Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10
гр. Пловдив, 05
януари 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД
№ 2586 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Г.А., ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена от Началник на РУ-Асеновград към
Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателят, намира обжалвания акт
за незаконосъобразен и издаден при неправилно прилагане на материалния закон.
Искането е да се отмени атакуваният административен акт. Претендира
разноски.
Ответникът - Началник на на
РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, редовно призован, с
писмена молба- становище оспорва жалбата
и моли да се отхвърли.
Съдът намира жалбата за подадена в
рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
В обстоятелствената част на
административния акт е посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН №
АА818984 от 01.07.2020г., за това, че на 01.07.2020г. около 02,19ч. в
гр.Асеновград на ул. „Цар Иван Асен II“ до номер 6 като водач на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. №РВ***МС негова собственост го управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, а именно 0,85/промила/ алкохол в издишания въздух. Установеното е квалифицирано
като нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1,
предл. първо от ЗДвП. Въпросният АУАН е
приложен по преписката. В същия подробно е описано прежде посоченото деяние,
осъществено от А.А.. Приложен е също така Талон за медицинско изследване № 0051808/01.07.2020г.,
издаден на жалбоподателя, в който А. е уведомен за задължението да се яви за
извършване на изследване в ЦСМП-Асеновград до 45 минути от връчването на
талона, както и неговото потвърждение на отчетеното по време на проверката.
В хода на съдебното
производство към доказателствения материал се приобщиха следните писмени
доказателства: справка за
нарушител/водач, АУАН № АА818984 от 01.07.2020г. и упълномощителни
заповеди.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б
"б" от ЗДвП.
Обжалваният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган, за което по делото е приета Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив.
По своята правна същност
принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим Административнопроцесуалният кодекс.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат
и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат
в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази
разпоредба се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно
изброени в закон случаи, налагат се само от точно посочени в правната норма
органи на администрацията, прилагат се само онези принудителни мерки, които по
вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в
правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест
месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление на моторно превозно средство и е употребило алкохол.
Обжалваната заповед е законосъобразна,
тъй като е постановена при правилно прилагане на административно-производствените
правила и в съответствие с действащите материални разпоредби на закона.
Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна
мярка е по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В
случая е установено, със съставения АУАН, че пътното превозно средство е било
управлявано от лице с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП. Безспорно
е налице посоченото правно основание за издаване на акта. Описаната в АУАН и
заповедта фактология води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, така както е посочено в обжалвания акт. Волята на
издателя е еднозначна и недвусмислена,
като е посочено точно за кое административно нарушение и кой е неговият
извършител, за което се налага конкретната мярка. Следователно изложените
мотиви в заповедта съответстват на действителността и кореспондират със
събраните по делото доказателства.
Жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена
от Началник на РУ-Асеновград към Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив е
валиден и законосъобразен акт, издаден от компетентен орган.
Предвид изхода на спора ответникът има
право на разноски, но такива не се присъждат, защото не са били поискани.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Г.А., ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0239-000164 от 03.08.2020г., издадена от Началник на РУ-Асеновград към
Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП “Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/