О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, .02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.ч.т.д. №597 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на С.Г.С.,
лично и като пълномощник на С.И. *** срещу определение №260393/14.08.2020 г.,
постановено по в.ч.т.д.
№244/2019 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата
им за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите считат обжалваното определение
за неправилно поради съществено нарушение на закона и необоснованост. Навеждат
доводи за това, че отказът от освобождаване за заплащане на държавна такса за касационно обжалване препятства
достъпа на страната до правосъдие. Молят за отмяна на обжалваното определение.
Насрещната
страна „ИНВЕСТБАНК“ АД, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството
по ч.т.д. №244/2019 год. по описа на ОС – Варна е приключило с разпореждане от
12.06.2020 г. за връщане на частна касационна жалба срещу определение от
11.03.2019 г., постановено по същото дело. Срещу постановеното разпореждане е
постъпила частна жалба вх.N
260318/02.07.2020 г. от С.Г.С., лично и като пълномощник на С.И. ***. Поради
констатирани нередовности частната жалба е била оставена без движение, в т.ч. и
за представяне на доказателства за внесена държавна такса за обжалване, в
размер на 15 лева.
С
молба от 10.08.2020 г., жалбоподателите са сезирали съда с искане за
освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от
тях частна жалба и за предоставяне на правна помощ. За да остави без уважение
искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице предпоставките за
признаване в полза на молителите на липсата на достатъчно средства да заплатят
дължимата държавна такса в размер на 15 лева, както и за предоставяне на правна
помощ, тъй като един от жалбоподателите има качеството на адвокат.
Задължението
на съда при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса
на основание чл.83, ал.2 ГПК, което е относимо и към молбата за предоставяне на
правна помощ е да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване
на молителя от внасяне на държавна такса, респективно за предоставяне на правна
помощ въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по
делото – в случая по частна жалба, и след изясняване на общото материално
състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на
дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащането й. Практиката е наложила формата, в която да се
представи визираната с разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК информация. Ако
имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска
допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира
удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка
относно имущественото състояние /в този см. са определение № 290/13.03.2016г.
постановено по ч.т.д. № 66/2016г. на 2-ро т.о. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК,
както и определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III
г.о./.
Доколкото
съставът на ВОС, не е указал на жалбоподателите да представят декларации по
чл.83 от ГПК, съдът с разпореждане N
260515/10.12.2020 г. по реда на чл.101 от ГПК е дал възможност на страните, в
едноседмичен срок от уведомяването да представят декларации по чл.83 от ГПК и
съответните документи в тази връзка.
Жалбоподателите а уведомени за разпореждането
на съда на 27.01.2021 г., като в едноседмичния срок, изтекъл на 03.02.2021 г.,
не са изпълнили дадените указания.
Преценката
за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси
и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз основа на представените доказателства за
имущественото състояние на молителя, семейното му положение, здравословното
състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към
възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за внасяне на
такси и разноски за производството по делото.
В
процесния случай, въпреки дадените указания, жалбоподателите не са представили
исканите декларации и доказателства за имотното си състояние, поради което
следва да се приеме, че не са налице предпоставките както за освобождаване от
заплащане на държавна такса, така и за предоставяне на правна помощ.
Гореизложеното
налага извода за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащането на
държавна такса по обжалване на разпореждането за връщане на частната жалба,
както и на молбата за предоставяне на правна помощ.
С
оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че молителите не са
от категорията на лицата, за които заплащането на държавна такса в размер на 15
лв. е непосилно, респ. нямат възможност да заплатят адвокатско възнаграждение,
в случай, че желаят да упълномощят адвокат. Предвид на това, като е оставил
молбата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ без
уважение, съставът на ОС – Варна е постановил правилно определение.
Предвид изложеното, частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Г.С., лично и като
пълномощник на С.И. *** срещу определение №260393/14.08.2020 г., постановено по
в.ч.т.д.
№244/2019 год. по описа на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата
им за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: