№ 59
гр. Сливен, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М. Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500054 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Въззивници пор.№№ 1 и 2 – К. В. Т. и Д. Г. Й., редовно призовани, се
явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от
ГПК – адв.Г. С., АК – Сливен, редовно упълномощен за настоящата
инстанция от 22.02.2023г. и приет от днес.
Въззивницата Р. И. Г., редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв.Е. М., редовно упълномощена
от 20.02.2023г. и приета от днес.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл. 142 ал.1 и
чл. 56 от ГПК и поради липса на процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №9/09.01.2023г.
по гр.д. №652/2022г. на Новозагорски районен съд, с което е определен режим
1
на лични контакти на бабата по бащина линия Р. И. Г. с малолетното дете Г.
Д.ов Г., роден на 21.12.2020г., както следва: бабата Р. Г. има право да се
среща с детето Г. в присъствието на бащата Д. Г. Й., като до навършване на
тригодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден
по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с режима на детето, както и на
втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на третия ден от
Великден по два часа от 16,00 часа до 18,00ч., а след навършване на
тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца в
съботния ден и в неделния ден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., съобразен с
режима на детето, втория ден от официалните почивни дни за Коледа и на
третия ден от Великден по два часа от 16,00ч. до 18,00ч., на рождения ден на
бабата /27.08/ и на следващия ден от рождения ден на детето по един час,
съобразен с режима на детето или от 15,00ч. до 16,00ч. Въззивните жалби са
подадени от двете страни в производството.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на
Р. Г..
Съдът, с определение в закрито заседание на 10.02.2023г., е приел
въззивните жалби за редовни и допустими, изготвил е подробен доклад на
същите и на постъпилия отговор. Определението е връчено на страните с
призовките за днешното съдебно заседание.
С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
С определението от 10.02.2023г. съдът е постановил изслушване на
страните в днешното с.з., с оглед добиването на лични впечатления и
евентуално доброволно уреждане на спора, с оглед изключителния интерес на
детето.
АДВ.М.: Поддържам подадената жалба. Нямаме доказателствени
искания.
АДВ.С.: С отговора сме взели становище по подадената жалба, като
считаме, че същата е неоснователна. По отношение на нашата въззивна
жалба, поддържаме същата и желаем да я уважите. По доклада нямам
възражения, нямам искания за събиране на нови доказателства.
Съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на страните.
МАЙКАТА К. В. Т. ИЗСЛУШАНА КАЗА: От м.април миналата година
до сега бабата не е направила никакъв опит да иска да види детето. Всичко е
било само чрез делата. Не се е обаждала. От последния път когато дойде и
направи панаира пред вкъщи, говоря за Великден и обидите, които нанесе на
всички, начина по който се почувстваха големите ми деца, защото тя
крещеше над главите им, до този момент тя не е потърсила контакт с детето
да попита как е, да иска да знае как е, нито лично, нито чрез друг начин. До
тогава е идвала да го посещава когато поиска, никога не е ограничавана.
Винаги е идвала тогава, когато тя пожелае, без предупреждение, без
съображения детето дали спи или не, никога не е спирана. Никога не сме
казвали да не идва, защото тя не е търсила начин да дойде. Не е правила опит
да иска да го види или да разбере как е. Не съм казвала, че тя ще влияе нещо
отрицателно на детето или да съм смятала така. Единственото, което ме е
притеснявало е, че е деляла децата ми. И трите ми деца, са ми деца. Когато
дойде, когато се роди най-малкото ми дете, те са деца, бяха на 5 годинки, и я
нарекоха „бабо Р.“. Тя им каза, че на тях не им е баба, а че е баба само на Г..
Другото, което каза на мъжа ми в момента, в който ни изписаха от родилния
дом беше „Д., трябва да направиш всичко възможно да отгледаш това дете“.
Той се обърна към нея и каза, че ще го отгледа заедно с мен. Никога не съм
я обидила. От нея зависи да се уредят отношенията. Никой до този момент не
я е спрял. Ние пожелахме споразумение, те отказаха. Относно определения
режим, имаме празници, в които не мисля, че е редно детето да се отделя от
нас. Ние може да решим да отидем някъде по празниците. Това са семейни
празници. Ние как да му обясним на детето „ти нямаш дойдеш с нас, само
кака и бате ще дойдат“. Притеснява ни режима през официалните празници.
Ние не сме казали да няма свиждане, но ако има такива свиждания да няма
деление на децата, а не да донесе само едно шоколадче на Г., а другите да
гледат. Детето е силно привързано към мен, то е все още кърмено дете.
