на кредитополучател е получила сумата от 385 лв. за закупуване на
смартфон, както и сумата от 34,65 лв. – премия по застраховка„ Сигурност на
плащанията”. С оглед на посоченото, претенция за главница за разликата от 56,99
лв., представляваща сбор от посочените от съда по – горе и установени със
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, капитализирани такси,
договорна и наказателна лихви, както и претенцията за възнаградителна лихва в
размер на 16,56 лв. за периода от 01.10.2018г. до 04.01.2019 г. се явяват
неоснователни и като такива, същите следва да се отхвърлят.
По отношение на претенцията за обезщетение
за забава в размер на 24,99 лв. за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г., то
същата се явява неоснователна, тъй като няма доказателства ищцовото дружество
да е поканило ответника за връщане на платената сума по недействителния
договор, като такава покана може да се счита едва депозираното в съда на 25.07.2019г.
заявление по чл. 410 ГПК, поради което следва да се отхвърли.
По изложените
съображения установителните искове следва да се уважат само в частта за
съществуване на вземането на ищеца в размер на 419, 65 лева, която сума подлежи
на връщане на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, предвид
нищожността на процесния договор, като искът в частта за сумата от 16,56 следва
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до 04.01.2019г. следва да се
отхвърли като неостователен, както и искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 24,99
лв. – обезщетение за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г. На
същото основание следва да се отхвърли и предявената в условията на
евентуалност претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество посочените суми.
При този
изход на спора право на разноски имат ищцовото дружество и ответника на
основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Искане за разноски е направило само ищцовото
дружество. Предвид
изложеното на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да се осъди да
заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид направеното признание на исковете от
страна на ответника, още с отговора на исковата молба, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба
по делото и молба за постановяване на решение при признание на иска. В
откритото съдебно заседание по делото не се е явил представител на
ищеца.Претенцията на ищцовото дружество в този смисъл също е 100 лв. , поради
което същата следва да бъде уважена. По
отношение на претенцията от 125 лв. за платена държавна такса, за което плащане
е представено доказателство – платежно нареждане от 25.11.2019г., съдът намира
същото за частично основателно поради следното: Таксата, регламентирана
в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
е 4% за всяко вземане, но не по-малко от 50 лева, като се приспаднат внесените
по делото. Претендира се сумата от 518,19 лева, 4% от която сума е 20,73 лева,
с оглед изложеното, дължимата държавна такса е 50 лв. Внесени са по делото, по
заповедното производство от ищцовото дружество 25 лева и дължимата сума за
държавна такса в настоящото производство е 25 лева.С оглед изложеното за
разликата от 100 лв. искането следва да се отхвърли. В хода на настоящото исково
производство, ищцовото дружество е направило и разноски за особен представител
в размер на 300 лв. и 150 лв. внесен депозит за назначената и изготвена по
делото съдебно – счетоводна експертиза и е направило искане за присъждането им,
поради което и тези разноски следва да бъдат платени от ответника. Тъй като
претенцията от 518,19 лв. не е уважена изцяло, а само за сумата от 419,65 лв.,
то и претенцията за разноски следва да се уважи съразмерно с тази сума, т.е 465,66
лв. Също така, на ищцовото дружество следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., за които ищцовото дружество също е
направило искане, които също ще са съразмерно уважената част на иска, т.е
сумата от общо 60,74 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. За разликата от
общо 209,34 лв. претенцията за разноски
в исковото и заповедното производство следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че А.Д.Л., ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител сумата
от 419,65/четиристотин
и деветнадесет лева и 65 стотинки/ - главница по Договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16216083 от 07.07.2018г.между
страните, законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 25.07.2019г. до окончателното издължаване, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 128/22.08.2019г. по ч.гр.д. № 227 по описа за 2019 г. на Районен съд – Кула, като ОТХВЪРЛЯ искането по отношение на
сумата от 56,99 лв./петдесет и шест лева и 99 стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от 25.07.2019г. до изплащане на вземането, за сумата 16,56лв./шестнадесет
лева и 56 стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до
04.01.2019г. и за сумата от 24,99 лв./двадесет и четири лева и 99 стотинки/
обезщетение за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г., като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
в условията на евентуалност осъдителен иск от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител против А.Д.Л.,
ЕГН ********** ***. за сумата от 476, 64 лв., представляваща главница
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD – 16216083 от 07.07.2018г., сумата от 16,56 лв. договорна лихва по
кредита за периода от 01.10.2018г. до 04.01.2019г., сумата от 24,99 лв.
обезщетение за забава за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Л., ЕГН **********
*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София ж.к.Младост ІV „Бизнес
парк София” сграда №14, представлявано от Димитър Димитров – заместник
управител разноски
в настоящото производство в размер на 465,66 лв./четиристотин шестдесет и пет
лева и 66 стотинки/, както и сторените в заповедното производство по ч.гр. дело
№ 227/2019г. по описа на РС – Кула разноски в размер на 60,74 лв. /шестдесет
лева и 74 стотинки/, като отхвърля претенцията за разноски в исковото и
заповедното производство за разликата от общо 209,34лв./двеста и девет лева и 34
стотинки/като неоснователна, които суми може да се платят по банкова сметка: *** ***, BIC/***:BNPABGSX, „ БНП Париба С.А.“ , клон София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: