Определение по дело №90/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда № **/20.10.2009год. по НЧХД №137/2009 год. по описа на районен съд С. подсъдимата А. Л. Т. с ЕГН *, българка, българска гражданка, висше образование, неомъжена, неосъждана, на работа във в. „Р. в.”, като зам. главен редактор, живуща в Г. У.”. 2 е призната за НЕВИНОВНА в това, че като длъжностно лице в брой № ** на вестник „Р.в.” с дата 12-13.08.2008г. в Г., е разгласила позорни обстоятелства или приписала престъпление на В. В. П., като автор на статия със заглавие „Месец мотаене.Горски пенсионер няма време да сдаде. Вчера с адвокат, подписал протокол за издаване, навият шеф влезе в кабинета си…” - престъпление по чл. 148 , ал.1, т. 2, предл.1 и 4 във вр. с чл. 147 от НК, поради което е ОПРАВДАНА по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда подсъдимият Г. Н. У., ЕГН *, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, на работа във в. „Р.в.” като главен редактор, живущ в Г. У.”П. м.” № ** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице в брой № ** на вестник „Р. в.” с дата 12-13.08.2008г. в Г., е разгласил позорни обстоятелства или приписал престъпление на В. В. П., като е допуснал публикация на статия със заглавие „Месец мотаене. Горски пенсионер няма време да сдаде. Вчера с адвокат, подписал протокол за издаване, навият шеф влезе в кабинета си…” - престъпление по чл.148, ал.1, т. 2, предл. 1 и 4 във вр. с чл. 147 от НК, поради което го ОПРАВДАН по така повдигнатото обвинение.

Недоволен от присъдата е останал частния тъжител В. П., който я обжалва, като иска нейната отмяна и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимите Г. У. и А. Т. за виновни.

Пред съда частния тъжител В. П. се явява лично и с А.Г., които заявяват, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимите Г. У. и А. Т. се явяват лично и с повереника си А.Г., които оспорват жалбата като неоснователна и предлагат същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди присъдата на районен съд С..

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустими.

При разглеждането й по същество, съдът установи следното:

При постановяването на присъдата, предмет на въззивната жалба, районния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил правото на защита, както на подсъдимите, така и на частния тъжител. Съдът е постановил присъда, в която недопустимо е смесил два престъпни състава. Текста на чл.148, ал.1, т.2, пред.І и 4 е квалифициран състав на престъплението обида, а текста на чл.147 от НК е за престъпление клевета. Правна квалификация, по която е следвало да се произнесе съда е за деяния по чл.148, ал.1, т.2, пред.І и т.4 във вр. чл.146, ал.1 и по чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.2, пред.І и т.4 във вр. чл.147 от НК.

В тъжба деянията са квалифицирани по чл.148, ал.1, т.2 и чл.147 от НК, но съгласно константната съдебната практика, съдът не се ръководи от правната квалификация дадена от тъжителя, а изхождайки от твърденията в обстоятелствената част на тъжбата, следва да определи действителната правна квалификация. С неправилното посочване на правната квалификация на деянията, за които са предадени на съд подсъдимите е нарушено правото им на защита, тъй като същите са били поставени в невъзможност да разберат в какво точно са обвинени, за да организират своята защита – в извършване на престъплението клевета или обида.

Също така е нарушено правото на защита и на частния тъжител, тъй като не е получил адекватна правна защита на претендираните от него права. В тъжбата си тъжителят П. изрично е посочил, че се касае за нанесена обида и клевета. От мотивите към присъдата може да се направи извод, че съдът е обсъждал наличието на елементите от състава на престъплението клевета, но не се е произнесъл по това налице ли е нанесена обида.

Тези процесуални нарушения са съществени по смисъла на Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002год. по н.д.№2/2002год. на ОСНК на ВКС и са основание за отмяна на постановената присъда, тъй като са неотстраними от въззивния съд.

При служебната проверка на присъдата, съдът констатира, че тъжбата е подадена срещу лицата Г. У., А. К. и А. Л., като в последствие е постановена присъда спрямо първите двама подсъдими, но няма произнасяне по отношение на лицето А. Л., което също е съществено процесуално нарушение.

Съдът намира, че не следва да обсъжда доводите изложени във въззивната жалба, тъй като същите касаят обосноваността и законосъобразността на постановената присъда. Въззивния съд може да упражни прамомощията си и да провери дали присъдата е обоснована и законосъобразна, единствено, когато не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна, каквито бяха установени и коментирани от съда.

По гореизложените съображения, въззивния съд намира, че ще следва да бъде отменена присъдата, като ще следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на осн. чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК Смолянския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № ***/20.10.2009год. постановена по НЧХД № ***/2009 год. по описа на районен съд С..

ВРЪЩА делото на районен съд С. за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Писмено да се съобщи на страните, че решението по делото е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :