№ 46
гр. Брезник, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С. И. С., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.
*************, против Наказателно постановление № 99 от 19.08.2024 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл.
108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 61. в вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8 за сечите в горите, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и на осн. чл.
273, ал. 1 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи
– предмет на нарушението: 9 бр. дървета от зимен дъб и цер с обща кубатура от 3
пл.куб.м,, в размер на 245 лв.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото.
Наказващият орган, чрез юрисконсулт Х., изразява становище за
неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и
правилността на издаденото наказателно постановление.
Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 05.03.2024 г. служители на РДГ Кюстендил, извършили проверка на горски
участък – подотдел „г“, отдел 108, в землището на с. Долна Секирна, Общ. Брезник.
При проверката, за която е съставен протокол вх. № КП1-590 от 07.03.2024 г. било
установено, че жалбоподателя С. С., в качеството му на лицензиран лесовъд
(удостоверение за частна лесовъдска практика № **** от 23.10.2012 г.) на фирма
************* ЕООД е получил позволително за сеч № 0761045 от 13.02.2024 г. не е
упражнил контрол при провеждане добива на дървесина, като е допуснал сеч на 9 бр.
дървета от зимен дъб и цер, с обща кубатура от 3 пл. куб.м„ като тези дървесни видове
1
не са посочени в позволителното за сеч. При тези данни актосъставителят А. Й. А.
приел, че С. е нарушил разпоредбите на 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ и на
08.03.2024 г. му съставил АУАН с бланков № 001261 за това, в периода от 16.02.2024 г.
до 05.03.2024 г. на територията на РДГ Кюстендил, ТП ДГС Брезник община Брезник,
землище на с. Долна Секирна, отдел 108, подотдел „г“, в качеството му на лицензиран
лесовъд (удостоверение за частна лесовъдска практика № **** от 23.10.2012 г.) на
фирма ************* ЕООД е получил позволително за сеч № 0761045 от 13.02.2024
г., не е упражнил контрол при провеждане добива на дървесина, като е допуснал сеч на
9 бр. дървета от зимен дъб и цер, с обща кубатура от 3 пл. куб.м„ като тези дървесни
видове не са посочени в позволителното за сеч.
При съставяне на АУАН соченият като нарушител не вписал обяснения и
възражения. Подробни писмени такива, обаче депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети
констатациите в него и е наложено наказание за нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 1 във
вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 61. в вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 3 и
ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Основен принцип в наказателно – правната материя е презумпцията за невиновност и
макар, че този принцип не е изрично уреден в текст от ЗАНН (който е част от тази
материя) безспорно важи и за административните нарушения, а не само за деянията
(престъпленията) уредени в НК. Друг основен принцип е този, според който
наказателната отговорност е лична. С оглед тези принципи следва, че тежестта на
доказване относно факта, извършено ли е виновно деяние, съставляващо
административно нарушение и извършено ли е от лицето, което е посочено в акта за
констатирано нарушение лежи върху административно – наказващия орган. При
съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало
да се съберат достатъчно доказателства, от които да е видно, че има извършено
нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не
се съберат такива доказателства трябва да не се издава наказателно постановление.
Наказателното постановление е неправилно.
Налице е съществено процесуално нарушение изразяващо се във факта, че
административно наказващият орган, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде
НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при
необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.
Следва да се има предвид и факта, че по подадените от жалбоподателя възражения
няма абсолютно никакво произнасяне от страна на административно наказващият
орган. Обстоятелството, че административно наказващият орган е издал НП не
2
означава само по себе си, че същият е извършил проверка по законосъобразността на
съставения акт, съответно е обсъдил направените възражения, тъй като липсва каквото
и да е произнасяне и мотиви по тях, както в издаденото НП, така и в отделен акт или
становище, което да е достигнало до санкционираното лице, съответно то да е
разбрало какви са основанията на наказващия орган да приеме за несъставомерни
изложените възражения.
Безспорно е, че административно наказателното производство започва с АУАН, в
който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени
в чл. 42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране
на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след
цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на
възраженията против него и на основанията на прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, ако
намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с
което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното
тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на
административните наказания води до извода, че следва да има пълна идентичност
както между отразеното в акта и в НП описание на нарушението, така и между
дадената правна квалификация на нарушенията по АУАН и НП. Безспорно целта, е да
се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП
издадено въз основа на акта.
В АУАН и НП като нарушени са посочени различни разпоредби, с което е
нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Видно от приложените по
делото документи в АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1,
т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, а в НП е посочено, че са нарушени разпоредбите чл.
257, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 61. в вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1
и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите т.е. налице е промяна на
административно – наказателното обвинение.
Горното е недопустимо. Със съставянето на акта за установяване на
административно нарушени се поставя началото на административно наказателното
производство. Задължително е да съществува правно единство между отразеното в
него като виновно поведение на нарушителя, както и единство в текстовото описание
и цифровото такова на административното нарушение, което се приема от страна на
контролните органи и на административно наказващия орган, че нарушителят е
осъществил. В този смисъл е недопустимо едва в наказателното постановление да се
отразяват като виновно нарушени разпоредби от нормативни актове, неотразени в акта
за установяване на административно нарушение.
Така описаното разминаване в посочването на нарушените правни норми между
АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното НП без спора да се разглежда по същество.
Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или
които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от
3
наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното
нарушение. Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно
извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.
Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес
на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение
на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление №
99 от 19.08.2024 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер
на 800 лева, представляващо заплатено във въззивното производство пред Районен съд
Брезник адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36
от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Видно от чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 при интерес до 1000 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие
минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство са проведени две открити съдебни
заседания, според настоящият съдебен състав в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения
с Наредбата минимум, а именно 400 лв., поради което и възражението за
прекомерност е основателно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция по горите, която е юридическото лице, съгласно чл. 154, ал.
2 от ЗГ, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 99 от 19.08.2024 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. чл.
108, ал. 3 от Закона за горите и чл. 61. в вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8 за сечите в горите, на С. И. С., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.
*************, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ е определено да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 9
бр. дървета от зимен дъб и цер с обща кубатура от 3 пл.куб.м,, в размер на 245 лв.,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, Изпълнителна
агенция по горите ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр.
************* сума в размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5