Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 10.08.2018 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2099 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.

 

Предявен е иск с правно основание чл.559, ал.3, вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, от *****със седалище и адрес: *****, ул. *****, представляван заедно от Изпълнителния директор  и Председател на УС на ГФ, Б.И.  М., съдебен адрес,***, офис 9, чрез адв. Е.Г.,***, против: Ц.Б.Ц. с ЕГН: ********** ***.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288а ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /отм/, сега чл. 559 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил изплатеното от НББАЗ на Uficio Centrala Italiano по щета № 220028/09.08.2012 година обезщетение за неимуществени вреди, общо в размер на 14 922.04 лева /7629.52 евро/, на *****, пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 13.10.2009 година в гр. *****, Р.Италия.

Виновен за катастрофата е ответника Ц.Б.Ц., управлявайки лек автомобил, марка *****, собственост на *****, при движение по пл. *****, на пътна лента по посока гр. Скафати, със закачен за стоманено въже аварирал автомобил Форд Транзит, не осигурил необходимата сигнализация на свързващото стоманено въже, в следствие на което пресичащата на пешеходна пътека г-жа *****се спъва във въжето, пада и получава телесни увреждания.

С Регресна покана № 171/21.03.2017 година, ответникът е бил поканен да възстанови платеното от ГФ, но същият не е погасил задължението си.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 14 922.04 лева / четиринадесет хиляди деветстотин двадесет и два лева и 04 ст./, представляваща възстановена от ГФ по щета № 220028/09.08.2012 година, обезщетения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /16.08.2017 год./, до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор ответника  е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен предтсавител.

Процесуалният представител на ответника, адв. Н. А., МАК счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Твърди, че правото на иск на ищеца изцяло е погасено по давност, тъй като правото на регресен иск за ищеца е настъпило в момента когато е осъществено плащането, а то е извършено през м. март 2012 година. ИМ е постъпила в ЛРС на 16.08.2017 година, т.е., след изтичането на 5-годишния давностен срок. С изпратената от страна на ищеца регресна покана от 21.03.2017 година, давността не е прекъсната, тъй като регресната покана не е получена от ответника и същият не е уведомен за нея, получена е на 23.03.2017 година и като получател е отразено името на *****, а от друга страна, без да съществуват по делото доказателства относно съдържанието на полученият плик.

Оспорва и фактическите твърдения в исковата молба, като твърди, че ответникът не е отговорен за станалото ПТП, тъй като  на 13.10.2009 година в гр*****, лек автомобил, марка»*****, собственост на ***** е упраляван от друго лице – Л.Д.П..

Съставените на местопроизшествието документи са на език който ответника не говори, а при съставянето на документите не е присъствувал преводач, поради което и същите не обвързват ответника и неговата отговорност. В Съдебният доклад, като участник в ПТП е посочено лицето Ц.Ц., на какво основание, ищците са приели, че това е именно ответника по образуваното производство не ставало ясно.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Т.,***, редовно упълномощена, която поддържа исковете по основание и размер. Претендира разноски.

Ответникът Ц.Б.Ц. се представлява от особения си представител, адв. Н. А., МАК, който оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.10.2009 год. е съставен в Община *****, Италия/, съдебен доклад за ПТП, настъпило на горната дата, на пл. *****, на пешеходната пътека, която свързва началното училище, около 08,30 часа. При сух асфалт и ясно време, МПС, *****, собственост на ***** от гр. *****, управлявано от Ц.Ц.,***, на *** ***, притежаващ СУМПС, кат. ВЕ № *********, издадено от РБългария на 12.05.2009 год., се движело по пл. *****, в лента с посока за движение към Скафати, като теглело със стоманено въже аварирал микробус, м. *****, собственост на *****от гр. *****, с водач ***** И., роден в Лом, България на 28.06.1973 год., живущ ***5, притежаващ СУМПС, кат. СЕ № *****, издадено от РБългария на 13.10.2008 год., и като навлязло на пешеходната пътека на нивото на начално училище, поради липсваща подходяща сигнализация на свързващото въже за теглене, пешеходката г-жа *****, пресичаща на пешеходната пътека, се спънала в него и паднала на земята, като получила наранявания и била транспортирана с линейка в болница *****. Получените наранявания са описани в медицинския протокол, издаден от болницата.

В протокола е посочено, че и двете превозни средства, участващи в ПТП-то са застраховани, като за лекия автомобил, м. *****се представя застрахователна полица № 05/01461496, издадена от Национално бюро на българските автомобилисти, валидна до 12.06.2010 год., а за автомобила, м. *****- № 05/03187585 на същия застраховател, валидна до 08.01.20.. /не се чете/.

В съдебно-медицинския доклад за застраховка /л. 22 и следв./ е отразено, че пострадалата при ПТП пешеходка е претърпяла черепно-мозъчна травма без комоцио и навяхване на дясното к оляно със засяхане на задния рог на медиалния менискус, а също контузия с навяхване на ляво коляно с медиална менископатия. Заключението е, че естеството на нараняването обуславя период на пълна неработоспособност 5 дни, частична на 50 % - 10 дни и на 25% - още 20 дни. Последиците определят биологичната щета на 2,5%.

Видно от приложената справка от 10.08.2012 год. от базата данни на Информационен център към *****за подадените от застрахователните компании, няма данни за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № ********** за посоченото МПС. За същото е издадена полица № 045100079219, сключена на 04.06.2010 год. и валидна до 04.06.2011 год.

Установява се от приложените от ищеца доказателства, че при Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/  е заведена щета № GF-10-282-1, за изплатени неимуществени вреди в следствие с ПТП, възникнало по вина на незастраховано МПС с рег. № М3172ВА, по която е изплатена сумата от 7563,93 евро на 16.07.2012 год., на Националното бюро на Италия по щета, техен № 10/033957 MES BG.

При ищеца е заведена щета № 220028/12.

Сумата 14793,76 лв. е изплатена от ищеца на НББАЗ на 22.08.2012 год. – видно от приложеното на л. 19 Платежно нареждане и на л. 106 – извлечение от сметка.

На ответника е изпратена Регресна покана от 21.03.2017 год., за изплащане на сумата от 14926,04 лв.,представляваща обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди с *****, управляван от него без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП от 13.10.2009 год. на територията на Италия. Поканата получена на 23.03.2017 год., от *****, снаха.

В показанията си допуснатият до разпит по искане на ответника свидетел Л.Д.П. твърди, че преди 6 или 8 години бил в Италия, в *****, където по това време пребивавал свидетеля и си търсел работа. Не си намерил работа, но купил от ответника един автомобил, с цел да го препродава на румънците. Автомобилът бил *****. Тогава един колега бил закъсал с един бус, марка *****– не си спомня точно. И свидетелят го теглел с въже. Въжето не било много опънато. Били спрели на улицата. Една госпожица се спънала във въжето и паднала на земята. Дошли карабинери. Свидетелят помислил, че го питат от кого е купил колата и посочил намиращият се там ответник. Ответникът говорел малко италиански. Те му взели документите и започнали да пишат нещо. Описаното от свидетеля ПТП станала в *****. Не си спомня дали е присъствал ***** И. от гр. лом.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 14 922.04 лева/ четиринадесет хиляди деветстотин двадесет и два лева и 04 ст./, представляваща възстановена от ГФ по щета № 220028/09.08.2012 година, обезщетения, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане.

Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./

Искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на осн. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с платежни нареждания от 20.08.2012 год., за неимуществените вреди по щета № № 220028/09.08.2012  год. – 14793,76 лв. ищецът е превел по сметка на НББАЗ исковата сума, която Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на Националното бюро на Италия.

Ищецът е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право да предяви иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. «б» от КЗ /отм./.

Съгласно посочената разпоредба на чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно нормата на чл.288а,ал.3 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./, според който след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал.1,т.1 и ал.2.

В случая се установява от приетите по делото писмени доказателства наличието на елементите от фактическия състав на чл.288,ал.12 във вр. ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.288а,ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ по отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, платено от компенсационен орган на държава членка на увреденото лице за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, а именно: настъпило ПТП на 13.10.2009 год., в гр. *****, Италия/, на пл. *****, на пешеходната пътека, която свързва началното училище, около 08,30 часа, МПС, с *****, собственост на ***** от гр. Лом, който теглел със стоманено въже аварирал микробус, м. *****, собственост на *****от гр. Лом, с водач ***** И., от гр. Лом, и като навлязло на пешеходната пътека на нивото на начално училище, поради липсваща подходяща сигнализация на свързващото въже за теглене, пешеходката г-жа *****, пресичаща на пешеходната пътека, се спънала в него и паднала на земята, като получила наранявания и била транспортирана с линейка в болница *****.

Автомобилът,  *****, собственост на ***** от гр. Лом, е със страна на регистрация България. Към момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. При произшествието са причинени телесни увреждания на пешеходката.

Виновен за възникналото ПТП е водачът на МПС, *****, собственост на ***** от гр. Лом, а именно – ответника, който не е осигурил сигнализация на теглещото въже.

Установява се по делото също, че отв. Цв. Ц. е управлявал посоченият по-горе автомобил по време на ПТП-то – именно той е посочен в полицейския доклад, описани са данните от свидетелството му за правоуправление.

Този извод не се опровергава от крайно уклончивите и лишени от конкретика показания на разпитания свидетел *****, който се опитва да поеме отговорност за случая, като си спомня, че ответникът е бил на мястото на ПТП, но не си спомня там да е бил водачът на другия автомобил, нито името на града, нето марката на тегленото МПС, нито, че ПТП е станало на пешеходна пътека. За това и съдът не ги кредитира.

Обезщетенията са изплатени – от НББАЗ –на Националното бюро на Италия и от ищеца – на НББАЗ.

След като ищецът е възстановил сумата, изплатена от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, ответникът дължи връщане на платената сума на Гаранционния фонд на основание чл.288,ал.12 от КЗ /отм./. Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния фонд, който е възстановил изплатеното от компенсационния орган на увреденото лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, тъй като причинителят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, и встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Въведеното от ответника възражение за давност е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е възстановил на НББАЗ исковата сума на 20.08.2012 год., от която дата за него е възникнало правото на регресен иск срещу ответника. Искът е подаден на 16.08.2017 год. – преди изтичането на петгодишния давностен срок.

Ето защо искът е основателен и доказани и следва да бъде уважен.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса /596,88 лв./ и за особен представител на ответника /978,00 лв./, или общо 1574,88 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Ц.Б.Ц. с ЕГН: ********** ***, на основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на *****със седалище и адрес: гр*****, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС Б.И.М.,  сумата от 14 922,04 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин двадесет и два лева и 02 ст./, представляваща възстановената от *****по щета № 220028/09.08.2012 год. сума за обезщетения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /16.08.2017 год./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1574,88лв. /хиляда  петстотин седемдесет и четири лева, 88 ст./ разноски за водене на делото пред тази инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: