№ 243
гр. Русе, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Мария Велкова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500424 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „П.и.“- гр. София чрез ОПУ-
Русе против решение №260174/22.02.2021 г., постановено по гр.д.№
4672/2020 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено
съществуването на вземане на ЗК „Л.И.“ АД-София за сумата в размер на
146.05 лв.- главница, представляваща суброгационна претенция, произтичаща
от изплатено застрахователно обезщетение за щети на лек автомобил „М.“ с
рег. № Р****ВС с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното плащане по издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №57162/2019 г. по описа на СРС и е осъдена
да заплати направените разноски. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за
производството.
1
Ответникът по жалбата ЗК „Л.И.“ АД- гр.София е подал отговор по реда
на чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователно на жалбата.
Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата и трето лице помагач „ П.“ АД-гр.Русе счита
жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора.
Ответникът по жалбата и трето лице- помагач „“Х.“ АД- гр.София не
взема становище по основателността на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от ЗК „Л.И.“
против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 146.05 лв.- изплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а „М.“ с рег.№ Р****ВС по застраховка
„Каско“.
Установено е, че в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 57161/2019 г. по описа на СРС за сумата в размер на 146.06 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
за настъпило на 26.02.2017 г. ПТП на главен път II-23 Русе- К., ведно със
законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното плащане, както и
за сумата в размер на 325 лв.- разноски за заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е оспорена от длъжника с възражение по чл.414 от
ГПК, поради което и кредиторът е предявил иск за установяване на вземането
си в законоустановения срок.
2
Тези факти обуславят допустимостта на предявеният иск, поради което
същият правилно е разгледан по същество.
В производството в доказателствена тежест на кредитора е до установи
вземането си както по основание, така и по размер.
В настоящият случай застрахователното дружество- кредитор е навело
твърдения, че вземането му- предмет на издадената заповед за изпълнение,
представлява регресно притезание за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди на МПС от проявеното бездействие от
страна на жалбоподателя.
Изложените от кредитора фактически твърдения сочат, че същият
основава вземането си на разпоредбата на чл.410 от КЗ.
Съгласно цитираната правна норма с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
правната норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване
на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за лек
автомобил „М.“ с рег.№ Р****ВС е сключена имуществена застраховка
„Каско“ със застрахователна полица № 93001610036610 на 13.05.2016 г. със
срок на валидност от 14.05.2016 г. до 14.05.2016 г. Въз основа на уведомление
3
от 02.03.2017. от водача на МПС- В.З.М. е образувана застрахователна
преписка. В уведомлението водачът е посочил, че на 26.02.2017 г. се движил
между с.Ново село и с.Тетово и след завой попаднал в дупка, в резултат на
което спукал предна дясна гума. За настъпилото ПТП е съставен протокол за
ПТП от 26.02.2017 г., в който е посочено, че на главен път II-23 гр.Русе- К., на
около 05 км от с.Ново село в посока с.Тетово водачът на МПС – лек
автомобил „М.“ с рег.№ Р****ВС попада в несигнализирано препятствие на
пътното платно за движение /дупка с посочени размери/, в резултат на което
настъпват щети на МПС- увредена предна дясна гума. След извършен оглед,
опис на вредите и оценка, на собственика на автомобила е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 136.05 лв. с платежно нареждане от
17.03.2017 г. Изготвен е доклад за щетата, в който са посочени и 10 лв.-
ликвидационни разноски.
За установяване на механизма на ПТП и вредите в производството са
събрани писмени доказателства, свидетелските показания на водача на
автомобила и е назначена САТЕ.
Показанията на св.М. са подробни, последователни и логични и
установяват мястото на ПТП, механизма на настъпването му, така както е
посочено и в съставения протокол за ПТП.
С приетата по делото експертиза е установено, че технически е възможно
посочените увреждания на гумата да е получено по начина, описан в
материалите по делото и съобщен от свидетеля- при преминаване през дупка.
С експертизата е установена и причинно- следствената връзка между
установения механизъм на ПТП, описа от свидетеля и в протокола за ПТП и
щетите по автомобила, посочена е тяхната стойност. В заключението е
посочено също, че от характера и степента на настъпилите вреди може да се
заключи, че скоростта на автомобила е била в рамките на разрешената
скорост за пътния участък- до 90 км/ч, но същата не е съобразена с пътната
обстановка / предупреждение за пътни неравности- знак А12/ и това е
основната причина за настъпване на ПТП.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че по делото е установено мястото на ПТП,
4
причината за това- преминаването през дупка, поради което може да се
обоснове извод за проявеното бездействие от страна на жалбоподателя да
поддържа пътищата в добро състояние и съответно са налице предпоставките
за ангажиране на неговата отговорност. Прието е, че не е доказано
възражението за съпричиняване, тъй като препятствието не било видимо и
предвидимо, а водачът се движил в рамките на разрешената скорост.
Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти, но
неправилно е приложен материалния закон. Неправилно
първоинстанционният съд е приел за неоснователно наведеното от
жалбоподателя възражение за съпричиняване.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установени заявените в
исковата молба факти и въз основа на тях законосъобразно е приел, че е
налице настъпил застрахователен риск по валидно сключена застраховка
„Каско“ на МПС. Правилно е прието, че застрахованото МПС е получило
увреждане на предна дясна гума при преминаване през неравност на пътното
платно- дупка, както и че извършеното от застрахователя плащане е валидно,
тъй като е в съответствие с договора за имуществено застраховане и ОУ към
него.
Механизмът на увреждането е установен с представеният от
застрахования протокол за ПТП, показанията на св.М. и с приетата по делото
експертиза, установена е и причинната връзка между увреждането и
преминаването на автомобила през дупката, както и стойността на вредите,
поради което доводи на жалбоподателят за недоказаност на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане са изцяло неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на
увредения, което обуславя основателността на иска.
Жалбоподателят е навел доводи, че съдът не е съобразил наличието на
съпричиняване, за което е направил възражение.
5
Доводите са основателни. В процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи фактите, които имат характер на съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба жалбоподателят е навел твърдения за
наличие на съпричиняване, поради неспазване на правилата за движение на
водача на застрахованото МПС, изразяващи се в несъобразяване на скоростта
на движение в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Цитираната правна задължава водачите на МПС да съобразяват
скоростта на движение, наред с другите фактори и със състоянието на пътя, с
оглед възможността да спрат пред всяка предвидимо препятствие,
Неправилно първоинстанционният съд е приел това възражение за
неоснователно. С показанията на св.М.- водача на МПС, представеният
протокол за ПТП, както и с приетата по делото експертиза е установен по
категоричен начин механизмът на ПТП, установено е също, че автомобилът
се е движил със пуснати дълги светлини, имало е добра видимост и е нямало е
други участници в движението. Автомобилът се е движил със скорост в
рамките на разрешената за конкретния пътен участък, но същата е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка. Експертът е посочил, че
именно несъобразената скорост, с която водачът е управлява МПС е причина
за настъпване на ПТП, както и че водачът е имал техническа възможност да
възприеме дупката и да предотврати настъпването на произшествието.
Със заключението на експерта категорично е установено възражението
на жалбоподателя, поради което изводът на първоинстанционният съд за
неговата недоказаност е неправилен.
Налице е въведеното от жалбоподателя съпричиняване, като съдът
приема, че същото е 20 %. С оглед на това определеното обезщетение следва
да бъде намалено със сумата от 27.21 лв. След приспадана на отчетеното
съпричиняване, в полза на застрахователя следва да се признае, че е налице
суброгационно вземане в размер на 118.84 лв., / с вкл. ликвидационни
разноски/.
Предявеният иск е основателен до размер на 118.84 лв. , до който размер
6
следва да се признае вземането на застрахователя. Над посочената сума до
размер на 146.05 лв. искът е неоснователен, поради което в тази част
решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да
се постанови ново, с което искът да се отхвърли.
Разноските следва да се определят съгласно чл.78 от ГПК.
Разноските за заповедното производство са изцяло в полза на ответника
по жалбата и правилно са присъдени с обжалваното решение.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са
присъдени разноски над сумата от 100 лв.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 25 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260174/22.02.2021 г., постановено по гр.д.№
4672/2020 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за
установено съществуването на вземане на ЗК „Л.И.“ АД-София за сумата в
над 118.84 лв. до размер 146.05 лв.- главница, представляваща суброгационна
претенция, произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за щети
на лек автомобил „М.“ с рег.№ Р****ВС с вкл. 10 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до
окончателното плащане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№57162/2019 г. по описа на СРС, както и в частта за присъдените съдебни
разноски над сумата от 100 лв. до 145 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „Л.И.“ АД- София против АПИ-
гр.София иск за установяване на вземане по издадената заповед за
7
изпълнение по ч.гр.д.№ 57162/2019 г. по описа на СРС над сумата от 118.84
лв. до размер на 146.05 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала му част.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД- София да заплати на АПИ- гр.София сумата в
размер на 25 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8