№ 510
гр. Велико Търново, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103951 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
Ищцата К. Й. И. чрез пълномощника си адвокат Н. М. М. твърди в исковата си молба,
че нa ***г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ***, по силата на
който е получила в собственост сумата от 800.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент
от 2.50% и ГПP в размер на 48.295%. B договора е уговорено, че заемателят ще погаси
кредита на 6 месечни вноски с размер на погасителната вноска: 227 лв. с крайна падежна
дата 20.03.2025г. и обща сума за плащане 895.77лв. Съгласно чл. 2.9 от договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да заплати такса ангажимент в размер на 0.03% на ден
или 23.84лв., като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на договора върху
размера на усвоената главница и се дължи на падежа на всяка вноска. Съгласно чл. 2.10 от
договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати такса за експресно
разглеждане в размер на 466.20 лв.Ищцата счита договора за потребителски кредит № ***
сключен с "К.Й." ООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 oт ЗЗД, вр. с чл.22 oт ЗПK, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 oт ЗПK. He били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7— 9 от ЗПK, поради което договорът за потребителски кредит
е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПK. Съгласно чл.22 от ЗПK, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПK договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. B случая в договор
за потребителски кредит №*** е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче
каквито и да е било условия за прилагането му. Погасителният план не отговаря на чл. 11,
ал. 1, т.11 от ЗПK, в него липсва задължителната информация по ЗПK. Процесният договор
не отговарял на изискваният на чл.11, ал.l, т.10 от ЗПK т.к. не съдържа годишния процент на
1
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 0 т ЗПK договорът трябва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна нa лихвения процент, както и годишния
процент на разходите пo кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора зa кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Сумите по
допълнителните услуги е следвало да бъдат включени в ГПК. Според разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПK договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
гoдишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. B§ 1, т. 2 oт ДP на
ЗПK е дадена легална дефиниция за " Обща сума, дължима oт потребителя" и това е сборът
oт общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Пocoчeнo е, че
ГПР е 48.295%, но не било ясно същия oт какво се формира. B общата сума са не са
включени допълнителните услуги общо в размер на 466.23 лв, а с включването им, ГПР ще
се промени многократно. Клаузата за предоставяне на допълнителни услуги е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 oт ЗЗП. Същата е във 3 вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните,
посочената клауза неравноправна и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.VI от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия. Ищцата мoли съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявения иск от К.Й.И., ЕГН **********, против „К.Й." ООД, ЕИК ***, че сключеният
между тях Договор за паричен заем № ***/***г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 З3Д вр.
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира разноски.
Ответникът „К.Й.“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба в срока. В
писмено становище оспорва предявения иск, като моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на
действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и уговорената такса за
разглеждане в размер на 466.20 лв., която водела до значително неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като
неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
2
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според представения по делото Договор за паричен заем № ***/***г.,
кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 800 лв., при лихвен процент 2,50%
и ГПР 48.295%, като погасяването му се извършва на 6 погасителни вноски, по погасителен
план към договора, като падежа на последната вноска е 20.03.2025г.
В чл.2.10 от от договора е уговорена такса за разглеждане от 466.20 лв. – включена
отделно в погасителния план, също платима на 6 равни вноски по 77.7 лв.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора такса следва да бъде включена в
ГПР не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да доведе
евентуално до недействителност на тази клауза, но не и на договора като цяло. В този
смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е
неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца
3
кредит в размер на 800 лв., при лихвен процент 2.50% и ГПР 48.295%, като погасяването му
се извършва на 6 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора, като
падежа на последната вноска е 20.03.2025г. Други вземания по този договор няма, няма и
неясноти по отношения на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали
посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води
до недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е
49.295 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора
и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /2.508 %/,
както и годишния процент на разходите по кредита /48.295 %/, което е в съответствие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК, според който същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на
уговорена таксаа в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Със
сключването на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил да заплати такса за
експресно разглеждане, която не е включена в главницата по договора за потребителски
кредит.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Клаузата на чл.2.10 от Договор за паричен заем № ***/***г., включваща заплащане на
такса за експресно разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойка, ГПР по договора – посочена като
48.295%, явно става много повече от 50% което надвишава пет пъти размера на законната
лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А
според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
4
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за
паричен заем № ***/***г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Й.И. с ЕГН ********** с адрес в гр.***, ул. *** № 17,
против “ „К.Й." ООД, ЕИК ***, с адрес в гр.***, бул. *** № ***, иск правно основание чл.
22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за паричен
заем № ***/***г., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5