Определение по дело №503/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2021 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20217200700503
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Русе, 08 септември 2021 год.

 

 

Административен съд Русе, ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 08 септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     

Съдия: Диан Василев

 

След като разгледа докладваното от съдията административно дело № 503 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК (Административно-процесуален кодекс), вр. с чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ (Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове).

Основното производство по делото е образувано след постъпила жалба от община РУСЕ, представлявана от кмета Пенчо Милков, насочена срещу решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе, включително прилежащите им дворни пространства“, с което на общината е наложена обща финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер на 25 % от всички допустими разходи по посочените договори или сума на обща стойност в размер на 2 409 171,49 лв. (Два милиона четиристотин и девет хиляди сто седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки)  с ДДС, представляваща 20% от безвъзмездната финансова помощ по договори ЗОП-103 / BG16RFOP001-1.005-0003-C01-S-02 от 12.10.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „Русе 2016”, гр. Русе и ЗОП-100 / BG16RFOP001-1.005-0003-C01-S-01 от 12.10.2017 г. с изпълнител „ВТ инженеринг” ООД, гр. Велико Търново, като сумата в размер на 1 410 711,96 лева с ДДС следвало да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане, а сумата в размер на 998 459,53 лева с ДДС, представляваща верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ по договорите с изпълнители, следвало да се възстанови доброволно от бенефициента. На практика, тази финансова корекция е наложена, след като по вече регистриран сигнал за нередност № 556 по посочените договори е била регистрирана нередност -  ОПРР20/18/ЕФРР/40З с определен размер на финансовата корекция от 5% възлизаща на 602 292,87 лева с ДДС. След оспорване по съдебен ред, с решение № 878 от 20.01.2020 г. по адм. дело № 4808/2019 Върховен административен съд потвърдил решението на Административен съд Русе по адм. дело № 539/2018 г., с което била отхвърлена жалбата на община Русе. Така, с процесното решение на УО финансовата корекция, която се доналага до достигане на посочения процент от 25% от безвъзмездната финансова помощ по посочените договори е в размер на 2 409 171,49 лева (Два милиона четиристотин и девет хиляди сто седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки)  с ДДС, или в размер на 20% от

В жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Съображенията, които излага оспорващата страна, подкрепящи направеното особено искане и убеждаващи съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на общината значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на публичният интерес, в защита на който законодателят го е допуснал са следните:

Предварителното изпълнение би довело до недостиг на средства за погасяване на социално значими задължения. Видно от проекта на бюджет, част от доказателствата към жалбата, тази сума не била предвидена в бюджета на Община Русе за 2021 г. и щяло да бъде проблематично нейното възстановяване в 14-дневен срок предвид неизпълнение на предвидените приходи в бюджета до настоящия момент. От отчета за изпълнението на бюджета било видно, че при планирани приходи от 43 795 094 лева, действително били реализирани едва 28 284 266 лева. Всички разходи на общината били планирани на  база планираните приходи. Планираните приходи били разпределени в необходими разходи за издръжка на детски градини, социални дейности, комунални разходи и важни приоритетни ангажименти като дългосрочен и краткосрочен кредит. Община Русе дължала над 18 млн. лева собствен принос по проекти съгласно приложено Приложение № 16 - Проекти в процес на реализация. По силата на сключен договор за дългосрочен заем между Община Русе и ОББ АД (правоприемник на „Сибанк" АД) предстояло погасяване на месечна вноска с падеж 20.08.21 г. в размер над 130 000 лева. Наложените финансови корекции на стойност близо 2 млн лева по проект „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T”, е сума, която не можело да бъде възстановена от БФП. Предстоели плащания по договори с изпълнители за изпълнени работи, които се очаква да не бъдат верифицирани и възстановени на бенефициента поради наложените финансови корекции. Община Русе изплащала и целеви кредит към Фонд „Флаг” ЕАД, съгласно който до 25.12.2021г. трябвало да погаси задължението от над 2 000 000 лева от средствата, възстановени от Програма „Интеррег Румъния-България” по проект „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване на свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T”, по който също били наложени финансови корекции. Въз основа на извършени разходи към външни изпълнители Община Русе подала на 28.06.2021г. искане за верификация на средства от Програма „Интеррег Румъния-България” по проект „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване на свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T”, които не били сертифицирани към настоящия момент и нямало да бъдат изплатени в пълен размер поради наложените финансови корекции. Недостигът на средства щяло да доведе до непредвидено ограничаване на разходи като издръжка на детски градини, социални дейности, чистота и др. в обществената сфера. Ще се наложело ограничаване възлагането и заплащането на дейности по почистване на обществени пространства, дезинфекция, сметосъбиране, дезинсекция, поддържане на зелени площи, което носело висок риск за здравето на населението, особено при настоящите климатични условия и в условия на пандемия от COVID-19. Недостигът на средства би се отразил и върху намаляване на средствата за социални дейности и подпомагане на социално уязвими групи в пандемична обстановка. Неизпълнението на посочените дейности би причинило значителни вреди на Община Русе поради неизпълнението или затрудненото изпълнение на нормативно установени задължения и функции. Така е мотивирано искането за наличието на условията на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на ЗУСЕСИФ предварително изпълнение на решението на ръководителя на УО на ОПРР. Представени са и доказателства в подкрепа на тези доводи и твърдения.

Сред тези доказателства, не откриваме такива, с които да се сочат нови факти и обстоятелства, от които да се обоснове настъпването на тези значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение - изискване, заложено в чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК. Няма и такива твърдения.

Русенският административен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе се явява процесуално допустимо, отправено от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от оспорения акт.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИВ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В ал. 4 на чл. 73 ЗУСЕСИВ е предвидено, че решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 и 6. Според чл. 27, ал. 2, изр. 1-во от ЗУСЕСИФ „оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение“.

В чл. 166, ал. 4 АПК е уредено като възможност предварителното изпълнение на административен акт (респективно на административен договор), допуснато по силата на закона, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 – когато би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. А изр. 2-ро на чл.166, ал.2 АПК казва, че „Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по  чл.27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима.

Специалният Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните административни актове/договори, поради което следва да се приложи нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Във всеки един конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на административните актове по ЗУСЕСИФ, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни и/или трудно поправими, като основание за спиране изпълнението на заповедта. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалвания административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. В негова тежест е и да докаже, че тези доводи са на база настъпили след издаване на АА обстоятелства/нови/, за да бъде изпълнено изискването на чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.

Съответно съдът, разглеждащ искането за спиране, преценява дали потенциалната увреда може да бъде противопоставена на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение на заповедта по чл. 106a, ал. 1, точка 3, буква „б” и чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „в” и ал. 2, точка 3.

Безспорно, наведените от жалбоподателя-община Русе доводи, касаещи искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение могат да се разгледат по същество и да се направи преценка дали те биха могли да се противопоставят на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Това е така, ако те бяха свързани с новонастъпили обстоятелства.

 Смисълът и целта на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, е да въздейства негативно върху правната сфера на адресата, поради което по принцип е налице възможност това изпълнение да му причини вреди, дори ако впоследствие актът бъде отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение. Законодателят е регламентирал изрично, че в определени лимитативно посочени случаи обжалването няма суспензивен ефект. Нормативноустановените предпоставки, при които съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, предвид нормата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, какъвто характер в случая няма решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе, включително прилежащите им дворни пространства“, с което на общината е наложена обща финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер на 25 % от всички допустими разходи по посочените договори или сума на обща стойност в размер на 2 409 171,49 лева. При възстановяването на сумата по финансовата корекция към държавния бюджет, безспорно формираната разлика ще се трансформира като разход за общинския бюджет, несъответен на предвидената приходна част, в този смисъл директна загуба.

Жалбоподателят твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова корекция, както и че изпълнението на акта, би създало значителна и непоправима вреда за бюджета на община Русе. Това значи, че общината се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването му.

Липсват доказателства, представени с жалбата, че се касае за новонастъпили факти, така, както изисква  чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2, изр. посл. АПКИзпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

Вредите и затрудненията за жалбоподателя-община Русе са били предвидими последици, поради което съдът приема, че ако в случая настъпят бъдещи вреди за получателя на финансовата помощ, те не съставляват пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт, а от самия акт.

Практиката на съдилищата и на ВАС е, че в сфери от обществения живот, като тази на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, настъпването на значителни и трудно поправими вреди, които към датата на издаване на административния акт не са преклудирани, следва да съществуват и да бъдат посочени и установени и се приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат такива от материално и финансово естество. С оглед спецификата на отпускането и разходването на европейски средства законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение на оспорения акт. Тази специфика предпоставя обективно и невъзможността оспорването да има суспензивен ефект, защото това не е в съответствие с принципа на добро финансово управление.

Нещо повече. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество дължими суми от бенефициенти – бюджетни организации, с изключение на разпоредителите с бюджет по чл. 11, ал. 9 или бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, които не са събрани по реда по чл. 43 и 44 до окончателно плащане, могат да се възстановяват по реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси до края на следващата бюджетна година. С оглед на това остава изцяло несъстоятелно оплакването на община Русе по искането за спиране на предварителното изпълнение решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе, включително прилежащите им дворни пространства“, че щяло да бъде проблематично възстановяването на наложената финансова корекция в 14-дневен срок, предвид неизпълнение на предвидените приходи в бюджета до настоящия момент.

Тази нормативна възможност не е основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, чието изпълнение може да се спре при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Относно съображенията за баланс на интереси в случая надделява обществения интерес за законосъобразно използване на еврофондовете. Обстоятелството, че сумата ще се трансформира като разход за общинския бюджет не е основание за спиране на предварителното изпълнение на акта.

Неоснователни са и другите доводи, описани в жалбата, касаещи обосновка на искането за спиране : погасяване на месечна вноска към ОББ, предстоящи плащания по договори с изпълнители за изпълнени работи, изплащането на целеви кредит към Фонд „Флаг” ЕАД, ограничаване възлагането и заплащането на дейности по почистване на обществени пространства, дезинфекция, сметосъбиране, дезинсекция, поддържане на зелени площи, само и единствено по причина по причина, че те не са новонастъпили факти и обстоятелства, а такива, съществували и преди сключването на договор между общината и МРРБ за отпускане на средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може съдът да обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.

Твърдените вреди са и в пряко следствие от описаната в решението нередност, а не са от новонастъпили факти и обстоятелства.

В жалбата не се сочат нови обстоятелства, от които биха произлезли такива вреди, както изисква чл.166, ал.2, изр. 2-ро от АПК.

Допускането на предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една изключителна мярка, която законодателят, с оглед на обществените отношения, които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал. Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която постига целеният от органа на държавната власт правен резултат преди и независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици, до които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно поради това законодателят е предвидил, в чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.

Доказателства, в подкрепа на доводите, касаещи искането за спиране на  допуснато предварително изпълнение, досежно факти и обстоятелства, настъпили след издаване на административния акт, липсват.

Съдът не установи, че твърдените вреди за община Русе са поради настъпили нови факти или обстоятелства.

Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе, включително прилежащите им дворни пространства“, с което на общината е наложена обща финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер на 25 % от всички допустими разходи по посочените договори или сума на обща стойност в размер на 2 409 171,49 лева, се явява неоснователно.

Ето защо съдебният състав на Русенски административен съд счита, че не са налице основания за спирането на допуснато по силата на закона предварително изпълнение.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отхвърля искането  за спиране, подадено от община Русе срещу предварителното изпълнението на решение от 29.07.2021г. на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 по проект „Ремонт на пет общински учебни заведения в гр. Русе, включително прилежащите им дворни пространства“, с което на общината е наложена обща финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, в размер на 25 % от всички допустими разходи по посочените договори или сума на обща стойност в размер на 2 409 171,49 лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                              

                                     

 

 

                                              Съдия :