РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. Бургас, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100100534 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образува по искова молба на „ДИЕМ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Камено, ул. „Г. Димитров“ № 19,
представлявано от Димитър Димчев Мутафов, против Община Камено, ЕИК
*********, адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 101, представлява от кмета
Жельо Василев Вардунски, с която се претендира осъждането й на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 65 160 лв. – главница, представляваща
стойността на направени необходими разноски по възстановяването на целостта и
функционалната годност на язовир „Чотората“ – публична общинска собственост,
находящ се в землището на с. Трояново, общ. Камено, както и сумата от 8 400 лв. –
главница, представляваща подлежаща на връщане заплатена продажна цена на
основание чл. 34 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху горните главници от
датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2023 г., до окончателното й
изплащане.
При условията на евентуалност се търси плащането на главницата от 65 160
лева, като подобрения на основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, като се претендира по-малката
стойност измежду стойността на извършените като подобрения СМР-та, съставляващи
възстановяване на язовирното съоръжение и функционална годност на язовир
„Чотората“, и увеличената стойност на водния обект, постигната в резултат на
направените подобрения.
1
Моли се и присъждането на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената главница се основават на твърдения, че
след провеждането на процедура по промяна на статута общинския имот № 000615 в
землището на с. Трояново, общ. Камено, целият с площ от 93, 534 дка - язовир „До
овцефермата“ /понастоящем известен с името „Чотората“/ от публична в частна
общинска собственост с предназначение на пасище, мера, ищецът закупил от общината
и трето лице, което също закупило от нея, няколко от новообособените имоти през
2013 г., след което били извършени СМР-та по рехабилитация на язовира,
възстановяването на увредената язовирна стена и съответно възстановяване на
функционалната му годност като воден обект, като същият бил снабден с всички
разрешителни и бил регистриран като действащ воден обект, като с това не се
изчерпвали направените от ищеца необходими разноски по него. Вследствие на
проливни и продължителни дъждове на 25.10.2017 г. прелели язовирите, намиращи се
над процесния такъв и цялата водна маса се стоварила върху чашата на последния. В
резултат на високата вълна и настъпило второ по ред скъсване на язовирната стена,
вълната помела както част от стената, така и от съоръженията на язовира. Тази авария
наложила за втори път да се правят необходими разноски за запазването на водния
обект, като ищецът описва извършените от него възстановителни мероприятия, чиято
стойност възлизала на 65 160 лв., като търси плащането й в настоящото производство.
Всички тези разходи ищецът извършил в качеството си на владелец на язовира, като
считал себе си за собственик въз основа на валидни договори, и упражнявал своята
спокойна, явна и необезпокоявана фактическа власт, която му позволила тяхното
извършване. Впоследствие обаче с влязло в сила съдебно решение били обявени за
нищожни сключените договори за покупко-продажба, поради което и се търси плащане
на заявените в настоящото производство главници, ведно с лихвата за забава от
завеждането на делото.
Правното основание на предявените искове е чл. 73, ал. 2 от ЗС и чл. 34 от ЗЗД,
а на евентуалният такъв е чл. 74, ал. 1, изр. 1-во от ЗС.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, с който се оспорва
основателността на исковете и се моли за тяхното отхвърляне. Излага се, че в случая не
касае за разходи по запазване на вещ или подобрения и съответно няма как да се търси
плащането на необходими разноски. Сочи се, че волята на собственика е предвиждала
бракуване на язовира и съответно неговото премахване, при което не можела да бъде
задължена за приеме т.нар. подобрение и да заплаща неговата стойност. Излага се също
така, че извършеното възстановяване на язовира представлява незаконен строеж, тъй
като не са спазени специалните и особените изисквания на ЗУТ, регламентиращи
възстановяването на водния обект, поради което щяло да се наложи на Общината да
извърши допълнителни разходи за премахването му. Твърди се също така, че ищецът
2
още не е предал владението на ответника, въпреки влязлото в сила съдебно решение,
поради което и иска за връщане на платената продажна цена се явявал неоснователен.
Също търси присъждане на сторените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори, а и се установява, че Община Камено е собственик на
имот № 615000 в землището на с. Трояново, общ. Камено, целият с площ от 93, 534 дка
- язовир „До овцефермата“ /понастоящем известен с името „Чотората“/, за което е
съставен акт за публична общинска собственост под № 27/30.10.1997 г. Съгласно
констативен протокол от 15.01.2007 г. на комисия на Общината, е констатирано, че
стената на процесният язовир в центъра и в лявата част на съоръжението с дължина
около 60-70 метра е скъсана от 1983 г. и основният изпускател е разрушен, поради
което е предложено бракуването му. С докладна записка от 18.01.2007 г. зам. кметът е
предложил да се вземе решение, по силата на което да се промени статутът на
описания имот от язовир в пасище, мера и съответно имотът да се обяви от публична в
частна общинска собственост. Решение в този смисъл е взето от общинските
съветници, като същото е обективирано в т. 1.1. от протокол № 35 от 25.01.2007 г. от
заседание на Общински съвет - Камено. Въз основа на това решение имотът е бил
повторно актуван с акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 345 от 12.06.2007 г.,
имот № 000615, с предназначение: нива, площ от 93,534 дка. Впоследствие от целия
имот № 000615 са образувани няколко по-малки имота, за които са били съставени
отделни АЧОС, както следва: АЧОС № 619 от 18.01.2012 г. за имот № 000617 - нива с
площ от 49.108 дка; АЧОС № 620 от 18.01.2012 г. за имот № 000618 - нива с площ от
44,424 дка. От имот № 000618 са отделени и съответно актувани четири по-малки
имота, както следва: АЧОС № 696 от 07.02.2013 г. за имот № 000619 - нива с площ от
10,373 дка, АЧОС № 697 от 07.02.2013 г. за имот № 000620 - нива е площ от 10,522 дка,
АЧОС № 699 от 07.02.2013 г. за имот № 000622 - нива с площ от 4,721 дка и имот
000621.
С договор за продажба на имот - частна общинска собственост от 11.04.2012 г.
Общината е продала имот № 000617 - нива с площ от 49,108 дка., в полза на трето за
настоящия спор лице - А. Р. Р., за сумата от 18 504 лева, като тази продажба се
предхожда от решение на Общинския съвет от 16.02.2012 г. за включването му в
имотите, предвидени за продажба чрез публичен търг с явно наддаване.
С договор за продажба на имот — частна общинска собственост от 22.08.2013 г.
Общината е продала на ищцовото дружество имот № 000620 - нива с площ от 10,522
дка, за сума в размер на 3 840 лева, като тази продажба също се предхожда от решение
3
на Общинския съвет от 25.04.2013 г. за включването му в имотите, предвидени за
продажба чрез публичен търг с явно наддаване, и съответно е извършена след
провеждането му, според отбелязването в договора. Представена е вносна бележка от
20.08.2013 г. за плащане на сумата от 3 840 лв. за ПИ № 000620 от ищеца в полза на
Община Камено.
С договор за продажба на имот - частна общинска собственост от 03.12.2013 г.
Общината продава на ищеца ПИ 000619 - нива с площ от 10,373 дкеа за сума в размер
на 3 432 левае и ПИ № 000622 - нива с площ от 4,721 дка.е за сумата от 1 562 лева, като
тази продажба също се предхожда от решение на Общинския съвет от 26.09.2013 г. за
включването му в имотите, предвидени за продажба чрез публичен търг с явно
наддаване, и съответно е извършена след провеждането му, според отбелязването в
договора. Представена е в тази връзка и вносна бележка от 27.11.2013 г. за плащане от
ищеца в полза на Община Камено на сумата от 4 994 лв. за имоти № 000619 и №
000622.
Плащането на продажната цена по горните договори е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство в съдебно заседание на 07.09.2023 г.
Наред с това А. Р. Р. продава закупения от него имот № 000617, която продажба
е обективирана в два последващи нотариални акта: нотариален акт № 27, том I, peг.
351, нот.д. № 23 от 12.02.2013 г. и нотариален акт № 158, том 1, peг. № 1935, нот.д. №
136 от 17.07.2013 г., двата на нотариус Станка Димова, с peг. № 250 в регистъра на
НК, като предмет на същите са ПИ № 000624, представляващ нива с площ от 6. 452
дка, м. „Чотората“, ведно с построената в имота друга жилищна сграда /барака, лятна
кухня/ с площ от 140 кв.м., и поземлен имот – язовир, находящ се в с. Трояново, общ.
Камено, обл. Бургас, с площ от 42. 657 кв.м., представляващ ПИ № 000623 в м.
„Чотората“. По тези сделки продавачът се легитимира като собственик с договора за
продажба, сключен с Общината на 11.04.2012 г.
Ищецът твърди, че след като е придобил собствеността върху горните имоти
извършил СМР-та по рехабилитация на язовира, възстановяването на увредената
язовирна стена и съответно възстановяване на функционалната му годност като воден
обект, като същият бил снабден с всички разрешителни и бил регистриран като
действащ воден обект, като с това не се изчерпвали направените от ищеца необходими
разноски по него. Вследствие на проливни и продължителни дъждове на 25.10.2017 г.
прелели язовирите, намиращи се над процесния такъв и цялата водна маса се стоварила
върху чашата на последния. В резултат на високата вълна и настъпило второ по ред
скъсване на язовирната стена, вълната помела както част от стената, така и от
съоръженията на язовира. В резултат на тази авария се наложило за втори път да се
правят необходими разноски за запазването на водния обект. След изготвянето на
нарочен проект за необходимите възстановителни мероприятия през 2018 г. ищецът
4
започнал изпълнението на следните СМР: изкоп с багер и транспорт със самосвал -
5200 куб.м.; изкоп с багер на отвал - 2700 куб.м.; насип на земни маси на разрушения
участък - 7900 куб.м.; разриваме с булдозер на 7900 куб.м.; уплътняване на насипа с
булдозер - 7900 куб.м.; валиране на пластове с виброваляк; разриване на скални маси
по преливника — 240 куб.м., почистване от тиня леглото - 10 дка х 0.20 м.; кофражни
дейности по дигата, включително и труд на стойност от 5 400 лв.; изливане на бетон за
преливника; хидрогеоложко проучване преди ремонта и след ремонта; проект за
ремонтно- възстановителните работи. Стойността на гореописаните СМР-та по
възстановяването била в размер на 65 160 лв.
В подкрепа на ищцовите твърдения са представени разрешително за ползване на
воден обект от 05.10.2015 г., чиито титуляр е ищцовото дружество, цел на ползването:
аквакултури и свързани с тях дейности, относно воден обект язовир ПИ № 000623 м.
„Чоторота“, изграден в река без име, ляв приток на р. Хаджиларска, землището на с.
Трояново, със срок на действие на разрешителното от 16.10.2015 г. до 15.10.2025 г.;
протокол № 2/15.01.2018 г.; инвестиционен проект – конструктивно обследване по реда
на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ от декември 2018 г.; технически проект за обект „аварийно-
ремонтни работи на язовир „Чотората“, с. Трояново, общ. Камено, /запълване на
пробив в стената и разширение на преливника/, с възложител: ищцовото дружество,
част инженерно-геоложко проучване от месец ноември, 2019 г., последваща част:
хидротехнически съоръжения, включващ следните части: геодезия, инженерно-
хидроложко проучване, инженерно-геоложко проучване, хидротехнически
съоръжения, план за безопасност и здраве, план за управление на строителните
отпадъци и пожарна безопасност от месец октомври 2019 г., и приложения към тях;
констативен протокол № 3 от 15.02.2020 г. Представени са и констативни протоколи за
извършваните проверки на язовира от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“ от 16.12.2019 г., 22.02.2020 г., 16.12.2020 г., 02.07.2020 г.
С влязло в сила на 06.01.2023 г. решение № 682/30.12.2021 г. по в.гр.д. №
1466/2021 г. по описа на Бургаския окръжен е прогласена нищожността на основание
чл. 26 ал. 2, предл. първо от ЗЗД на договори за покупко-продажба процесните имоти, с
продавач Община Камено и купувачи А. Р. и ищцовото дружество, както и на
последващите продажби между Р. и „ДИЕМ“ ООД. Със същото решение е прието за
установено на основание чл.108 от ЗС спрямо тях, че Община Камено е собственик на
гореописаните недвижими имоти, съставляващи поземлен имот с идентификатор
73211.90.65 с адрес с. Трояново, Община Камено, м. Чотората с площ от 42,652 дка,
трайно предназначение на територията: територия заета от води и водни обекти;
поземлен имот с идентификатор 73211.90.67, с адрес: с. Трояново, Община Камено, м.
Чотората с площ от 6,452 дка, трайно предназначение на територията- земеделска;
поземлен имот с идентификатор 73211.90.63 с адрес с. Трояново, Община Камено, м.
Чотората с площ от 10,520 дка, трайно предназначение на територията- земеделска и
5
поземлен имот с идентификатор 73211.90.64 с адрес с. Трояново, Община Камено, м.
Чотората с площ от 10,372 дка, трайно предназначение на територията - земеделска,
като са осъдени А. Р. и ищцовото дружество да предадат на Община Камено
владението върху гореописаните поземлени имота.
От изпълнената строително-техническа експертиза се установява, че ищцовото
дружество е извършвало СМР-та на процесния язовир, като е изпълнявало даваните
указания от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ –
допълнително насипване на стената около 150-180 куб.м.; разширение на преливника;
ремонт на спирателен кран в сухата част на язовира, изграждане на шахта за крана.
Потвърждава се и извършването на СМР-та след скъсването на язовира, отново по
предписание на горната институция, като експертът заявява, че извършени такива
съответстват на описаните в исковата молба и възлизат на стойност от 110 072 лв.
Вещото лице е категорично, че неизпълнението на тези СМР-та би довело до
физическо разрушение на язовира. Сочи, че вследствие на изпълнените СМР-та се е
увеличила стойността на язовира с 110 027 лв. От изявленията на експерта в съдебно
заседание се установява, че язовирът си стои на място, с всички съоръжения, които са
необходими за един язовир, от 1987 г. до сега. Разяснил е и положителната им роля, в
частност и т.нар ретензия - задържане на водите при обилни валежи, с което се
предпазват плодородните низини след язовирната стена и също разположени селища.
Вещото лице излага, че сега има много такива наводнения, тъй като язовирите не се
поддържат правилно. В съдебно заседание експертът е посочил, че от огледа счита, че
язовирът е в добро състояние, извършените ремонтни и възстановителни работи са
качествено изпълнени, като не е правил детайлно обследване в тази насока, тъй като не
имал поставена такава задача.
По делото ищцовото дружество е ангажирало и гласни доказателства. От
показанията на св. Д. Г., който познава управителя на ищцовото дружество от 2015 г.,
тъй като самият той е работещ в сферата на строителството, а Мутафов е геодезист, се
установява, че язовирна стена е била скъсан през 2017 г., след което свидетелят лично е
участвал при извършването на ремонтните работи по молба на Мутафов, тъй като имал
строителна техника, с която му помагал за изграждането на стената. Доста изкопни
дейности били извършени – извозвали се земни маси, полага ли се такива, уплътнявали
се, изсипван бил камък, наливан бетон. Дейностите почти били пред завършване,
когато коментирали, че вече платената сума за ремонти възлиза на 65 000 - 66 000 лв.
Св. сочи, че Мутафов е плащал ремонтните работи. Самият свидетел не е получавал
възнаграждение за участието си, като само Мутафов зареждал горивото на машините
му, участващи във възстановителните работи. След време отново посещавала язовира,
който бил възстановен, като ходил на риболов. Язовирът бил ограден с мрежа и
бетонни колове, с метална портална врата, от собственика му – Мутафов, в качеството
му на управител на дружеството, и нямало как да се влезе ако последният не му
6
отвори.
Свидетелят С. Д. е запознат с процесния язовир от ранната си детска възраст.
Знае за скъсването на стената през 1983 г., като излага, че останала 1/4 от водата и
половината от стената, като той продължил да пои овцете си там. Сега дигата била
основно направена и имало вода, като това било така, от както Митко взел язовира през
2017 г. - 2018 г. Дори той, заедно с децата си, бил помагал при възстановяването, за
което им било плащано на ръка. Всички знаели, че Митко е собственик, като никой не
можел да влезе без негово съгласие, тъй като имало ограда, портал и видеокамери.
Използвал язовира за рибовол, като го захранвал с риба и след това е ловял.
Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, тъй като изхождат от
лица, които не са заинтересованите от изхода на спора, а и които са участвали в
извършването на строителните работи от страна на ищеца и именно в това си качество
имат преки наблюдения над тях, в частност и над имота.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Безспорно в случая ищецът има качеството на недобросъвестен владелец, тъй
като придобивните му актове са обявени за нищожни. По отношение на
недобросъвестния владелец разпоредбата на чл. 73 от ЗС предвижда, че дължи на
собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това
разноски. Съгласно ал. 2 той може да иска да му се заплатят и направените от него
необходими за запазването на вещта разноски. В тази връзка съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество, след като е
придобило правото на собственост върху процесните имоти и по-конкретно след
наводнение в края на 2017 г., извършило описаните от него дейности, които са
ремонтно-възстановителни такива и са били необходими за да се възстанови и запази
процесния воден обект, поради скъсване на част от язовирната стена, така и от
съоръженията на язовира. Така и вещото лице потвърждава, че изпълнените дейности,
като количества и стойности са свързани с възстановяването, целостта и
функционалната годност на водния обект – язовир. Т.е. изпълнените такива следва да
бъдат определени като необходими разноски по смисъла на закона, като ищецът има
право да получи търсената от него главница в размер на 65 160 лв., при все че
експертът определя средната им пазарна цена в размер на 110 072 лв.
По отношение на наведените доводи от ответника за недължимост на сумата,
следва да се отбележи, че от данните по делото е видно, че процесният воден обект –
язовир, никога не е губил предназначението си на такъв. Констациите на комисията от
Община през 2007 г. не променят този извод, тъй като скъсването на част от язовирната
стена не води до автоматична промяна на статута на имота. Такава не може да бъде
7
постигната и с последващото решение на Общинския съвет за промяна на статута от
язовир в пасище, мера. Както е отбелязано в решението на Окръжния съд язовирът е
продължил да съществува като такъв и не е променял предназначението си, като
липсват данни за бракуването му съобразно изискванията на Наредба № 13/29.01.2004
г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, като по принцип следва да се извършат и значителни
СМР-та за да бъде действително премахнат. Всъщност процедурата за извеждане на
малки язовирни стени и на съоръженията към тях от експлоатация и/или ликвидацията
им е уредена в раздел V от Наредбата, като няма данни и твърдения същата да е
изпълнена към релевантния момент – продажбата на имотите, а и към настоящия
момент. Нещо повече свидетелите и вещото лице са категорични, че язовирът си е бил
такъв от край време и не е преставал да бъде такъв. Дори и с решението си по горното
дело Бургаският окръжен съд е осъдил ответниците да предадат владението върху
територия заета от води и водни обекти. При това следва извода, че извършените от
ищеца ремонтно-възстановителни дейности са в съответствие с реалното
предназначение на вещта, което явно не отговоря на договорното такова „нива“.
Общината между другото е решила да промени статута на язовира, в пасище, мера,
след което незнайно, поради какви обстоятелства, го актува като ниви, и последно го
продава като ниви. Прави впечатление също така, че през 2013 г. ищцовото дружество
е закупило от А. Р. и поземлен имот – язовир. Т.е. всички данни по делото сочат, че
имотът не е променял предназначението си, като изпълнените от ищеца дейности са в
съответствие със същото. При това положение възражението на ответника, че не
следва да заплаща подобрения, тъй като волята на собственика т.е. волята на Общината
е била да бракува и премахне язовира, се явява неоснователно. Нещо повече, като
собственик на вещта, щом не я е бракувала и променила предназначението й по
надлежния ред, в частност и реално изпълнил промяната на имота от язовир в нива, то
следва да платими необходимите разноски по запазването на вещта, съобразно
реалното й предназначение. Следва дори да се обърне внимание, че ако не бяха
изпълнените от ищеца ремонтно-възстановителни работи, е могло да се стигне до
наводнение или други вреди, като Общината като собственик на вещта респективно
ищцовото дружество, като лице под чиито надзор тя се намира, да отговарят за
причинените вреди от това съгласно чл. 50 от ЗЗД. По отношение на доводите за липса
на разрешение за извършването на работите, които съставлявали незаконен строеж по
смисъла на ЗУТ, следва да се отбележи, че цитираната норма на чл. 137, ал. 1, т. 1, б.
„д“ от ЗУТ предвижда издаване на разрешение за строеж за изграждането на строежи
от първа категория, сред които попадат хидротехнически съоръжения, криещи
опасност от наводнения, в т.ч. големи язовири и язовири от първа степен на
потенциална опасност и прилежащите им съоръжения и временно строителство. В
случая обаче не се касае до тази хипотеза, тъй като от една страна става въпрос за
8
микроязовир, а от друга страна не се извършва изграждането на такъв, а се извършват
ремонтно-възстановителни дейности по вече изграден такъв, по-конкретно аварийно
ремонтни работи, което се потвърждава и от изявлението на експерта в съдебно
заседание, които е заявил, че за изпълнените такива не е необходимо разрешение за
строеж. Така и разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че не се изисква
разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и
инсталации. Така и чл. 136, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба предвижда, че
ремонтите и реконструкциите на малките язовирни стени и на съоръженията към тях се
изпълняват по работни проекти, изготвени от проектант в съответствие с действащата
нормативна уредба и утвърдени от собственика, за какъвто се е считал ищецът към
момента на извършването им. Чл. 136, ал. 3 гласи, че приемането на малките язовирни
стени и на съоръженията към тях след текущ ремонт се извършва с протокол от
комисия, назначена от собственика, като по делото в тази връзка е представен протокол
№ 3 от 15.02.2020 г. Недоказано остава и твърдението на ответника за некачествено
изпълнение на изпълнените ремонтно-възстановителни дейности, като от изявленията
на експерта в тази насока, цитираният протокол и констатациите на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ се установява противното.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
главницата от 65 160 лв. по чл. 73, ал. 2 от ЗС като основателен и доказан следва да
бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.03.2023 г., до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 8 834 лв., съдът намира, че
същият също се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като законът
предвижда, че когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка
от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Т.е.
срещу задължението на ищеца за предаване на вещта, чиито резултат произтича и от
уважения с влязло в сила решение иск по чл. 108 от ЗС, кореспондира задължението на
ответната община да му върне заплатената продажна цена. Основателна съответно се
явява и акцесорната претенция за законна лихва върху горната сума от датата на
подаване на исковата молба – 16.03.2023 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се явява
основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и
следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 7 359. 76 лв., съобразно
представения списък на разноските, включващи заплатената държавна такса от 2 959.
76 лв., изплатено адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. и 400 лв. депозит за
експертизата.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
сторените от него разноски по делото.
9
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда Община Камено, ЕИК *********, адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“
№ 101, представлява от кмета Жельо Василев Вардунски, да заплати на „ДИЕМ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Камено, ул. „Г.
Димитров“ № 19, представлявано от Димитър Димчев Мутафов, на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗС сумата от 65 160 лв. /шестдесет и пет хиляди сто и шестдесет лева/ –
главница, представляваща стойността на направени от дружество необходими
разноски по възстановяването на целостта и функционалната годност на собствения на
Общината язовир „Чотората“ /“До овцефермата“/, находящ се в землището на с.
Трояново, общ. Камено, обл. Бургас, чието изпълнение започва през 2018 г., след
наводнение от месец октомври, 2017 г., а именно: изкоп с багер и транспорт със
самосвал - 5200 куб.м.; изкоп с багер на отвал - 2700 куб.м.; насип на земни маси на
разрушения участък - 7900 куб.м.; разриваме с булдозер на 7900 куб.м.; уплътняване
на насипа с булдозер - 7900 куб.м.; валиране на пластове с виброваляк; разриване на
скални маси по преливника — 240 куб.м., почистване от тиня леглото - 10 дка х 0.20
м.; кофражни дейности по дигата, включително и труд на стойност от 5 400 лв.;
изливане на бетон за преливника; хидрогеоложко проучване преди ремонта и след
ремонта; проект за ремонтно-възстановителните работи, както и сумата от 8 400 лв.
/осем хиляди и четиристотин лева/ – главница, представляваща подлежаща на
връщане заплатена продажна цена, поради обявяване нищожността на сключените
между страните договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.08.2013 г. и
03.12.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на
предявяване на исковете – 16.03.2023 г., до окончателното им изплащане, както и
сумата от 7 359. 76 лв. /седем хиляди триста петдесет и девет лева и 76 ст./ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10