№ 136
гр. Кюстендил, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20231500500042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.248, ал.2 от ГПК.
Образувано и по частна жалба на Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Цар Освободител“ № 8, вх.В, ет.2, ап.54, действащ чрез пълномощника адв. Г. Д., срещу
Определение № 260365/21.12.2022г., постановено по гр.д. № 1687/2020 г. по описа на
Районен съд Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлено като неоснователно
искането на Е. А. М. за изменение на определение № 260333/25.08.2022 г. в частта относно
присъдените на ответника Л. Т. И. деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Частният жалбоподател възразява срещу правилността на обжалваното определение.
Изразява виждане за неговата незаконосъобразност, постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Поддържа искане за неговата отмяна,
като релевира съображения в тази насока.
Изтъква, че възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК не е могло да бъде своевременно
заявено, доколкото към момента на оттегляне на иска ищецът не бил запознат с депозирания
отговор по чл.131 ГПК, представения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл.80 ГПК. Необосновано районният съд приел, че е налице валиден договор
за правна защита и съдействие, доказващ присъдения разход. Акцентира върху изложени от
него доводи в преди това подадена частна жалба, които не са взети предвид при
постановяване на определението, а същите поставят въпроси свързани с липса на
доказателства и твърдения за това, че разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
не са направени, както и че е поставен въпрос относно положения подпис за клиент в
оспорвания договор за правна защита и съдействие.Според жалбоподателя изтъкнатите
1
пороци водят до отмяна на обжалвания съдебен акт, каквото искане се поддържа в частната
жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Производството пред РС Кюстендил е образувано след като съдът не е приел за
разглеждане в производството по гр.д.№ 992/2020 г. предявения насрещен иск от Е. А. М.
против Л. Т. И. и е отделил същия за самостоятелно разглеждане.
Сезиращата съда искова молба по гр.д.№ 1687/2020 г. по описа на РС Кюстендил е
подадена от Е. А. М. против Л. Т. И., с която са предявени обективно съединени искови
претенции по чл.108 ЗС и чл. 109 ЗС, както и чл.59 ЗЗД.
След размяна на книжата и депозиран по реда на чл. 131 ГПК отговор съдът е спрял
производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В подадения от ответника Л. Т. И. се съдържа изрично искане за присъждане на
разноски по водене на делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
С определение № 260298/11.08.2022 г. производството по делото е възобновено и
същото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 12.10.2022 г.С определението е разпоредено
препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца. Видно от призовката на л. 77
получена надлежно от процесуалния представител на ищеца, като приложения към нея са
връчени преписи от отговора и горепосоченото определение.
С молба вх. № 26449/24.08.2022 г. ответникът е поискал възобновяване на
производството по делото и с нея е представен договор за правна защита и съдействие от
10.08.2022 г. и пълномощно от същата дата. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен между ответника и адв. Е. Й.. Договореното с него адвокатско възнаграждение е в
общ размер на 1000 лева, а в съдържанието на договора е посочено, че сумата е платена в
брой, в деня на сключване на договора и включва възнаграждение по 4 иска от по 250 лева.
След възобновяване на производството ищецът депозира молба за оттегляне на иска
преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, като с определение №
260311/25.08.2022 г. съдът прекратява производството в хипотезата на чл.232 ГПК. С
цитираното определение в тежест на ищеца са възложени разноските сторени от ответната
страна за заплатено адвокатско възнаграждение, които са били своевременно поискани
преди постъпване на молбата за оттегляне на иска.
Ищецът по реда на чл.248 ГПК, е поискал ревизиране на съдебния акт в частта
относно присъдените разноски, като с обжалваното в настоящото производство
определение, искането е оставено без уважение като неоснователно. Искането по чл. 248 от
ГПК е обективирано в подадена от него преди това частна жалба вх. № 264690/14.09.2022 г.
срещу Определение № 260311 /25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1687/2020 г. по описа
на Районен съд Кюстендил.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
2
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора.
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод
водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства.
Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск,
връщане на искова молба, връщане на жалба/, то на ответника се дължат направените до
момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, доказани по
начин, посочен в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В приложения към делото договор за правна защита и съдействие, находящ се на лист
77г от гр.д.№ 1687/2020 г. по описа на РС Кюстендил, както бе посочено и по-горе е
отразено, че страните по него са договорили възнаграждение за процесуално
представителство в общ размер на 1000 лева, като в графа „начин и срок на плащане“ е
удостоверено, че сумата е платена в деня на сключване на договора, посочен е и начина на
плащане – в брой.
Според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това /банков документ/, а ако е в брой, то тогава вписването на този факт в
договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. За да се приеме, че
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е доказано с представения по
делото договор за правна защита и съдействие, е необходимо да се изходи от съдържанието
на договора. Ако в същия е вписано, че уговореното между ответника и упълномощения от
него адвокат възнаграждение е заплатено изцяло в брой, то документа има характера на
разписка и е достатъчно условия за доказване на извършения разход, а ако е посочено, че е
заплатено по банков път, то задължително се представят доказателства за това. В този
смисъл Определение № 650 от 29.11.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2490/2018 г.
Изложеното обуславя доказаността на присъдения разход.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че ищецът не е възразил срещу размера
на претендираното възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразявайки принципа на състезателното начало съдът осигурява възможност на
всяка страна да се запознае с исканията и доводите на другата страна. От друга страна съдът
е длъжен да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване, както и в изрично предвидените от закона хипотези, към които не спада
3
запознаването на страната с искането на другата страна за разноски и представени
доказателства във връзка с тези разноски. За да защити процесуалните си права страната
следва да прояви активно процесуално поведение като в относимата към случая хипотеза
ищецът е следвало преди подаване на молбата за оттегляне на иска да се запознае с
извършените до момента процесуални действия с цел да защити в най-пълна степен своите
права и интереси. В тази връзка, както за прецизност в изложението изрично следва да се
посочи, че искане за присъждане на разноски по делото е направено от ответника още с
подаване на отговора по чл. 131 от ГПК, който отговор е връчен надлежно на ответната
страна и с това заявеното искане е било известно за тази страна в процеса. В последствие,
както вече бе посочено, такова искане, което е второ по ред е заявено и с горепосочената
молба на ответника, към която са приложени договор за правна защита и съдействие.
Несвоевременно заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК не ангажира съда да обследва
фактическата и правна сложност на спора и адекватността на заплатеното адвокатско
възнаграждение към нея.
В определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО, определение № 372
от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО и определение № 615 от 24.11.2016 г. по ч.т.д.
№ 400/2016 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Върховният касационен
съд е отговорил на въпроса – до кой момент страната може да направи възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в
тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до
приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. От данните по
делото се установява, че няма направено възражение за прекомерност в хода на
производството преди неговото прекратяване относно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Следователно трябва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е
недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение
без направено в срок възражение за прекомерност.
В частната жалба се съдържа оплакване, че в определението по чл. 248 от ГПК , съдът
не е обсъдил изложени твърдения и доказателства опровергаващи извършване на разноски
от ответника и съмнения в авторството на подписа на клиент по договора за правна защита
и съдействие.
Доводите са неоснователни. По делото липсват доказателства опровергаващи реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и
съдействие.Изложените твърдения отричащи заплащането му са недоказани и не обвързват
съда при постановяване на обжалвания акт. С горепосоченото ТР, представляващо
задължителна практика за съдилищата е определен начина на доказване на сторени разноски
за адвокатско възнаграждение, при посочване начин на плащане в брой.
Твърди се също така, че имало различие между подписите положени в договора за
правна защита и съдействие и други документи подписвани от ответника, като при
сравнение разликата била очевидна, а също така се твърди, че през цялото лято ответникът
4
не бил в гр. Кюстендил и се поставя въпрос, след като не е бил в гр. Кюстендил са
подписани договорът и пълномощното.
Всяка страна е длъжна да сочи доказателства установяващи твърденията й, а в случая
това не е сторено. Съдебният акт не може да се основава на твърдения и на предположения.
Дали ответникът в нито един момент от сочения сезон лято, не е пребивавал в гр.
Кюстендил не е установено. Дори да се приеме, че това е така, то непребиваването му
конкретно в посоченото населено място не изключва възможност за подписване на сочените
документи съдържащи се на хартиен носител. Относно съмненията за авторството на
подписите в горепосочените документи, следва да се вземе предвид, че същите са
потвърдени с изявление на ответника отразено в представената от него молба, съдържаща се
на л. 14 по ч. гр. д. № 540/2022 г. на КнОС. По този начин се валидират извършените с тях
процесуални действия в исковия процес
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260365/21.12.2022г., постановено по гр.д.
№1687/2020г. по описа на Районен съд Кюстендил, с което е отхвърлено като неоснователно
искането на Е. А. М. за изменение на определение №260333/25.08.2022 г. в частта относно
присъдените на ответника Л. Т. И. деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5