Р Е Ш Е Н И Е
Номер 66 17. 07. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд първи състав
на четиринадесети
юли две хиляди
и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Секретар:ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 61 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.204, ал.2 от АПК във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по жалба на П.К.Р. ***,
чрез а..Д.С., с която се оспорва
наложена ПАМ от Ст. М.-инспектор
- „Репариране“ към общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ към община Варна. Жалбоподателката излага доводи, че при
издаването на процесния акт са нарушени
административнопроизводствените правила и материалния закон. Жалбата е съединена по реда на чл.204, ал.2 АПК с иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като се претендират 46 лв. нанесени имуществени
вреди ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и сторените
разноски в настоящото производство. В жалбата се твърди липса на мотиви в акта.
Липса на факти относно създаване на опасност за движещите се. Сочи, че по
начина на паркиране е възможно преминаване с оглед габаритите на автомобила. Посоченото
обуславя и исковата претенция за нанесени имуществени вреди. Представя писмена
защита.
Ответникът по жалбата , взема писмено становище, като оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по иска не взема становище.
Окръжна прокуратура Търговище изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че акта е
издаден в съответствие с материалноправните
и процесуални норми. На основание взетата позиция счита иска за неоснователен.
Административен
съд - Търговище като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу годен за
оспорване административен акт.
От доказателствата по делото се установява, че на 21.02.2020 г. в
гр.Варна, ответникът по жалбата, изпълняващ длъжността „инспектор контрол
паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София Ст. М. - инспектор - „Репариране“ към общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона“ към община Варна разпоредил принудителното
преместване на автомобил марка „Мазда“ 626 с рег.№ …. Разпореждането е оформено
в Констативен протокол №036458. Констативният протокол е придружен и със
снимков материал. Автомобилът бил
преместен на специализиран паркинг като
жалбоподателката при получаването на автомобила е заплатила такса за престой от
36 лв. за принудителното преместване.
Репатрираното МПС е станало на осн. чл.171, т.5, „б“ ЗДвП.
Нарушената разпоредба е чл.94, ал.3 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно
чл.171, т.5, б.”б“ от ЗДвП, процесната принудителна мярка, изразяваща се в
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, се налага, паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството
на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;
Органът, който би могъл да приложи тази мярка е определения такъв
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за
преместване на автомобила, са представени доказателства, удостоверяващи
компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда.
Представена е Заповед № 4957/26.11.2019 г. г. на кмета на Община Варна, с която е възложено на служители общинското дружество, назначени на съответната длъжност да констатират
нарушенията и да осъществяват принудителното преместване на ППС. Ответникът по
жалбата фигурира в заповедта.
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана
материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за
принудително преместване на лекия автомобил.
По отношение на принудителната административна мярка по чл. 171,
т. 5, б. "б. " от ЗДвП, не е въведено изискване, каквото съществува в
чл.172, ал.1 от ЗДвП по отношение на останалите ПАМ. Затова при налагането на
процесната ПАМ не е необходимо да се издава писмен документ, т.е. тя да е в
писмена форма, в това число не е необходимо и да съдържа мотиви.
Мярката може да бъде разпоредена и устно. След като за налагане на ПАМ от вида
на визираните в чл.171, т.5, б. б.”б“ от ЗДвП не се изисква съставяне на
акт в писмена форма, т.е. съответно законът не изисква излагане на фактически и
правни основания, съдът следва да установи тяхното наличие според представените
по делото доказателства. Спорът по делото е именно дали са били налице
предпоставките по чл.171, т.5, б. б.”б“ от ЗДвП за принудително преместване на
ППС.
При извършване на тази преценка съдът намира, че принудителната
административна мярка е съобразена с материалния закон и възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно чл.
94, ал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
По делото е установено, че репатрираният автомобил на жалбоподателката,
е бил паркиран в нарушение на чл. 94. ал. 3 от ЗДвП , което се установява снимковия
материал и защото няма определени от собствениците на пътя или администрацията
места.
Няма данни по делото също, че конкретният участък от улицата е обозначен с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Следователно, не е налице първата хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.
"б" от Закона за движение по пътищата.
За да е законосъобразна мярката според горецитираната разпоредба,
следва да се извърши преценка дали паркирания автомобил е създал опасност или е
направил невъзможно преминаването на другите участници в движението.
От данните по делото е видно, а и не се твърди противното, че на
процесния участък от ул.“Г.С.Раковски“, няма определени от собствениците на
пътя или администрацията места за паркиране. При това положение паркираният автомобил явно създава опасност за останалите участници в движението за
пешеходците, тъй като значително
стеснява ширината на тротоара и се
налага придвижване по пътното платно. Значително затруднено би било по отношение на
родители с деца или родители с детски колички. Безспорно е също, че това
увеличава риска от настъпване на пътно-транспортно произшествие чрез
използването на пътното платно, а не тротоара. Затова настоящият състав на съда
намира, че с нарушаването на правилата за паркиране на тротоар в град с много
интензивен трафик, жалбоподателката е
създала опасност за останалите участници в движението, тъй като е увеличила
риска от настъпване на ПТП за пешеходците.
Това обосновава извод за законосъобразност на наложената
ПАМ. Като неоснователна, жалбата срещу принудителната административна мярка
следва да се отхвърли.
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е наличието
на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност. В
случая незаконосъобразен акт, действие или бездействие не е налице, поради
изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение. Затова е неоснователна
и исковата претенция за присъждане на обезщетение на имуществени вреди, тъй
като заплатените от жалбоподателя такси за премесването на автомобила и престой
на служебен паркинг от 88 лева са събрани, вследствие на законосъобразно
наложена по реда на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП принудителна административна
мярка.
Претенцията за ю.к. е основателна като на „Общински паркинги и
синя зона“ към община Варна следва да се присъдят 100 лв.
Така мотивиран и на основание, чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК,
Административен съд Търговище, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.К.Р.
***, чрез а..Д.С., против наложена ПАМ, състояща се в „Принудително преместване на МПС“, наложена
на 21.02.2020 г. от Ст. М.-инспектор
- „Репариране“ към общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ към община Варна, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.К.Р. ***, чрез а..Д.С.,*** в размер на 46
лв. нанесени имуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.К.Р. *** да заплати на Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ към община Варна 100 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Търговище в
14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: