Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 26.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Добрич, наказателно отделение,
шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми август
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 153 по описа на Добричкия районен съд за
2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.П.И., ЕГН **********, чрез
адвокат С.П. ***, съдебен адрес:***, срещу наказателно постановление №
20-0851-001710 от 20.10.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на А.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, за
нарушение по:
- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок
от 12 /дванадесет/ месеца.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 10 /десет/ лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
12 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие
и да потвърди наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство
е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №
275587/02.10.2020 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената
по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)
е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в
настоящия случай, че актосъставителят Я.К.П. е именно младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в
присъствие на един свидетел, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е
заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Е.И.П., но това
не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и
съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в
нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено,
че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа
на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от
приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което
обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния
адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта
на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да
не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено
редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното
лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права
от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на
СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в
настоящия случай, че наказващият орган Жулиян Йорданов Минев е началник сектор „Пътна
полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и
разследване. Т.е., наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, поради което доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
в тази насока се явяват несъстоятелни.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено
лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата,
които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две
нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, приложима по
препращане от чл. 84 от ЗАНН, съдебният състав следва да обсъди и реши
въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, съдебният състав намира за установена следната фактическа обстановка:
На 02.10.2020 г. свидетелите Е.И.П. и И.Б.И., и
двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР – гр. Добрич били в състав на
автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като П. бил водач на
патрулния автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, а И. – старши на автопатрула.
Около 23:00 часа същите се намирали на улица „Любен Станчев“, пред питейно
заведение „Марини“, когато спрели за проверка лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***,
движещ се в посока ул. „Батовска“. При проверката полицейските служители
установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя по настоящото дело – А.П.И.,
като до него, на предна дясна седалка пътувал свидетелят Н. С.Я.. Свидетелите Е.П.
и И.И. поискали съдействие от дежурен служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Добрич, за да бъде изпробван водачът А.И. за употреба на алкохол. На
мястото, с лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *** пристигнал свидетелят Я.К.П. –
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, който
изпробвал А.И. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDN
0074, цифровата индикация на който не отчела наличие на алкохол в кръвта на
водача. Полицейските служители се усъмнили, че И. управлява моторното превозно
средство след употреба на наркотични или упойващи вещества, поради което и с
оглед обстоятелството, че апаратът за изследване е бил стационарен и монтиран в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, И. бил поканен да се яви там, за
да бъде тестван. Жалбоподателят А.И., управлявайки автомобила си, заедно със
свидетеля Я., карайки зад автомобила на полицейските служители, пристигнал до
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич. И. се качил в сградата, а Я. останал да го
чака долу. Пристигайки в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Добрич, А.И. отказал да бъде тестван с техническо средство „Дръг тест 5000“ с
инвентарен номер ARHJ 0017 и
орален тест за наркотични вещества и/или техните аналози. Свидетелят Я.П. издал
талон за изследване № 072043, който бил връчен на А.И. в 01:00 часа на
03.10.2020 г. Свидетелят П. съставил на И. и АУАН серия GA № 275587/02.10.2020 г., който акт И. отказал
да подпише.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Я.К.П., Е.И.П. и И.Б.И.,
който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели,
нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Съдът кредитира и показанията на водения от
жалбоподателя свидетел Н. С.Я., чийто показания не само, че не опровергават констатациите
на длъжностните лица, но и са в унисон с показанията им. Така например в
съдебно заседание свидетелят Я. дава следните показания: „А. караше, аз бях до него. След като ни спряха, провериха
колата отвътре и казаха на А., че ще му направят тест за алкохол. Изчакахме 20
минути, след което дойде кола от КАТ и му направиха тест за алкохол на място.
Доколкото помня, тестът беше отрицателен. След това ни казаха, че на А. ще му
направят и тест за наркотици, и трябвало да отидем до Пътна полиция КАТ Добрич.
Той се съгласи, обаче като разбра, че трябва да се придвижим до КАТ, за да му
направят теста, не беше доволен от това и с единия полицай нещо не се
разбраха…Той не беше съгласен да отива в КАТ, но като разбра, че талонът е
останал в тях, нямаше друг вариант и с нашата кола отидохме в КАТ. Карахме след
полицаите. Стигнахме до КАТ, след което той се качи горе, а аз останах долу.
Горе не знам какво е станало, но след като слезе долу, разбрах, че отказал
тестване, нещо такова. Най-много го такова, че останахме до късно. Спряха ни
около 22:30-23 часа приблизително, обаче впоследствие излязохме в 01:00 часа от
КАТ последно“ /цитат
- л. 62 от делото/.
Или, от така събраните доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че жалбоподателят А.П.И. в качеството си на водач на
моторно превозно средство е бил поканен от свидетелите Я.К.П., Е.И.П. и И.Б.И.
да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В жалбата се излагат доводи, че при пристигане в
сградата на сектор „Пътна полиция“, И. е бил настанен в работен кабинет, като
забелязал проверяващият служител да изважда доказателствения анализатор изпод
бюрото, което му се сторило съмнително, поради което отказал да бъде тестван.
Така изложеният довод за причината за отказа е голословен и макар и да се явява
защитна теза, не обосновава неизпълнението на задължение, което водачът има по
закон. Същевременно не се подкрепя от никакви доказателства. Неоснователно е
изложеното от процесуалния представител в молбата /л. 82 от делото/, че
жалбоподателят се бил съгласил да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества, позовавайки се на показанията на свидетелят Я. и свидетеля П.. Така
например последният сочи: „Дойде
колегата и водачът на място беше изпробван за алкохол, а за теста за наркотици
беше поканен в Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Добрич да бъде тестван.
Като пристигнахме там, той отказа да му бъде извършена проба за наркотици. На
място още като бяхме, лично аз му казах, че ще бъде изпробван за наркотични
вещества. Той каза: „добре“. До сградата на Сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР гр. Добрич той дойде сам с автомобила си“ /цитат – л. 60 – л. 61/. В насока първоначално съгласие са и
показанията на свидетеля Я.. Но свидетелите Я.П., Е.П. и И.И. категорично
установяват, че в сектор „Пътна полиция“ водачът категорично е отказал да му бъде
извършен тест. В тази насока са и показанията
на свидетеля Я., видно от които, А.И. е споделил пред него, че е отказал
тестване /л. 62 от делото/. В жалбата си и самият водач признава това. Този
факт е отразен и в издадения талон за изследване № 072043 /л. 12 и л.
77 от делото/. Вярно е, че в бланката на талона за изследване, в който в
противовес с твърдението на жалбоподателя, е налице негов подпис, изборът за
медицинско и химическо изследване е под изречението за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, но самата бланка не съдържа вариант за
наркотични вещества или техни аналози. Същевременно под предписанието да се яви
в Спешно отделение /СО/ към МБАЛ Добрич до 45 минути от връчването на талона,
изрично в бланката е цитирана нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която съдържа
указание и за последиците от неизпълнението му за изследване за наркотични
вещества или техни аналози. Талонът, надлежно връчен на водача, установява
предоставената му възможност да си направи медицинско изследване, което по
естеството си е много по-прецизно и точно, но той не се възползвал от тази
възможност.
Съгласно приложената по делото справка от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, на 02.10.2020 г., полицейският служител
Я.К.П. е изпълнявал служебните си задължения с лек автомобил марка „Киа Сийд” с
рег. № ***.
Видно от приложената по делото справка от Дирекция
„Вътрешна сигурност” към Министерство на вътрешните работи /л. 55 от делото/,
при извършения мониторинг в автоматизираната информационна система
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ в Дирекция „DOBRICH“ за служебен автомобил с рег. № ***, числящ се на
ОДМВР – Добрич, за дата 02.10.2020 г. от 22:00 ч. до 00:00 часа, не са
установени налични аудио и видео файлове. Сочи се, че съгласно чл. 11 от ОТП за
работа с АИС ВОДПК, утвърдени със заповед № 8121з-727/14.07.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, всички файлове с видео информация от АИС ВОДПК се
съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента, като след изтичане на
този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.
Съгласно приложената по делото справка от Първо РУ на
МВР – Добрич /л. 87 от делото/, лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, не
е оборудван с технически средства към Автоматизираната информационна система
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“. Тези факти обаче по
никакъв начин не дискредитират показанията на свидетелите Я.П., Е.П. и И.И..
