Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН
Б.
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдия Ивелин Б. КАНД № 237 по описа на Административен съд – Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против решение № 1657 от 06.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110203031/2022 г., по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2200283/20.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г./, вр. чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Калида Билд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че
правилно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество, доколкото
провеждането и документирането на инструктажа са част от общото задължение на
работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и грижа
за здравето и телесната цялост на работника. Сочи се, че няма законово
основание да се смята, че неопределянето на лице, което да провежда и
документира инструктажа, изключва отговорността на работодателя. Навеждат се
доводи за доказаност нарушението от фактическа и правна страна. Отправя се
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
изцяло от процесуалния представител.
Ответната страна – „Калида Билд“ ЕООД, в депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната
жалба и пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна като
незаконосъобразно.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни
основания намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Калида Билд“ ЕООД против Наказателно постановление № 03-2200283/20.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вр. чл. 275, ал. 1 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Калида Билд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.
От фактическа страна ВРС е установил, че при извършена на 18.03.2022 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка в строителен обект – едноетажна фамилна сграда, находяща се в УПИ IV-138, кв. 14, по плана на СО „Боровец-юг“, гр. Варна, е установено, че „Калида Билд“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е документирало проведения инструктаж по безопасност и здраве в книга за ежедневен инструктаж на лицето Н Х Н , изпълняващ трудови функции на „общ работник“, при извършване на дейност с висок производствен риск – строителни и монтажни работи. За констатираното срещу дружеството е съставен АУАН № 03-2200283/30.03.2022 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 11, ал. 5 вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вр. чл. 275, ал. 1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд Наказателно постановление № 03-2200283/20.04.2022 година.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
и в законоустановените срокове, но при допуснати съществени процесуални
нарушения. Последните се свеждали до липса на пълно, точно и ясно описание на
нарушението от фактическа страна относно неговите съставомерни признаци,
касаещи субекта и датата на неговото извършване. Въззивният съд счел, че от
съдържанието на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение
административнонаказващият орган /АНО/ приема, че е извършено – непровеждане на
ежедневен инструктаж или неговото недокументиране. Посочил е, че задължение на работодателя
е да осигури провеждането на съответния инструктаж като определи длъжностно
лице с необходимата компетентност, което да провежда инструктажите и да ги
документира. т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което следва
да го извърши. Така мотивиран ВРС е отменил оспореното пред него наказателно
постановление.
След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
Настоящият съдебен
състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа
обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, задълбочени и
почиващи на събраните в хода на производството доказателства. Напълно се
споделят изводите на въззивния съд, че в конкретния случай административнонаказващият
орган неправилно е определил субекта на нарушението. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи
по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са
регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11,
ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа,
конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1.
От анализа на
цитираната правна регламентация се установява, че задължението на работодателя
е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице,
което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа
е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е
извършило. В конкретния случай, видно от посочените в санкционния акт
фактическо и правно описание на нарушението, отговорността на дружеството е
ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е документирало
провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве в книгата за
инструктаж на лицето Н Х Н , изпълняващ
трудови функции на „общ работник“.
При действащата
правна уредба, след като работодателят няма задължение да документира
провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в отговорност
неизпълнението на това задължение. Следователно юридическото лице-работодател,
не може да бъде субект на описаното в АУАН и в наказателното постановление
административно нарушение – недокументиране на инструктаж, и съответно не
подлежи на административнонаказателно санкциониране. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на лице, което не е субект на
нарушението, обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.
Правилно е отчетено,
че в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват
факти, от които да се направи извод дали е бил проведен ежедневен инструктаж на
Н Н , който не е бил документиран, и ако е бил проведен – на 18.03.2022г. ли е
станало това. Горното е от съществено значение, тъй като при непровеждане на
инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.
Налага се извод, че
като е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от
посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Независимо от благоприятния за касационния
ответник краен резултат на оспорването, същият не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1657 от 06.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110203031/2022 г., по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: