РЕШЕНИЕ
№
гр.Разград, 21.10.2020г.
Разградският окръжен съд в откритото
заседание на двадесет и осми септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря Н.Р.,
като разгледа докладваното от съдия
В.Димитрова в.гр.дело №158 по описа
за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
В.гр.дело №158/2020г. по описа на
РОС е образувано по въззивната жалба на Т.Т.И., подадена чрез пълномощник адв.Стоян Стоянов от АК-Разград
против Решение № 127/10.06.2020г., постановено по гр.дело №2105/2019г. по описа
на Разградски РС, с което съдът е уважил, предявения от С.Г.И. срещу настоящия жалбоподател иск с правно основание
чл.23, ал.1 от СК по отношение на недвижим имот, находящ се в с.Гецово,
обл.Разград, подробно описан в същото.
В жалбата се сочи на необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС.Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.Излагат се подробни съображения.Претендират
се разноски.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от легитимирана страна в процеса–ответник в първоинстанционното
производство.Със същата не се правят
доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, С.Г.И.
е депозирала в срок отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник
адв.М.Маринов от АК-Разград, като застъпва становище за нейната неоснователност,
с искане за потвърждаване на атакуваното решение на РРС.Не прави
доказателствени искания.Претендира разноски.
В съд заседание въззивника не се явява,
като депозира молба, с която изцяло поддържа подадената въззивна жалба, с
направеното в нея искане.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник
заявява становище за неоснователност на жалбата, с искане за нейното
отхвърляне.Заявява, че няма претенции за разноски за тази инстанция.
За да се произнесе, Разградският
окръжен съд, съобрази следното:
Атакуваното решение на РРС е
валидно
и процесуално допустимо, като постановено от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск с правно основание
чл.23,ал.1 от СК.
Районният съд е изяснил правният спор от фактическа страна, с допустими и
относими доказателства.При разглеждане на делото и постановяването
на решението по него не са допуснати процесуални нарушения, както и такива
свързани с разпределение на доказателствената тежест между страните.
С оглед на събраните доказателства, твърденията и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява следното:
РРС
е бил сезиран с искова молба, подадена от С.Г.И., с която е предявен иск срещу Т.Т.И.,
негова бивша съпруга, за установяване, че ищецът е индивидуален собственик в
резултат на пълна трансформация налични средства, дарени му от неговия баща на
недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ
840 кв.м. при неуредени сметки по регулация, находящо се в с.Гецово, общ.Разград, с административен
адрес ул."П. Я.",
№5, за което е отреден парцел XVI-612 в квартал 60 по
плана на с.Гецово, заедно с жилищната сграда , състояща се от етаж със
застроена площ от 46,64 кв.м. и изба с полезна площ от 28,74 кв.м., нанесен върху
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Гецово, като имот с
идентификатор 18589.501.612 с площ от 641 кв.м. с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно застрояване - ниско застрояване
до 10 м. ведно със сграда с идентификатор 18589.501.612.3 със застроена площ от
49 св.м., брой надземни етажи - един.Ищецът твърди, че е закупил процесния имот на
30.01.1997 г. по време на брака си с ответницата за сумата 600 000
неденоминирани лева, които са му били предоставени от баща му с намерение
имотът да бъде придобит от ищеца.
Назначеният на ответницата особен
представител, поради отсъствието й е
заявил становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.Въвел
е, че имотът е придобит три години след сключването
на брака и две години след раждането на сина на страните, поради което принос в
придобиването му има и ответницата с получаваните от нея доходи, грижи в
домакинството и за детето. В с.з, пред
районния съд, ответницата чрез упълномощен
представител е поддържала, че процесният имот е съпружеска имуществена общност,
тъй като е придобит по време на брака със съвместен принос от двамата съпрузи.
Безспорно е по делото, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 09.10.1994 г. е прекратен 25 години по-късно, на 19.09.2019г. с влязло в
сила съдебно решение. От брака си имат едно дете, родено на *** г.
Съгласно представеният по делото НА от 30.01.1997г. ищецът
С.Г.И. е закупил от Руси Цонев Русев и Стоянка Цонев Русева 1/2 идеална част от
дворно място, цялото от 840 кв.м., при неуредени сметки по регулация, находящо
се в с.Гецово, общ.Разград, за което е отреден парцел XVI -612 в кв.60 по плана
на селото и реално жилищна сграда, състояща се от етаж със застроена площ от
46,64 кв.м. и изба с полезна площ от 28,74 кв.м. срещу заплащане на сумата 96
280 лв., за която сума в нотариалния акт е записано, че е изплатена изцяло и в
брой от бащата на купувача, която сума де
явява и данъчната оценка на имота към момента на изповядване на сделката.
Страните са сочили гласни
доказателства по отношение на произхода
на средствата, платени като цена по сделката и намеренията на бащата на ищеца.Свидетелите
С. И., И.
С., Й. И., близки роднини на ищеца сочат в показанията си, че през 1994 г. съпрузите С. И. и Й.
И.
спечелили от тотото 4 200 000 лв. Тази сума двамата депозирали на банков влог и
след като получили следващите им се лихви прехвърлили по 800 000 лв. на
родителите си. По това време ищецът и ответницата живеели при нейните родители
и имали проблеми във връзка с това съжителство, поради което бащата на ищеца
решил да му купи къща.Именно по изрично настояване на бащата било записано, че
той дава парите на продавачите. Свид. С.
И.,
заявява, че е присъствал при договарянето на сделката и изготвянето на
нотариалния акт в кантората на адв.Анна-Мария Николова и при броенето на
цената, която била 600 000 лв. За тези пари не е имало уговорка да бъдат
връщани от младото семейство.Пред свид.Й.И. бащата на ищеца казал, че иска
къщата да му остане за спомен от брат му.Разпитаните като свидетели, родители на ответницата, Т. И. и Р.
И., също са посочили, че уговорената по сделката цена е дадена от
бащата на ищеца, като желанието му било, къщата да бъде на внука, който носел
неговото име.
Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, съдът е приел за
установено дарствено намерение на бащата на ищеца, което е целяло придобиване на имота изключително за него, а не за семейството,
при изрично вписване в нотариалния акт на дадената на продавачите сума и
лицето, което я дава.Безспорно установено е също така, че средствата, които бащата е дал на сина си за
закупуване на имота, са му били предоставени от брата на ищеца, което още
веднъж изключва приноса на ответницита при възмездното придобиване на дворното
място и къщата, което прави оборена презумпцията за съвместен принос при придобиването по
чл. 19, ал. 1 СК (отм.), при установено пълно преобразуване на лично имущество на съпруга по смисъла на чл. 21, ал. 1 и 2 СК (отм.).
Не
може да бъде споделено, а и намира опора в доказателствата по делото,
направеното от ответницата възражение, че намерението на нейният свекър, баща
на ищеца е било имотът да бъде за техния син, негов внук, носещ неговото име,
тъй като и към 1997г. не е съществувала пречка като купувач по договора да бъде
вписан синът на страните, р.на 27.04.1995г.Това безспорно не е било сторено.Недоказано
остава и второто възражение, че сумата
за покупка на имота е дадена за подпомагане на семейството.
В
този смисъл, подадената въззивна жалба срещу постановеното от РС-Разград
решение се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а то като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
Воден от горното, Разградският окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127/10.06.2020г.,
постановено по гр.дело №2105/2019г. по описа на Разградски РС, с което съдът е
уважил, предявения от С.Г.И. иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР