РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. К. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ****, действащ чрез пълномощника си адвокат *****, против
Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждането й за
заплащането на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
вреди, от които 3 000 лева за неимуществените такива и 1 000 лева за имуществените,
вследствие на образуването на наказателно производство по ДП № 29/2021 г. па описа
на 05 РУ-Бургас, с вх. № 820/2021 г. пор 152 по описа на РП – Бургас, прекратено с
постановление от 28.05.2021 г., ведно със законната лихва от влизане в сила на
прекратително постановление до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2021 г. ищецът, при управлението на
автомобила си, бил спрян от полицейски служители и тестван за употреба на
наркотични и упойващи вещества, който дал положителен резултат за „букет от
наркотични вещества“. Веднага му бил съставен акт, а свидетелството му за
управление било отнето, като бил задържан за срок от 24 часа, поради данни за
извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, по повод на което било образувано
ДП № 29/2021 г. по описа на 05 РУ-Бургас и му била връчена призовка за явяване, в
качеството му на обвиняем. След това била взета кръвна проба за химичен анализ,
чиито резултат от 15.03.2021 г. показал че не е установено наличието на наркотични
1
вещества, като с постановление от 28.05.2021 г. производството било прекратено.
По време на горните събития ищецът работил като куриер към „С.Л.“ ООД, като
задържането му за 24 часа довело до негативни последици, тъй като след задържането
си не могъл да изпълнява работата си, тъй като бил с отнето свидетелство.
Работодателят му проявил известен толеранс и му дал срок от 1 месец, след което му
отправил предизвестие за прекратяване на правоотношението, считано от 04.03.2021 г.
Поради и това се претендира се и заплащането на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 000 лв., поради оставането му без работа за времето от 04.03.2021 г. до
връщането на свидетелството му, когато е успял да намери друга работа.
Наред с това се излага, че поради действията на разследващите по образуваното
досъдебно производство и образуваното срещу него наказателно производство, ищецът
претърпял неимуществени вреди, поради неудобство, безпокойство, срам и стрес,
тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, защото се изложил много
пред работодателя си, колегите и близките, като се излагат подробни доводи в тази
връзка. Така и извършения му личен обиск по време на неговото задържане създала за
него емоционален дискомфорт и му оказал негативно влияние, чието обезщетяване
търси в настоящото производството.
Правното основание на иска е чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ.
Ответната прокуратура е депозирала в законоустановения срок отговор, с който
се оспорва иска като неоснователен. Излага се, че не се сочи наличието на причинно–
следствена връзка между твърдените вреди и действия на Прокуратурата, а са излагат
такива само относно полицейски служители. Наред с това липсвали доказателства
последната да е предписвала някакви действия извън правно-регламентираните такива,
като всъщност единственото извършено от нея действие е прекратяване на
наказателното производство, което не било във вреда на ищеца. С горните мотиви се
излага, че Прокуратурата не е легитимирана да отговаря по иска. Наред с това при
условията на евентуалност се навеждат доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като несъответстващи на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на претенцията за имуществени вреди
се твърди, че е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди се, че
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди са вследствие действията
на полицейските органи - отнемането на СУМПС и задържането му по ЗМВР, поради
което не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата. По изложените
съображения се иска отхвърляне на исковете.
В представените писмени бележки, също се излага, че липсва причинно-
следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на Прокуратурата.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
2
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото се установява, че на 20.01.2021г. ищецът, управлявайки лек
автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на „****“ е спрян в района на ****“ в гр.
Бургас от полицейски служители за извършване на проверка. В хода на проверката К. е
тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Дръг
Тест 5000“, за което е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози № А0001124 от 20.01.2021г. Резултатът от
проверката е положителен, като уредът е отчел наличие на кокаин, амфетамин,
метамфетамин и метадон. На ищеца е съставен акт за установяване на
административно нарушение № ***75 от 20.01.2021г., а свидетелството му за
управление на МПС е иззето като доказателство. К. не приел показанията на
техническото средство, поради което му е издаден талон за изследване № 0067430 и
същият е съпроводен до спешния център на УМБАЛ – гр. Бургас, за да даде кръвна
проба за анализ. Д.-Е. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, за което е издадена Заповед за задържане на лице от 20.01.2021г. При
задържането на ищеца е извършен личен обиск, за което е издаден протокол за личен
обиск на лице от същата дата, с опис на намерените в него вещи. Извършена е и
проверка на жилището, което ищецът обитава, както и на лек автомобил „С.“ и лек
автомобил „А.“ по повод получена оперативна информация за държане и съхранение
на наркотични и упойващи вещества, за които действия на полицейските служители са
съставени съответните протоколи. Резултатът от проверките е че не се установяват
забранени от закона вещества и предмети.
Още с първото действие по разследването, а именно задържането на ищеца за 24
часа е образувано досъдебно бързо производство № 3388-29 от 2021г. по описа на V-то
РУ – Бургас, като в тази връзка на Д.-Е. е връчена призовка за явяване в качеството на
обвиняем за повдигане на обвинение, предявяване на постановление за привличане на
обвиняем, разпит в това му качество и предявяване на материалите по делото, като
няма данни обаче да е бил привлечен като обвиняем.
По делото е приложено Постановление от 28.05.2021г. за прекратяване на
досъдебно производство от наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура –
Бургас. От констатациите на прокурора е видно, че по делото няма привлечено в
качеството на обвиняем лице. От Постановлението се установява също, че от
извършената в хода на разследването токсикохимична експертиза, в кръвната проба на
ищеца не се установява наличие на наркотични вещества. Досъдебното производство е
прекратено с мотив, че деянието не е престъпление. След влизане в сила на
Постановлението, СУМПС е върнато на К..
Установява се по делото, че по време на задържането на ищеца, същият се е
3
намирал в трудови правоотношения с фирма „С.Л.“ ЕООД, където работел като куриер
– длъжност, за упражняването на която се изисква притежание на СУМПС.
Отнемането на свидетелството му за управление на МПС попречило на Д.-Е. да
продължи да изпълнява трудовите си задължения, поради което работодателят го
преместил в офиса със задължение да обслужва клиентите. Две седмици по – късно и
по-конкретно на 02.02.2021г. на ищеца било връчено едномесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия му договор, считано от 04.03.2021г. на основание обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. На 04.03.2021г. е връчена и Заповед
за прекратяване на трудовия договор с ищеца.
В съдебно заседание е представена справка от ТД на НАП – Бургас за актуално
състояние на трудовите договори на ищеца, от която е видно, че към 16.12.2021г. К.
няма актуален трудов договор. Приложено е и удостоверение за доходите му, издадено
от „С.Л.“ ЕООД, както и квитанция за заплащане на токсико – химическата експертиза
по досъдебното производство в размер на 161 лева.
По делото ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката М.П. която съжителства съвместно с ищеца се установява, че след
случилото се Д. не излизал често от къщи, затворил се в себе си и не се чувствал в
обичайното си състояние. Притеснявал се от това какъв ще бъде резултатът от
кръвната проба и бил разочарован от случилото му се. Влошили се и отношения между
ищеца и свидетелката, като последните често се карали по финансови въпроси,
провокирани от оставането без работа на Д.. От разпита на свидетеля Н.И. – бивш
колега на ищеца, се установява, че след отнемането на СУМПС, К. е бил понижен в
длъжност „администратор офис“ за срок от около месец с идеята след като му върнат
свидетелството да се върне на предишната си длъжност – „куриер“. След изтичането на
месеца и поради забавянето на връщането на СУМПС, работодателят е освободил Д.,
тъй като е имал нужда от куриер. Според свидетеля, след случая колегите в офиса на
ищеца са имали подигравателно отношение към него и са употребявали грозни и
обидни думи, наричали са го „наркоман“.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищеца в настоящия процес е да докаже наличието на всички
елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно
материално право по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно: обвинение в извършване на
престъпление, респективно прекратяване на образуваното наказателно производство
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление; настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
В конкретния казус съдът намира, че са налице тези предпоставки по тази
4
разпоредба и ищецът има основанието да претендира и да получи обезщетение за
причинените вреди. Този извод се налага от обстоятелството, че по делото безспорно се
установи правнорелевантното обстоятелство, а именно, че на 20.01.2021 г. е
образувано и водено досъдебно производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че 20.01.2021 г. в гр. Бургас е управлявал
лек автомобил след употреба на наркотични вещества – кокаин, амфетамин,
метамфетамин и метадон.- престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е предвидено
наказание от една до три години лишаване от свобода или глоба. Също е безспорно, че
ищецът не е привличан като обвиняем по досъдебното производство и не му е била
взета мярка за неотклонение. Наказателното производство било прекратено с
постановление от 28.05.2021 г. на Бургаска районна прокуратура. Не е спорно още, че
след проверката с тестов дрегер ищецът е дал кръв за медицинско изследване
Установи се по делото, че ищецът е бил задържан на 20.01.2021 г. за срок от 24
часа със заповед за задържане на лице и временно му е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС, като от данните по делото се установява, че същото му е
върнато едва на 06.06.2021 г. С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в
конкретния случай Държавата е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу
ищеца, тъй като в периода от 20.01.2021 г. до 28.05.2021 г. срещу него е било
образувано досъдебно производство, което е било прекратено, като това изцяло
покрива фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, свързани с
обстоятелството, че ищецът не е бил привличан като обвиняем, респ. не е притежавал
качеството "обвиняем" по смисъла на НПК, нито му е взимана мярка за неотклонение.
Действително това е така, но следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален
смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице
/както е в случая/, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, няма как да не е осъществен съставът на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този случай лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Така
и в практика на върховната съдебна инстанция се приема, че е без значение за
възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено
преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение - решение №
35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III- то ГО на ВКС. Лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, преди да
му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който
5
настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му
привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Затова когато
досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не е било
привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е
ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяване на досъдебното производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които
е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Абсолютно идентичен казус на
настоящия е разгледан и по гр. дело № 880/2020 г. на III- то ГО на ВКС, по което е
постановено определение № 277/09.04.2020 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че не следва да носи
отговорност по ЗОДОВ, тъй като бързото производство е започнато от V-то РУ на
МВР-Бургас. Съгласно чл. 356, ал. 2 от НПК, прокурорът може да разпореди
провеждането на бързо производство за престъпление, за което се предвижда наказание
до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, с изключение на
такива, от които е настъпила смърт или тежка телесна повреда. Тези данни
установяват, че на прокурора се възлага провеждането на бързото производство. То
обаче, не може да се проведе, ако не се образува. Процесното бързо производство е
образувано от Районна прокуратура - Бургас на 20.01.2021 г. с първото действие по
разследването. Реално от образуването му, до самото прекратяване, реализирано с
постановление на прокурора на 28.05.2021г., всички процесуални действия са
ръководени от наблюдаващия прокурор. Този период от време е малко над 4 месеца.
Предвид незаконното обвинение в извършване на престъпление следва да се
приеме, че ищецът Д.-Е. е търпял неимуществени вреди, изразили се в тревожност,
стрес, притеснение от неоснователното обвинение, чувство на срам и унижение пред
близки, приятели, колеги и работодател. В случая се касае за вреди, които всеки човек
при подобни обстоятелства неминуемо търпи, а и те се установяват от ангажираните от
ищеца гласни доказателства ,чрез разпита на двамата свидетели. Съдът кредитира
последните, тъй като изхождат от лица, които не са пряко заинтересовани от правния
спор, които са имали възмжност за непосредствено наблюдение над живота на ищеца,
като наред с това те са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото. Те свидетелстват, че в периода на воденото
наказателно производство е имало видима промяна в поведението и
психоемоционалното състояние на ищеца. В период от близо 4 месеца, същият не е
бил наясно кога и как ще приключи образувано срещу него наказателно производство,
което освен това с оглед на упражняваната от него професия, е станало достояние на
по-голям кръг лица от обичайните му близки, с които евентуално би споделил своите
тревоги, като е логично ищецът да е изпитал страх, тревожност, безпокойство,
6
унижение и срам, както и дискомфорт, които са нарушили обичайния му ритъм на
живот и са оказали негативно влияние върху неговото битие. Не се ангажирани
доказателства за настъпването на някакви по-тежки вреди, освен описаните по-горе,
които да са в причинна връзка с наказателното производство. По отношение размера на
обезщетението, съдът намира, че справедливото такова възлиза на 1 500 лв., като
съответства на принципа за справедливост, съобразно характера и степента на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, степен и
интензитет, ниската възраст на увредения и неговото обществено и социално
положение.
Ето защо искът за главница за имуществените вреди следва да се уважи за
сумата от 1 500 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
заявен такъв от 3 000 лв.
Основателна при това положение е акцесорната претенция за законната лихва за
забава върху главницата от 1 500 лв. от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
По принцип следва и претендираното обезщетение за имуществени вреди за
оставането на ищеца без работа от 04.03.2021 г. да се уважи, тъй като се установи по
категоричен начин от писмени и гласни доказателства по делото, че именно
отнемането на СУМПС, което е следствие на образуваното наказателно производство,
е била причина за прекратяване на трудовото му правоотношение и съответно на
възможността да получава възнаграждение. От данните по делото е видно, че средно
месечното му брутно такова възлиза на 246. 70 лв., при което съдът намира, че тази
претенция като основателна следва да се уважи за периода от 04.03.2021 г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, до 06.06.2021 г., когото е отпаднала
обективната невъзможност да полага труд, поради липсата на СУМПС, или за сумата
741 лв., като се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв.
Основателна при това положение е акцесорната претенция за законната лихва за
забава върху главницата от 741 лв. от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 341. 75 лева, съобразно уважената част от
исковете. Неоснователно се явява депозираното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид цената на исковете, и правната и фактическа
сложност на делото, като същото клони към предвидения минимален размер,
съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
7
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Д. Г. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, сумата от 1 500
лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на образувано против К. на 20.01.2021г. наказателно
производство по ДП № 3388-29/2021г. по описа на 05-то РУ на МВР – Бургас, вх. №
820/2021 г., пор. 152/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от 28.05.2021 г. на
Районна прокуратура-Бургас, ведно със законната лихва за забава върху главницата
от 1 500 лв. от датата на влизане в сила на горното прекратително постановление до
изплащането й, както и сумата от 741 лв. /седемстотин четиридесет и един лева/ -
главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на образуваното против К. 20.01.2021г., наказателно по ДП № 3388-29/2021г. по описа
на 05-то РУ на МВР – Бургас, вх. № 820/2021 г., пор. 152/2021 г. по описан на Районна
прокуратура-Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
Постановление от 28.05.2021 г. на Районна прокуратура-Бургас, поради оставането му
без работа в периода от 04.03.2021 г. до 06.06.2021 г., поради отнемането на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с оглед на воденото
наказателно производство, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
741 лв. от датата на влизане в сила на горното прекратително постановление до
изплащането й, както и сумата от 341. 75 лв. /триста четиридесет и един лева и 45 ст./
за направените по делото разноски, като отхвърля исковете за горницата над
уважените размери от 1 500 лв. и 741 лв. до пълните заявени такива от 3 000 лв. и 1 000
лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му .
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8