О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 96
гр.
Перник, 05.02.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 05.02.2019 г., IIІ-ри
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Радост Бошнакова
Кристиан
Петров
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00039 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивна жалба от Р.И. против решение № 1126/08.11.2018г.
по гр. д. № 1691/2018г. по описа на РС – П., с което производството по исковете с пр. осн. чл. 439 ГПК, предявени от Р.И.
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. е прекратено на осн. чл. 130 ГПК. Настоящият въззивен състав констатира, че с оглед съдържанието, мотивите и
диспозитива на обжалвания съдебен акт, последният има характер на определение. С оглед на това произнасянето на настоящия
въвззивен състав трябва да се ограничи и да се извърши по реда на чл. 274 – 278 ГПК.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение материалния закон, като иска отмяната му. Претендира разноски.
В срока
за отговор ответникът по жалбата не е подал такъв.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в указания от съда 2-седмичен срок
от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано
по искова молба на Р.И. срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, гр. П., основана на твърдения за издаден
изпълнителен лист по гр. д. №
2146/2006г. в полза на ответника срещу ищеца за сумата 785,23 лева – главница за стойността на консумирана и отведена питейна вода за периода 08.12.2003г. – 31.01.2006г., сумата 126,57
лв. – лихва за забава от 03.03.2004г. до 20.03.2006г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 13.04.2006г. до окончателното изплащане,
както и сумата 21,24 лв. – разноски. Ищецът излага съображения и се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като
в образуваното за събиране на това вземане изпълнително производство № 911/2007г. по описа на ЧСИ С. Д. кредиторът е бездействал в
продължение на повече от 2 години, която давност е изтекла считано от прекратяването по силата на закона на образуваното
изпълнително производство и до предявяването на настоящата искова молба. Поради това отправя искане да се установи в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника процесните суми. В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В първото с.з. ответникът е
заявил „възразявам срещу исковата молба, считам същата за неоснователна“. По
делото е прието извлечение от аналитично оборотна ведомост за сметка 445
присъдени вземания за текущия период от 01.04.2018г. до 30.04.2018г., с дата на
съставяне 03.07.2018г., в която вземането на ВиК ООД, гр. П. от Р.И. по изп.
дело № 911/2007г. на ЧСИ С. Д. и гр. д. № 2145/2006г. е отразено с нулево салдо.
От приложеното изп. дело № 911/2007г. на ЧСИ С. Д. е видно, че на гърба на изп.
лист, издаден по гр. дело № 2145/2006г. на ПРС е поставен печат от 30.04.2018г.
за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отразено,
че последното изп. действие е от 12.2008г.
С
обжалваното решение /с характер на определение/ за да приеме, че липсва
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, съдът е приел, че след изтичане на погасителната
давност ответникът не е предприемал никакви действия по принудително или
доброволно събиране на вземането, а в първото по делото заседание всъщност
признава, че вземането е погасено по давност, като е оспорил необходимостта да
се инициира настоящото дело, след като вземането отдавна не съществува и не се
претендира, включително и е отписано счетоводно, като погасено по давност. Съдът е посочил, че възможността
в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може
да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният
интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие
от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не
конкретен, както изисква практиката на ВКС, като в тази връзка се е позовал на решение
№ 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на Трето Г. О. Решаващият
извод на съда е, че производството е недопустимо, поради липса на правен
интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
поради което делото е прекратено.
За да прецени правилността на обжалваното
решение /с характер на определение/, настоящият въззивен
състав съобрази практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/
2016 г., І т. о. и определение № 410 от
20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. В цитираните определения изрично се приема допустимостта на
отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен
лист, погасителна давност, включително
такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на
предявяването му. Правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство.
Аргумент за горните изводи е и че новият ГПК защитава в
по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието – така
Определение № 549 от
29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането
в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за
вземането е отхвърлен като погасен по давност). Това
обстоятелство /отписването на вземането/ има
значение за отговорността за разноски, но не и за интереса от иска. Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска
винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не
се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск – така Определение № 549 от
29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК и др.
Настоящият въззивен състав напълно споделя
изразеното правно разбиране по въпроса още повече, че в конкретния случай „отписването на вземането“ е
осчетоводено от ответното дружество на 03.07.2018г., което следва предявяването
на иска на 13.03.2018г. По същия начин стои и въпросът с прекратяването на изп.
дело № 911/2007г. на ЧСИ С. Д., което е констатирано от ЧСИ на 30.04.2018г. –
отново след предявяването на иска.
Въз основа на тези
съображения и при положение, че в исковата молба ищецът
изрично се е позовал на изтекла след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
давност, то така предявеният иск по чл. 439 ГПК е допустим, тъй
като ищецът-длъжник има интерес да установи погасяването на
вземането по давност, независимо от липсата на висящо изпълнително производство
за събиране на вземането, към момента или след предявяването на иска,
след като кредиторът разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист
или пряко изпълнително основание) и затова може да осъществи принудително
изпълнение. Обратното е прието с
обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато
на съда за разглеждане на спора.
Разноските, включително за
настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат по същество на делото.
По арг. за противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт, с който се уважава жалба срещу определението, преграждащо
по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване пред ВКС.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
решение № 1126/08.11.2018г. /имащото характер
на определение/ по гр. д. № 1691/2018г. по описа на Районен съд – П. за прекратяване производството по
делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – П., за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно указанията в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.