№ 3408
гр. *, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110111044 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от М. Х. А., чрез адв. М.
Х., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
срещу „*, за заплащане на сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания,
последица от настъпила на 28.04.2020 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на възникване на злополуката (28.04.2020 г.) до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се от ищеца в исковата му молба, че на 28.04.2020г. около 17:00
часа в гр. *, в предприятието на ответника на ул. „*, представляващо голям
подземен гараж, при изпълнение на трудови задължения на длъжност
„куфражист“, при работа с ъглошлайф ищецът претърпял злополука, при
която получил порезна рана с размер 15 см. в областта на дясната гривнена
става. Излага се, че бил откаран в спешна помощ, където било установено
счупване на долния край на лъчевата кост в дясно, травма на екстензорен
мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан-1,2,3,4- ти пръст в
дясно. Твърди се, че поради увреждането ищецът бил подложен на сложна
операция, продължила повече от три часа в областта на раменния пояс и
горния крайник, след което престоял десет дни в лечебно заведение. Излага
се, че домашното му лечение продължило още 230 дни. Твърди се, че в
началото при злополуката и първата седмица след операцията изпитвал много
силни болки, страдал от безсъние и пиел успокоителни. Излага се, че след
изписването му от лечебното заведение не бил в състояние да се грижи сам за
себе си и се налагало близки да го обслужват, страдал от безсъние, поради
болките и преживяване на стреса от злополуката. Твърди се, че понастоящем
1
при движение на дясната ръка изпитвал силни болки и не бил в състояние да
извършва свободни движения и да работи, което налагало и нова операция,
пиел силни успокоителни, изпитвал страх от работа с машини. Твърди се, че
с постановление от 21.05.2020г. на Дирекция Инспекция по труда,
правоотношението между ищеца и ответника е обявено за трудово, а след
извършено разследване на компетентните органи, с Разпореждане № * от
25.09.2020г., описаната злополука била приета за трудова такава. Излага се,
че в резултат на злополуката ищецът е претърпял неимуществени вреди -
болки и страдания. По тези съображения претендира осъждане на ответника
да заплати сторените неимуществени вреди в предявения размер от 30000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която предявеният иск се поддържа и се моли
за уважаването му. Настоява се, че по безспорен начин се установява
наличието на трудово правоотношение между страните, обстоятелствата, при
които е възникнала злополуката, както и претърпените от ищеца болки и
страдания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „*, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди се, че ответникът няма предприятие, представляващо голям подземен
гараж, в което да осъществява търговска дейност и да наема работници, както
и оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и ищеца,
както и че последният е работил на негов обект. Настоява се, че липсват
доказателства кога, къде, как и при какви обстоятелства е настъпил
инцидента, за да се приеме, че е налице трудова злополука. Подчертава, че не
са налице доказателства за влизане в сила на разпореждане за обявяване на
злополуката за трудова. По изложените съображения намира иска за
недопустим. В условие на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от работника на основание чл.201, ал.2 КТ. Подчертава,
че ищецът не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при
изпълнение на работата с ъглошлайф. По тези съображения моли за
отхвърляне на част от иска съобразно критерия за справедливост и
определяне на процент на съпричиняване на вредата от ищеца.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
поддържа направените оспорвания и моли за отхвърляне на иска, евентуално
намаляване на обезщетението. Настоява се, че е налице груба небрежност от
страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение на Изпълнителна агенция
2
„Главна инспекция по труда /л.7/, от Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр. *, е обявено, след проверка на 21.05.2020 г. във връзка с
констатиран трудов инцидент, на основание чл.405а, ал. 1 от КТ
съществуването на трудово правоотношение между М. Х. А. и „*, като
последният е изпълнявал длъжността „кофражист“. Постановлението е
връчено на страните на 21.05.2020 г., видно от отбелязването на него.
Видно от приобщената по делото епикриза от 28.04.2020 г., издадена от
МБАЛ „*- *“ АД, е поставена окончателна диагноза на М. Х. А. – счупване на
долния край на лъчевата кост в дясно, както и травма на екстензорен мускул и
сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан-1,2,3,4- ти пръст в дясно.
Посочено е, че на 28.04.2020 г. е извършена операция, като е препоръчано
сваляне на превръзка след дванадесетия опеативен ден и гипсова
имобилизация за 35 дни.
Във връзка с настъпилото увреждането са издадени болнични листове
за периода 28.04.2020 г. до 23.12.2020 г. /л.12-18/.
От представеното по делото експертно решение №*/208/21.12.2020 г. на
ТЕЛК се установява, че ищецът е освидетелстван като временно
неработоспособен.
За настъпилата трудова злополука със Заповед №* г. на Директора на
ТП на НОИ * е наредено на основание чл. 58, ла1 и ал. 2 от КСО да се
извърши разследване на злополуката , станала на 28.04.2020 г.
От представеното разпореждане №*/25.09.2020 г. на ТП на НОИ се
установява, че на основание чл.55, ал. 1 от КСО настъпилото събитие на
28.04.2020 г., при което М. Х. А. е получил увреждане на здравето – счупване
на долния край на лъчевата кост в дясно, травма на екстензорен мускул и
сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан-1,2,3,4- ти пръст в дясно, е
прието за трудова злополука.
Видно от писмо с вх. № */15.02.2022 г. на НОИ ТП – * разпореждане
№*/25.09.2020 г. на ТП на НОИ е влязло в сила на 17.02.2021 г.
Констатациите за настъпилата трудова злополука са възпроизведени в
протокол №*6 от 14.09.2020 г. на комисия към ТП на НОИ, в който са
описани и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля *, от показанията на който се установява, че през 04.2020 г.
свидетелят, заедно с ищеца и още едно лице /М./ е работил при ответника на
обект в Ц* ул. *, който представлявал голям подземен гараж. Знае, че на
ищеца било възложено да прави кофраж за шахта. На 28.04.2020 г. отишъл на
обекта, където се случила злополуката с ищеца 15 мин. След инцидента и
видял, че навсякъде е в кръв, ъглошлайфът бил на земята, а гаражът бил
полуотворен. Когато отишъл в гаража М. А. вече бил откаран в болница.
Операцията му продължила шест часа. Прибрали го в техния дом и полагали
грижи за него. Свидетелят излага, че той го е бръснал, жена му го перяла и
чистила около един месец. Пиел аналгетици, както и силни обезболяващи и
нощем изпитвал непоносими болки, от коит не можели да спят. След това
3
ищецът се върнал в квартирата си и можел сам да се бръсне. Разказва, че
ищецът бил много зле около три – четири месеца след това. Свидетелят
споделя, че е помагал с освобождаването на квартирата му, в която живее
преди година, като ръката му все още била много зле – вързана и не можел да
я ползва. Тъй като сухожилията и костите му били нарязани понастоящем не
работел, като сестра му в Германия го издържала. Свидетелят сочи, че по
професия ищецът бил заварчик в корабостроителното и използвал ръцете си,
а в „*" бил началник-бригадир, преди злополуката. Споделя, че след
злополуката М. А. не е полагал никакъв труд. Разказва, че М. А. имал фирма
„*" до 2009 г. , където и той работел, но тази фирма не е работила на обекта
на ул. „*", защото към момента на инцидента А. не е имал фирма. Сочи, че
ищецът му разказал за инцидента, че собственикът на ответника г-н * го
накарал вместо да отиде да купи бандове, да снажда дъски, да кове отпадачни
парчета, за да може да направят цяло платно за кофраж от парчета. Излага, че
когато е рязал, зъбът на ъглошлайфа удрил дебел гвоздей 10 мм. и от там се
завъртял и му захванал ръкавицата и така получил травмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята правна същност
е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за
уврежданията, причинени на работника при изпълнение на неговите трудови
задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да
осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на
злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука. Трудовата злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
В хода на настоящото производство се установи от представеното
Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и от
ангажираните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
последователни и кореспондиращи на приобщените по делото писмени
4
доказателства, наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, при което ищецът е полагал труд на длъжност „кофражист“ на
обект в гр. *, ул. * 13 в подземен гараж.
От анализа на ангажираните писмени и гласни доказателства безспорно
се установи и настъпилата трудова злополука на 28.04.2020 г., а именно че на
посочената дата при работа с ъглошлайф на остатъци от кофражни платна,
възложена от ответника, е закачил в дървената плоскост пирон, при което
ъглошлайфът се измества и получила увреждане на дясната ръка – счупване
на долния край на лъчевата кост в дясно, травма на екстензорен мускул и
сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан-1,2,3,4- ти пръст в дясно.
Видът и характера на причинените увреждания се установяват и от
представената по делото медицинска документация – епикриза, болнични
листи и решение на ТЕЛК за временна неработоспособност.
Установи се по категоричен начин, че настъпилият инцидент е приет за
трудова злополука с влязло в законна сила на 17.02.2021 г. разпореждане
№*/25.09.2020 г. на ТП на НОИ. Съгласно трайната съдебна практика
разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга
представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179,
ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука,
като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ.
Следователно налице е основание да бъде ангажирана отговорността на
работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
приложимата норма – настъпило увреждане на здравето на работника на
28.04.2020 г., което е внезапно по своя характер събитие; злополуката е
настъпила по време на изпълнявана от работника по трудово правоотношение
с работодателя, както и причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция се свеждат до
справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца за претърпените
болки и страдания от настъпилата трудова злополука, както и приложението
на чл. 201 от КТ с оглед твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат,
поради проявена от работника груба небрежност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начина на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, морални страдания, осакатявания
и др. От значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
социално-икономичската обстановка в страната и други.
5
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. Установява се от
показанията на свидетеля Алиосман, които съдът кредитира
като вътрешнологични и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства, че инцидентът сериозно е засегнал емоционалното и
здравословно състояние на ищеца. Изпитвал е затруднения при извършване
на нормалните ежедневни санитарни дейности, както и се е нуждаел от
помощта на трети лица. Ежедневието е били съпътствано от болки, за които
ищецът е приемал медикаменти, нарушение на съня и безпокойство. Установи
се от гласните доказателства и приетата по делото медицинска документация,
че възстановителният процес е продължил около осем месеца. Неприятните
усещания несъмнено са се отразили негативно и на емоционалното състояние
на ищеца, още повече че чувството на безпокойство се задълбочава от
невъзможността да упражнява професията си до пълното му възстановяване.
Следва да съобрази, че ищецът към датата на инцидента е в работоспособна
възраст и настъпилата трудова злополука се отразява негативно и върху
финансовото му благосъстояние и възможността да реализира адекватен на
нуждите му доход.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
трудовата злополука е 20000 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала
изживените от ищеца негативни емоции и съответства на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За причинени вреди в по-голям размер извън
установените в хода на настоящото производство и обичайните такива не са
ангажирани доказателства.
От друга страна, от показанията на свидетеля Алиосман се установи, че
след около месец движението в ръката се е възвърнало и е могъл да се
обслужва сам, макар и със затруднения. Няма данни понастоящем ищецът да
има затруднения в движението на ръката или други настъпили усложнения в
следоперативния период, които да обосноват претендирания размер от ищеца
от 30000лв.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване от страна на
работника, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, работодателят следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата - не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена в решение
№63/10.05.2017 г. по дело №3648/2016 на ВКС, III г.о., решение № 252 от
30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., решение № 25 от
6
16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС и др., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, степента на съпричиняване се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука от
работника с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно,
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините,
но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният
принос на увредения.
На първо място следва да се разяснени доказателствената стойност на
разпореждане №*/25.09.2020 г. на ТП на НОИ, издадено на основание чл.55,
ал. 1 от КСО. Същото представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука и e официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Установеното в
обсъжданото разпореждане относно факта на злополуката на 28.04.2020 г. и
полученото увреждане обвързва съда и страните, като тази констатация има
отношение към материалната законосъобразност на разпореждането в
качеството му на индивидуален административен акт, и е можело да бъде
опровергана в производство по оспорване на разпореждането в качеството му
на индивидуален административен акт. В случая с влязло в сила решение
жалбата срещу разпореждането е отхвърлена.
В настоящото производство материалната законосъобразност на
влязлото в сила разпореждане, с което станалата злополука с ищеца М. А. е
приета за трудова, не може да бъде проверявана - че такава злополука е
настъпила, участниците в нея и настъпилото увреждане на здравето на
работника. В частта, в която обаче са констатирани обстоятелства относно
механизма на настъпване на злополуката, както и правните изводи на
административния орган за нарушени правила за безопасност, не се ползват с
обвързваща доказателствена сила и подлежат на доказване от страната, която
твърди наличие на други обстоятелства, при които е настъпила злополуката и
от които извлича благоприятни последици. В случая ответникът
твърди съпричиняване, което може да се доказва с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника, поради проявена от него груба небрежност по смисъла
на чл. 201 от КТ. Доказателства в тази насока в настоящото производство не
са ангажирани. Поради това и при недоказан конкретен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат така определения
справедлив размер не подлежи на редуциране на основание чл. 201 от КТ.
С оглед изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер на 20000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума
до претендирания размер от 30000 лв. Следва да се уважи и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума от датата на настъпилата злополука 28.04.2020 г. до
7
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на ВРС сумата от 800 лева,
представляваща държавна такса по предявените искове.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски, като в случая такива се претендират по реда на чл. 38 от ЗА
в полза на адвоката. Ответната страна е релевира възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което не следва да
се обсъжда, доколкото същото се претендира по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА и
се определя от съда в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.
Ето защо в полза на адвокат М. И. Х., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 1130лв.
Ответната страна не е претендирала разноски и не е представила
доказателство за извършване на такива, поради което такива не се следват.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул.
„*, да заплати на М. Х. А., ЕГН **********, с адрес гр. *, сумата от 20000лв.
(двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, последица от
настъпила на 28.04.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от
датата на възникване на злополуката (28.04.2020 г.) до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 20000лв. до пълния му размер от
30000лева.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул.
„*, да заплати на адвокат М. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. *, сумата
от 1130 лв. (хиляда сто и тридесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание чл.38, ал. 1 от ЗА
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул. „*
да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – * сумата
от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща държавна такса по предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в молба на л.28 от делото, банкова сметка:
BG46UNCR96600065175413.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9