№ 357
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212219 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Б. А. с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № BG2023/5800-769/НП/04.04.2024г., издадено от Георги Калоферов
Георгиев – Заместник - директор на Митница – София към Агенция „Митници“, с което на
въззивника е наложено наказание „Глоба” в размер на 2 990,00 лв. /две хиляди деветстотин
и деветдесет/ лева за извършено нарушение по чл. чл. 233 ал. 1, вр. ал. 3 от Закона за
митниците (ЗМ) и на основание чл.233, ал.6 от ЗM в полза на държавата е отнет предметът
на нарушението – 23 (двадесет и три) стека по 10 броя кутии или общо 230 (двеста и
тридесет) броя кутии цигари марка „DUNHILL“ (общо 4600 къса), облепени с валиден
бандерол за платен акциз в Република България.
В депозираната жалба е формулирано искане за намаляване размера на определената
глоба.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б – САК,
който пледира за отмяна на наказателното постановление (НП), поради неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, тъй като не
са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
тази връзка сочи, че санкционираният субект е бил лишен от възможност да декларира
акцизните стоки. Счита, че неправилно е индивидуализирано времето на извършване на
деянието, тъй като съгласно представената справка от масивите на АИС-Граничен контрол
бил отразен запис на излизане от територията на Република България през ГКПП „Аерогара
София“ на 11.11.2023 г., в 10:16 ч., а в искането за извършване на съвместна проверка бил
записан като час „11:05 часа“. Отбелязва, че от протокола, в който са отразени
обстоятелствата по предприетата контролна дейност, не ставало ясно по какъв начин е
установено, че задържаните стоки са се намирали в багажа на доверителя му. Процесуалният
1
представител на жалбоподателя отчита като порок липсата на описан субективен елемент на
нарушението. Приема за съществено ограничаваща правото на защита поправката,
извършена от наказващия орган в наказателното постановление, на номера на протокола за
проверка, посочен в акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Обсъжда
отсъствието на конкретика в АУАН и НП относно броя на късовете цигари, които
санкционираният субект е имал у себе си и доколко допустимото количество от 200 къса
цигари, е било включено в обобщените от митническите органи 4600 такива. Процесуалният
представител навежда и възражение, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за деяние, което не било съставомерно поради противоречие
между описанието на нарушението, като завършило на стадия на опита и неговата правна
квалификация – за довършена контрабанда. Твърди, че пренасяното количество цигари е
било за лично ползване от доверителя му. В подкрепа на своите съждения цитира
разпоредбата на чл. 1, т. 21, б. „б“ от Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на
Съюза. Претендира за присъждане на разноските, сторени в хода на производството за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. С, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че при съставянето на АУАН не са
допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление. Приема за безспорно доказан фактът, че жалбоподателят е преминал през
зелен коридор, с което е демонстрирал намерението си да не декларира пренасяните от него
стоки. В тази връзка сочи, че митническите служители нямат задължение на зелен коридор
да приканват лицата към деклариране. Счита, че по делото е установено, че багажът
принадлежи на жалбоподателя, посредством данните, които са били отразени върху
залепения на него багажен етикет. Сред доказателствата не открива такива, от които би
могло да се изведе, че въззивникът е преминал през границата на страната в по- ранен час от
този, отразен в процесуалните документи, което да обуславя противоречие в обвинителната
теза. Счита за неоснователно и твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя относно липсата на елементи от субективната страна на извършеното
административно нарушение. Застъпва становище, че предприетата от наказващия орган в
НП поправка на объркания в АУАН номер на констативния протокол, не опорочава
законосъобразността на административнонаказателната процедура, доколкото се касае за
техническа корекция. В тази връзка приема, че в двата процесуални акта са описани в
пълнота елементите от обективната и субективната страна на предявеното административно
нарушение, което гарантира правото на защита на санкционираното лице. Процесуалният
представител на въззиваемата страна намира за опровергано твърдението на жалбоподателя,
че иззетите акцизни стоки са били предназначени за лично ползване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.11.2023 г. свид. А. И., заемаща длъжност „старши митнически инспектор“,
изпълнявала служебните си задължения на Летище София, Терминал 2, в салон
„Заминаване“, до митнически пункт „Летище София-пътници“. На мястото били обособени
2
два коридора за преминаване на пътуващите - „Зелен коридор – нищо за деклариране“ и
„Червен коридор – за деклариране“. Всеки от участъците бил обозначен с цветен сигнал,
светеща табела и подова маркировка. Била поставена на видно място и информационна
табела, указваща режима на преминаване през съответния коридор.
Около 10:30 часа, на 11.11.2023 г., в салон „Заминаване“ се явил жалбоподателят Д. Б.
А., който бил регистриран пътник за полет № FR1731 от София (България) до Лондон
(Кралство Великобритания). Той се насочил и преминал през „Зелен коридор - нищо за
деклариране“.
По същото време, служители на дирекция „Сигурност“ към „СОФ Кънект“ АД
(лицензиран летищен оператор), след проверка на скенер, подали сигнал към митническите
органи, че в чекирания багаж на А. се съдържат акцизни стоки – цигари, чийто износ,
съгласно чл.33, ал.2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, бил забранен.
По повод постъпилата информация длъжностните лица към Главна дирекция
„Гранична полиция“ отправили искане за съвместна проверка до Началника на митнически
пункт „Аерогара София“. Извършването й било възложено на свид. А. И. и колегата й ТБН.
Двамата поканили Д. А. в специализирано помещение, където пристъпили към проверка на
регистрирания на негово име багаж. Върху последния бил прикрепен багажен етикет, който
съдържал номер и дата на полета, имената на пътника, номер на багажния етикет и два
информационни баркода. В присъствието на жалбоподателя куфарът му бил отворен и
претърсен. В него били установени 23 (двадесет и три) стека, всеки от които се състоял от 10
броя цигарени кутии, всяка от които съдържала по 20 къса цигари. Общото количество
цигари възлизало на 4600 къса. Потребителските опаковки, върху които се наблюдавали
отличителните белези на марката “DUNHILL”, били облепени с валиден бандерол за платен
акциз в Република България, с обозначена единична цена от 6,50 лв.
За действията, предприети в хода на проверката, митническите органи съставили
протокол с №23BG005106M042263 / код на МУ/ГКПП BG005106 / 11/11/2023 г., с който
намерените във владението на въззивника акцизни стоки, чийто износ бил забранен, били
иззети. Като приложение към този документ за задържането на цигарите била съставена и
разписка с №23014863. Книжата били подписани от служителите, участвали в контролната
дейност и от жалбоподателя, който вписал в тях, че няма възражения.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от Закона за митниците, в хода на контролната дейност
били изискани писмени обяснения от въззивника. В тях той споделил, че откритите в
личния му багаж стекове цигари е закупил от гр.София и са предназначени за лично
ползване.
При така установените факти свид. А. И. преценила, че е извършено нарушение на
разпоредбите на Закона за митниците (ЗМ). В присъствието на двама свидетели и на
жалбоподателя на 11.11.2023 г. тя съставила акт за установяване на административно
нарушение, в който били възпроизведени обстоятелствата по проверката, фактическото
описание на нарушението (опит да пренесе през държавната границата на Република
България, без знанието и разрешението на митническите органи конкретно посочени като
вид и брой акцизни стоки без бандерол) и неговата правна квалификация по чл.233, ал.1, вр.
ал. 3 от ЗМ. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите по него. Препис от него
бил предоставен на нарушителя, който се запознал със съдържанието му. А. го подписал, без
да вписва възражения в него. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С приемо- предавателен протокол рег. №149/17.11.2023 г. цигарените изделия били
оставени на съхранение в митнически склад, за което била оформена складова разписка –
**********/17.11.2023 г.
За нуждите на инициираната административнонаказателна процедура комисия,
назначена със заповед на директора на ТД „Митница София“, със становище, рег. №32-
3
794545/27.03.2024 г., в съответствие със стойностите в Публичен регистър за цените на
тютюневите изделия, определила продажната цена на акцизните стоки, която възлизала на
обща стойност от 1495,00 лева.
На 04.04.2024 г., въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено атакуваното наказателно постановление № BG2023/5800-769/НП/04.04.2024г.
от заместник - директора на ТД „Митница София“, с което на Д. А. било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 2990,00 /две хиляди деветстотин и деветдесет/ лева за
нарушение на чл. 233, ал.3, вр. ал. 1 от ЗМ. На основание чл.233, ал.6 от ЗМ предметът на
нарушението (кутиите с цигари) бил отнет в полза на държавата. Препис от санкционния акт
бил връчен на въззивника на 01.08.2024г., видно от инкорпорираната в него
разписка.
Описаната фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на събрания
по делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства - показанията на свид.
А. И. И., както и от приетите по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства:
Заповед № ЗАМ-230/32-748753/21.02.2024 г. на Директора на Агенция „Митници”, служебна
бележка с peг. №32-793426/27.03.2024г. по описа на ТД „Митница София“, приемо-
предавателен протокол с peг. № 149 от 17.11.2023 г. по описа на ТД „Митница София“,
складова разписка с №********** от 17.11.2023 г. по описа на ТД „Митница София“,
протокол за извършена митническа проверка (ПИМП) № 23BG005106M042263/11.11.2023 г.
по описа на ТД „Митница София“, разписка №23014863 от 11.11.2023 г. към протокола от
проверката, искане за извършване на съвместна проверка № 317 от 11.11.2023 г. по описа на
ГД „Гранична полиция“ - МВР, багажен етикет №**********/SEQ 0124, писмено обяснение
от Д. А., писмен отговор от ТД „Митница София“, с вх.№332710/21.10.2024 г. и справка от
Главна дирекция „Гранична полиция“ от информационния фонд АИС „Граничен контрол“.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля И. установената в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло. Показанията й са подробни и логични.
Кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, както и с описателната
част на АУАН и НП, като спрямо фактите, удостоверени в тези документи, се явяват
еднопосочни. Свидетелката е била пряк участник в извършената митническа проверка,
позволило й да изгради непосредствени впечатления относно обстоятелствата, при които е
бил спрян Д. А.. Категорична е , че контролната дейност е предприета съвместно с органите
на ГД „Гранична полиция“ и е резултат от подаден сигнал за установена неправомерност.
Тези твърдения разкриват синхрон с приложеното по делото искане за осъществяване на
съвместна проверка и изготвените в хода на последната документи. Конкретното
съдържание на чекирания багаж на А., възпроизведено в показанията на И., кореспондира с
удостовереното в приложените към административната преписка протоколи и разписки към
тях, позволяващи индивидуализация на иззетите стоки и проследяване на тяхното движение
след намесата на контролните органи. Несъмнено от така изготвените книжа, подписани от
участниците в контролната дейност, включително и от въззивника, е установена и
собствеността на цигарените изделия. Признание за този факт се открива и в писмените
сведения, изхождащи от самия жалбоподател, подкрепени от представения по делото
багажен етикет с идентификационни данни. В тази връзка съдът не приема за позовано
върху обективна доказателствена основа възражението на жалбоподателя, че не е изяснен
въпросът относно местонамирането на описаните в протокола за проверка 4600 къса цигари.
Гласните изявления на свид. И. убеждават и относно обстоятелството, че Д. А. е
преминал през „Зелен коридор – нищо за деклариране“, въпреки съзнанието за наличните в
багажа му забранени за износ стоки. Значимо за изводите относно обсъжданите факти се
явява предоставеното от актосъставителя описание на коридорите, обособени в сектора за
заминаване и техните разграничителни обозначения, включващи цветови сигнали,
маркировка, указателни табели и табла с информация за допустимите за пренос вещи,
4
предложени на гражданите на пет различни езика. Предвид изложеното, за тази съдебна
инстанция лишени от основание се явяват доводите на жалбоподателя за ограничената му
възможност да извърши коректно деклариране на данни, изискуеми съгласно митническото
законодателство, включително и информиран избор на поведение. А. е бил поканен от
митническите органи за извършване проверка именно в резултат на решението си да
премине през „Зелен коридор-нищо за деклариране“, въпреки че скенерите са отчели
забранени за износ вещи в личния му багаж.
Като относима към предмета на доказване и ползваща изводите по фактите се
възприема приложената по делото разписка с № 23014863, изготвена към протокола за
извършената проверка. От нея се черпят доказателствени данни относно реда, по който са
били приобщени иззетите веществени доказателства, техните видови характеристики - 4600
къса цигари, носещи марката “Dunhill”, чиито опаковки са били облепени с валиден
български бандерол, както и лицата, участвали в извършеното действие. Отразените в
обсъждания документ обстоятелства пряко кореспондират с показанията на свид. И. относно
етапите на извършената проверка, констатираното в нейния ход, инкриминираните акцизни
стоки. Същите са в унисон и с приемо-предавателния протокол и изготвената впоследствие
складовата разписка, с която вещите са били предадени за съхранение.
Съдът от първа инстанция, кредитира като писмено доказателство и справката,
изготвена от Главна дирекция „Гранична полиция“, съдържаща информация за предприетите
от Д. А. задгранични пътувания в периода 01.01.2014 - 05.11.2024 г. Този документ разкрива
синхрон с останалите писмени документи, събрани по делото и потвърждава сведенията, че
на 11.11.2023 г. въззивникът е предприел пътуване в посока Кралство Великобритания.
Съдът обаче се дистанцира от анализа на вписаните в нея данни, предложен от процесуалния
представител на жалбоподателя, тъй като не счита, че те опровергават твърденията на
административнонаказващия орган относно факта на извършеното нарушение.
Действително, в записите е отразено излизане на А. от Република България на 11.11.2023 г, в
10:16 часа. Този факт обаче не е поставен в противоречие с фактическите твърдения,
залегнали в АУАН и НП относно времето на извършена спрямо въззивника проверка. Това е
така, доколкото данните, вписани в електронния регистър, съответстват единствено на
времето на реализиран спрямо жалбоподателя паспортен контрол при зона „Зелен коридор“,
с който обаче не приключва дължимата проверка преди фактическото пресичане през
границата, което е довършено едва след успешното преминаване през митнически контрол и
на чекирания от пътника багаж. Видно от отразеното в АУАН и НП, сигналът за съдържащи
се акцизни стоки е бил получен около 10:30 часа, на 11.11.2023 г., очевидно едва след като
чекираният от А. двадесет килограмов куфар е станал обект на рентгенова проверка. По
този повод именно е предприет и митническият контрол, обективно следващ във времето
документалната проверка и когато именно са констатирани обстоятелствата, отразени в
процесуалните актове.
Съдът не намира основание да изключи от масата на доказателствата и служебна
бележка за изчислената обща продажна цена на иззетите забранени за износ акцизни стоки.
Същата е изведена при съобразяване на стойностите в Публичен регистър на цените на
тютюневите изделия. Доколкото се касае до проста математическа сметка, не е необходимо и
използването на специални знания за нейното извършване в рамките на допълнителна
експертиза.
Съдът възприема като основа за своите фактически установявани и изводи и
приложените към административната преписка заповед на директора на ТД „Митница
София“ писма и обратни разписки, доколкото те са свързани с материалната компетентност
на участвалите в производството органи и с реда за връчване на издаденото наказателно
постановление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
5
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
В конкретния случай съдът приема, че актът е съставен от компетентно лице, черпило
своите правомощия по силата на закона (чл.230 от Закона за митниците). Наказателното
постановление е издадено от заместник – директор на ТД „Митница София“, с делегирани
правомощия чрез заповед № ЗАМ-230/32-748753/21.02.2024 г. на Директора на Агенция
„Митници”, издадена на основание чл.231 от ЗМ.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между установените с АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстановката, в която е извършено, са
описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на чл.233,
ал. 3, вр. ал.1 от ЗМ. Ясно е формулирано изпълнителното деяние – пренасяне на стоки през
държавната граница, ведно със стадия – опит, до който е достигнала реализацията на
същото. Така подбраната квалификация напълно съответства и на описаната фактология.
Доколкото изрично отговорността на въззивника е ангажирана за опит за административно
нарушение и съобразно общата дефиниция за този стадий на противоправна дейност,
уредена в НК, приложима по силата на чл.11 от ЗАНН в настоящото производство, става
ясно, че предявената на въззивника форма на вина се явява прекият умисъл. Упоменато е и
квалифициращото обстоятелство, уредено с ал. 3 от цитираната разпоредба, касаещо вида на
предмета на административното нарушение, а именно забранени за износ акцизни стоки –
цигари. Не се пораждат съмнения, че органите са визирали цялото пренасяно количество
цигарени късове. То в своята цялост и с оглед количествените си измерения се явява предмет
на нарушение. Налага се извод, че е спазен регламентираният от нормите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН минимален обем от информация, като се разкрива пълно и безпротиворечиво
единство между установените обстоятелства и подвеждането им под съответната правна
норма на материалния закон, действала към момента на извършване на деянието. Очертан е
кръгът от доказателственорелевантни факти, позволяващи недвусмислено да се възприеме
волята на актосъставителя и на наказващия орган.
В отговор на възраженията на жалбоподателя, този съдебен състав не споделя като
като проявление на съществено процесуално нарушение извършената от наказващия орган
поправка на номера на протокола за извършена проверка, неправилно въведен в
констативно- съобразителната част на АУАН. Касае се за цитирано от органите
доказателство в процеса, поставено в основата на техните изводи, описанието на което не е
6
сред съществените реквизити на иницииращия административнонаказателната процедура
документ. Още повече при липса на легално разрешение за елементите на нарушението да се
препраща към книжа, приобщени към административната преписка. Отсъствието на изрично
изброяване или погрешното въвеждане на материалите, събрани в хода на проверката,
предхождаща действията по чл.40-43 от ЗАНН, не възпрепятства възможността на
нарушителя да се запознае с тях в по- късен етап от процеса и съответно да съобрази своята
процесуална позиция. Значение за изграждане на неговата защитна теза разкрива единствено
възпроизвеждането на изискуемите признаци от фактическия състав на нарушението, които
в случая са изложени в своята цялост. В духа на споделените аргументи, според настоящия
съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да
организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано „административнонаказателно
обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок. Ето защо са
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. А. е ангажирана за
нарушение по чл. 233, ал.3, вр. ал. 1 от ЗМ, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2 990,00 лв. /две хиляди деветстотин и деветдесет/ лева. Цитираният
законов текст към датата на установяване на нарушението и издаване на НП запретява
пренасянето или превозването на стоки през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи. Съобразно принципа, заложен в декларативната
разпоредба на чл. 9, ал. 2, б. „а“ от ЗАНН, законодателят е предвидил в чл. 233, ал. 1 от ЗМ
наказание и за опит за пренасянето или превозването на стоки през държавната граница, без
знанието и разрешението на митническите органи, когато деянието не съставлява
престъпление. В ал. 3 от текста, като квалифициращо деянието обстоятелство, от обективна
страна е установен особен предмет нарушението, а именно забранени за износ акцизни
стоки.
Съгласно чл. 269, ал. 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския Парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, съюзните
стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят
под режим износ. Разпоредбата на чл. 158 от Регламента урежда, че всички стоки,
предназначени да бъдат поставени под митнически режим износ, се обхващат от митническа
декларация, подходяща за конкретния режим. В унисон с европейското законодателство, в
чл. 66, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е установено задължение за правните субекти да
декларират всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим. Към тази
категория, като акцизни стоки, спадат и тютюневите изделия. Същевременно, ограничения в
техния режим са уредени с текста на чл. 33, ал. 2 от Закон за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия (ЗТТСИ), в който се съдържа забрана за износ на тютюневи
изделия, облепени с български бандерол, каквито са и цигарените късове, предмет на
настоящото административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Делегиран Регламент на
Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на
Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на МКС, митнически декларации за износ може да се правят в устна форма,
когато се отнасят за стоки с нетърговски характер или за стоки с търговски характер, при
7
условие, че стойността им не надвишава 1 000 EUR или нетната им маса не надвишава 1 000
кг. Дефиниция на понятието „стоки с нетърговски характер“ е въведена в чл. 1, т. 21, б. „б“
от делегирания регламент. Съгласно същата, това са стоки съдържащи се в личния багаж на
пътници, когато имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично
ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят
или изнасят с търговска цел. В процесния случай обаче установеният брой кутии цигари е
230, което значително надвишава количеството за лична употреба, каквато се твърди от
въззивника в противовес на фактическите установявания на административните органи.
Поради това и предвид ограничението, предписано от чл. 33, ал. 2 от ЗТТСИ и чл. 142, ал. 1,
буква „в“ от Делегирания регламент, цитираната разпоредба на чл. 137, ал. 1 от същия
регламент не следва да бъде прилагана. Въз основа на горните съображения се налага извод,
че тютюневите изделия в багажа на жалбоподателя А. са подлежали на деклариране с
митническа декларация. Този факт е породил и задължението за него да премине през
„Червен коридор – за деклариране“, като зона за митнически контрол, доколкото
установените в багажа му късове цигари не са се отнасяли към стоките с нетърговски
характер и са били обект на забрана за износ, по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗТТСИ.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят, на
посочените в процесуалните актове дата и място противоправно е направил опит да пренесе
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на
акцизните стоки, предмет на нарушението. Полетът на Д. А. е бил за Кралство
Великобритания, която се явява трета страна за Европейския съюз по смисъла на чл., т. 11, б.
„в“ от цитирания по- горе Делегиран регламент. Поради това за пътника е съществувало
задължение да декларира пренасяните от него тютюневи изделия, като безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че той не е сторил това. Деянието му е
останало във фазата на опита, поради факта, че макар спрямо него да е била извършена
документална проверка (граничен контрол), в хода на впоследствие протичащата такава на
неговия багаж (митнически контрол), инициирана въз основа на подадената до
митническите органи информация, са установени и иззети цигарите, предмет на
административното нарушение, което е попречило за фактическото им пренасяне през
границата на Република България. Предприетото от дееца е останало недовършено, поради
независещи от него причини, тъй като действията на митническите органи, при които са
открити вещите, е станало по силата на властническите им правомощия и независимо от
волята на жалбоподателя. По този начин, А. е осъществил опит към митническа
контрабанда, по смисъла на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал неговата административнонаказателна
отговорност.
От субективна страна А. е извършил нарушението виновно, при форма на вина
умисъл. Изводът се налага, доколкото му е вменен опит към извършване на
административно нарушение. Съгласно дефиницията, въведена с разпоредбата на чл.18, ал.1
от НК, този стадий на противоправна дейност се осъществява винаги при форма на вината
пряк умисъл. Правилото намира приложение и в конкретния случай по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН и доколкото в ЗАНН не са предвидени особени
предписания. Както беше отбелязано при анализа на доказателствения материал,
въззивникът е получил информация за необходимостта от деклариране на стоките при
чекиране на своя багаж, предвид и съществуващите ясни обозначения за действащите
забрани и ограничения при износ, а пред зоната "Зелен коридор", в която същият е бил
навлязъл, е бил поставен надпис "Нищо за деклариране" и информационни табели за
прилагания режим. Същевременно, в нито един момент, предхождащ или съпътстващ
проверката на митническите органи, привлеченото към отговорност лице не е заявило, че
притежава стоки за деклариране. Всички тези обстоятелства напълно съзнателно и
8
тенденциозно са били неглижирани от жалбоподателя, който целенасочено се е опитал да
пренесе през държавната граница процесните цигари.
Предвид това, че деянието, завършило в стадия на опита, по дефиниция се извършва
с пряк умисъл, съдът не намира за съществено нарушение на процесуалните правила,
липсата на подробен анализ на субективната му страна, каквото твърдение е наведено от
процесуалния представител на жалбоподателя.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкцията на разпоредбата на чл. 233, ал.3 ЗМ, която съдържа имплицитно в себе
си и нарушеното правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
По отношение на наказанието за извършеното от жалбоподателя А. квалифицирано
административно нарушение по чл. 233, ал.3 вр. ал.1 от ЗМ, изразило се в опит за пренасяне
през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на стоки –
тютюневи изделия, в текста на чл.233, ал.3 от ЗМ се предвижда налагане на "глоба" в
относително определен размер от 200 до 250 на сто върху продажната им цена при износ.
Според § 1, т.34 от ДР на ЗМ продажна цена на тютюневи изделия е цената, регистрирана в
Регистър на цените на тютюневите изделия на Министерството на финансите или
определена по реда на акцизното законодателство, която за 1 брой кутия цигари марка
„DUNHILL“ се равнява на 6,50 лв. (шест лева и петдесет стотинки). Тази стойност
съответства на цената, посочена от комисията в Протокол №32-794545/27.03.2024 г., като за
всичките 23 стека по 10 кутии всеки цигари от тази марка продажната цена се равнява общо
на 1495,00 лева. Размерът на наказанието "глоба", което е наложено на въззивника, е
изчислено на 2990,00 лева. Спрямо заложените в санкционната норма критерии същото
представлява 200 на сто от продажната цена на предмета на нарушението при износ.
Доколкото наказанието е индивидуализирано в предвидения от законодателя в разпоредбата
на чл. 233, ал. 3 от ЗМ минимум, не съществува юридическа възможност за определянето им
под фиксирания размер /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
С оглед императивната разпоредба на чл. 233, ал. 6 ЗМ, законосъобразно
веществените доказателства – 230 броя цигарени кутии съдържащи всяка по 20 къса,
представляващи предмет на административно нарушение, са били отнети в полза на
държавата.
Не се разкриват основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което
да обуслови приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент
е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т.н. В конкретния случай поведението на въззивника разкрива
типична за проявленията от този вид обществена опасност, като не изпълва критериите на
дефиницията за „маловажен случай“, предписани с §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Степента на
обществена опасност в случая се обосновава от непренебрежимият брой на акцизните стоки,
забранени за износ, които А. е направил опит да пренесе през границата, което деяние е
останало на стадия на опита единствено поради своевременната намеса на митническите
органи. Ирелевантно за отговорността се явява предназначението на тютюневите изделия.
Съдът съобразява и характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
9
установения митнически режим в Република България и на територията на ЕС,
предполагащи засилена защита и постигане на превантивната цел на наказанието. Всеки
пълнолетен български гражданин е длъжен да се подчинява на действащите в държавата
закони и с поведението си да допринася за установяване на сигурност и ред. Не е налице и
алтернатива от визираната по- горе дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. Обстоятелството, че за А. деянието е първо по
ред, е съобразено при индивидуализация на неговия размер върху предвидения от закона
минимум, но не е достатъчен аргумент за освобождаването му от отговорност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е
ангажирана правилно. Ето защо, издаденото наказателно следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в
производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна, доколкото се
потвърждава издаденото наказателно постановление, като се отхвърля претенцията на
жалбоподателя. Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството,
поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя
размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал. 1 предвижда:
"Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. " Такъв
подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е от
която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН от 80, 00 до 150, 00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност
по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че
производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира
за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение този, възлизащ на 80,
00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя Д. Б. А. по сметка на Агенция
Митници.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № BG2023/5800-
769/НП/04.04.2024г., издадено от заместник - директор на ТД „Митница – София“, с което на
Д. Б. А., ЕГН **********, е наложено наказание „Глоба” в размер на 2 990,00 лв. /две
хиляди деветстотин и деветдесет/ лева за извършено нарушение по чл. 233, ал. 1, вр. ал. 3 от
ЗМ и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ е отнет предметът на нарушението – 23 (двадесет и
три) стека, по 10 бр. кутии или общо 230 (двеста и тридесет) бр. кутии цигари марка
„DUNHILL“ (общо 4600 къса), облепени с валиден бандерол за платен акциз в Република
България, с единична цена 6,50 лева върху потребителската опаковка.
10
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на ТД „Митница София“
при Агенция „Митници“ разноски в размер на 80, 00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11