В съдебно заседание съдът е намерил направеното искане
от защитата на жалбоподателя да бъдат изискани длъжностните характеристики на Е.П.
и И.И., с оглед доказване на тяхната компетентност да извършват проверки по
ЗДвП, за неотносимо към предмета на доказване по делото, определен съобразно
чл. 102 от НПК, поради което е оставил искането без уважение, в която насока се
е произнесъл с протоколно определение. Това е така, тъй като съответните
нарушения на правилата за движение по пътищата са констатирани не от Е.П. и И.И.,
а от служителя от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич – мл.
автоконтрольор Я.П., който е и съставил АУАН, въз основа на който акт е
издадено и обжалваното НП.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът
намира за нужно да отбележи и следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМВР, „Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България“.
Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, „Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно
компетентността им чрез патрулно-постова служба“.
Именно в
изпълнение на тези свои задължения, полицейските служители при Първо РУ на МВР -
Добрич – свидетелите Е.П. и И.И., в състав на автопатрул, обслужващ територията
на град Добрич, са спрели за проверка автомобилът, управляван от А.П.И., след
което поради съмнения, че водачът е употребил алкохол и/или наркотични вещества,
е бил извикан свидетелят Я.П., който, в качеството си на младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ е извършил съответната проверка, констатирайки
нарушенията на ЗДвП, предмет на настоящото дело.
Така установената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на
отговорността по реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже
качеството водач на моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да
бъде тестван за употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства,
съобразно изложените по-горе съображения, съдът намира за безспорно установено,
че към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на моторно
превозно средство и е отказал да бъде тестван за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
отбележи и следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на
алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ
на водача на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и 2. Неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и
на издаденото въз основа на него НП, при фактическото описание на нарушението
са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на
изпълнителното деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта,
така и в НП изрично е посочено, че водачът на моторното превозно средство е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което му е бил издаден талон за медицинско изследване
№ 072043 от 03.10.2020 г. Ако водачът е желаел да даде биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, то от данните по делото се установява,
че същият не е бил възпрепятстван от полицейските служители.
От друга страна, описаното поведение на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в последствие
и неизпълнение на предписанието да се яви в Спешно отделение /СО/ към МБАЛ Добрич до 45 минути от
връчването на талона/, е поведение,
правните последици на което се свързват с отказ на водача на моторното превозно
средство да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, което съставлява административно нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на
изпълнителното деяние. В тази насока е и
константната съдебна практика.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение
на наложените наказания:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
В настоящия случай наказващият орган е наложил
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като е определил
наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство в размер
на 12 месеца, вместо в размер на две години /24 месеца/. Независимо от това,
съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление, ведно с така наложеното
наказание, отчитайки, че последното се явява по-благоприятно за наказаното
лице.
Относно
отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме,
че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на
контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки,
нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането
на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от
гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният
административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание
за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013
г./, за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /за отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/ са отнети 12 контролни
точки.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.10.2020
г., в 23:00 часа, в град Добрич, по ул. „Любен Станчев“, пред питейно заведение
„Марини“, в посока ул. „Батовска“, управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***,
като не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него – нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.П.И. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Я.П., Е.П.
и И.И., които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена
в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение
на наложеното наказание:
Наложеното от наказващия орган наказание глоба в
размер на 10 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушенията не представляват
маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършените
нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така наречените
в теорията „формални нарушения”. Фактът, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, както и фактът, че е управлявал
моторно превозно средство, без да носи определените документи -
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, осъществява състава на съответното
нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушенията.
Следва да се има предвид и че са извършени две нарушения със завишена степен на
обществена опасност, свързани най-вече с безопасността на движението, тъй като
управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че
жалбоподателят е преминал през съответното обучение, обуславящо отлично
познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност,
поради което не може да става и дума за маловажен случай на административно
нарушение.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото
разноски.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001710 от 20.10.2020
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което
на А.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение по:
- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок
от 12 /дванадесет/ месеца.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 10 /десет/ лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/