РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330101630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на В. Г. Ц., ЕГН ********** , от******************** , против
Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице , ЕИК *********, с адрес в
София , ул. „Граф Игнатиев „ № 2 ет.4, и с искове с правно основание в чл. 557 ал. 1 т.
1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Исковете са допустими.
В исковата молба се твърди , че на 30.09.2019г, около 17.00 часа , в П., на
кръстовището на *********** с *****************, настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на ищеца. Той управлявал мотоциклет „Хонда“ модел ЦБР
600 Ф , с държавен контролен номер **************, когато бил засечен от движещ
се таксиметров автомобил, в резултат на което мотоциклета бил изтласкан извън
пътното платно и ищецът паднал заедно с него. При падането, мотоциклета претърпял
щети: счупен бил предния фар, имало охлузвания по целия корпус, счупени и
изкривени огледала, счупени ръкохватки, огънат ауспух, счупени степенки, ожулвания
и деформации по заден корпус, счупени странични кори, покриващи двигателя,
деформиран капак на двигателя , счупен мигач, деформирана кормилна вилка.
Травматични увреди претърпял и ищеца: счупена била *************, имало
повърхностни травми на *********************************** , от които
претърпял множество болки и страдания .Веднага след инцидента Ц. бил
1
транспортиран до УМБАЛ „********************** , където останал на лечение, а
след приключването на болничния му престой бил в отпуск по трайна
нетрудоспособност в продължение на четиридесет дни.В тази период той не можел да
движи ръката си , изпитвал силни болки и не бил във възможност да се обслужва сам.
Не могъл да спи , пиел обезболяващи лекарства.
На дата 02.10.2020г., Ц. подал към Гаранционния фонд писмена претенция за
обезщетение, по която била образувана щета с номер ****************/02.10.2020г.
Гаранционният фонд отказал да изплати обезщетение. Мотивирал се, че липсвало
установено конкретно виновно поведение на водач на неидентифицирано моторно
превозно средство. Затова ищецът иска от съда да постанови решение , с което да се
осъди ответника да заплати на ищеца сума от 10000 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, 1355.66 лева – лихва за забава в плащането на
обезщетението за период от 30.09.2019г ( датата на увредите) до 29.01.2021г. и
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Иска се също така да се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени. Оспорва описания в
исковата молба механизма на настъпване на вредите, като отрича в ПТП да е участвало
друго моторно превозно средство.
Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства ,
приема от фактическа и правна страна следното :
Според нормата на чл. 557 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство). С оглед казаното, ищецът следва да докаже като факти по смисъла
на чл. 153 от ГПК пътнотранспортно произшествие с негово участие, но по вина на
трето неустановено лице като водач на неидентифицирано моторно превозно
средство; следва да докаже претърпени вреди и тяхната пряка причинноследствена
връзка с противоправното поведение на неустановения водач.
Съдът, с оглед заключението на вещото лице по проведената автотехническа
експертиза , приема , че при падането , ищецът е претърпял имуществени вреди –
щети по управлявания от него мотоциклет; приема , съобразно заключението на
съдебномедицинската експертиза , че е претърпял и описаните в исковата молба
телесни увреди.
По делото обаче отсъстват достатъчно убедителни доказателства загубата на
равновесие от страна на ищеца да е предизвикана от неправомерно пътно поведение на
2
друго моторно превозно средство. В протокола за произшествието, съставен като
официален свидетелстващ документ за настъпването на произшествието, не е отразено
каквото и да било участие на неидентифицирано моторно превозно средство по
смисъла на чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ; отразено е, че ищеца е загубил контрол върху
управлявания от него мотоциклет, след което е загубил и равновесие, паднал е заедно с
мотоциклета и се е блъснал в находящ се на тротоара билборд. Единствено свидетелят
А. твърди, че ищецът е бил принуден да предприеме аварийно спиране, тъй като му е
било отнето законоустановеното предимство да премине пръв през определен участък
на пътното платно; показанията му обаче остават изолирани – нищо друго от
събраните по делото доказателства не подкрепя такова твърдение. В частност – вещото
лице по съдебно медицинската експертиза отрича травматични увреди, които да са
причинени от съприкосновение с друго МПС. Разпитания като свидетел полицейски
служител П. категорично отрича участие на друго моторно превозно средство в
произшествието, като потвърждава записаното от него като съставител на протокола.
Вещото лице по проведената автотехническа експертиза също отрича да съществуват
обективни данни за наличие на автомобил в близост до ищеца по времето на
произшествието.
С оглед казаното, ищецът не е доказал чрез пълно доказване участието на
неустановено МПС в произшествието. Предвид характера на отговорността на
Гаранционния фонд, която е обективна и безвиновна ( не почива на вина на ответника,
а на трето, и то - неустановено лице), тази вина следва да бъде доказана вън от
съмнение, при условията на прълно главно доказване , което не е направено. Само
заради изложеното , съдът следва да отхвърли исковете.
На следващо място, по делото не се твърди и не е доказан какъвто и да било контакт
между двете превозни средства; вещото лице по проведената техническа експертиза
дава заключение, че по лявата страна на мотоциклета ( мястото, на което би настъпило
евентуалното съприкосновение предвид изложения в исковата молба механизъм на
произшествието) са налични известни увреди , но не може да каже кога те са
получени, както и дали те са резултат от такова съприкосновение, както и с кое или
какво точно превозно средство. По левия крак на ищеца няма охлузвания или други
обективни находки, които да бъдат отнесени към евентуален удар в неустановено
моторно превозно средство. Дори да се приеме, че задействането на спирачния педал
на мотоциклета е било нужно предвид това, че предимството на ищеца по смисъла на
чл. 25 ал. 1 и 2 или чл. 35 ал. 2 от Закона за движението по пътищата да премине пръв
през определен участък е било отнето – тоест, при наличие на неидентифицирано
превозно средство в лентата за движение на ищеца, това обстоятелство не обяснява
загубата на равновесие и последващото падане. Според нормата на чл. 20 от Закона за
движението по пътищата, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, и Ц. е бил длъжен да намали скоростта или да
3
спре движението при наличие на препятствие в неговата лента за движение. Затова не
може да бъде прието , че загубата на равновесие е пряко причинена от директно
съприкосновение с друго МПС, а във всеки останал случай, Ц. е бил длъжен да
контролира управлявания от него мотоциклет , като намали скоростта на движение
и/или спре безопасно.
Тоест, между евентуалното противоправно поведение на неустановения водач и
претърпените от Ц. вреди няма и пряка причинноследствена връзка. Исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Разноски се присъждат в полза на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на В. Г. Ц. , ЕГН ********** , от ************
***************** , да се осъди Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо
лице, ЕИК *********, с адрес в София , ул. „Граф Игнатиев „ № 2 ет.4, да му заплати
10000 лева – главница, обезщетение за претърпени на дата 30.09.2019г. от ПТП по вина
на неустановен водач неимуществени вреди , 1355.66 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за период от 30.09.2019г ( датата на увредите) до
29.01.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
Осъжда В. Г. Ц. , ЕГН ********** , от ******************** , да заплати на
Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице , ЕИК *********, с адрес в
София , ул. „Граф Игнатиев „ № 2 ет.4, сумата от 240 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от
две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание
чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4