БАЩАТА Д. Г. Й. ИЗСЛУШАН КАЗА: Аз се придържам към доводите
3
на съпругата ми, които тя изложи, и по-конкретно за официалните празници.
Няма причина да ограничаваме ищцата да има контакти с внучето си.
Сприхава е, избухлива, но към момента не го е проявявала към детето. Към
момента е грижовна баба. След навършване на 3г. на детето желая да
присъствам на тези срещи, заради характера , да не навреди по някакъв
начин на детето. Желая на всяко виждане с детето да присъствам.
БАБАТА Р. И. Г. ИЗСЛУШАНА КАЗА: Чакала съм цял живот внучето.
Доста години липсвах от България и много ми беше тъжно, че синът ми по
стечение на обстоятелствата, не беше най-близо до мен, въпреки че всеки
момент гледах да съм с него, когато се прибирах от чужбина, където работех.
Винаги съм си мислела, че един ден всичко, което ми е липсвало ще го дам на
моето внуче. Смятам, че съм доста вече мъдра, уравновесена, спокойна и мога
да дам на внучето си всичко необходимо за доброто му възпитание, да стане
достоен човек, сериозен, учен и каквото е по силите ме ще направя за това
дете. Стигнах до тук да заведа дело срещу сина ми, поради много лошото
отношение на снаха ми към мен винаги, когато ходех да видях внучето си.
Два три пъти в седмицата ходих да го видя. Истината е, че не звънях по
телефона предварително. Аз минавах от там и когато детето спи заминавах,
връщах се в друг час да го виждам, да контактувам с него. Подаръци, с
торбите от Джъмбо съм носила и никога не съм делила децата. Дори и само
на нейните съм носила, когато Г. е бил малък и не е консумирал сладкиши,
винаги съм била с подаръци за нейните деца, никога не съм ги делила. Много
лошо отношение от нейна страна към мен. Аз бях изгонена от там на
Великден. Бях отвън и когато техните гости ме видяха на вратата започнаха и
двете в един тон, креснаха отгоре ми „ти каква работа имаш тук“. Синът ми
ме изгони. След това не съм търсила контакт, защото аз бях изгонена много
позорно оттам. Синът ми ми каза: „очите ми да не са те видели, марш оттук“.
Затова реших, че съдът е единствената институция, която може да разреши
въпроса и да контактувам с моя внук. Смятам, че два часа са много малко
време, за да успея дори да го нахраня веднъж, да играя с него. Един час се
губи само по път. Искам повече часове за режима. Същото е и за рождените
ни дни, моя и на детето, един час е само. Относно официалните празници
няма никакъв проблем да го направим друг ден свиждането, след като те
4
искат да отидат някъде семейно да отидат, но нека и аз да го видя в тези
празници, макар и да не е на връх празника, а друг ден да го видя за повече
време, да му се порадвам, да му дам подаръците, да го почерпя, да поиграем,
да имаме времето. Аз работя, но събота и неделя съм свободна.
БАЩАТА Д. Й.: Искам да кажа, че мисля, че моята майка не може да
гледа сама дете, тъй като тя и мен не е гледала, не мога да й се доверя, аз
преценям така. Тя не е полагала грижи за дете, няма този опит. Смятам, че
срещите трябва да бъдат в мое присъствие и да се осъществяват в нашия дом.
След като детето навърши 3г. свижданията пак да бъдат в наше присъствие и
в нашия дом, но и не възразяваме да е вън, а възразяваме да е в нейния дом.
Не мога да посоча конкретна опасност в дома на майка си, но така го
чувствам, че детето ми трябва да е в наше присъствие.
БАБАТА Р. Г.: Срещите с детето е много добре да бъдат в моя дом.
Живея сама, свободен е, няма външна намеса. В техния дом са много хора,
включително много често там е и сестрата на К. с нейните деца. Този дом е и
на сестра . Там са много хора, аз няма да мога спокойно да осъществявам
там свижданията и контактите с моя внук. Часовете, които са определени от
16:00 ч., до 18:00 ч., не мисля че са удачни, тъй като синът ми работи в
полицията. По това време е на работа, дали дневна, дали е нощна смяна пак е
на работа, понеже трябва да се приготвя да отиде.
МАЙКАТА К. Т.: От 16:00 ч. до 18:00 ч. е по-добре към настоящия
момент.
Съдът прикани страните към доброволно уреждане на спора след като
изслуша заявеното от тях в с.з.
БАЩАТА Д. Й.: Предвид създалите се обстоятелства не можем да
постигнем споразумение.
БАБАТА Р. Г.: Не можем да постигнем споразумение.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания за
5
въззивната фаза на производството на основание чл. 268 ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.М.: Моля да измените обжалваното решение в частта, в която е
конкретизиран режима на контакти за часовото време, предвид
обстоятелството, че бащата работи, като полицай и неговото време знаем
какво е, на смени, графици, дали е събота или неделя. Също така относно
мястото, което искаме да са срещите, твърдим и желаем срещите с детето да
бъде в нейния дом. Това няма пречки да се осъществи. Социалните
работници са ходили на място, всичко е изрядно, нищо не застрашава
здравето и живота на детето. Относно претенциите за празничните дни, може
и сме съгласни на варианта за отстъпки, да има регулярно виждане извън тези
празнични дни, но да не бъде лишена да го вижда по празниците. Бабите и
дядовците са привързани към внуците, повече отколкото към своите деца.
Нормално е бабата да има желание да се грижи за детето. В състояние е да
полага грижи, здрава е, възрастта й позволява да се грижи. Относно
становището на нейния син, считам, че не мога да го приема като нормално и
да прави сравнение, че майка му, като не го е гледала тя няма да може да
гледа и внучето си. Факт е, че детето ще расте. В този смисъл моля да се
произнесете с решение да има един адаптивен период до 3г. и след 3г., когато
ще има повече възможност да се занимава с него, да го води на куклен театър,
разходки и тогава часовото време е много малко и родителите да не
продължават да присъстват на срещите с бабата. Следва те да бъдат спокойни,
не виждам причина да я изкарват толкова некадърна, лоша, сприхава,
конфликтна личност. Не приемливо е това. Акцентираме върху тази промяна
на режима, малко по-разширен като часово време и за присъствието на
родителите до 3г. на детето, както и да бъде в дома на бабата. Ще бъде и за
двете страни най-добре и най-вече в интерес на детето.
АДВ.С.: Взех становище по тяхната жалба, включително и с отговора.
По отношение на нашата жалба съм изложил подробни съображения по
6
отношение на постановеното решение за допуснати съществени нарушения,
както за липса на мотиви в определена част, така и позоваване на годни
доказателства. Продължавам да твърдя, че СК е определил два режима, ако
беше казал за бабата и за дядото се полага по чл.128 този режим би препратил
към него, но Кодекса не препраща и разширителното тълкуване, което
виждаме в някой решения, поставя въпроса чий интерес е по-засегнат, на
майката и на бащата, отвличайки детето от двата официални празници и
невъзможност да прекарат с него пред интересите на бабата, като четем в
Решение на ВКС за по два часа. Съдът никъде не се е съобразил с
родителския капацитет на бабата и възможности да отглежда детето, с оглед
изложеното от нас. Сприхав, невъздържан характер. Никой не я е гонил на
Великден. Има и свидетелски показания. Там има едно поведение, че не била
поканена и прави скандал, отправя обиди и то изключително пред малолетни
деца. Това ли е поведението на един възрастен човек, твърдейки че може да
възпитава, отглежда деца, още повече че на база на това, че не си е погледнала
детето. През този период от време какво направи, за да чуе внука си и да
разбере нещо за него - загрижената негова баба, тя е загрижена за клин в
отношенията на страните и на ответниците, с оглед на първоначалния брак на
майката. Имаме доказателства, че тя не го приема, още повече че К. има две
деца от друг брак. Потърси ли разум и възможности за постигане на нещо
между тях или тръгна по съдебен ред. Изложил съм изключително
основателни съображения за пороци на съдебното решение. Поддържам ги
изцяло. Моля да уважите жалбата, като от Вас зависи дали ще върнете делото
с оглед липсата на мотиви, като процесуално нарушение, защото такива няма.
Решението, отхвърлителната част не е толкова важна, но ние разбрахме за
режима на контакти в диспозитивната част, а в мотивите няма никой. Още
нещо, изключени свидетелски показания, без да се сочи защо са
заинтересовани, позовавайки се на обяснения пред социален работник, който
няма характера и категорията на свидетел, а има съвсем други задължения.
Моля да уважите жалбата ни и да ни присъдите разноски пред тази
инстанция.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВАВА устните състезания за ПРИКЛЮЧЕНИ.
Съдът ще обяви решението си на 30.03.2023г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8