РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. ХАСКОВО, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20225600100508 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М.
А. К., гражданин на Р Турция, чрез пълномощника адв. А., с която е предявил
против Прокуратурата на Р България обективно съединени искове на
основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
стрес, притеснение и душевен дискомфорт, и сумата от 11893,20 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.242 ал.1 б. „б“ от НК, производството по което било
прекратено, ведно със следващата се законна лихва върху тези суми, считано
от 05.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.07.2020 г., като водач на товарен автомобил
влекач марка ***, с рег. № *** и ремарке марка ***, с рег. № *** преминал
българо-турската граница през митнически пункт „ Капитан Андреево“ и
осъществил внос на стоки на територията на Р България, сред които и
хранителни стоки. След пристигане в получаващото митническо учреждение
1
– МБ София стартирала проверка, при която в товарното ремарке била
намерена недекларирана стока. Твърди,че бил задържан за 72 часа и
образувано ДП № 36/2020 г. по описа на Агенция митници, отдел МРР Южна
морска. С постановление от 12.07.2020 г. по отношение на него била взета
мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в размер на 1000 лв. и наложена
мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане на пределите на
страната“. В проведеното разследване било установено,че водачът не е
извършил престъплението, в което е обвинен и с постановление на ОП
Хасково от 05.03.2021 г. е прекратено наказателното производство. С
постановлението за прекратяване на наказателното производство била
отменена и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ парична
гаранция“. Наложената мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане
на пределите на страната“ била отменена с Постановление от 05.04.2021 г.
Твърди,че за периода от задържането му и налагането на мярка за
процесуална принуда до прекратяването на наказателното производство и
отмяна на наложената мярка за процесуална принуда претърпял имуществени
и неимуществени вреди, обосноваващи предпоставките ,визирани в чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата на Р България.
Повдигнатото обвинение се отразило негативно върху неговия живот.
Задържането му за 24 часа, а след това и за 72 часа, причинило огромен стрес,
напрежение , лични притеснения относно това, какво предстои да се случи с
него. Това създало у него чувство на силно безпокойство и душевен
дискомфорт. Така и не разбрал причините, поради които е задържан и му е
повдигнато обвинение, след като той коректно и точно бил изпълнил
служебните си задължения. Наред с това наложената мярка за процесуална
принуда „ забрана за напускане на пределите на страната“ създавала
допълнително негативни преживявания, свързани с това,че е разделен от
семейството си, без право на трудови доходи и с постоянни тревоги за съдбата
си. Продължилото наказателно производство предизвикало у него нервно
напрежение, загубил спокойствието и съня си като изживял изключителни по
интензитет душевни и психически болки и страдания, унижения и
неудобства.
Твърди,че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и
2
задържането му бил лишен от възможност да осъществява трудова дейност и
да издържа семейството си. Месечно получавал трудово възнаграждение
около 450 лв. За да може семейството му да има някакви средства
работодателят му разрешил изплащането на трудовото му възнаграждение за
период от десет месеца на съпругата му М. К. общо в размер на 4500 лв. и
допълнително 4 393,20 лв. за издръжка на децата му за този период. Тези
средства ищецът следвало да върне чрез удръжки от месечното му трудово
възнаграждение, след приключване на наказателното производство и
започване на работа. Така за период от 10 месеца се натрупало задължение в
размер на 8 893.20 лв. За този период наел квартира в гр. Пловдив, за която
плащал месечен наем в размер на 200 лв. или общо за периода платил сумата
от 2000 лв.
За воденото наказателно производство ангажирал защитник, на когото
платил възнаграждение в размер на 1000 лв. или общо за период от 10 месеца,
през които траело образуваното ДП и търпял мерки на процесуална принуда
претърпял имуществени вреди в общ размер на 11 893,20 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- стрес, притеснение и душевен дискомфорт, и сумата
от 11893,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтичащи от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.242 ал.1 б. „б“ от НК, производството по което било
прекратено, ведно със следващата се законна лихва върху тези суми, считано
от 05.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република
България, с който оспорват предявеният иск в неговия размер. Ответникът
твърди,че не са нА.це доказателства, които да установяват,че ищеца
действително е търпял имуществени и неимуществени вреди като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Счита, че
претендирането обезщетение за неимуществени вреди по размер е завишен и
несъответства с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. А., поддържа
подадената искова молба. Счита,че предявените обективно съединени искове
3
са основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени изцяло.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
ОП Хасково счита,че са нА.це предпоставките за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Р България. Счита обаче, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерно завишен и моли съда да определи
обезщетение в по-малък размер. По делото не били нА.це доказателства, от
които да се направи извод,че ищецът е търпял вреди от наложената му
забрана за напущане пределите на Р България. Напротив, нА.чни били
доказателства, че той е искал разрешение за напускане на страната и такова
било дадено. Освен това наложената му мярка за неотклонение била най-
леката, предвидена в закона и производството по делото приключило в
разумни срокове. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди намира същата за недоказана и моли
искът в тази част да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано, като се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Субект на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде
само орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинението по
наказателни дела за престъпления от общ характер, какъвто орган е
Прокуратурата на Р България. Доколкото Прокуратурата е образувала
досъдебното производство и под нейния контрол е извършено разследването,
то тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление,
като е длъжен да даде правилната квА.фикация на деянието, да извърши
4
проверка има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване
на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и
да отстоява обвинението в наказателния процес. И в този смисъл
обвинението в престъпление винаги е неоснователно, когато лицето бъде
оправдано или когато образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват
нА.чието на предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата по предявения иск, с който иск ищецът претендира
обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.
С Постановление от 10.07.2020 г. М. К. е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.242 ал.1 б. „б“ от НК. С последователни
постановления от 12.07.2020 г. по отношение на К. е взета мярка за
неотклонение „ парична гаранция“ в размер на 1000 лв. и наложена забрана за
напускане пределите на страната.
С Постановление от 23.12.2020 г. на обвиняемия М. К. е разрешено да
напусне пределите на страната за периода от 23.12.2020 г. до 12.01.2021 г.
С Постановление от 05.03.2021 г. е прекратено наказателното
производство и отменена взетата мярка за неотклонение „ парична гаранция“
С постановление от същата дата е отменена и забраната обв. К. да напуща
пределите на Република България.
С постановление от 05.04.2021 г. е отменена наложената забрана за
напускане на пределите на страната.
Т.е по отношение на ищеца К. е било повдигнато и поддържано
обвинение за извършено умишлено престъпление, като образуваното
наказателно производство е прекратено на основание чл.234 ал.1 т.1 и 2 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НК. Досъдебното производство е продължило за период от 9
месеца. През този период от време спрямо К. е била взета мярка за
неотклонение „ парична гаранция“ и по отношение на него е действала и
мярка на процесуална принуда „ забрана за напущане на пределите на
страната“. На ищеца е разрешено да напусне страната за периода от
23.12.2020 г. до 12.01.2021 г.
5
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., които вреди се изразяват в стрес, напрежение ,
безпокойство и душевен дискомфорт. Тези вреди били в пряка последица от
повдигнатото му незаконно обвинение и наложените му мерки за
процесуална принуда.
Както се посочи нА.це са предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. При определяне размера
на обезщетението за претърпените от ищеца К. неимуществени вреди, в което
понятие според практиката на ВКС, се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадА.я, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време, установената продължителност на
наказателното преследване и постановените мерки на процесуална принуда,
както и изхождайки от критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът намира, че в случая справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв. Според съда
тази сума ще компенсира претърпените от К. изразяващи се в
стрес,напрежение, безпокойство и душевен дискомфорт. За да определи този
размер съдът взе предвид установените в производството негативни
изживявания за ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение и
наложената забрана да напуска пределите на страната. Видно от показанията
на св. К., брат му е бил притеснен, когато са се чули по телефона, обезпокоен
от това,че не е при семейството си и че не може да полага грижи за тях. Взето
предвид бе и това,че ищецът за период от девет месеца е бил разделен от
семейството си, не е можел да работи и да им осигури издръжка. Взе
предвид,че е наложена мярка за неотклонение „ парична гаранция“, както и
това,че на ищеца е било разрешено за определен период от време да напусне
пределите на страната, за да бъде със семейството си, продължителността на
воденото разследване от девет месеца, през който той е търпял и посочените
ограничения. Не се установи,че образуваното наказателно производство
против него и взетата мярка за неотклонение са довели до уронване на
доброто му име и престижа в обществото. Видно от представената справка за
съдимост, е че К. е осъждан за извършено престъпление по чл.234 ал.1
предл.2 от НК и му е наложено наказание 4 лишаване от свобода“ за срок от 8
6
месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години,
и глоба в размер на 1500 лв. Присъдата е влязла в сила на 08.03.2017 г. Т.е
това не е първото за него деяние, извършено на територията на Р България, и е
основание да се приеме,че търпяните негативни преживявания и дискомфорт
не са с интензитета, който твърди ищеца. Доказателства обосноваващи изводи
за претърпени неимуществени вреди с по-висок интензитет не са ангажирани,
поради което и не са нА.це основания за присъждане на обезщетение в по-
висок от посочения размер.
С оглед на изложеното съдът намира,че до този размер искът е
основателен и доказан, като в останалата му част до пълно предявения размер
от 50 000 лв.искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
следва да се отхвърли. Върху присъдената сума ответникът дължи заплащане
на законна лихва, считано от 05.03.2021 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
по принцип е основателен, с оглед установените предпоставки за ангажиране
отговорността на Държавата. Ищецът претендира заплащането на сумата от
11 893,20 лв., от които 4500 лв. неполучено трудово възнаграждение за
период от 10 месеца – 10 х450 лв./; 4393, 20 лв. получени от съпругата му
средства за този период за издръжка на семейството; 2000 платен наем / 10 м.
по 200 лв./ и 1000 лв. – платено възнаграждение на адвокат в наказателното
производство.
Основателно изцяло е искането за заплащането на сумата от 1000 лв. –
платено възнаграждение на адвокат в досъдебното производство. Този разход
безспорно е установен от представеният и приет като доказателство по делото
договор за правна защита и съдействие от 03.08.2020 г.. В цитираният договор
е посочено изрично,че е договорено и заплатено възнаграждение в размер на
1000 лв. в брой, в която част договорът има характер на разписка за
направеното плащане.
Като изцяло основателно следва да се приеме и претенцията за
заплащане на сумата от 2000 лв. – платен наем за десет месеца / юли 2020 г.
до април 2021 г. вкл./ Представен и приет като доказателство по делото е
договор за наем от 15.07.2020 г., сключен между М. А. Х. и Т. К.. По силата на
този договор М. Х. е предоставил за ползване на А. К. собствения си
7
недвижим имот, срещу заплащане на месечна наемна цена от 200 лв.
Договорът е сключен за неопределен срок. В договора е посочено,че имотът
ще се ползва от М. А. К.. Представено е и споразумение от 05.05.2021 г.,
видно от което е,че ищецът К. е декларирал,че той е ползвал имота, предмет
на наемния договор през периода на действие на наложената му забрана да
напуща пределите на Р България и че наемът е бил заплащан от Т. К..
Страните са се споразумели тази сума да бъде платена на Т. К. за срок от 10
месеца, на равни месечни вноски от по 100 лв. на месец. Според показанията
на св. Т. плащанията са ставА. на ръка, като парите е изпращал той по други
шофьори от фирмата. Представените писмени доказателства, преценени в
съвкупност с показанията на св. Т. К. водят до извода за основателност на
претенцията в тази част. Действително писмени доказателства, разписки или
банкови преводи за извършеното плащане, не са представени в
производството. Но доколкото не се установява ищецът да има недвижим
имот на територията на Р България, то логично е да наеме недвижим имот, в
който да живее, през периода, докато е траело досъдебното производство и по
отношение на него са действА. мерките на процесуална принуда. Тези
доказателства не са опровергани с други, от които да се установява,че има
собствен или на негови близки недвижим имот на територията на Р България,
който да е ползвал безвъзмездно. Ето защо съдът приема направеният разход
за доказан.
По отношение на претенцията в частта за заплащане на сумата от 4 500
лв. платено му трудово възнаграждение и 4 393,20 лв. платени на съпругата
му средства за издръжка на семейството за посочения период съдът приема
следното:
Безспорно е,че ищецът не е могъл да полага труд за периода, през
който е траело досъдебното производство и че през този период от време
трудовият му договор не е бил прекратен – показания на св. Т. К.. Според
последния той не е прекратил трудовия договор на брат си, но т.като не е
полагал труд дадените му средства за негова и на семейството му издръжка са
били дадени под формата на заем, който той е следвало да върне след
започването на работа.Безспорно също така е,че периодът от време, през
което ищецът не е полагал труд на него не му се следва заплащането на
трудово възнаграждение. Без значение е,че договорът не е бил прекратен. От
представената справка / л.30/ се установява,че за периода на пребиваването в
8
Р България са плащани осигуровки. Видно от показанията на св. Т. К. е,че
месечно е заплащал възнаграждение на ищеца в размер на 1000 – 1100 $,
което по курса на БНБ към 01.07.2020 г. възлиза в размер на 1746.28 –
1920.91 лв. Свидетелят твърди,че парите за заплата са получавани ръка. След
задържането на брат му в Р България той му пращал месечно по 500 $ или 500
евро, различно по други шофьори / около 873.14 лв. или 977 лв./. Вярно е че
липсват писмени доказателства за плащането на тези суми, но логично и
житейски оправдано е за този период от време ищецът да разполага със
средства за собствената си издръжка, за закупуване на храна и др. И
доколкото той претендира заплащането на сумата от 4 500 лв., то следва да се
приеме,че това са действително направените разходи, които ответникът
следва да заплати.
Представени и приети като доказателство по делото са справка за
семейното положение на ищеца, видно от която е че има шест деца, три от
които са семейни /л. 28/ и че съпругата му не работи / л.35/. Издръжката, на
която е разчитало семейството е било възнаграждението на ищеца.
Представени и приети като доказателство по делото са договор за заем от
02.08.2020 г., сключен на 02.08.2020 г. между М. К., съпруга на ищеца, и Т. К.,
негов брат. В договора/ л.38/ е посочено,че за периода, в който е задържан в Р
България М. К. ще получава трудовото си възнаграждение, както и че за този
период на съпругата му ще бъде плащана сумата от 3 500 турски лири
месечно за издръжка на семейството му / което по курс на БНБ към 01.07.2020
г. е около 360 лв./. Посочено е също така,че след връщането му на работа ще
бъде изготвен план, съобразно който М. К. ще върне получената сума. В
договора, след подписите от страните ръкописно е написано,че от 03.05.2021
г. М. К. започва работа и ще му бъде удържано 30% от месечното
възнаграждение до погасяване на задължението. Според показанията на св. К.
трудовият договор на брат му реално не бил прекратен, но дадените през този
период суми той трябвало да върне, т.като реално не работел.
Преценени тези доказателства в съвкупност с показанията на св. Т. К.
дават основание на съда да приеме,че тази претенция е основателна и доказан
в размер на 3600 лв. / 10м.х 360 лв./, в който следва да бъде уважена. За
разликата до 4500 лв. по това перо искът за обезщетение за претърпени
имуществени вреди е неоснователен и недоказан.
9
Предвид изложеното съдът намира,че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан в
размер на 11 100 лв./ 4500 лв. платена сума за издръжката на ищеца, като
трудово възнаграждение, 3600 лв. платена сума за издръжката на семейството
му, 2000 лв. платен наем и 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат/, в
който размер следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния
предявен размер от 11 893,20 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски в
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. По делото са
представени доказателства за извършени от ищеца разноски в размер на 20
лв. – платена ДТ, 50 лв. платено възнаграждение за преводач и 3100 лв. –
платено възнаграждение на адвокат – договор за правна защита и съдействие
от 04.10.2022 г., установяващ плащането на сумата. Доколкото в договора не
е разграничено възнаграждението за всеки един от исковете, съдът приема
следва да се раздели поравно за всеки един от тях. Така направените разноски
са в размер на 1585 лв. за всеки един от исковете или общо 3170 лв.
По искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
съобразно уважената част на иска на ищеца се следват разноски в размер на
317 лв.
По искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съобразно уважената част на иска, на ищеца се дължат разноски в
размер на 1479,29 лв. Или общо дължимите на ищеца разноски, съобразно
уважената част на исковете възлиза на 1796,29 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, ****, на основание чл.2 ал.1
т.3от ЗОДОВ , ДА ЗАПЛАТИ на М. А. К., гражданин на Р Турция, род. на
*** в Р Турция, персонален номер ****, със съдебен адрес ****, адв. М. А.,
сумата от 10 000 лв. / десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
10
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпления, по отношение на който ДП № 36/2020 г. по
описа на ТО „ МРР Южна морска“ е било прекратено на основание чл.24 ал.1
т.1 от НПК с Постановление от 05.03.2021 г. на ОП Хасково, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 50
000лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, ****, на основание чл.2 ал.1
т.3от ЗОДОВ , ДА ЗАПЛАТИ на М. А. К., гражданин на Р Турция, род. на
*** в Р Турция, персонален номер ****, със съдебен адрес ****, адв. М. А.,
сумата от 11 100 лв. / единадесет хиляди и сто лева /, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпления, по отношение на който ДП №
36/2020 г. по описа на ТО „ МРР Южна морска“ е било прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК с Постановление от 05.03.2021 г. на ОП
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 11 893,20 лв. като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, **** ДА ЗАПЛАТИ на М.
А. К., гражданин на Р Турция, род. на *** в Р Турция, персонален номер ****,
със съдебен адрес ****, адв. М. А., сумата от 1796,29 лв. - направени по
делото разноски, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
11