Р Е
Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Габрово,
23.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
…….............. колегия в открито съдебно заседание проведено на десети
декември две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 283 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по повод жалба с вх. № 1606/30.10.2019г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на И.М.А. ЕГН ********** *** против
Решение № 36 от 3.10.2019г. на Директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Габрово.
В жалбата, сложила началото на настоящото съдебно
производство, се иска отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ – Габрово, както
и на оставеното с него в сила, разпореждане и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне и удовлетворяване на искането за
отпускане на наследствена пенсия за военна инвалидност. Излагат се доводи, че
след изменението на чл. 82, ал.4 от КСО не съществува пречка жалбоподателката
да получава и такава пенсия, заедно с другата на която има право. Претендират
се разноски.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ – Габрово чрез надлежно упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата. Твърди, че и разпореждането и решението, с което
е отхвърлена жалбата срещу него, не са в противоречие с материалния и
процесуалния закон и че заплащането на пенсията правилно не е възобновено.
Пенсията била спряна, не са налице основания за възобновяването й, следвало да
се прави разлика между отпускане на нова пенсия и възобновяване на спряна
такава. Иска се отхвърляне на оспорването. Алтернативно се пледира прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски.
Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да
се произнесе съобрази следното:
Синът
на жалбоподателката е загинал на 19.04.1993г.при участието си във военния контингент на Република България в силите на ООН
в Камбоджа. На основание чл. 25 и чл. 35 от Закона за пенсиите /ЗП/ /отм./ на
жалбоподателката е отпусната наследствена военно инвалидна пенсия. Заедно с
тази пенсия, същата е получавала и лична пенсия за професионално заболяване.
Със
заявление № 10143/23.08.2005г. А. е поискала отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. С
разпореждане № **********/04.11.2005г. са
отпуснати исканите две пенсии и на основание чл. 95, ал.1, т.4 от КСО са спрени
личната пенсия за професионално заболяване и наследствената военно инвалидна
пенсия.
Със
заявление № 1019-07-191/19.07.2019г. жалбоподателката е поискала възобновяване
на спряната наследствена пенсия за военна инвалидност. С разпореждане № **********/07.08.2019г. на основание чл. 97
от КСО пенсията е възстановена, определен е нейния размер и на основание чл.
95, ал.1, т.4 от КСО е спряна. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП
на НОИ – Габрово, който с решението, предмет на съдебен контрол в настоящото
производство, е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този
резултат Директорът на ТП на НОИ – Габрово е приел, че в случая не е отпаднало
основанието за спиране на пенсията за военна инвалидност, че в случая намирала
приложение разпоредбата на чл. 101, ал.6 от КСО и че случаят не попадал в
изключенията по ал.7 от същия текст.
Така
постановеното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните
съображения.
Вярно
е, че пенсията чието възобновяване е искала жалбоподателката, е отпусната по
реда на чл. 25 и чл. 35 от Закона за пенсиите /отм./ е че след отмяната на ЗП и
влизане в сила на КСО пенсията е продължила да се изплаща по силата на §8 от
ПЗР на КСО според който „Пенсиите и добавките към тях, получавани към 31
декември 1999 г., отпуснати по отменени закони, продължават да се получават.“
Съдът
не споделя тезата на ответния административен орган, че веднъж пенсията
отпусната по ЗП /отм./, съобразно тогава действащите правила и норми, за тази
пенсия ще се прилагат само и единствено тези правила, а нормите на КСО за същия
вид пенсия не могат да бъдат приложени. Такъв прочит на закона е неприемлив и
дискриминационен. Ако се следва логиката на мотивите на обжалваното решение ще бъдат
поставени при неравностойно третиране родители на военнослужещи загинали преди
влизането в сила на КСО и на такива загинали при неговото действие. Вън от
съмнение е, че А. попада сред кръга лица имащи право на наследствена пенсия за
военна инвалидност по чл. 82, ал.4 от КСО.
Съдът
не споделя и становището, че пенсията следва да бъде спряна и че не са налице
основанията за възобновяване й.
В
случая не е налице пречката по чл. 101, ал.6 от КСО, която норма запретява
получаването от страна на родители на лична и наследствена пенсия от техните
деца, тъй като А. попада в изключението на чл. 101, ал.7 от КСО, според което родителите
на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите,
загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията
на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4. Макар, че наследствената
пенсия за военна инвалидност е отпусната
преди влизането в сила на КСО, същата следва да бъде възприемана като такава по
чл. 82, ал.4 от КСО по изложените по-горе съображения. В подкрепа на този извод
е и нормата на § 5 от ПР на ЗДКСО /ДВ 53/2018г./, съгласно която родителите на
военнослужещите, загинали до влизането в сила на този закон при изпълнение на
военна служба в операции или мисии извън територията на страната, имат право на
наследствена пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4
от датата на подаване на заявлението.
Съгласно
чл. 97, ал.1 и ал.2 от КСО спряната пенсия се възобновява, когато отпадне
основанието за спирането й, от деня на отпадане на основанието за спирането й -
ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му
- когато срокът е пропуснат. Наследствената пенсия за военна инвалидност е
спряна с Разпореждане № **********/04.11.2005г. на основание чл. 95, ал.1, т.4
от КСО. Текстът на чл. 101, ал.7 от КСО „Родителите
на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите,
загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията
на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната
по чл. 82, ал. 4.“ е добил тази си
редакция /включени са родителите на загинали в операции в чужбина/, с влизането
в сила на ЗДКСО /ДВ 53/2018г./, в сила от 30.06.2018г. и следователно от тази
дата е отпаднало основанието за спирането на пенсията. Заявлението за
възобновяването й /от 19.07.2019г./ е подадено в посочения по-горе тригодишен
срок от тази дата и наследствената пенсия за военна инвалидност на А., следва
да бъде възобновена от тази дата – 30.06.2018г. С оглед обаче искането в
жалбата възобновяването да бъде извършено от 01.01.2019г. и пречката съдът да
се произнася plus
petitum,
възобновяването на спряната наследствена пенсия за военна инвалидност следва да
бъде осъществено от поисканата дата – 01.01.2019г.
Като
е постановил резултат различен от изложения, ръководителят на ПО към ТП на НОИ
е постановил незаконосъобразен акт. Решението на Директора на ТП на НОИ, с
което жалбата срещу същото е отхвърлена следва да бъде отменено. Преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно
дадените указания.
При този изход на делото основателна се явява претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за дела от този род е 350.- лева, претендирания размер от 400.-
лева превишава минималния такъв с 14 %, следователно не се явява прекомерен.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. “второ” от АПК Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36 от 3.10.2019г. на Директора на
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Габрово и потвърденото с него Разпореждане
№ ********** от 07.08.2019г. на Ръководител “ПО” в ТП на НОИ – Габрово.
ИЗПРАЩА административната преписка на
ТП на НОИ – Габрово за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ -
Габрово, да заплати на И.М.А.
ЕГН ********** *** сумата 400.- /четиристотин/ лева деловодни разноски, сторени в производството
пред Административен съд - Габрово.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд Габрово пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: