О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна,
21.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито
заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа гр.д. № 802 по описа за 2020г., намира
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон
България против М.Х.М. иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена Заповед №
8295/30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 17668 по описа за 2019г. ВРС, 42 състав.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът констатира следното:
Със Заповед за изпълнение №
8295/30.10.2019г., издадена по ч.гр.д. № 17668 по описа за 2019г. ВРС, 42
състав, длъжникът М.Х.М. е осъден да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България сумата от 3485,78 лв.
(три хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-12794091, сключен на 09.02.2016 г. между М.Х.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон България; сумата от 2467,42 лв. (две
хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.12.2017 г. до 20.02.2021г.; сумата от 611,48 лв. (шестстотин и единадесет
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 11.10.2019 г.,ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 29.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и
направените съдебно – деловодни разноски в размер на 131,29 лв. (сто тридесет и
един лева и двадесет и девет стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв.
(петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП..
Препис от издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника М.Х.М. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК по
постоянен и настоящ адрес на лицето, но същият не е търсен и чрез работодателя
- ЕТ“Мишел – Мат - М.М.“ ЕИК103110474 със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул.Хаджи Димитър“№6. По този начин не са
изчерпани всички предвидени в ГПК начини за връчване на издадената заповед за
изпълнение на длъжника и му е отнета възможността да възрази срещу нейното
издаване.
Впоследствие на заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съществуването на правото на иск
за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е
обусловено от наличието освен на общите, и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като
спазването на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на
иск е обвързано и с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415,
ал.1 ГПК, а именно – наличие на подадено в срок възражение /т. 1/, връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /т. 2/
или отказ на съда да издаде заповед за изпълнение /т. 3/. Предвид изложеното
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на една от посочените предпоставки, като преценката на
заповедния съд не обвързва исковия.
В случая не е налице никоя от
хипотезите, предвидени в чл. 415, ал. 1 ГПК, респ. по т.2, тъй като процедурата
по връчване не е изпълнена в пълен обем и искът се явява недопустим и
преждевременно предявен, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 802 по описа за 2020г. на
Варненски районен съд, 19 състав.
УКАЗВА на ищеца, че внесената държавна
такса подлежи на връщане, като недължима и възможността да подаде нарочна молба
с такова искане по настоящото производство.
След влизане на настоящото
определение в сила, ч.гр.д. №17668/2019г. да се върне на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски
окръжен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: