РЕШЕНИЕ
№ 3991
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110128367
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. З. Б. срещу „(фирма)“ ЕАД,
с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца, както следва: сумата от
20105,11 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. 06.2022 г. /7204,08
лв./, за м. 07.2022 г. /7198,75 лв./ и за м. 08.2022 г. /5702,28 лв./, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1620,63 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата за неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.08.2022 г. до 25.05.2023 г.; сумата от 7209,60 лв., представляваща обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за един месец, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от работника, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 10980 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 10 дни, за 2022 г. – 20 дни, и за 2023 г. – 2
дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
25.05.2023 г. до окончателното плащане; и сумата от 14419,20 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от 25.05.2023 г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„главен инженер строителство“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било
прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
1
20.02.2023 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответното
дружество не му е изплатило дължимите суми за трудово възнаграждение за м. 06.2022 г. и
за м. 07.2022 г. и за м.08.2022 г., поради което е изпаднало в забава. Посочва също така, че
ответникът му дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 221, ал. 1 КТ, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г.,
2022 г. и 2023 г. на основание чл. 224, ал. 1 КТ, и обезщетение, дължимо при прекратяване
на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 222, ал. 3 КТ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
„(фирма)“ ЕАД, с който заявява, че не оспорва предявените искове. Твърди, че на 03.07.2023
г. между страните е сключено споразумение за изплащане на претендираните от ищеца
суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ /от
работника без предизвестие/, както и размера на брутното му трудово възнаграждение за
последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на брутното му трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащане на претендираните вземания за трудови възнаграждения и обезщетения.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени всички елементи от
фактическите състави на съдебно предявените вземания.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – 6 броя платежни
нареждания за вътрешнобанков превод, както и съобразно изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в молбата му от 02.02.2024 г., се установява, че в хода
на процеса по сключено с ищеца споразумение от 03.07.2023 г., ответното дружество изцяло
2
е погасило претендираните по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главници и мораторни лихви към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответното дружество „(фирма)“
ЕАД с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе
изцяло разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено
в хода на процеса погасяване. До приключване на устните състезания по делото ищецът не е
ангажирал доказателства за извършени такива, поради което същите не му се следват.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските по делото за държавна такса по предявените искове в размер на 2173,40 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ,
чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „(фирма)“ ЕАД да заплати на В. З. Б.,
както следва: сумата от 20105,11 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м. 06.2022 г. /7204,08 лв./, за м. 07.2022 г. /7198,75 лв./ и за м. 08.2022 г. /5702,28 лв./, ведно
със законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 1620,63 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 25.05.2023 г.; сумата от 7209,60 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника,
ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 10980 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 10 дни, за
2022 г. – 20 дни, и за 2023 г. – 2 дни, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане; и
сумата от 14419,20 лв., представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва от 25.05.2023 г. до окончателното плащане, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в
размер на 2173,40 лв., представляваща разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4