Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 25.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет
и седми август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева като разгледа
докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 1442 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител – управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав Рафаилов, Н.К.”***, БУЛСТАТ *********, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв. Н.К. *** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период бил ответника Д.И.И. с абонатен № 61947. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирала. В тази връзка се твърди, че след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Установи се, че ако не стори това последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Общите условия на ВиК оператора били издадени на основание
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/последно изм., ДВ бр.102 от
12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация-Сливен“ООД, гр.Сливен били приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“, брой 196 на 21.08.2014г. и вестник
„Сливенски новини“, брой 34 на 05.09.2014г., в сила от 05.10.2014г.
Твърди се, че ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената за периода от 01.10.2016 г. – 28.02.2019 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора – ВиК Сливен”, които били одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране”.
Сочи се, че съгласно чл. 44 от същите е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителя дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. При тези съображения ищцовото дружество претендира както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че предвид възникналото задължение пред ищцовото дружество, последното е предприело действия за събиране на дължимите суми като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 508/2019 г. по описа на РС Нова Загора по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане на цената на доставената и консумирана питейна вода за период 01.10.2016 г. – 28.02.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва.
Сочи се, че в законоустановения срок е постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество било налице интерес за предявяване на иска за установяване на вземането. За периода от 01.10.2016 г. – 28.02.2019 г. ищцовото дружество било доставило питейна вода в недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е сторил това ответникът дължал на ищцовото дружество главница в размер на 131.53 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2019 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 16.27 лева, натрупана към дата 03.04.2019 г. или общо сумата от 147.80 лева. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 26.00 лева.
Предвид изложеното в исковата молба ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ООД, гр.Сливен, с ЕИК *********, с адрес на управление – гр.Сливен, ул.“Шести септември“ № 27, представлявано от законния представител – управителя инж. Севдалин Рашев, Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ в размер на 147.80 лева, от които: главница 131.53 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2019 г. в имот находящ се в с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, мораторна лихва от 16.27 лева, натрупана към дата 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира се да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26.00 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се прави доказателствено искане по настоящото дело да се приложи Ч Гр.д. № 508/2019 г. по описа на РС Нова Загора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника по делото адв. П.А. ***, който счита иска за допустим, но недоказан от приложените доказателства, а и неоснователен, що се касае до размера на дължимите суми. Изказва съображения, че не било ясно за колко и за кои отчетни периоди се твърди, че ответникът Д.И. дължи суми за получена и изразходвана вода. Също така не били налице ясни и категорични данни, че ответникът И. е имал качеството на потребител на услуги предоставени от ВиК и ако е така в какъв обем. Моли предявения иск срещу ответника Д.И.И. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В първото по делото съдебно заседание ответника Д.И.И., редовно призован - лично се явява и заявява че не желае адвокат, поради което съдът е освободил от залата назначения му особен представител – адв. П.А. ***, както и ответника заявява, че оспорва иска и заявява, че заплатил на ищцовото дружество претендираните суми и представя писмени доказателства /фактури/ за това.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител – адв. К. *** заявява че от представените от ответника писмени доказателства било видно че част от претендираните суми са били изплатени от ответника на ищеца, като моли съда да постанови решение с което да уважи предявените искове, в частта в която сумите не са платени до момент. Претендира се съдът да присъди в полза на ищеца направените от ищеца разноски в пълен размер, тъй като е била изплатена част от задължението след завеждане на настоящото дело.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: гр.д. № 4747/2019г. по описа на РС-Сливен, ведно с всички съдържащи се в него писмени доказателства, а именно: фактури за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019г. както и: ч.гр.д. № 508/2019г. по описа на РС-Нова Загора, представените от ответника в с.з. 25.06.2020г. писмени доказателства – фактури и касови бонове и представената в съдебно заседание справка от адв.К. за дължимите от ответника на ищцовото дружество суми.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 323/24.04.2019г. за сумата: 131.53/сто тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/лева – главница за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019г., 16.27/шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки/лева – лихва начислена към 03.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.04.2019г./дата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 26.00/двадесет и шест/лева – държавна такса.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, сключен при общи условия за издадени фактури за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019 г. на адрес – с. Съдиево, общ.Нова Загора, Аб.№ 61947
Заповед № 323/24.04.2019г.
е била връчена на длъжника Д.И.И. по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК.
С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението
като довнесе държавна такса в размер на 25.00 лв., за което да представи
доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена. Съобщението, ведно с разпореждането на съда е било връчено на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ООД, гр.Сливен на 29.07.2019г.
В указания от съда едномесечен срок на „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен”ООД е депозирал в
Районен съд - Сливен искова молба Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
С исковата молба, ищцовото дружество претендира сумите за
които е била издадена заповедта за изпълнение, а именно: сумата в общ размер на
147.80 лева, от които: главница 131.53 лева, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2016 г. до
28.02.2019 г. в имот находящ се в с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен,
мораторна лихва от 16.27 лева, натрупана
към дата 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, както
и моли съда да осъди ответника да му заплати сторените разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
Не се събраха доказателства от които да е видно, че
процесния имот не е собственост на ответникът, поради което съдът счита, че
между страните не е спорно, че на името на ответника има открита партида за
процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в с.Съдиево,
общ.Нова Загора, обл.Сливен ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги /
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия
период от 01.10.2016 г. до 28.02.2019 г.
За исковия период ищцовото дружество е издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Видно от завереното копие на карнета Аб. №
61947 за процесния имот и с титуляр ответника, количествата доставена питейна
вода за процесния имот били начислявани от инкасатор на ищцовото дружество на
ответника служебно по реда на чл. 23 ла.8 т.1 от ОУ на ВиК – Сливен.
Ответника в съдебно заседание оспори
предявения иск като заяви, че е заплатил на ищцовото дружество претендираните
суми, като представи писмени доказателства в подкрепа на това свое твърдение.
От представената в съдебно заседание от ищцовото дружество справка за дължими суми
от ответника Д.И.И. на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация
–Сливен“ООД е видно, че ответника остава да дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
53.66лв. – главница, 2.57лв. – лихва начислена към 03.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и 26.00лв. – разноски по ч.гр.д. №
508/2019г.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй
като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в
недвижимия имот на ответника
– абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
В случая безспорно се установиха обстоятелствата, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот на ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, но се установи, че част от посочените като дължими суми за процесния период са заплатени от ответника на ищцовото дружество, но след завеждане на исковата молба в съда, поради което ищцовото дружсетво претендира само неплатената част от задълженията, както и предендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация - Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот,
находящ се в с.Съдиево, общ. Нова Загора, с титуляр Д.И.И. с ЕГН **********,
като този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода. От приложената по ч.гр.д. №508/2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора справка е видно, че постоянния и настоящия
адрес на лицето Д.И.И. с ЕГН ********** са същите, както и този на процесния
имот и този в представеното от ищеца заверено копие на карнета.
В първо съдебно заседание ответника Д.И.И.
оспори предявените искове, като заяви, че е заплатил претендираните суми, като представи
писмени доказателства за това касови фактури.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. Н.К. *** представи справка за дължимите от
ответника суми на ищцовото дружество, като заяви че поддържа иска само в частта
за неплатените суми, а именно за сумите 53.66лв. – главница за периода от
28.02.2018г. до 28.02.2019г., 2.57лв. – лихва начислена към 03.04.2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. .
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че вземането на ищцовото дружество в общ размер 56.23 лева, от които: 53.66лв. – главница и 2.57лв. - лихва към 03.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, е дължимо от ответника, като следва в останалата
част до претендираните с исковата молба суми да бъде отхвърлен.
Тъй като ответника Д.И.И. е заплатил частично дължимите суми на
ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ООД, гр.Сливен след
завеждане на исковата молба, съдът счита че следва да осъди ответника И. да
заплати направените както по заповедното, така и по настоящото делото разноски
в пълен размер, а именно 26.00лева – разноски по ч.гр.д. № 508/2019г. по описа
на РС-Нова Загора и 535.00лева – разноски по настоящото производство, от които:
75.00 лева – държавна такса, 360.00лв. – адвокатско възнаграждение и 100.00
лева – възнаграждение на особен представител
С оглед уважаването на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по заповедното производство в размер на 26.00 лв., както и
направените по настоящото производство разноски в размер на 585.00 лв., от
които: 25.00 лв.- държавна такса, 200.00 лв. – депозит за особен представител и
360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Водоснабдяване и
Канализация-Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител
– управителя Севдалин Рашев, СЪЩЕСТВУВА за сумата в
размер на 56.23/петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ лева, от
които: 53.66/петдесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/лева – главница и 2.57/два лева и петдесет и седем стотинки/лева -
лихва към 03.04.2019г., ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. –
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля предявения иск в
останалата му част поради направено плащане от ответника след завеждане на
исковата молба.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от
законния представител – управителя Севдалин Рашев
сумата от 26.00 лв. / двадесет и шест
лева /, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 508/2019 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от
законния представител – управителя Севдалин Рашев,
сумата в общ размер 535.00/петстотин тридесет и пет/лева – разноски настоящото
производство, от които: 75.00 лева – държавна такса, 360.00лв. – адвокатско възнаграждение
и 100.00 лева – възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: