Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013 / 27.8.2020г.
гр. Перник, 27.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 03247 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република",
против Е.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД обективно кумулативно съединени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 3137,36
лв. /три хиляди сто тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. за
апартамент, находящ се на адрес: гр., , ул. „“, бл. , вх., ап. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 297,85 лв. /двеста деветдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които вземания е
издадена Заповед № 393/29.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 00549 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник. Моли за
присъждане и на сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения
срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия,
които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените
суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1
от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия
се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на педявените искове. Оспорва ответникът да има
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, тъй
като не е е собственик или ползвател на топлофицирания имот. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 393/29.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00549 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник срещу Е.К.Г. за сумата
3137,36 лв. /три хиляди сто тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. за
апартамент, находящ се на адрес: гр., , ул. „“, бл. , вх. , ап. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 297,85 лв. /двеста деветдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал.5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от ответника общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по
предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен договор №
282/26.11.2001 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение
„Техем сървисис” ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че
уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно,
след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени
на топлоенергията. В тази връзка пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 3137,36 лв. за периода 01.05.2017
г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 297,85 лв. за периода от 09.07.2017 г.
до 15.01.2019 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните
по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия,
изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и
нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и
одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано
с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху
даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
По делото не са представени доказателства, че ответната
страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени
доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка съдът приема, чепо
делото не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното
дружество и ответника за
процесния обект и за процесния период.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид изхода на спора,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не
е направил искане в тази насока и не е представил доказателства за реално
извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Е.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата 3137,36 лв. /три хиляди сто тридесет и седем лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се на адрес: гр. Перник, , ул.
„“, бл., вх., ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 297,85 лв.
/двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 393/29.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00549 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник, на основание чл.
422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00549 по описа за
2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: