РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд......... X наказателен състав............. в публично заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Ралица Русева
при секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора.......... , като разгледа докладваното от съдията АНД № 931 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А 1 България” ЕАД със седалище гр.София, против Наказателно постановление № Р- 1- ДНСК- 31/13.05.2020 г. на Зам.началник ДНСК София, с което за административно нарушение по чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 24.02.2020 г. работна група от РДНСК Русе, в чиито състав влизали М.С.- инспектор и Т. И.- старши инспектор, извършила проверка на строеж „Преустройство на съществуваща базова станция RSE0001.A003 Basarbovo с честотен обхват 900- 2100 MHz на “А1 България” ЕАД, находящ се върху двуетажна сграда в урегулиран поземлен имот /УПИ/ II- 329, кв.36 по план на с.Басарбово с административен адрес с.Басарбово, община Русе, област Русе, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” 69. Установено било, че този имот е собственост на „РКС КООП ТРЕИД” ЕООД с ЕИК *********, като находящият се в него строеж е собственост на същото дружество, а жалбоподателят се явява наемател. Проверяващите заключили,че описаният строеж се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентен орган по чл.177 от ЗУТ и така е нарушен чл.178 ал.1 от ЗУТ, за което съставили Констативен акт № 988- Р- 1 от 24.02.2020 г.Въз основа на този констативен протокол е съставен АУАН № Р-1/13.03.2020 г., в чиято обстоятелствена част са възпроизведени изцяло констатациите от протокола.Актът е предявен и връчен на пълномощник, а впоследствие- въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание, като наказващият орган е приел наличие на административно нарушение по чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността на НП, като се твърди, че съставомерни действия не са доказани, а в НП липсват съществени реквизити като дата на нарушението и потвърждаващи доказателства.
Изложеното
се установява от приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства- АУАН № Р-1/13.03.2020 г., искане за назначаване на приемателна комисия, констативен акт за установяване годност на строеж, констативен акт № 988- Р- 1, покана, констативен протокол, оправомощителна заповед, разрешение за ползване, договор със СОТ, заповед № ДК- -19- Р- 1/22.04.2020 г., констативен протокол във връзка с последно посочената заповед, окончателен доклад.Фактическите обстоятелства във връзка с извършената проверка и направените констатации се потвърждават и от показанията на св.С.- актосъставител, като същите гласни доказателства.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Възраженията за процесуална незаконосъобразност на обжалваното постановление са основателни.Действително, нито в акта за нарушение, нито в издаденото наказателно постановление е посочена дата на извършване на нарушението.Тази дата е не просто съществен реквизит в съдържанието на тези актове от формална гледна точка, а необходим такъв с цел установяване и на конкретните обстоятелства, и съобразяване на давностните и преклузивни срокове по ЗАНН. Принципно, правилно и до голяма степен- обосновано е и възражението, че липсват потвърждаващи нарушението доказателста.До голяма степен това е следствие от факта, че проверката на място е била извършена без участие на представляващ дружеството- жалбоподател, който факт създава съмнение за едностранчивост на изводите.Самата проверяваща- св.С. описва по какъв начин достигнала до извод, че е налице реално ползван обект, но като цяло нейните съждения са следствие от косвено направени изводи.Посоченото следва да се тълкува в насока на разколебаване на обосноваността на акта и съответно- законосъобразността на издаденото постановление.
Няма
спор, че разпоредбите на чл.177 и чл.178 от ЗУТ предвиждат въвеждане в
експлоатация по съответен ред на даден строителен обект, отваряйки по този
начин възможността за правомерното му ползване.Ако е налице ползване на строеж
от първа до трета категория, включително, без това да е разрешено по надлежен
ред, ползвателят подлежи на санкциониране с административна санкция от 1000 до
10 000 лева. Конкретно очевидно е налице наказване с имуществена санкция в
минимален размер, но съдът намира, че по същество събраните доказателства не са
достатъчно убедителни, за да се заключи, че въпросният строеж е бил ползван по
предназначение.Наличието на техника или охрана не може да докаже техническото
функциониране на обекта, доколкото следва да бъде отчетена спецификата
му.Настоящият съд не е компетентен да се произнесе в производство по ЗУТ във
връзка с категоризацията на строежа или изпълнението на други специфични
процедури, за които жалбоподателят е следвало да упражнява надлежно и
навременно правата си.Проведеното въззивно производство цели единствено в предмета
на делото да установи законосъобразност на същото и обоснованост на актовете,
постановени в хода му.Както бе аргументирано по - горе, налице е процесуална незаконосъобразност поради липса на
съществени реквизити на АУАН и НП, както и необоснованост, поради
недостатъчните по обем и съдържателно доказателства за извеждане на заключение
за осъществено
нарушение.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № Р-1- ДНСК- 31/13.05.2020 г. на Зам.началник ДИСК София, с което на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, на основание чл.237 ал.1 т.4 от ЗУТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия