РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260198/11.03.2022 г., по т.д.№ 618/2021 г., СГС, ТО, VI-10
състав е прекратил по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК *********, дружеството „Лоджик Пропърти“ ЕООД, ЕИК *********, седалище:
с.Казичене, п.к. 1532, бул./ул. Околовръстен път № 414 като е осъдил „Лоджик Пропърти“
ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 – разноски по делото за
заплатена държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лоджик Пропърти“ ЕООД,
което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявения иск като поддържа, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални
нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за
допустимост на предявения иск по чл. 517, ал. 4 във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за
прекратяване на ответното дружество, тъй като било настъпило прекратяване на изп. д. №
20138440401384 по описа на кантората на ЧСИ С. Я. на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, от което ищецът черпел правата си. Съдът неоснователно отхвърлил
доказателственото искане за изискване на изп.д. № 20138440401384 по описа на кантората
на ЧСИ С. Я., с оглед установяване дали е настъпило твърдяното прекратяване на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнително дело № 1384 по описа на ЧСИ С. Я. за 2013 г. било е
образувано по молба вх. № 15925/10.04.2013 г. на кредитора „Първа инвестиционна банка”
АД, с която взискателят поискал да бъде наложена възбрана върху ипотекирания в полза на
банката недвижим имот, собственост на „Динев“ ЕООД, ЕИК *********: поземлен имот с
площ от 2 950 кв. м. съставляващ УПИ XIX-202 от кв. 79, по плана на гр. С., местност „с. К.-
1
промишлена зона север“. Изпълнителни действия по отношение на този имот не били
предприети. Взискателят се присъединил с вземането си по изпълнително дело №
20128520400840 по описа на ЧСИ К. П., per. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, по
което с влязло в сила на 27.11.2013 г. постановление за възлагане му бил възложен
описания недвижим имот. ЧСИ Я. бил уведомен със съобщение изх. № 01655/20.06.2018 г.
за извършената продажба. Към датата на подаване на исковата молба от „С.Г.Груп“ ЕАД, по
изпълнителното производство, от което ищецът като взискател черпи правата си е настъпило
прекратяване по основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съобразно ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и дадените правни разрешения в т. 10 било без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
производство и кога ще направи това. Към датата на исковата молба не било налице висящо
изпълнително производство, по което ищецът да има качеството на взискател. Съдебна
практика по реда на чл. 290 ГПК /пр.: Решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г.
на I т. о. и Решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I т. о., Решение № 104
от 10.07.2014 г., по т.д. № 2144/2013 г. на ВКС и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о./ приемала,
че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за
прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3
ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството
на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението
върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност
на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за
предявяване на този иск. Тези предпоставки били необходими и в хипотезата на чл.517, ал.4
от ГПК /Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о./ при
насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено
изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител за предявяване на иска. Прекратяването на изпълнителното
производство имало за последица отпадане на качеството на ищеца като взискател и
овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, поради което искът
бил недопустим както и образуваното въз основа на него съдебно производство. Съдът се
произнесъл по неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на допуснатите и
събрани доказателства. Мотиви на съда, че частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение били ирелевантни при преценката за допустимост на предявения
иск.
Отделно взискателят поддържа, че не е установено качеството на длъжник на
едноличния собственик на капитала на ответното дружество Г. Т. Д.. С мотивите си съдът
изправил допусната очевидна фактическа грешка от Софийски Районен съд в нарушение на
нормата на чл.247, ал.1 от ГПК. Изпълнителният лист по гр. д. № 3096/2013 г. по описа на
СРС, 73 състав, издаден на 28.03.2013 г., на основание на който е образувано изп.д.№
20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я., от което ищецът черпeл права съдържал пороци.
Изпълнителният лист е издаден срещу длъжника „Гамма Дизайн“ ООД, ЕИК ********* и
поръчителите „Берс“ АД, ЕИК 13178209 /търговец с този ЕИК не съществува в Търговския
регистър при АВп./, „Динев“ ЕООД, ЕИК ********* и Г. Т. Д.. Не била налице пасивна
процесуално-правна легитимация на Г. Т. Д., като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество по настоящото дело. Нито взискателят, нито съдебният изпълнител
разполагали със законови правомощия да изправят допуснати фактически грешки,
непълноти или пороци на изпълнителен лист, издаден от съд, в рамките на неговата
компетентност. Правото на принудително изпълнение било предоставено на лицето, което
изпълнителния лист сочи като кредитор и съответно можело да се упражни срещу лицето,
което изпълнителния лист сочи като длъжник. Субективните предели на изпълнителния
лист следвало да бъдат съобразени от съдебния изпълнител.
Отделно изпълнителният лист бил издаден срещу физическото лице Г. Т. Д., а
не в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Г. Т. Д. не
2
притежавал качеството на длъжник по отношение на кредитора „Първа Инвестиционна
банка” АД, с мотиви, че същите са ирелевантни за настоящия процес. Страни по Договор за
овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005 г. били „Първа
Инвестиционна банка“ АД като кредитодател и дружеството „Гамма Дизайн” ООД, ЕИК
********* като кредитополучател. Договорът бил многократно анексиран за периода от
15.05.2006 г. до 24.02.2012 г. и Г. Т. Д. не бил страна по Договора нито като длъжник
/кредитополучател/ нито като поръчител.
Първоинстанционния съд не бил допуснал до разглеждане и не бил обсъдил в
оспореното решение, релевираното възражение от ответното дружество, че вземането е
погасено по давност спрямо поръчителя Г. Т. Д.. Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД,
чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката/кредитор
„ПИБ“ АД, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
Въззивникът счита, че липсва правен интерес за ищеца да води иска, тъй като
върху дружествените дялове на ответното дружество „Лоджик Пропърти“ ЕООД е наложен
първи по ред запор в полза на кредитора „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК *********, с
размер на вземането 120 341.64 EUR. Запорът е вписан в ТРРЮЛНЦ при АВп. със заявление
№ 20190809124429. Вземането е по изп. д. № 2058410408238 по описа на ЧСИ Н. М..
Запорът върху дружествени дялове, наложен по искане на ищеца, е вписан под №
20201210112348. Дори и да бъде уважен иска на ищеца по настоящото дело, следвайки реда
на привилегиите, той ще се удовлетвори след кредитора „Уникредит Булбанк” АД.
Дружеството било капитал от 500 лева и не притежавало дълготрайни материални активи,
както и дългосрочни финансови активи.
Въззивникът е поискал въззивният съд да допусне до разглеждане
възражението по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и в този случай, че допусне до разглеждане
възражението, на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК, да задължи ищеца да представи следните
писмени документи: 1./ Оригинал на договор за поръчителство подписан от Г. Т. Д. за
задълженията по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-АА-
0523/28.01.2005 г.; 2./ Оригинал на договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 00РО-
АА- 0523/28.01.2005 г., ведно с анексите към същия, от който да се установява датата на
падежа на вземането,; 3./Оригинал на уведомление, ведно с разписка за получаването му,
отправено до кредитополучател „Гамма Дизайн“ ООД по договор за овърдрафт по
разплащателна сметка № 00РО-АА-0523/28.01.2005 г. за предсрочна изискуемост на
дълга,4./ Оригинал на уведомление, ведно с разписка за получаването му, отправено до Г. Т.
Д.. Моли с оглед релевираните твърдения и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивният
съд да изиска изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я..
Въззиваемия „С.Г.Груп“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното с
нея решение да бъде потвърдено. Счита възраженията на ответника извън предмета на дело
и от друга страна - преклудирани, доколкото срещу Г. Т. Д. има влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по гр.д. № 3096/2013 на Софийски районен съд. Съдът, разглеждащ
производството по иск по чл. 517, ал .4 ГПК, следвало единствено да извърши преценка,
налице ли е висящо изпълнително производство, вписан ли е запор върху дружествените
дялове на длъжника по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ и овластен ли е взискателя
надлежно по реда на чл. 517 ГПК. В процесния случай предпоставките били налице. Дали Г.
Т. Д. има качеството поръчител или солидарен длъжник и дали вземането спрямо него е
погасено по давност са въпроси, относими към евентуален иск по чл. 439 ГПК, а не и към
иск по чл .517 ГПК. Възражението, че длъжникът бил индивидуализиран погрешно с друго
презиме- Г. Т. Д., вместо Г. Т. Д. било неоснователно, тъй като лицето било достатъчно
индивидуализирано със своя единен граждански номер - ********** като погрешното
посочване на презимето не променяло лицето, индивидуализирано с ЕГН. Неоснователни
били възраженията за липса на правен интерес.
3
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване ответното дружество „Лоджик Пропърти“ ЕООД поради
изпълнение, насочено върху дяловете на едноличния собственик на капитала – Г. Т. Д. в
дружеството, предявен от „С.Г.Груп“ ЕАД. Ищецът твърди, че е универсален
правоприемник на „С.Г.Груп” ЕООД и че е кредитор на Г. Т. Д.. За събиране на вземането
било образувано изп.д.№ 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ ***. Вземането
било в размер на 488 957.50 лева - главница, ведно със законната лихва за периода
24.01.2013 - 16.04.2021 г. в размер на 408 345.59 лева; мораторна лихва от 85 687.03 лева,
разноски в размер на 17 689.33 лева и 6 500 лева - разноски по изпълнителното дело.
Поддържа, че вземанията не са удовлетворени към подаването на исковата молба.
Съдебният изпълнител наложил запор върху дружествените дялове на Г. Т. Д. в „Лоджик
Пропърти“ ЕООД, вписан с вх. № 20201210112348 в ТРРЮЛНЦ. С постановление на ЧСИ
С. Я. изх. № 14166/2.04.2021 г. „С.Г.Груп“ ЕАД било овластено да предяви иска срещу
„Лоджик Пропърти“ ЕООД.
Ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че същият е
недопустим, поради наличие на друг кредитор с вписан залог – „Уникредит Булбанк”.
Твърди се че „С.Г.Груп“ ЕАД няма качеството кредитор на едноличния собственик на
капитала на ответника „Лоджик Пропърти” ЕООД. Изпълнителния лист, издаден по гр.д. №
3096/2013 г. не сочел като длъжник Г. Т. Д., а лицето Г. Т. Д.. Г. Д. не бил длъжник на
„С.Г.Груп“ ЕАД, тъй като по договора за овърдрафт по разплащателна сметка страни са
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Гамма Дизайн“ ООД, а Г. Т. Д. не бил нито
кредитополучател, нито поръчител. Оспорва се и наличието на висящо изпълнително дело
поради прекратяването на изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я. по силата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия, на 27.11.2015 година.
Ответникът прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането
по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3096/2013 г., на основание на което е образувано
изп. д. № 1384/2013 година, по аргумент от чл. 147 от ЗЗД.
С постановление за овластяване на взискател по чл.517, ал.4 от ГПК изх.№
14166/02.04.2021 г., издадено по изп.д. № 20138440401384, ЧСИ С. Я. е овластил „С.Г.Груп“
ЕАД в качеството му на взискател по изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я. да
предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяване на търговско дружество „Лоджик
Пропърти“ ЕООД. ЧСИ С. Я. се е мотивирал с това, че изпълнителното дело е образувано по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3096/2013 г. по описа на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 73 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, с който Г. Т. Д. ЕГН ********** е осъден да заплати в режим на солидарност на
„Първа инвестиционна банка“ АД главница в размер 488 957.50 лв., със законна лихва в
размер 408 345.59 лв. за периода от 24.01.2013 г. до 16.04.2021 г.; 85 687.03 лв. теолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н. и 17 689.33 лв. присъдени разноски, 6 500
лв. разноски по изпълнителното дело, което вземане е цедирано на „С.Г.Груп“ ЕАД като по
молба на взискателя е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала
на „Лоджик Пропърти“ ЕООД.
Представен е изпълнителен лист от 28.03.2013 г., издаден въз основа на
заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3096/2013 г. по описа на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 73 състав, с който Г. Т. Д. ЕГН ********** е осъден да
заплати в режим на солидарност с „Берс“ АД, „Динев“ ЕООД, на „Първа инвестиционна
банка“ АД 250 000 евро главница, заедно с лихва за периода от 24.01.2013 г. до изплащане
на вземането; договорна лихва по раздел V, т.8 от договор за овърдрафт от 28.01.2005 г. с 10
бр. анекси в размер 27 806.41 евро за периода от 25.02.2012 г. до 21.01.2013 г., наказателна
лихва по раздел VIII, т.16 от същия договор в размер 11 998.67 евро за периода от 31.05.2012
г. до 23.01.2013 г.; комисиона по т.4 от анекс № 10/24.02.2012 г. в размер 256 евро;
4
комисиона по раздел VI, т.11 от договора в размер 3 750 евро и разноски – 11 492.89 лв.
държавна такса и 6 196.44 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнителното производство по изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ
С. Я. е образувано по молба от 10.04.2013 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, с която е
поискано налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот,
собственост на „Динев“ ЕООД, ЕИК *********: поземлен имот с площ от 2 950 кв. м.
съставляващ УПИ XIX-202 от кв. 79, по плана на гр. С., местност „с. К.-промишлена зона
север“.
Със съобщение изх.№ 01655/20.06.2018 г., изпратено от ЧСИ К. П. по изп.д.№
20128520400840, ЧСИ С. Я. по изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я. е уведомен
във връзка с удостоверение, изх.№ 70664/12.11.2013 г. за присъединяване на „Първа
инвестиционна банка“ АД, че с влязло в сила на 27.11.2013 г. постановление за възлагане на
ипотекарния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД е възложен недвижимия имот,
собственост на „Динев“ ЕООД, ЕИК *********: поземлен имот с площ от 2 950 кв. м.
съставляващ УПИ XIX-202 от кв. 79, по плана на гр. С., местност „с. К.-промишлена зона
север“ за сума в размер 310 000 лева и изпълнителното производство е прекратено с влязло в
сила постановление на 07.07.2017 г.
Със съобщение по изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я., получено
от Г. Т. Д. на 14.08.2019 г. същият е уведомен, че по делото като взискател е конституирано
„С.Г.Груп“ ЕАД.
По делото е постъпил препис от изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С.
Я..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК, който е специален и
предвижда прекратяване на търговски дружества по ред, различен от предвидения в чл. 155,
т. 1 , 3 от ТЗ. Разпоредбата регламентира реда за принудително изпълнение върху всички
дялове на едноличния собственик на капитала в едно търговско дружество. За да бъде
уважен този иск, следва да са налице всички елементи на сложния фактически състав:
ищецът да е взискател по едно образувано и неприключило чрез плащане изпълнително
дело; да е предприето принудително изпълнение, насочено върху всички дялове на
ответното дружество; да е наложен запор върху дружествените дялове, който е вписан в ТР
към АВ; да е налице изрично овластяване от страна на съдебния изпълнител кредиторът да
предяви иск за прекратяване на дружеството и да не е налице удовлетворяване на
взискателя.
Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради
бездействие на кредитора настъпва по право, и издаването на нарочен акт от ЧСИ е
ирелевантно за настъпване на посочените последици. По делото е представено
постановление за възлагане по чл. 517, ал.4 от ГПК от ЧСИ С. Я. по ИД 20138440401384, с
което се овластява ищецът да предяви иска, предмет на делото и постановление за налагане
на запор върху дяловете на Г. Д. в ответното дружество през 2020 г., като запорното
съобщение е от 16.10.2020 г. Следователно са налице доказателства за това, че изп.д. №
20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я. е било и е висящо към 2020 г. и 2021 година като в
неговите рамки ЧСИ, упражнявайки законовите си правомощия по осъществяване на
принудително изпълнение, на основата на издадения изпълнителен лист, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, е издал посочените постановления.
Върховният касационен съд в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по
описа за 2020 година е посочил при какви условия и кога настъпва перемпцията. С
решението е прието, че тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
5
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен
способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ /може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и
др./. С решението е направено е разграничение между перемпцията и давността като е
посочено, че перемпцията е без правно значение за давността. Изяснено е, че общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. За
настоящият казус е от изключително значение становището на Върховният касационен съд,
изразено в посоченото решение, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
При изложените мотиви съдът намира, че постановлението за овластяване на
кредитора за водене на дело по реда на чл.517, алр.4 е редовно съставено и обосновава
допустимост на настоящото производство.
От събраните по делото писмени доказателства и от извършената справка по
партидата на „Лоджик Пропърти“ ЕООД в Търговски регистър към Агенция по
вписванията, се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2013 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
3096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, е
образувано изп.д. № 20138440401384 по описа на ЧСИ С. Я.. Взискател по това
изпълнително дело е ищецът „С.Г.Груп“ ЕАД, а длъжник е Г. Т. Д. , който е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество. Принудителното изпълнение по делото е
насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е наложен запор върху
тях, вписан в ТР към АВ по партидата на дружеството на 10.12.2020 г. Предвид липсата на
последвало удовлетворяване на вземанията, с Постановление на съдебния изпълнител
взискателят е изрично овластен от съдебния изпълнител да поиска по съдебен ред
прекратяване на ответното дружество.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за
прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК. По делото се
установи, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по изп.д. № 20138440401384
по описа на ЧСИ С. Я., по което изпълнението е насочено върху дяловете на ответника,
които дялове представляват 100 % от капитала на ответното дружество. Наложен е запор
върху тези дружествени дялове, който е вписан в ТР към АВ. Има нарочно постановление на
съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на
дружеството.
Ответникът, съобразно носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал.
1 от ГПК, не ангажира никакви доказателтва, че е изплатил на взискателя вземането, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело. Правилата за
6
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които
не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са
осъществени.
Предвид изложеното, Съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Неотносимо към предмета на спора е релевираното от въззивника възражение
за погасяване по давност спрямо поръчителя Г. Т. Д. на вземането, индивидуализирано от
изпълнителния лист, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение бил изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
подлежащото на принудително изпълнение вземане не е предмет на настоящото дело.
Въззивният съд напълно споделя становището на първоинстанционния съд по
отношение допуснатата техническа грешка в издадения изпълнителен лист по гр. дело
3096/2013 г. по описа на СРС, 73 състав при индивидуализирането на Г. Т. Д., ЕГН
********** като в изпълнителеният лист от 28.03.2013 г. по гр. дело 3096/2013 г. по описа
на СРС, 73 състав, същия фигурира като Г. Т. Д.. От значение в случая е направената
индивидуализация и с ЕГН – **********. Едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е лицето Г. Т. Д., с ЕГН **********, видно от справка по партидата на дружество
в ТР. Съгласно чл. 11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация единният граждански
номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически
лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят
еднозначно, за разлика от името, което може и да не е уникално. Приемайки това
първоинстанционният съд не е отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка при
издаване на изпълнителният лист, а е приел, че независимо от допуснатата грешка,
физическото лице е индивидуализирано в достатъчна степен с неговото ЕГН.
Същото е становището на въззивният съд по отношение допуснатата грешка в
постановлението за възлагане в изписване на наименованието на ответното дружество
/вместо Лоджик пропърти ЕООД е посочено, че се касае за Лоджистик Пропърти ЕООД/.
Дружеството е индивидуализирано с ЕИК *********, което е индивидуализиращ елемент на
всеки търговец, и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите
лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с
нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по глава втора "а" на ТРРЮЛНЦ
(чл. 23 от ЗТРРЮЛНЦ). Този идентификационен код се определя при регистрирането на
дружеството, по специално посочен начин в закона и Наредба 1 от 14 февруари 2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел и не се променя до заличаване на лицето от регистъра. Т.е при съвпадане
на ЕИК, е безспорно установено съвпадане на ответното дружество и търговецът, за
прекратяване на който е издадено постановлението по чл. 517, ал.4 от ГПК.
Въззивният съд намира неоснователно становището на въззивника, че тъй като
изпълнителният лист не е издаден срещу Г. Д. като едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, а срещу физическото лице Г. Д., то искът е недопустим, тъй като е
насочен към лице, което няма качеството длъжник. Тук отново следва да се припомни
същността на предявения конститутивен иск, която бе обсъдена по-горе в мотивите. Целта
на текущото производство е осигуряване възможност на взискателя да се удовлетвори от
всички активи на това физическо лице Г. Д., в това число и чрез насочване на изпълнението
върху ликвидационния дял на това физическо лице от дружествата, в които то е съдружник
или едноличен собственик на капитала. От друга страна въпросът дали Г. Д. има задължения
като поръчител е ирелевантен за настоящия процес. От значение е наличието на
изпълнителен лист, обосноваващ процесуалната законосъобразност на изпълнителното
производство и легитимиращ страните, посочени в него – взискател и длъжник, наличието
на висящо изпълнително производство въз основа на този изпълнителен процес, и надлежно
овластяване на взискателя.
Неоснователно е възражението за липса на правен интерес от водене на
делото, тъй като при конститутивните искове правният интерес е винаги налице и това е
7
настъпването на правната промяна, която се цели с него. Винаги, когато ищецът твърди, че в
негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е
налице интерес от водене на иска, тъй като ищецът не разполага с друг път за
осъществяване на целената правна промяна.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно постановено.
По направените разноски:
Предвид изхода на делото тежестта за направените по него разноски следва да
се носи от въззивника, който следва да заплати на въззиваемия направените от него такива –
600 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и в тази връзка съдът намира неоснователно
направеното възражение за прекомерност, тъй като разноските са в посочения в чл.7, ал.1,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер.
Воден от горното, съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260198/11.03.2022 г., по т.д.№ 618/2021 г., СГС,
ТО, VI-10 състав.
ОСЪЖДА „Лоджик пропърти“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8